Александър Йорданов: Неудобни думи: Една поука на Димитър Талев
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На този ден преди 55 години си отиде от живота огромният български публицист класик Димитър Талев. В неговите романи откриваме себе си като народ. Те са нашето себепознание. Публицистиката му е ослепителен образец за почтено служене на една идея - българската идея в Македония. Животът му е поука за всички нас.
Това разяснява във " Facebook " Александър Йорданов.
По времето, когато в писателя зрее замисълът за " Железният светилник ", той написа разкази със сюжети от " непознат " живот. Открива ги в Италия, Унгария, Франция.. Вълнува го загадката на непознати нрави и психика. Затова и триумфът на класическата Талева тетралогия е заключен и в неговите отпътувания от родната земя. Защото точно те му разкриват истината, че с цел да се разбере " родното ", то би трябвало да се открие като " непознато ", като срещано за първи път с цялата магия на неизвестността, която следва от това изобретение. Затова и героите на Талев са изключителни хора, те са нашето национално признание.
Днес близо два милиона наши сънародници живеят надалеч от България. Те ни виждат с други очи. Чрез горчивия или сладостен опит и знание на " непознатото ". За тях нашите днешни политически любови и омрази са като рани по тялото на отечеството ни. Аз имам вяра, че те обичат и страдат за България. Но мнозина от тях на избори гласоподават неверно.
Изгубили са се в " превода ", имат вяра на пропагандните неистини. Политиците ги поучават да се върнат в България. И някои се върнаха. И даже се хвърлиха в политиката или по-скоро ги инсталираха в нея. Монтираните елементарно се разпознават: те незабавно вършат план за " смяна " и са подготвени сладко да лъжат и мажат. Като новият захаросан от медиите земляк, завърнал се у нас от далечна Канада и доста скоро трансформирал се в нарицателен образец за шмекеруване в политиката, за каквото Димитър Талев написа още през 1934 година Нека да прочетем тези му размишления и да се опитаме да вникнем в тях:
" Управници, политици, общественици, интелигенция- всичко потъна в безизходно безвластие. Партии, крила, групи, кръгове, нови идеологии, нови теории, учения, секти - цялостна обърканост.
И в цялата тая мътилка гъмжи една тъмна сган от шмекери и лицемери- пристигнало е сгодно време за тях. В мъчителна лутаница ние намразихме сами себе си. Търсим злото в себе си – упрекваме сами себе си. В трудно самоизяждане и себененавистничество ние ослепяхме и не виждаме истината... "
И огромният наш публицист поучава:
" Да разкъсаме тая мрежа, в която сами се оплитаме, с цел да се отворят очите ни и да забележим, че не враговете ни са толкоз страшни, колкото сме страшни сами за себе си. Това е простата и жестока истина в нашата национална покруса, това е белегът на нашата национална орис. "
Това е истината. Ние, българите, сме врагове сами на себе си. Склонни сме да си затваряме очите за триумфите, за положителното, да отхвърляме рационалното ръководство и да гоним филанкишията, служейки на илюзии, пробутвани ни тарикатски от шарлатани на " смяната ". И по тази причина сме на това състояние. И не помръдваме от него. С " помощта " на неправилно гласувалите за " партии на смяната " българи в чужбина, хаосът пристигна и у нас.
Кризата е тотална и във всички сфери. И тя ни удари единствено за няколко месеца ръководство на президента Радев и неговите две служебни държавни управления. Но депутатите от " партиите на смяната " осигуряваха комфорта на Радевите министри правейки им реклама в последните два Народното събрание. И злото набираше сили. Но има вяра.
И тя е, че от ден на ден българи, в това число и тези които живеят надалеч от родината, осъзнават, че са сбъркали, когато са се предоверили на думите за " смяна " на новоизлюпени " политици ", измамници. Това е позитивен знак, че имаме благоприятни условия като народ да се върнем към нормалността, към положителния живот. Да, може би желаеме още и още по-добър живот. Но това се реализира с постепенни еволюционни промени, а не с псевдореволюционни лозунги и политическо шашмаджийство, каквото от половин година ни се ползва интензивно.
Поклон пред паметта на безконечния Димитър Талев!
На този ден преди 55 години си отиде от живота огромният български публицист класик Димитър Талев. В неговите романи откриваме себе си като народ. Те са нашето себепознание. Публицистиката му е ослепителен образец за почтено служене на една идея - българската идея в Македония. Животът му е поука за всички нас.
Това разяснява във " Facebook " Александър Йорданов.
По времето, когато в писателя зрее замисълът за " Железният светилник ", той написа разкази със сюжети от " непознат " живот. Открива ги в Италия, Унгария, Франция.. Вълнува го загадката на непознати нрави и психика. Затова и триумфът на класическата Талева тетралогия е заключен и в неговите отпътувания от родната земя. Защото точно те му разкриват истината, че с цел да се разбере " родното ", то би трябвало да се открие като " непознато ", като срещано за първи път с цялата магия на неизвестността, която следва от това изобретение. Затова и героите на Талев са изключителни хора, те са нашето национално признание.
Днес близо два милиона наши сънародници живеят надалеч от България. Те ни виждат с други очи. Чрез горчивия или сладостен опит и знание на " непознатото ". За тях нашите днешни политически любови и омрази са като рани по тялото на отечеството ни. Аз имам вяра, че те обичат и страдат за България. Но мнозина от тях на избори гласоподават неверно.
Изгубили са се в " превода ", имат вяра на пропагандните неистини. Политиците ги поучават да се върнат в България. И някои се върнаха. И даже се хвърлиха в политиката или по-скоро ги инсталираха в нея. Монтираните елементарно се разпознават: те незабавно вършат план за " смяна " и са подготвени сладко да лъжат и мажат. Като новият захаросан от медиите земляк, завърнал се у нас от далечна Канада и доста скоро трансформирал се в нарицателен образец за шмекеруване в политиката, за каквото Димитър Талев написа още през 1934 година Нека да прочетем тези му размишления и да се опитаме да вникнем в тях:
" Управници, политици, общественици, интелигенция- всичко потъна в безизходно безвластие. Партии, крила, групи, кръгове, нови идеологии, нови теории, учения, секти - цялостна обърканост.
И в цялата тая мътилка гъмжи една тъмна сган от шмекери и лицемери- пристигнало е сгодно време за тях. В мъчителна лутаница ние намразихме сами себе си. Търсим злото в себе си – упрекваме сами себе си. В трудно самоизяждане и себененавистничество ние ослепяхме и не виждаме истината... "
И огромният наш публицист поучава:
" Да разкъсаме тая мрежа, в която сами се оплитаме, с цел да се отворят очите ни и да забележим, че не враговете ни са толкоз страшни, колкото сме страшни сами за себе си. Това е простата и жестока истина в нашата национална покруса, това е белегът на нашата национална орис. "
Това е истината. Ние, българите, сме врагове сами на себе си. Склонни сме да си затваряме очите за триумфите, за положителното, да отхвърляме рационалното ръководство и да гоним филанкишията, служейки на илюзии, пробутвани ни тарикатски от шарлатани на " смяната ". И по тази причина сме на това състояние. И не помръдваме от него. С " помощта " на неправилно гласувалите за " партии на смяната " българи в чужбина, хаосът пристигна и у нас.
Кризата е тотална и във всички сфери. И тя ни удари единствено за няколко месеца ръководство на президента Радев и неговите две служебни държавни управления. Но депутатите от " партиите на смяната " осигуряваха комфорта на Радевите министри правейки им реклама в последните два Народното събрание. И злото набираше сили. Но има вяра.
И тя е, че от ден на ден българи, в това число и тези които живеят надалеч от родината, осъзнават, че са сбъркали, когато са се предоверили на думите за " смяна " на новоизлюпени " политици ", измамници. Това е позитивен знак, че имаме благоприятни условия като народ да се върнем към нормалността, към положителния живот. Да, може би желаеме още и още по-добър живот. Но това се реализира с постепенни еволюционни промени, а не с псевдореволюционни лозунги и политическо шашмаджийство, каквото от половин година ни се ползва интензивно.
Поклон пред паметта на безконечния Димитър Талев!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ