Федерико Фелини е италиански режисьор, оказал огромно влияние върху съвременното

Младите хора не знаят, какво искат, но са напълно решени да го постигнат ~ Федерико ФЕЛИНИ

Федерико Фелини е италиански режисьор, оказал голямо въздействие върху актуалното киноизкуство. Той вярваше, че киното е " магически метод да описваме за живота и да се конкурираме със самия Бог ", базираше филмите си върху магията на живота, магия, основана от необятната му фикция и невероятното му възприятие за комизъм. Неговата действителност самоуверено надминаваше даже най-странните му сънища.

Федерико Фелини е роден в Римини, Италия, на 20 януари 1920. Когато е напълно дребен родителите му го завеждат на цирк. В продължение на години мечтае за цирка – " Тогава не знаех, че бъдещето ми е в цирка – цирка на киното ". Започва да прави марионетки, когато е на девет години и да изнася представления, като самичък извършва всички функции и по този метод си създава стила, който по-късно ползва като режисьор.

Животът му се трансформира след срещата с режисьора Роберто Роселини, който насочва интереса му към кинорежисурата. Те работят дружно над незабравими продукции като " Рим – открит град " от 1945, считан за базов за италианския неореализъм.

През 1960 година е премиерата на " Сладък живот " – първият взаимен филм на Фелини и Марчело Мастрояни. Именно от този филм се ражда думата " папараци ", която придобива изключителна известност. Незабравимата сцена, в която Анита Екберг влиза във водата на фонтана Ди Треви, до момента в който Марчело Мастрояни я гледа с боготворене, разпалва фантазиите на няколко генерации. Днес всеки екскурзиант, посетил Рим, не пропуща фонтана при обиколката си из града. По-късно Мастрояни няколко пъти ще изиграе алтер егото на Фелини.

Фелини е част от историята на киното в продължение на 42 години, през които основава 24 кино лентата и получава 5 награди " Оскар ". През 1993, последната година от живота му, получава от ръцете на Марчело Мастрояни и София Лорен " Оскар " за повсеместен принос в киното. Като резултат от един живот буйно предан на работата, която обича, Фелини ни остави в завещание своите съновидения върху кино лента – едно в действителност изобилно благосъстояние.

(Federico Fellini by Ara Guler, 1957)

Човек съществува само в това, което прави.

В митологията на киното „ Оскар “ е най-голямата премия. Аз нямам потребност от легенди. Моите фантазии и легенди са моят същински живот, а фантазиите са нещата, от които са направени моите филми.

Всяко изкуство е автобиографично; перлата е автобиография на мидата.

Аз постоянно дирижирам същия филм. Не мога да ги различа един от различен.

Бих желал към края на живота, в оня интервал на кома преди края, на сън, да ми се разкрият тайните на Вселената. И след това да се събудя задоволително здрав, с цел да направя филм за това.

Моите филми не са направени, с цел да бъдат разбирани, а с цел да бъдат гледани!

(Federico Fellini on the set of Amarcord, 1973)

(Federico Fellini, Marcello Mastroianni and Sophia Loren on the set of 8½, 1963)

Невъзможно е да импровизираш. Правенето на филм е математичска интервенция. То е като изстрелването на снаряд към луната. Прекалено е дефинирано и механизирано, с цел да бъде наречено импровизация. Изкуството е научна интервенция, тъй че в моя случай импровизрирането е в това да имаш ухо и око за нещата, които се случват през времето, до момента в който създаваш изображението.

Киното е остаряла развратница, като цирка и вариетето, която знае по какъв начин да ви предложи разнообразни удоволствия.

По-лесно се живее с талант, в сравнение с с глупак.

Моята работа е единствената ми връзка с всичко.

Нашите фантазии са нашият автентичен живот. Моите мечти и хрумвания не са моята действителност, а екипът, от който са направени филмите ми.

Трябва да живеете сферично – в доста направления. Да приемате себе си, подобен какъвто сте, без забрани, да бъдете отворен.

Цензурата е реклама, платена от държавното управление.

Щастието е просто краткотрайно положение, което минава в злощастие. За наше благополучие, то също работи за нас – по различен метод. И всичко е част от карнавала, нали…

Пленяват ме хора, които могат да живеят без боязън от следствията, да бъдат буйни без нерешителност, хора, които безумно ненавиждат и обичат.

Единствените граници на човешкото създание са границите на неговото въображение.

(Federico Fellini, 1965)