Мартин Табаков за ФАКТИ: ЕС претърпя две сериозни унижения през 2021 г. - едното в Москва, другото при Ердоган
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Дислоцирането на съветски войски по границата с Украйна, сключването на трилатералния пакт за сигурност AUKUS и напускането на силите на НАТО от Афганистан - тези три събития белязаха 2021 година в интернационален проект съгласно доктора по политически науки Мартин Табаков.
Как се отразиха тези събития, не престават ли последствията от тях и каква е равносметката от отминаващата 2021 година - по тези въпроси от ФАКТИ разговаряхме с доктор Мартин Табаков .
" В доста връзки Джо Байдън продължи политиката на Доналд Тръмп ", уточни още той.
" Дипломацията на Европейски Съюз постоянно се оказваше в ролята на обекта, а не на субекта ", счита анализаторът.
Целия диалог четете в идващите редове:
- Д-р Табаков, кои три събития белязаха 2021 година в интернационален проект за Вас?
- Най-важното събитие, когато става дума за Европа, бе дислоцирането на съветски войски по границата с Украйна. При това, на два пъти през изминаващата година – през април и ноември месец. На микро равнище, дотук се стигна откакто Украйна не се усещаше стимулирана да извършва Минските съглашения, сами родени от слаба европейска дипломация. На макро равнище, с този напън Русия желае да си завоюва отстъпки – било в самата Украйна, било в района на Черно море, било по отношение на цяла Източна Европа.
Ако отместим взор към Индо-Пасифика, събитието, което направи разлика, бе сключването на трилатералния пакт за сигурност AUKUS сред Съединени американски щати, Англия и Австралия, който бе индикативен както за желанието на Канбера да взе участие с спомагателни средства в районната архитектура за сигурност, по този начин и за мотивацията на Вашингтон да развива “решетката от съюзи” - по думите на съветника по национална сигурност Джейк Съливан, в Индо-Пасифика.
Като трето събитие – напускането на силите на НАТО от Афганистан. Като тук значение имаше освен самият акт, само че и разхвърляният метод, по който той се осъществя.
- В подтекста на напрежението по границата сред Украйна и Руската федерация, Москва излезе и с оферти, които, по думите ѝ, биха довели до възстановяване на сигурността на европейския континент. Как ще коментирате въпросните съветски оферти, адресирани до НАТО?
- Руските оферти, синтезирани най-общо в желанието за съкращаване на оперативните благоприятни условия на Алианса в Източна Европа, имат обща основа и тя е основаването на буфер – сива зона – сред Руската федерация и Алианса. Това е “украинизиране” на Източно Европа: основаването на сива зона със разбъркан суверенитет.
Според мен тук упоритостта на Москва даже не е тези страни да бъдат още веднъж в съветската геополитическа външна страна - Източна Европа е по-антагонистично настроена от Западна по отношение на Москва, само че по-скоро те да не бъдат пълноценни членки на Европейски Съюз и НАТО. Русия от дълго време загуби шанса да гледа на страните от Източна Европа като на съдържащи благоприятни условия за нея. Затова Москва желае да мисли за някогашните социалистически страни като най-малко некриещи опасности за нейната сигурност, бидейки употребявани да вземем за пример от Съединени американски щати. Оттук да вземем за пример желанието на Руската федерация да не се разполагат настъпателни оръжия в членките НАТО от Източна Европа.
- Другата тематика, която споменахте – тристранния пакт AUKUS. Повече спорове или възможни изгоди донесе подписването му?
- Със сигурност подписването му предизвика съществени различия. Един път, в “западния” лагер – сред Франция, от една страна, Съединени американски щати и Австралия, от друга. Втори път, сред Вашингтон, Лондон, Канбера и Пекин.
По-интересна обаче бе реакцията на страни от Югоизточна Азия като Филипините и Виетнам, които реагираха положително на AUKUS, за разлика от Малайзия и Индонезия да вземем за пример. Все отново в тази част на света, емблематичен образец за което е самата Австралия, има страни, които се пробват да балансират възходящата им икономическа взаимозависимост от Китай с насърчаване на военно-отбранителното съдействие със Съединени американски щати, или пък и с Русия и Франция, какъвто е казусът на Индия.
- В началото на годината - на 20 януари 2021 година, встъпи в служба новият президент на Съединени американски щати Джо Байдън. С какво се промени политиката на Съединени американски щати по отношение на политиката по време на ръководството на Тръмп?
- Предвид шумът, който се създаваше преди този момент, евентуално ще прозвучи извънредно, само че в доста връзки Джо Байдън продължи политиката на Доналд Тръмп. На целево равнище, новата администрация във Вашингтон продължи да развива обединението от страни в Индо-Пасифика, главно със страните от Четиристранния разговор по сигурността – Австралия, Индия и Япония. На инструментално равнище, демократът резервира митата върху Китай, наложени преди този момент от републиканеца. Разбира се, сегашната американска администрация показва доста по-голямо внимание по отношение на други страни, в това число тези от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия - Камала Харис бе във Виетнам и Сингапур, Антъни Блинкен посети Индонезия и Малайзия. Придружен от ръководителя на Пентагона, държавният секретар на Съединени американски щати организира и срещите 2+2 с Япония и Южна Корея.
От друга страна, когато става дума за връзките сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, бяха подхванати някои стъпки за разрешаване на проблемите в евроатлантическото пространство: бяха отсрочени цените за алуминий и желязо, както бе инициирано и решение на проблемите със дотациите на Боинг и Еърбъс.
- Силна или слаба за външната политика на Европейски Съюз бе 2021-ва година?
- Не ми носи задоволство това да употребявам мощни думи или да изпадам в леснотията на обобщенията, само че коства ми се, че дипломацията на Европейски Съюз през тази година претърпя две съществени унижения. Едното, в Москва, където Върховният представител по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел бе менторски адресиран от съветския му сътрудник Сергей Лавров. Другото, когато в Анкара Урсула фон дер Лайен заставам като част от интериора, при взаимното ѝ посещаване с Шарл Мишел при турския президент Реджеп Таийп Ердоган.
Но с цел да не кажете, че съм пленник на символната страна, ще се върна на Украйна, където Германия и Франция очевидно не съумяха да се оправят с възходящия напън от Владимир Путин. Последният бе съпроводен с бежански подобен - по границата на Беларус с Полша и Литва, и с доставките на съветския газ към Стария континент. Изобщо дипломацията на Европейски Съюз постоянно се оказваше в ролята на обекта, а не на субекта. Същото бе и по отношение на изтеглянето на Алианса от Афганистан, където европейската квота на НАТО до последно не знаеше какво се случва.
- Наблюдавахме ареста и осъждането на Алексей Навални, по-късно “Единна Русия” завоюва парламентарните избори в Русия. Промениха ли нещо тези събития?
- Отдавна изборите в Русия не служат за верификация на електорални настройки, а за одобряване на тези на властта. Иначе в Руската федерация сигурно има дисиденти, само че те не са със статута на медийни звезди. Нещо повече, ние не познаваме тези хора, западните средства за всеобща информация не вършат изявленията с тях, посолствата на западните страни не повдигат въпроса за тяхното положение. От тази позиция, считам, че прекомерният – към този момент трансформирал се в комерсиален – интерес по отношение на Алексей Навални изиграва контра-продуктивна роля. Нима ние в България не знаем, че тук същинските дисиденти на социалистическия режим бяха след това заглушени и низвергнати, за сметка на телевизионните антикомунисти?
- Споменахте към този момент Афганистан, където талибаните взеха властта. Четири месеца по-късно, можем ли да създадем някаква равносметка с какво това промени геополитическата констелация в района?
- Влиянието на Пакистан върху Афганистан не просто се усили, а се и институционализира чрез назначението на талибани, близки до управляващите в Исламабад, на основни позиции в държавното управление на Афганистан, в това число вътрешно министерство, и като губернатори на обособени провинции. Нараснаха и апетитите на Китай по отношение на това да свърже инфраструктурно Афганистан към Китайско-Пакистанския стопански кулоар, а оттова да обезпечи на страната и изход към Индийския океан. При все, че не го споделят на глас, към този момент Русия и Иран се усещат по-скоро ощетени от по този начин разрастващите се събития.
- Виждате ли заплаха от огромен боен спор?
- За да се стигне до подобен, това би означавало, че „ спирачките” в интернационалната система за сигурност са срязани. Не мисля, че към момента сме до такава степен. Но би трябвало да гледаме с изключително внимание какво се случва в Тайванския пролив и Южнокитайското море. Границата сред Индия и Китай по Хималаите също постоянно е имала рисков темперамент.
Дислоцирането на съветски войски по границата с Украйна, сключването на трилатералния пакт за сигурност AUKUS и напускането на силите на НАТО от Афганистан - тези три събития белязаха 2021 година в интернационален проект съгласно доктора по политически науки Мартин Табаков.
Как се отразиха тези събития, не престават ли последствията от тях и каква е равносметката от отминаващата 2021 година - по тези въпроси от ФАКТИ разговаряхме с доктор Мартин Табаков .
" В доста връзки Джо Байдън продължи политиката на Доналд Тръмп ", уточни още той.
" Дипломацията на Европейски Съюз постоянно се оказваше в ролята на обекта, а не на субекта ", счита анализаторът.
Целия диалог четете в идващите редове:
- Д-р Табаков, кои три събития белязаха 2021 година в интернационален проект за Вас?
- Най-важното събитие, когато става дума за Европа, бе дислоцирането на съветски войски по границата с Украйна. При това, на два пъти през изминаващата година – през април и ноември месец. На микро равнище, дотук се стигна откакто Украйна не се усещаше стимулирана да извършва Минските съглашения, сами родени от слаба европейска дипломация. На макро равнище, с този напън Русия желае да си завоюва отстъпки – било в самата Украйна, било в района на Черно море, било по отношение на цяла Източна Европа.
Ако отместим взор към Индо-Пасифика, събитието, което направи разлика, бе сключването на трилатералния пакт за сигурност AUKUS сред Съединени американски щати, Англия и Австралия, който бе индикативен както за желанието на Канбера да взе участие с спомагателни средства в районната архитектура за сигурност, по този начин и за мотивацията на Вашингтон да развива “решетката от съюзи” - по думите на съветника по национална сигурност Джейк Съливан, в Индо-Пасифика.
Като трето събитие – напускането на силите на НАТО от Афганистан. Като тук значение имаше освен самият акт, само че и разхвърляният метод, по който той се осъществя.
- В подтекста на напрежението по границата сред Украйна и Руската федерация, Москва излезе и с оферти, които, по думите ѝ, биха довели до възстановяване на сигурността на европейския континент. Как ще коментирате въпросните съветски оферти, адресирани до НАТО?
- Руските оферти, синтезирани най-общо в желанието за съкращаване на оперативните благоприятни условия на Алианса в Източна Европа, имат обща основа и тя е основаването на буфер – сива зона – сред Руската федерация и Алианса. Това е “украинизиране” на Източно Европа: основаването на сива зона със разбъркан суверенитет.
Според мен тук упоритостта на Москва даже не е тези страни да бъдат още веднъж в съветската геополитическа външна страна - Източна Европа е по-антагонистично настроена от Западна по отношение на Москва, само че по-скоро те да не бъдат пълноценни членки на Европейски Съюз и НАТО. Русия от дълго време загуби шанса да гледа на страните от Източна Европа като на съдържащи благоприятни условия за нея. Затова Москва желае да мисли за някогашните социалистически страни като най-малко некриещи опасности за нейната сигурност, бидейки употребявани да вземем за пример от Съединени американски щати. Оттук да вземем за пример желанието на Руската федерация да не се разполагат настъпателни оръжия в членките НАТО от Източна Европа.
- Другата тематика, която споменахте – тристранния пакт AUKUS. Повече спорове или възможни изгоди донесе подписването му?
- Със сигурност подписването му предизвика съществени различия. Един път, в “западния” лагер – сред Франция, от една страна, Съединени американски щати и Австралия, от друга. Втори път, сред Вашингтон, Лондон, Канбера и Пекин.
По-интересна обаче бе реакцията на страни от Югоизточна Азия като Филипините и Виетнам, които реагираха положително на AUKUS, за разлика от Малайзия и Индонезия да вземем за пример. Все отново в тази част на света, емблематичен образец за което е самата Австралия, има страни, които се пробват да балансират възходящата им икономическа взаимозависимост от Китай с насърчаване на военно-отбранителното съдействие със Съединени американски щати, или пък и с Русия и Франция, какъвто е казусът на Индия.
- В началото на годината - на 20 януари 2021 година, встъпи в служба новият президент на Съединени американски щати Джо Байдън. С какво се промени политиката на Съединени американски щати по отношение на политиката по време на ръководството на Тръмп?
- Предвид шумът, който се създаваше преди този момент, евентуално ще прозвучи извънредно, само че в доста връзки Джо Байдън продължи политиката на Доналд Тръмп. На целево равнище, новата администрация във Вашингтон продължи да развива обединението от страни в Индо-Пасифика, главно със страните от Четиристранния разговор по сигурността – Австралия, Индия и Япония. На инструментално равнище, демократът резервира митата върху Китай, наложени преди този момент от републиканеца. Разбира се, сегашната американска администрация показва доста по-голямо внимание по отношение на други страни, в това число тези от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия - Камала Харис бе във Виетнам и Сингапур, Антъни Блинкен посети Индонезия и Малайзия. Придружен от ръководителя на Пентагона, държавният секретар на Съединени американски щати организира и срещите 2+2 с Япония и Южна Корея.
От друга страна, когато става дума за връзките сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, бяха подхванати някои стъпки за разрешаване на проблемите в евроатлантическото пространство: бяха отсрочени цените за алуминий и желязо, както бе инициирано и решение на проблемите със дотациите на Боинг и Еърбъс.
- Силна или слаба за външната политика на Европейски Съюз бе 2021-ва година?
- Не ми носи задоволство това да употребявам мощни думи или да изпадам в леснотията на обобщенията, само че коства ми се, че дипломацията на Европейски Съюз през тази година претърпя две съществени унижения. Едното, в Москва, където Върховният представител по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел бе менторски адресиран от съветския му сътрудник Сергей Лавров. Другото, когато в Анкара Урсула фон дер Лайен заставам като част от интериора, при взаимното ѝ посещаване с Шарл Мишел при турския президент Реджеп Таийп Ердоган.
Но с цел да не кажете, че съм пленник на символната страна, ще се върна на Украйна, където Германия и Франция очевидно не съумяха да се оправят с възходящия напън от Владимир Путин. Последният бе съпроводен с бежански подобен - по границата на Беларус с Полша и Литва, и с доставките на съветския газ към Стария континент. Изобщо дипломацията на Европейски Съюз постоянно се оказваше в ролята на обекта, а не на субекта. Същото бе и по отношение на изтеглянето на Алианса от Афганистан, където европейската квота на НАТО до последно не знаеше какво се случва.
- Наблюдавахме ареста и осъждането на Алексей Навални, по-късно “Единна Русия” завоюва парламентарните избори в Русия. Промениха ли нещо тези събития?
- Отдавна изборите в Русия не служат за верификация на електорални настройки, а за одобряване на тези на властта. Иначе в Руската федерация сигурно има дисиденти, само че те не са със статута на медийни звезди. Нещо повече, ние не познаваме тези хора, западните средства за всеобща информация не вършат изявленията с тях, посолствата на западните страни не повдигат въпроса за тяхното положение. От тази позиция, считам, че прекомерният – към този момент трансформирал се в комерсиален – интерес по отношение на Алексей Навални изиграва контра-продуктивна роля. Нима ние в България не знаем, че тук същинските дисиденти на социалистическия режим бяха след това заглушени и низвергнати, за сметка на телевизионните антикомунисти?
- Споменахте към този момент Афганистан, където талибаните взеха властта. Четири месеца по-късно, можем ли да създадем някаква равносметка с какво това промени геополитическата констелация в района?
- Влиянието на Пакистан върху Афганистан не просто се усили, а се и институционализира чрез назначението на талибани, близки до управляващите в Исламабад, на основни позиции в държавното управление на Афганистан, в това число вътрешно министерство, и като губернатори на обособени провинции. Нараснаха и апетитите на Китай по отношение на това да свърже инфраструктурно Афганистан към Китайско-Пакистанския стопански кулоар, а оттова да обезпечи на страната и изход към Индийския океан. При все, че не го споделят на глас, към този момент Русия и Иран се усещат по-скоро ощетени от по този начин разрастващите се събития.
- Виждате ли заплаха от огромен боен спор?
- За да се стигне до подобен, това би означавало, че „ спирачките” в интернационалната система за сигурност са срязани. Не мисля, че към момента сме до такава степен. Но би трябвало да гледаме с изключително внимание какво се случва в Тайванския пролив и Южнокитайското море. Границата сред Индия и Китай по Хималаите също постоянно е имала рисков темперамент.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ