Бойко Атанасов за ФАКТИ: Европейската прокуратура се прави по начин, който е добър за статуквото в България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Вчера стана ясно, че Европейската прокуратура, която стартира работата си на 1 юни тази година за да проверява злоупотреби със средства и фондове на Европейския съюз и корупция, е назначила още четирима делегирани прокурори от България. Към момента няма публични данни кои четирима от шестимата претенденти, които България изпрати през септември 2021 година, са утвърдени. Ясно е само, че очевидно двама са били отхвърлени.
Отхвърляне на претенденти за делегирани прокурори от България се случи също и преди започването на работата на ръководената от Лаура Кьовеши Европейска прокуратура. Тогава Кьовеши утвърди четирима претенденти и отхвърли други шестима. Това наложи още един избор на делегирани прокурори от прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, като през септември бяха изпратени новите шест оферти.
България следва да има 10 делегирани прокурори. На този стадий са назначени осем. Не излиза наяве какво ще се случи с останалите две места.
Кандидат по време и на първия, и на втория избор на делегирани прокурори беше следовател Бойко Атанасов от Следствения отдел в Софийска градска прокуратура. Още при самите чувания на претендентите, той разкритикува метода на асортимент на претенденти обществено, както и самото управлението на прокуратурата и прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет.
За да приказваме за избора на делегирани прокурори от България, от ФАКТИ разговаряхме със следовател Бойко Атанасов.
“Проблемите в процедурата по желание на делегирани прокурори сe състояха в разпоредбите за избор, които са признати от Колегията на Висшия правосъден съвет. Там имаше едно условие, което съгласно мен е много извънредно за подобен тип служба. Изискването беше претендентите да имат доста добра последна препоръка. Няма допълнение обаче тя да е годна във времето. Това ме смущава, тъй като имаше претенденти, назначени с атестации отпреди повече от пет години. Единственият човек, който е разгласил обществено атестацията си, предоставена на комисията, съм аз. Очаквах, че останалите претенденти ще дават за процедурата атестациите си от работното си място - въпреки всичко не е без значение какви хора ще работят по делата в Европейската прокуратура.
Висшият правосъден съвет пренебрегва предпоставките да се изпратят най-хубавите претенденти, с цел да проверяват тези извънредно тежки каузи и позволи в процедурата претендентите без никакъв аршин. Критерият общо взето беше да заемат магистратска служба и да имат доста добра препоръка в миналото във времето назад”, изясни Бойко Атанасов.
“В чуванията на претенденти - и първото, и второто, в които съм взел участие, ми направи усещане, че преценката за това какви хора да станат делегирани прокурори в Европейската прокуратура се взимаше в границите на едни 10 минути, в които сътрудниците представяха себе си, автобиографиите си и отговаряха на въпроси от регламента, с цел да се види дали са го чели.
Един от членовете на прокурорската гилдия - Георги Кузманов, даже съобщи, че няма да гласоподава за претенденти, които приказват за работата си, за делата си. Очевидно критерият е не какви експерти се изпращат, а изпратените да бъдат красиви, приятни на външен тип, с прелестно държание към Висш съдебен съвет, което ми подсказва, че нещата стоят още веднъж на квотен принцип, както са определени и самите членове на Висш съдебен съвет. Статуквото е такова, каквото е”, сподели още той.
По мотив обстоятелството, че делегираните прокурори се избираха от прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, Атанасов уточни, че регламентът не е обстоен по отношение на това кой би трябвало да извърши избора на претенденти за делегирани прокурори, само че това е било решение на българския законодател. “Все отново би трябвало някой да ги изпрати. Нормално е това да е прокурорската колегия”, сподели още той.
“В момента обаче прокурорската гилдия, а и управлението на прокуратурата е под взаимозависимост на двама индивида - Бойко Борисов и Делян Пеевски. Свидетели сме, че Борисов и Пеевски са помилвани от прокуратурата - и от Цацаров, и от Гешев, и преди този момент от “братиньо” Борис Велчев, който също е с доста огромни зависимости. Затова се стигна и до това състояние, в което хората излязоха по площадите да скандират с искане за оставката на основния прокурор Иван Гешев”, добави следовател Бойко Атанасов.
На въпроса дали прокурорите, които Лаура Кьовеши въпреки всичко утвърди, биха разследвали Цацаров, Гешев и Борисов, той отговори: “Начинът, по който те са определени, за мен е объркващ. Не съм осведомен с работата им, както никой не е осведомен с работата им. С извършената процедура се очакваше да се каже какво тъкмо са работили, какви каузи са завършили, какво е качеството на актовете им. Видяхме обаче, че критерият е “мой човек”. Това за мен е смущаващо.
Интересното е, че Лаура Кьовеши този път не се съпротивлява. Тя явно към този момент е решила непременно Европейската прокуратура да стартира работа с каквито и да е хора, които и се подадат. Така се случи и с европейския прокурор Теодора Георгиева, която беше изпратена от държавното управление на Бойко Борисов. Ние имаме прокурор, който дава отговор за тези следствия към този момент две години в Европейската прокуратура. Тя е там, изпратена е от Борисов, назначена е”.
“Въпросът е дали нашият парламент, Европейската комисия, Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент ще спазят регламента и ще изискат строга отчетност от Лаура Кьовеши за назначението на европейските делегирани прокурори, за това дали това е методът, по който би трябвало да действа Европейската прокуратура, дали това са хората, които ще ѝ свършат работа. Няма да закъснее моментът, в който тя би трябвало да даде строга отчетност пред всички тези институции, в това число пред нашия народен парламент, за работата на Европейската прокуратура, за качеството на работата ѝ и за хората, които работят там. Всичко това е обвързвано. Не може да има хора, които не дават отговор на условията в регламента, изпратени от националните органи - у нас от прокурорската гилдия към Висш съдебен съвет, от всяка една страна, а по-късно да се чакат положителни резултати”, добави Атанасов.
На въпроса дали съгласно него първичните очаквания измежду българското гражданско общество към Лаура Кьовеши остават високи, както преди, той отговори: “Във Facebook даже има група в поддръжка на Кьовеши, която наброява десетки хиляди нейни почитатели. В последно време обществото е замлъкнало. Може би самата група за поддръжка на Лаура Кьовеши би трябвало да се преобразува по някакъв метод, тъй като виждам, че не се вълнува от това какви делегирани европейски прокурори се изпращат. Гражданското общество сякаш малко позаспа по тематиката с битката с кражбата на евросредства и корупцията. Ще се наложи обаче да се разсъни, тъй като нещата са доста съществени. В момента няма никакво противопоставяне на тежката икономическа корупция нито от националната прокуратура, нито от Европейската прокуратура и делегираните прокурори. Европейската прокуратура не е почнала да работи интензивно. Резултати за момента няма, към момента се назначават и делегираните прокурори. Няма да закъснее обаче моментът - най-много след 100 дни, в който Кьовеши ще бъде запитана какво прави”.
В края на диалога следовател Бойко Атанасов отговори на въпрос за личното си присъединяване като претендент за делегиран прокурор. “Участвал съм в тези избори за европейски делегиран прокурор най-много със устрема тази процедура да се осветли. Надявах се на справедливи критерии - въпреки всичко по закон членовете на Висш съдебен съвет би трябвало да са извънредно морални персони и експерти. Резултатите от тяхната работа, освен във връзка с кадруването в Европейската прокуратура, а и в националната, ще седи като един воденичен камък занапред”, сподели той.
“Те управляват кадровия напредък и назначението на магистрати в прокуратурата. Тези подводни камъни, които са заложени в прокуратурата и с избора на Иван Гешев за основен прокурор, и с двамата му заместници, които са били назначавани от Бойко Борисов за заместник-министри на правораздаването, и хората надолу по веригата, са извънредно смущаващи. На един по-късен стадий може би работата им във връзка с Европейската прокуратура ще докара до краен резултат с нея да се случи същото, което сега се случва със Специализираната прокуратура у нас - да се откри един модел, който е изначално тръгнал в неправилна посока.
Важни са хората. Важно е какви хора ще бъдат изпратени там по този начин, както е било при основаването на DNA - дирекцията, която е оглавявала Лаура Кьовеши в Румъния. В момента виждаме, че Европейската прокуратура не се прави по този метод, а по метод, който е добър за статуквото в България. За мен има доста тежки подозрения, че за делегирани прокурори се изпращат хора, които няма да проверяват напълно това, което им се сервира за разследване”, приключи следовател Бойко Атанасов.
Вчера стана ясно, че Европейската прокуратура, която стартира работата си на 1 юни тази година за да проверява злоупотреби със средства и фондове на Европейския съюз и корупция, е назначила още четирима делегирани прокурори от България. Към момента няма публични данни кои четирима от шестимата претенденти, които България изпрати през септември 2021 година, са утвърдени. Ясно е само, че очевидно двама са били отхвърлени.
Отхвърляне на претенденти за делегирани прокурори от България се случи също и преди започването на работата на ръководената от Лаура Кьовеши Европейска прокуратура. Тогава Кьовеши утвърди четирима претенденти и отхвърли други шестима. Това наложи още един избор на делегирани прокурори от прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, като през септември бяха изпратени новите шест оферти.
България следва да има 10 делегирани прокурори. На този стадий са назначени осем. Не излиза наяве какво ще се случи с останалите две места.
Кандидат по време и на първия, и на втория избор на делегирани прокурори беше следовател Бойко Атанасов от Следствения отдел в Софийска градска прокуратура. Още при самите чувания на претендентите, той разкритикува метода на асортимент на претенденти обществено, както и самото управлението на прокуратурата и прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет.
За да приказваме за избора на делегирани прокурори от България, от ФАКТИ разговаряхме със следовател Бойко Атанасов.
“Проблемите в процедурата по желание на делегирани прокурори сe състояха в разпоредбите за избор, които са признати от Колегията на Висшия правосъден съвет. Там имаше едно условие, което съгласно мен е много извънредно за подобен тип служба. Изискването беше претендентите да имат доста добра последна препоръка. Няма допълнение обаче тя да е годна във времето. Това ме смущава, тъй като имаше претенденти, назначени с атестации отпреди повече от пет години. Единственият човек, който е разгласил обществено атестацията си, предоставена на комисията, съм аз. Очаквах, че останалите претенденти ще дават за процедурата атестациите си от работното си място - въпреки всичко не е без значение какви хора ще работят по делата в Европейската прокуратура.
Висшият правосъден съвет пренебрегва предпоставките да се изпратят най-хубавите претенденти, с цел да проверяват тези извънредно тежки каузи и позволи в процедурата претендентите без никакъв аршин. Критерият общо взето беше да заемат магистратска служба и да имат доста добра препоръка в миналото във времето назад”, изясни Бойко Атанасов.
“В чуванията на претенденти - и първото, и второто, в които съм взел участие, ми направи усещане, че преценката за това какви хора да станат делегирани прокурори в Европейската прокуратура се взимаше в границите на едни 10 минути, в които сътрудниците представяха себе си, автобиографиите си и отговаряха на въпроси от регламента, с цел да се види дали са го чели.
Един от членовете на прокурорската гилдия - Георги Кузманов, даже съобщи, че няма да гласоподава за претенденти, които приказват за работата си, за делата си. Очевидно критерият е не какви експерти се изпращат, а изпратените да бъдат красиви, приятни на външен тип, с прелестно държание към Висш съдебен съвет, което ми подсказва, че нещата стоят още веднъж на квотен принцип, както са определени и самите членове на Висш съдебен съвет. Статуквото е такова, каквото е”, сподели още той.
По мотив обстоятелството, че делегираните прокурори се избираха от прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, Атанасов уточни, че регламентът не е обстоен по отношение на това кой би трябвало да извърши избора на претенденти за делегирани прокурори, само че това е било решение на българския законодател. “Все отново би трябвало някой да ги изпрати. Нормално е това да е прокурорската колегия”, сподели още той.
“В момента обаче прокурорската гилдия, а и управлението на прокуратурата е под взаимозависимост на двама индивида - Бойко Борисов и Делян Пеевски. Свидетели сме, че Борисов и Пеевски са помилвани от прокуратурата - и от Цацаров, и от Гешев, и преди този момент от “братиньо” Борис Велчев, който също е с доста огромни зависимости. Затова се стигна и до това състояние, в което хората излязоха по площадите да скандират с искане за оставката на основния прокурор Иван Гешев”, добави следовател Бойко Атанасов.
На въпроса дали прокурорите, които Лаура Кьовеши въпреки всичко утвърди, биха разследвали Цацаров, Гешев и Борисов, той отговори: “Начинът, по който те са определени, за мен е объркващ. Не съм осведомен с работата им, както никой не е осведомен с работата им. С извършената процедура се очакваше да се каже какво тъкмо са работили, какви каузи са завършили, какво е качеството на актовете им. Видяхме обаче, че критерият е “мой човек”. Това за мен е смущаващо.
Интересното е, че Лаура Кьовеши този път не се съпротивлява. Тя явно към този момент е решила непременно Европейската прокуратура да стартира работа с каквито и да е хора, които и се подадат. Така се случи и с европейския прокурор Теодора Георгиева, която беше изпратена от държавното управление на Бойко Борисов. Ние имаме прокурор, който дава отговор за тези следствия към този момент две години в Европейската прокуратура. Тя е там, изпратена е от Борисов, назначена е”.
“Въпросът е дали нашият парламент, Европейската комисия, Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент ще спазят регламента и ще изискат строга отчетност от Лаура Кьовеши за назначението на европейските делегирани прокурори, за това дали това е методът, по който би трябвало да действа Европейската прокуратура, дали това са хората, които ще ѝ свършат работа. Няма да закъснее моментът, в който тя би трябвало да даде строга отчетност пред всички тези институции, в това число пред нашия народен парламент, за работата на Европейската прокуратура, за качеството на работата ѝ и за хората, които работят там. Всичко това е обвързвано. Не може да има хора, които не дават отговор на условията в регламента, изпратени от националните органи - у нас от прокурорската гилдия към Висш съдебен съвет, от всяка една страна, а по-късно да се чакат положителни резултати”, добави Атанасов.
На въпроса дали съгласно него първичните очаквания измежду българското гражданско общество към Лаура Кьовеши остават високи, както преди, той отговори: “Във Facebook даже има група в поддръжка на Кьовеши, която наброява десетки хиляди нейни почитатели. В последно време обществото е замлъкнало. Може би самата група за поддръжка на Лаура Кьовеши би трябвало да се преобразува по някакъв метод, тъй като виждам, че не се вълнува от това какви делегирани европейски прокурори се изпращат. Гражданското общество сякаш малко позаспа по тематиката с битката с кражбата на евросредства и корупцията. Ще се наложи обаче да се разсъни, тъй като нещата са доста съществени. В момента няма никакво противопоставяне на тежката икономическа корупция нито от националната прокуратура, нито от Европейската прокуратура и делегираните прокурори. Европейската прокуратура не е почнала да работи интензивно. Резултати за момента няма, към момента се назначават и делегираните прокурори. Няма да закъснее обаче моментът - най-много след 100 дни, в който Кьовеши ще бъде запитана какво прави”.
В края на диалога следовател Бойко Атанасов отговори на въпрос за личното си присъединяване като претендент за делегиран прокурор. “Участвал съм в тези избори за европейски делегиран прокурор най-много със устрема тази процедура да се осветли. Надявах се на справедливи критерии - въпреки всичко по закон членовете на Висш съдебен съвет би трябвало да са извънредно морални персони и експерти. Резултатите от тяхната работа, освен във връзка с кадруването в Европейската прокуратура, а и в националната, ще седи като един воденичен камък занапред”, сподели той.
“Те управляват кадровия напредък и назначението на магистрати в прокуратурата. Тези подводни камъни, които са заложени в прокуратурата и с избора на Иван Гешев за основен прокурор, и с двамата му заместници, които са били назначавани от Бойко Борисов за заместник-министри на правораздаването, и хората надолу по веригата, са извънредно смущаващи. На един по-късен стадий може би работата им във връзка с Европейската прокуратура ще докара до краен резултат с нея да се случи същото, което сега се случва със Специализираната прокуратура у нас - да се откри един модел, който е изначално тръгнал в неправилна посока.
Важни са хората. Важно е какви хора ще бъдат изпратени там по този начин, както е било при основаването на DNA - дирекцията, която е оглавявала Лаура Кьовеши в Румъния. В момента виждаме, че Европейската прокуратура не се прави по този метод, а по метод, който е добър за статуквото в България. За мен има доста тежки подозрения, че за делегирани прокурори се изпращат хора, които няма да проверяват напълно това, което им се сервира за разследване”, приключи следовател Бойко Атанасов.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ