Филми и книги ни възпитават от малки, че любовта е

Филми и книги ни възпитават от дребни, че любовта е като магия, която те връхлита изведнъж и се настанява в живота ти, с цел да остане вечно. Дори и да има трудности, героите постоянно ги преодоляват и най-после всички заживяват щастливо. След това порастваш, същинските връзки и взаимоотношения стартират да ти се случват и разбираш, че някой много съществено си е поиграл с младата ти и неопитна душeвност.

Разбираш, че любовта не е идеална, не ти пада от небето, не всеки път приключва с хепиенд , а даже от време на време ти коства доста, с цел да я изживееш, с цел да я преживееш и да се поучиш от нея.

Разбираш, че любовта в действителност не е преживелица и моментна страст, не е розова и сладникава, не е покрита с магически прашец.

Не ти чете мислите, не ти носи закуска в леглото, не те гони през девет планини в десета, с цел да те " завоюва ", и не застава пред всичко и всички, с цел да " победи ".

Любовта се оказва една безспорна фантазия, пречупена през голям брой призми и преливаща от колорит в колорит.

Малко по малко се научаваш, че както всичко друго, и тя не е лесна и че с цел да обичаш същински, не ти би трябвало едно сърце и една роза, а една торба... храброст.

Смелост да се изправиш пред страховете, които всеки от нас носи, да преодолееш контузиите, болките и несигурностите , които по една или друга причина всички ние придобиваме през живота си. Смелост да защитиш и отстоиш избора си, храброст да проявиш самообладание и постоянство дори когато нещата не са " приказка ". Смелост да не те е боязън да повярваш.

Защото страхът е едно от най-силните усеща, съперник на смелостта. Когато ни обземе, всичко в нас се сковава физически и душевен. Когато се почувстваме застрашени и уязвими, това е страстта, която ни обзема.

Какво ще направиш, в случай че ти се случи? Ще се затвориш в себе си или все пак ще проявиш храброст и ще го пребориш? Ще излезеш от удобната си зона и може би ще победиш?

Думите са едно, а в действителността?

Живеем във време, в което можем да си позволим лукса да мислим за себе си, да разсъждаваме върху страстите си, да следваме фантазиите си, да бъдем такива, каквито желаеме, да " потъпкваме "  нормите в името на щастието си, да последваме сърцето си и да търсим, до момента в който не намерим. Имаме избор, имаме независимост. А не ни ли вършат всички тези неща от време на време по-трудни за обичане, по-объркани и по-несигурни? По-малко смели.

Комфортът се настанява, както и спокойствието, че в случай че не се получи този път в любовта, ще се получи идващия. Ако друг, ще е другият сътрудник. Ако нещо ни е прекомерно мъчно, стопираме да го вършим, отхвърляме се и се насочваме към идващото и по този начин до безспир. Без да рискуваме, без да се борим, без да осъзнаваме, че за всяко хубаво и същинско нещо в този свят се заплаща с непримиримост и неизменност. Дори и любовта. Тя най-много.

Защото е скъпа, тъй като е нужна, тъй като ни кара да бъдем живи. Осмисля ни, окрилява ни и ни добавя. Тогава какъв брой ни коства да бъдем мощни, да бъдем смели и да не се отхвърляме пред всяко затруднение?  Кое ни отхвърля да се доверим, да споделим страховете си и да бъдем уязвими , тъй като любовта е точно това – да премахнеш всички защитни стени, една по една, до момента в който не останеш единствено по голата си душа?

Но за това се изисква едно – храброст. А вие имате ли я?