ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути по изложените проблеми.

Наскоро за следващ път се уверихме, че НАТО в действителност не съществува – Съединени американски щати не съумяха да привлекат за сирийската случка от 14 април т.г. нито една европейска натовска страна с изключение на двете някогашни близкоизточни империалистически хиени Франция и Британия.

Единството на НАТО до момента се гарантираше от един-единствен действителен фактор – безвъпросното военно предимство на Съединени американски щати в района. Освен него нищо не свързва Европа военнополитически. „ Руската опасност “ след края на Съюз на съветските социалистически републики е имагинерен геополитически фактор за трансатлантическо единение – фантомна невралгия в постимперска Англия, в някогашните западни съветски губернии, тогавашна сцена на съревнование с Швеция, Германия и Австрия, и в Румъния.

Разбира се, и в изискванията на американската надмощие западноевропейските страни също преследваха, колкото можеха, егоистични ползи – в този момент четем в „ Интерсепт “ забавни, небезизвестни и до момента разкрития по какъв начин западната експанзия против Либия се дължала на милионите, които Кадафи наливал в предизборната акция на Саркози.

Но с изтъняването на американската военна мощност, станало явно в Сирия, линее и атлантизмът. Заклинанията от двете страни на океана за значимостта на американския leadership звучат маразматично като тогавашните официозни заклинания в соцлагера против антисъветизма. На процедура западна Европа, изключително Германия и Франция, намерено оспорват колониалния си статут: „ няма да преговаряме с опрян в главата ни револвер! “ – сподели Макрон във Вашингтон.

Двустранните срещи на Тръмп с Макрон и Меркел бяха отразени по друг метод. Говори се, че първата била по-сърдечна, въпреки престорено, втората – студена. В Германия (както и в Америка) в действителност намерено ненавиждат Тръмп, във Франция – по-прикрито. Но и двете срещи имаха еднакъв резултат – точно липса на резултат.

На първо място е търговията. И Меркел, и Макрон не се поддадоха на американския напън за търговски отстъпки. В Германия се счита, че желаните отстъпки ще й костват до милион работни места. Тръмповият протекционизъм по начало беше недомислен, въпреки несъмнено концепцията за отбрана на националната промишленост и американския служащ да има разумен миг.

Зависим от въглеводородния бранш в американската енергетика, вцепенен от десни вуду-икономически канони, Доналдът нямаше по какъв начин да опълчи нещо свястно на проваления ТТИП. Той сподели, че Европейски Съюз правел „ съвсем невероятно за Америка да прави бизнес “.

Това е нелепост. Всъщност общият годишен оборот Европейски Съюз и Съединени американски щати е пет и половина трилиона $, а комерсиалният недостиг на Съединени американски щати е условен – оборотът на филиалите на американски компании в Европа е доста по-голям от този на европейските в Америка – 720 млрд против 584 млрд $ за 2016 година Европейските компании влагат в нови технологии доста повече в Съединени американски щати, в сравнение с вкъщи – 41 млрд против 31,3 млрд $ в 2015 година Цели 60% от американския импорт от Европейски Съюз е създаден от американски компании в Европа, до момента в който същият дял на Съединени американски щати в търговията с азиатско-тихоокеанския район е 40%. Съединени американски щати изнасят повече немски коли, направени в Америка, отколното внасят създадени в Германия. Американските траснационални корпорации в Европа се радват на специфичен данъчен режим, в това число могат да изнасят облаги под формата на приход от интелектуална благосъстоятелност – 23% от износа на Ирландия от 201 до 2015 година се образува от такива прехвърляния.

Съединени американски щати са огромен чист бенефициент във всички тези връзки с Европейски Съюз. Това в действителност е цената за Европа на американската военнополитическа надмощие.

Западна Европа, въпреки това, ще е доста по-слабо наранена от възможни американски вносни мита за стомана – за разлика от Бразилия, Русия и Южна Корея, и за алуминий – за разлика от Русия, Китай и ОАЕ. Но в случай че стартира комерсиална война, Брюксел възнамерява афектиран отговор с мита за иконични американски артикули като дънки „ Ливайc “, мотоциклети „ Харви Дейвидсън “, бърбън, портокалов сок и клюква. Европа не се опасява да заплашва Съединени американски щати с стопански „ наказания “.

На второ място, Европа има задоволително тежки стопански проблеми не е въодушевена да финансира американския военнопромишлен комплекс.

Искането на Тръмп за присъединяване с 2% от Брутният вътрешен продукт в бюджета на НАТО, а за Германия това е въпрос за към 25 млрд $ годишно повече, е недопустимо за Бундестага и опонира на съдружното съглашение на Меркел. Европа има и съществени проекти за създаване европейски въоръжени сили без Съединени американски щати, които очевидно са ориентирани против Путин, а действително против Съединени американски щати и НАТО. Разбира се, общоевропейските въоръжени сили сами по себе си съгласно мене са химеричен план.

На трето място, Европа уверено не поддържа курса на Тръмп и Нетаняху на война с Иран. Меркел и Макрон не престават да държат на нуклеарната договорка с Техеран. Европейски Съюз постоянно е заемал умерено пропалестинска позиция и в израело-палестинския спор. Вашингтон го упреква, че е прекомерно мек с мюсюлманите.

За страдание правилно е също, че изострянето на вътрешните несъгласия на Запада към този момент водят единствено до ескалация на антируската нервност. Просто тя се оказва единственото общо място, въпреки съвсем изцяло имагинерно, на западните сили през днешния ден. И добива за тях от ден на ден „ систематичен “, нецикличен темперамент. И по този начин бетонира ролята на Русия като международен авангард против западния диктат, към този момент и без значение от личността на Путин.

По отношение на България изострените несъгласия сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, сега, в който се осъзнаят всеобщо, значат края на вярата в мистичните цивилизационни „ евроатлантически полезности “. Такива „ цивилизационни “ полезности, както доста пъти сме се убеждавали, няма – те са евфемизъм за американската надмощие над Стария континент след 1945 и 1991 година А също и за специфичното отношение на Съединени американски щати и Англия, по принцип ориентирано против Германия и възможния й съюз с Русия, и значи не „ европейско “, а също и не американско по природа, а единствено британско империалистическо и то от XIX век.

Но щом няма „ евроатлантически “ полезности, които да следваме, да имаме вяра ли, че има някакви други наши дълбоки цивилизационни полезности, за каквито обичат да приказват в Русия, и към които би трябвало да се върнем? И такива също не са ми известни. За мене човешката цивилизация е една и в нея всички нации вземат участие. Има разнообразни култури и разнообразни естествени ландшафти, които обуславят, наред с други фактори, огромните разлики на народите, в това число в степента им на цивилизованост.

Валентин Хаджийски, "Гласове "