Богдан Паташев пред ФАКТИ: Във Ватикана се пазят свидетелства за връзки с българските царе отпреди покръстването
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
- Използваме още един неотдавнашен мотив - 30-тата годишнина от определяне на дипломатически връзки със Светия трон. Колко обратно обаче можем да се върнем в контактите сред двете страни?
- Пълните дипломатически връзки на България със Светия трон датират от 6 декември 1990 година Но връзките на България с Римския трон, както е известно, датират още от края на първото хилядолетие. Във Ватикана се пазят свидетелства за епистоларни връзки с българските царе от преди покръстването на българите. Още тогава имаме същински дипломатически контакти и даже наличия в българския царски двор на папски легати. Любопитна детайлност е фактът, че двама от пратениците на папите - при цар Борис Покръстител, и по-късно, при Цар Борис III, след завръщането си в Рим са били определени на римския трон и са били папи на собствен ред.
- Вие сте Ръководител на задачата ни във Ватикана от 2019 година Какво бихте показали като най-голямо достижение в мандата Ви до момента?
- Не мога да дам еднопосочен отговор на този въпрос. Основен ангажимент на дипломатическите чиновници е да съставляват почтено родината си в приемащата страна и да спомагат за положителната връзка сред страните. Става дума за ежедневна работа в тази посока, която не всеки път приема съответни забележими измерения. Смятам, че в случай че в продължение на работата на посланиците преди мен аз също съумея да допринеса малко, тъй че и отсега нататък на България и на българите да се гледа с доверие и почитание, ще мога с известна доза задоволство да кажа, че съм постигнал нещо по време на мандата си.
- Не остава прикрит ползата на папа Франциск към Балканите. О т какво е предизвикан той съгласно Вас?
- Папа Франциск е избрал за своя линия да насочи вниманието на Църквата към географски те и обществени периферии. Тази линия обуславя и вниманието на папската дипломация към региони, които не са в полезрението на главния поток информация. Така и по-добрата интеграция на Балканите в европейския подтекст попада измежду тематиките, насърчавани от папата и папската дипломация.
- На Великден тази година за празничния благослов Urbi et Orbi („ Към града и света “), папа Франциск носеше направена у нас литургична одежда, която му беше поднесена при неговото идване в България на 5 май 2019 година За какво приказва този жест?
- Жестът беше важен за нас, българите, с това, че явно папата носи жив спомен от визитата у нас. Това е видно от решението да употребява по време на най-важния християнски църковен празник одежда, която е получил в България. Великденският благослов е излъчен от многомедии и е предстоящ от близо един милиард католици по света. Обичайно ватиканските медии приготвят бюлетин за публично упълномощените публицисти с детайлности към събитието, със информации за участвалите в подготовката на богослуженията, за свещенослужителите край папата, за присъстващите и прочие Не изключвам доста коментатори на главните международни медии да са имали информация за произхода на одеждата облечена от папата и новината да е стигнала до доста разнообразни краища на планетата.
- През август Ватикана започва Глобален католически пакт за фамилията. Какво съставлява той?
- Пактът за семейството е един от многото заложени от Ватикана и от папата към Католическия свят. Пактът за семейството, както и другите сходни - за епископите неотдавна или за образованието по-рано, съставлява самобитен инструмент, който след обръщение на папата се подлага на полемика на разнообразни равнища в католическата черква, нормално за интервал от една година, като приключва със събитие, в което взе участие папата и бива оповестен формален обобщаващ извършените полемики документ на Църквата. Началото на пакта за фамилията бе даден през август с тематики за размисъл и коментар за ролята на фамилията в актуалното общество, за проблемите на фамилията като обществена единица и прочие Темата ще се дискутира и през 2022 година, като ще чакаме ватикански документ с резюме на проблематиките и вероятните решения съгласно доктрината на Църквата.
- Ваше Превъзходителство, взели участие сте интензивно в подготовката на визитите в България на папа Йоан Павел Втори и на папа Франциск. Каква е ролята на църковната дипломация в днешно време?
- В днешното пъстро и от време на време с напрежение всекидневие е явна жаждата за нематериалност, търсенето на нравствен смисъл измежду заобикалящия ни свят. Въпреки това, не бих споделил, че болшинството от хората чакат да намерят отговор на духовната си нужда в Църквата. Римските папи от последните десетилетия, изключително папа Йоан Павел Втори, а след него и папа Франциск, търсят способи да излязат измежду хората. В тази посока се движи и църковната дипломация. Тя търси нови контакти и нови форми на другарство на разнообразни равнища. По време на Студената война Ватиканската дипломация търси прокарването на ангажимент за гарантиране на религиозната независимост и на свободата на индивида в съглашения сред западните стани и руския блок. Това способства за развиването на доста политики, свързани с човешките права въобще в интернационален проект. В сходен подтекст през днешния ден папа Франциск търси разговор отвън Църквата със международните ислямски ръководители или с атеистичното управление на Китайската национална република. Църковната дипломация работи най-вече в областта на опазването на човешките права и на религиозните свободи, обсъждани като част от изконните човешки права. Дори и в най-развитите демократични общества, където спазването на човешките права е висша полезност,остават пролуки или пораждат нови въпроси и провокации. Именно там най-вече се среща църковната дипломация. Контекстът на служение на папа Йоан Павел Втори и на папа Франциск е напълно друг, само че в доста връзки тематиките и посланията им са сходни, доколкото човешките права и свободи имат общи и непреходни християнски корени.
- В тази връзка Европа диша ли през днешния ден, по думите на папа Йоан Павел Втори, с двата си бели дроба, единия - римокатолическия, а другия - източноправославния?
- В известна степен, да! Папа Йоан Павел Втори заговаря за тази нужда Европа да диша с двата си бели дроба - източния и западния, още през 1980 година, в годните на Студената война. Ако се върнем тогава, този апел наподобява оракулски. Днес жителите от изток и от запад на Европейския континент споделяме общи паники и тематики, нашите студенти могат да учат свободно и в едната, и в другата част на континента. Мога да дам и различен образец. В края на предходната година се навършиха 40 години от този зов на папата славянин, съпроводен с оповестяването на Св.св. Кирил и Методий за съпокровители на Европа. В чест на годишнината българското посолство във Ватикана предложения посланиците на европейските страни да отбележим дружно юбилея с видеопослания. За честването изпратиха послания освен всички посланици от страните, ползващи славянската писменост и просвета, и признателни на светите братя,но и доста други посланици от Западна и Северна Европа - от Гърция до Ирландия, от Германия до Португалия. Видеопосланията са налични в Youtube канала на посолството.
- Вие представлявате България и пред Суверенния Малтийски медал. Навярно малко на брой от нашите читатели имат доста информация за него…
- Суверенният Малтийски медал е индивид в интернационалното право, с който България поддържа дипломатически връзки повече от четвърт век. Орденът развива най-вече филантропична активност по света, и изключително в сериозни зони, където неправителствени организации имат стеснен или сложен достъп. Чрез дипломатическата си мрежа и контакти тойуспява да работи на труднодостъпни места. Съвместно с дипломатическото посланичество на Ордена в София осъществяваме филантропични начинания и доставка на болнично обзавеждане за някои от по-затруднените региони във финансово и организационно отношение у нас. Други наши български дипломатически задачи в Европа са дорипо-активни и доставят взаимно с локални звена на Малтийския медал болнично съоръжение и обзавеждане за България от доста години. Само като образец от последните няколко десетилетиямога да посоча задачите ни в Берлин, Берн, Париж.
- Известен е твърдо отстояваният зов на папа Франциск за повече състрадание и взаимност към мигрантите. Смятате ли, че тази позиция ще се резервира и при филантропичната рецесия в Афганистан?
- Хуманитарните рецесии, за жалост, не са еднократно събитие. Папата и папската дипломация - в подтекста, разказан доскоро - не може да спре да бъде високоговорител на най-слабите, отхвърлените и прокудените, доколкото е проводник на изконните непреходни християнски полезности. В този смисъл няма по какъв начин апелите да секнат след една или друга рецесия, пред която се изправяме.
- Наскоро в българското посолство при Ватикана организирахте уебинар на тематика „ Съвременното изкуство през творчеството на Кристо и Жан-Клод “. Каква беше връзката с Ватикана и за какво го организирахте?
- В навечерието на откриването на последния план на Христо Явашев - Опакованата Триумфална арка в Париж, българското посолство във Ватикана провежда среща на тематика модерно изкуство. Първоначално тя трябваше да се организира във Ватиканските музеи, само че поради пандемията и рестриктивните мерки за събиране в затворени пространства се наложи срещата да бъде онлайн и организирахме уебинар. Поканихме американското и френското посолство към Ватикана и дружно подбрахме лекторите. Френската посланичка предложения на семинара Лор Мартен, президент от френска страна на плана на Кристо в Париж, която срещна публиката с всички етапи на реализацията му - от раждането на концепцията, през разрешението на френския президент Макрон до съгласуването с културните институции, както и с прецизни елементи в осъществяването, определени приживе от Кристо.
Връзката с американското посолство беше доколкото Кристо и Жан-Клод са работили и творили през по-голямата част от живота си в Съединени американски щати. Американските сътрудници предложиха за събеседник изкуствоведа Лиз Лев, която направи разбор на разнообразни похвати и тематики в историята на изкуството, намерили отпечатък в творчеството на Христо Явашев. Българското посолство предложения за събеседник монс. Дарио Вигано, който разка за една малко позната самодейност на родения в България художник с Ватикана. Преди няколко години Христо Явашев поема тематиката за пакетиране на Ватиканските музеи и монс. Вигано му предлага вместо музеите да опакова неотдавна оповестена видео продукция за Ватиканските музеи.
Така се ражда един „ мини план “, който води Христо Явашев във Ватикана, в стаите на Рафаел, където избира облик за обложката и прави 300 броя подписани и номерирани оригинала на „ Опаковани Ватикански музеи “. Опакованите дискове с филм за Ватиканските музеи са предадени на аукционната къща „ Кристис “, която с няколко търга набира над 200 хиляди евро. Те са предадени по-късно на папа Франциск, апелирал след пътешестване в Африка да бъде подкрепена детската болница в гр. Банги в Централноафриканската република. Така творчеството на Кристо в този план се трансформира в съответна щедрост. Преценихме, че тази тематика е останала настрана от медийния фокус и взехме решение да я обсъдим в дипломатическите среди и с ватиканска аудитория в навечерието на откриването на Опакованата Триумфална арка в Париж.
- И какъв беше резултатът?
- Смея да кажа, че беше доста позитивен. Директорката на Ватиканските музеи Барбара Ята съобщи интереса на Ватиканските музеи сбирката им със модерно изкуство да придобие творба на Христо Явашев, само че изрази страдание, че музеите сега поради пандемията и спада на визитите не могат да си разрешат сходен финансов ангажимент. По време на нашия уебинар група колекционери предложиха обилно да изплатят творба на Христо Явашев и да я дарят на Ватиканските музеи. Това се случи в действителност и на 13 октомври 2021 година бях поканен на церемонията по предаването на творба на световноизвестния художник с български генезис за сбирката на Ватиканските музеи. Този най-древен музеен комплекс приема годишно повече от 6 млн. гости от целия свят. Гостите и туристите ще имат отсега нататък опция да се стопират и пред творба с името на родения в България художник, която, сигурен съм, ще има почтено и мечтано място в музейната колекция на папите.
- Използваме още един неотдавнашен мотив - 30-тата годишнина от определяне на дипломатически връзки със Светия трон. Колко обратно обаче можем да се върнем в контактите сред двете страни?
- Пълните дипломатически връзки на България със Светия трон датират от 6 декември 1990 година Но връзките на България с Римския трон, както е известно, датират още от края на първото хилядолетие. Във Ватикана се пазят свидетелства за епистоларни връзки с българските царе от преди покръстването на българите. Още тогава имаме същински дипломатически контакти и даже наличия в българския царски двор на папски легати. Любопитна детайлност е фактът, че двама от пратениците на папите - при цар Борис Покръстител, и по-късно, при Цар Борис III, след завръщането си в Рим са били определени на римския трон и са били папи на собствен ред.
- Вие сте Ръководител на задачата ни във Ватикана от 2019 година Какво бихте показали като най-голямо достижение в мандата Ви до момента?
- Не мога да дам еднопосочен отговор на този въпрос. Основен ангажимент на дипломатическите чиновници е да съставляват почтено родината си в приемащата страна и да спомагат за положителната връзка сред страните. Става дума за ежедневна работа в тази посока, която не всеки път приема съответни забележими измерения. Смятам, че в случай че в продължение на работата на посланиците преди мен аз също съумея да допринеса малко, тъй че и отсега нататък на България и на българите да се гледа с доверие и почитание, ще мога с известна доза задоволство да кажа, че съм постигнал нещо по време на мандата си.
- Не остава прикрит ползата на папа Франциск към Балканите. О т какво е предизвикан той съгласно Вас?
- Папа Франциск е избрал за своя линия да насочи вниманието на Църквата към географски те и обществени периферии. Тази линия обуславя и вниманието на папската дипломация към региони, които не са в полезрението на главния поток информация. Така и по-добрата интеграция на Балканите в европейския подтекст попада измежду тематиките, насърчавани от папата и папската дипломация.
- На Великден тази година за празничния благослов Urbi et Orbi („ Към града и света “), папа Франциск носеше направена у нас литургична одежда, която му беше поднесена при неговото идване в България на 5 май 2019 година За какво приказва този жест?
- Жестът беше важен за нас, българите, с това, че явно папата носи жив спомен от визитата у нас. Това е видно от решението да употребява по време на най-важния християнски църковен празник одежда, която е получил в България. Великденският благослов е излъчен от многомедии и е предстоящ от близо един милиард католици по света. Обичайно ватиканските медии приготвят бюлетин за публично упълномощените публицисти с детайлности към събитието, със информации за участвалите в подготовката на богослуженията, за свещенослужителите край папата, за присъстващите и прочие Не изключвам доста коментатори на главните международни медии да са имали информация за произхода на одеждата облечена от папата и новината да е стигнала до доста разнообразни краища на планетата.
- През август Ватикана започва Глобален католически пакт за фамилията. Какво съставлява той?
- Пактът за семейството е един от многото заложени от Ватикана и от папата към Католическия свят. Пактът за семейството, както и другите сходни - за епископите неотдавна или за образованието по-рано, съставлява самобитен инструмент, който след обръщение на папата се подлага на полемика на разнообразни равнища в католическата черква, нормално за интервал от една година, като приключва със събитие, в което взе участие папата и бива оповестен формален обобщаващ извършените полемики документ на Църквата. Началото на пакта за фамилията бе даден през август с тематики за размисъл и коментар за ролята на фамилията в актуалното общество, за проблемите на фамилията като обществена единица и прочие Темата ще се дискутира и през 2022 година, като ще чакаме ватикански документ с резюме на проблематиките и вероятните решения съгласно доктрината на Църквата.
- Ваше Превъзходителство, взели участие сте интензивно в подготовката на визитите в България на папа Йоан Павел Втори и на папа Франциск. Каква е ролята на църковната дипломация в днешно време?
- В днешното пъстро и от време на време с напрежение всекидневие е явна жаждата за нематериалност, търсенето на нравствен смисъл измежду заобикалящия ни свят. Въпреки това, не бих споделил, че болшинството от хората чакат да намерят отговор на духовната си нужда в Църквата. Римските папи от последните десетилетия, изключително папа Йоан Павел Втори, а след него и папа Франциск, търсят способи да излязат измежду хората. В тази посока се движи и църковната дипломация. Тя търси нови контакти и нови форми на другарство на разнообразни равнища. По време на Студената война Ватиканската дипломация търси прокарването на ангажимент за гарантиране на религиозната независимост и на свободата на индивида в съглашения сред западните стани и руския блок. Това способства за развиването на доста политики, свързани с човешките права въобще в интернационален проект. В сходен подтекст през днешния ден папа Франциск търси разговор отвън Църквата със международните ислямски ръководители или с атеистичното управление на Китайската национална република. Църковната дипломация работи най-вече в областта на опазването на човешките права и на религиозните свободи, обсъждани като част от изконните човешки права. Дори и в най-развитите демократични общества, където спазването на човешките права е висша полезност,остават пролуки или пораждат нови въпроси и провокации. Именно там най-вече се среща църковната дипломация. Контекстът на служение на папа Йоан Павел Втори и на папа Франциск е напълно друг, само че в доста връзки тематиките и посланията им са сходни, доколкото човешките права и свободи имат общи и непреходни християнски корени.
- В тази връзка Европа диша ли през днешния ден, по думите на папа Йоан Павел Втори, с двата си бели дроба, единия - римокатолическия, а другия - източноправославния?
- В известна степен, да! Папа Йоан Павел Втори заговаря за тази нужда Европа да диша с двата си бели дроба - източния и западния, още през 1980 година, в годните на Студената война. Ако се върнем тогава, този апел наподобява оракулски. Днес жителите от изток и от запад на Европейския континент споделяме общи паники и тематики, нашите студенти могат да учат свободно и в едната, и в другата част на континента. Мога да дам и различен образец. В края на предходната година се навършиха 40 години от този зов на папата славянин, съпроводен с оповестяването на Св.св. Кирил и Методий за съпокровители на Европа. В чест на годишнината българското посолство във Ватикана предложения посланиците на европейските страни да отбележим дружно юбилея с видеопослания. За честването изпратиха послания освен всички посланици от страните, ползващи славянската писменост и просвета, и признателни на светите братя,но и доста други посланици от Западна и Северна Европа - от Гърция до Ирландия, от Германия до Португалия. Видеопосланията са налични в Youtube канала на посолството.
- Вие представлявате България и пред Суверенния Малтийски медал. Навярно малко на брой от нашите читатели имат доста информация за него…
- Суверенният Малтийски медал е индивид в интернационалното право, с който България поддържа дипломатически връзки повече от четвърт век. Орденът развива най-вече филантропична активност по света, и изключително в сериозни зони, където неправителствени организации имат стеснен или сложен достъп. Чрез дипломатическата си мрежа и контакти тойуспява да работи на труднодостъпни места. Съвместно с дипломатическото посланичество на Ордена в София осъществяваме филантропични начинания и доставка на болнично обзавеждане за някои от по-затруднените региони във финансово и организационно отношение у нас. Други наши български дипломатически задачи в Европа са дорипо-активни и доставят взаимно с локални звена на Малтийския медал болнично съоръжение и обзавеждане за България от доста години. Само като образец от последните няколко десетилетиямога да посоча задачите ни в Берлин, Берн, Париж.
- Известен е твърдо отстояваният зов на папа Франциск за повече състрадание и взаимност към мигрантите. Смятате ли, че тази позиция ще се резервира и при филантропичната рецесия в Афганистан?
- Хуманитарните рецесии, за жалост, не са еднократно събитие. Папата и папската дипломация - в подтекста, разказан доскоро - не може да спре да бъде високоговорител на най-слабите, отхвърлените и прокудените, доколкото е проводник на изконните непреходни християнски полезности. В този смисъл няма по какъв начин апелите да секнат след една или друга рецесия, пред която се изправяме.
- Наскоро в българското посолство при Ватикана организирахте уебинар на тематика „ Съвременното изкуство през творчеството на Кристо и Жан-Клод “. Каква беше връзката с Ватикана и за какво го организирахте?
- В навечерието на откриването на последния план на Христо Явашев - Опакованата Триумфална арка в Париж, българското посолство във Ватикана провежда среща на тематика модерно изкуство. Първоначално тя трябваше да се организира във Ватиканските музеи, само че поради пандемията и рестриктивните мерки за събиране в затворени пространства се наложи срещата да бъде онлайн и организирахме уебинар. Поканихме американското и френското посолство към Ватикана и дружно подбрахме лекторите. Френската посланичка предложения на семинара Лор Мартен, президент от френска страна на плана на Кристо в Париж, която срещна публиката с всички етапи на реализацията му - от раждането на концепцията, през разрешението на френския президент Макрон до съгласуването с културните институции, както и с прецизни елементи в осъществяването, определени приживе от Кристо.
Връзката с американското посолство беше доколкото Кристо и Жан-Клод са работили и творили през по-голямата част от живота си в Съединени американски щати. Американските сътрудници предложиха за събеседник изкуствоведа Лиз Лев, която направи разбор на разнообразни похвати и тематики в историята на изкуството, намерили отпечатък в творчеството на Христо Явашев. Българското посолство предложения за събеседник монс. Дарио Вигано, който разка за една малко позната самодейност на родения в България художник с Ватикана. Преди няколко години Христо Явашев поема тематиката за пакетиране на Ватиканските музеи и монс. Вигано му предлага вместо музеите да опакова неотдавна оповестена видео продукция за Ватиканските музеи.
Така се ражда един „ мини план “, който води Христо Явашев във Ватикана, в стаите на Рафаел, където избира облик за обложката и прави 300 броя подписани и номерирани оригинала на „ Опаковани Ватикански музеи “. Опакованите дискове с филм за Ватиканските музеи са предадени на аукционната къща „ Кристис “, която с няколко търга набира над 200 хиляди евро. Те са предадени по-късно на папа Франциск, апелирал след пътешестване в Африка да бъде подкрепена детската болница в гр. Банги в Централноафриканската република. Така творчеството на Кристо в този план се трансформира в съответна щедрост. Преценихме, че тази тематика е останала настрана от медийния фокус и взехме решение да я обсъдим в дипломатическите среди и с ватиканска аудитория в навечерието на откриването на Опакованата Триумфална арка в Париж.
- И какъв беше резултатът?
- Смея да кажа, че беше доста позитивен. Директорката на Ватиканските музеи Барбара Ята съобщи интереса на Ватиканските музеи сбирката им със модерно изкуство да придобие творба на Христо Явашев, само че изрази страдание, че музеите сега поради пандемията и спада на визитите не могат да си разрешат сходен финансов ангажимент. По време на нашия уебинар група колекционери предложиха обилно да изплатят творба на Христо Явашев и да я дарят на Ватиканските музеи. Това се случи в действителност и на 13 октомври 2021 година бях поканен на церемонията по предаването на творба на световноизвестния художник с български генезис за сбирката на Ватиканските музеи. Този най-древен музеен комплекс приема годишно повече от 6 млн. гости от целия свят. Гостите и туристите ще имат отсега нататък опция да се стопират и пред творба с името на родения в България художник, която, сигурен съм, ще има почтено и мечтано място в музейната колекция на папите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ