Франция пресъхна
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
От 23 дни служащите и чиновниците на най-голямото френско дружество - TOTAL стачкуват. Огромни опашки от коли изцеждат последните капки бензин. Пререкания, побои, даже се стигна до наръгвания с нож сред чакащите. Пред растящото неодобрение министър председателката Елизабет Борн подреди да се пристъпи към експроприация на рафинериите. Тази мярка обаче във Франция е единствено частична. Тя се отнася до жизненоважни браншове на стопанската система като опазването на здравето, защитата, сигурността и пожарната команда. Останалата част на потребителите на бензин остават на изсъхнало. Синдикатите посрещнаха решението със тъжби пред съда, считайки че то е в прорез с правото на стачка, което е вписано във френската конституция.
Какво желаят стачкуващите? Увеличаване на заплатите с повече от 10% по две аргументи. Първата е инфлацията и втората са големите облаги на TOTAL. Оборота на петролния колос за 2021 година е 205 милиарда $, с 65 милиарда повече от предходната. Дирекцията на TOTAL вместо да договаря със стачниците, разгласява няколко фиша от заплати на чиновници, които демонстрират заплати от 5000 евро на месец. Това значи, че заплащанията в предприятието са два пъти по-високи от междинната френска заплата, която е към 2500 евра. Тези изявления втвърдиха още повече позициите на стачниците. Правителството е притиснато до стената. Ако най-високите заплати бъдат увеличени с 10% всички останали ще изискат и те. Съответно Франция ще бъде залята от инфлационна лавина.
Въпреки упованията на френското общество, Еманюел Макрон се спотайва. Медиите популяризират някаква негова изява, в която президента споделя, че в този спор не е негова работа да се меси. Президентът бърка и не за първи път! В TOTAL държавното присъединяване е 24% и той не може да остане дълго безразличен към протичащото се. Има обаче нещо друго. Водещият профсъюз е просмуканият с марксически догматизъм профсъюз CGT. В зародиша си той бе основан от френската комунистическа партия. Класовата битка сред небогати и богати е жива и здрава в съзнанието на стачниците. В момента синдиката е този, който избавя топящата се партийка останала от времето на Жорж Марше. Пипалата му са във всички национално значими промишлености и неговите членове могат да блокират Франция, в случай че спора се задълбочи. От друга страна Макрон на няколко пъти подшушна, че в случай че промените по отношение на пенсиите не се одобряват е подготвен да разпусне Народното събрание, където не разполага с безусловно болшинство. Колкото и необичайно да е, тази опасност визира по-скоро събора от леви партии, които надали ще се върнат спечелили в един предстоящ парламент. На френското общество му идва допълнително ръководството на " меки " социалдемократи и крайни леви революционери, на държавна хранилка.
Лошите вести не идват в никакъв случай сами, споделя една сентенция. Служителите от Атомните централи се причислиха към стачката.
Стройните редици на " Националния общ брой " на Марин льо Пен потриват ръце.
От 23 дни служащите и чиновниците на най-голямото френско дружество - TOTAL стачкуват. Огромни опашки от коли изцеждат последните капки бензин. Пререкания, побои, даже се стигна до наръгвания с нож сред чакащите. Пред растящото неодобрение министър председателката Елизабет Борн подреди да се пристъпи към експроприация на рафинериите. Тази мярка обаче във Франция е единствено частична. Тя се отнася до жизненоважни браншове на стопанската система като опазването на здравето, защитата, сигурността и пожарната команда. Останалата част на потребителите на бензин остават на изсъхнало. Синдикатите посрещнаха решението със тъжби пред съда, считайки че то е в прорез с правото на стачка, което е вписано във френската конституция.
Какво желаят стачкуващите? Увеличаване на заплатите с повече от 10% по две аргументи. Първата е инфлацията и втората са големите облаги на TOTAL. Оборота на петролния колос за 2021 година е 205 милиарда $, с 65 милиарда повече от предходната. Дирекцията на TOTAL вместо да договаря със стачниците, разгласява няколко фиша от заплати на чиновници, които демонстрират заплати от 5000 евро на месец. Това значи, че заплащанията в предприятието са два пъти по-високи от междинната френска заплата, която е към 2500 евра. Тези изявления втвърдиха още повече позициите на стачниците. Правителството е притиснато до стената. Ако най-високите заплати бъдат увеличени с 10% всички останали ще изискат и те. Съответно Франция ще бъде залята от инфлационна лавина.
Въпреки упованията на френското общество, Еманюел Макрон се спотайва. Медиите популяризират някаква негова изява, в която президента споделя, че в този спор не е негова работа да се меси. Президентът бърка и не за първи път! В TOTAL държавното присъединяване е 24% и той не може да остане дълго безразличен към протичащото се. Има обаче нещо друго. Водещият профсъюз е просмуканият с марксически догматизъм профсъюз CGT. В зародиша си той бе основан от френската комунистическа партия. Класовата битка сред небогати и богати е жива и здрава в съзнанието на стачниците. В момента синдиката е този, който избавя топящата се партийка останала от времето на Жорж Марше. Пипалата му са във всички национално значими промишлености и неговите членове могат да блокират Франция, в случай че спора се задълбочи. От друга страна Макрон на няколко пъти подшушна, че в случай че промените по отношение на пенсиите не се одобряват е подготвен да разпусне Народното събрание, където не разполага с безусловно болшинство. Колкото и необичайно да е, тази опасност визира по-скоро събора от леви партии, които надали ще се върнат спечелили в един предстоящ парламент. На френското общество му идва допълнително ръководството на " меки " социалдемократи и крайни леви революционери, на държавна хранилка.
Лошите вести не идват в никакъв случай сами, споделя една сентенция. Служителите от Атомните централи се причислиха към стачката.
Стройните редици на " Националния общ брой " на Марин льо Пен потриват ръце.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ