Гербаджийско кощунство с името на Левски в село Болгаре, Ломбардия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
За своето 11- годишно ръководство ГЕРБ изцяло унищожи България, не престава да скверни българските светини и българската чест, за да резервира разтърсените си позиции. Става дума за два " уникума " на герберастката дипломация и политика - Таня Димитрова, здравна сестра от Ямбол, сега " общоприет консул " в Милано и Калин Каменов от село Галатин, Врачанско - понастоящем кмет с втори мандат на моя изстрадал роден град Враца.
В идващите редове ще ви опиша по какъв начин тези две гербаджийски креатури завладяха моя труд и моите начинания в обичаното ми село Болгаре в Ломбардия, Северна Италия, с цел да " отчетат активност на интернационално ниво " и освен да запазят постовете си, само че и да бетонират политическата си кариера.Тези два индивида в действителност използваха името на Апостола на свободата, най-великия български народен воин, като брисалка, с която да позабършат репутацията си и като лост за бъдещи политически домогвания в " дипломацията " и Европейския парламент.
Ето един фрапантен образец за удивителната разтегливост и комбинативност на гербаджиите за политическо оцеляване и продължение на безнаказаното им обогатяване за сметка на страната и обществото.
Тези от вас, които се интересуват от история, от дълго време са прочели, че при започване на ноември 2016 година посетих село Болгаре в провинцията на град Бергамо в Ломбардия, с изследователска цел и напълно на свои разходи - за пътуванията и работата си не съм взела и пукната стотинка от страната или от някоя община. Необходимите за историческите ми проучвания средства идваха единствено от нищожната заплата, която получавах като болногледачка в емиграция и в действителност " ощетявах " личното си семейство, което оцеляваше в мизерни условия в България.
Ломбардското село Болгаре надалеч не е единственото населено място, учредено от българи в Ранното Средновековие, което съм посетила, само че в моята работа то се открои по три пункта. Първо - то едничко бе запазило непокътнато красноречивото си име, което е прецизен облик на нашия български етноним. Второ - там бях посрещната с най-голямо гостолюбие от админи и интелигенти, за които историята беше специалност и пристрастеност. Това бяха тогавашният кмет - господин Лука Серугети, историкът господин Франческо Локатели, шефът на полицията - команданте Силвано Гусмероли, дългогодишният остарял кмет на селото, 84-годишният господин Антонио Фолиени и мнозина други. Трето - публикациите ми, отдадени на Болгаре, получиха максимален публичен отзив и известност в България - изключително обширната ми студия " Виа Болгера - Българският път. При българите от с.Болгаре, Ломбардия ", която е качена в Интернет и е разполагаем на всички. Както и огромното изявление, което направи с мен журналистка от Врачанската телевизия - то към момента циркулира в Ютюб.
С видеото и печатните материали, основани незабавно след визитата ми в Болгаре и тиражирани в съвсем всички централни издания в края на 2016 година, аз осведомих българското общество за съществуването на с.Болгаре ( и множеството селища от " българския ареал " в Северна Италия ) и го срещнах с щателните си изследвания на неговата история и топонимите в неговото землище - същинска българска съкровищница. От мен българите в България узнаха за българите в това емблематично село. И също от мен болгарензите - жителите на Болгаре - научиха, че на картата на България има един все по-намаляващ и дрипав, ограбен до шушка, регионален град Враца - моето отечество!
Как въобще стана дума за Враца? Италианците не я бяха и чували, те знаеха единствено столицата София и пристанищата Варна и Бургас, само че когато ме изпращаше в противоположен път, при самото ни сбогуване, кметът господин Серугети изрази предпочитание общината му да се побратими с българско населено място.Бях трогната и му предложих моя роден град Враца! Да, Враца е " регионален град ", само че съставлява цялостна развалина, с население, което за трийсет години " либерален преход " понижа от 95 хиляди на 40 хиляди ( най-много! макар че съгласно формалната статистика брои 50 хиляди). На фона на врачанската съсипия - село Болгаре, отстоящо на 18 км от Бергамо и на петдесетина от ломбардската метрополия Милано, беше в действителност ослепителен сътрудник за побратимяване! Г-н Серугети се съгласи и през декември 2016 година аз се върнах в България, с цел да разпространя моите проучвания за Болгаре ( те влязоха в третата ми книга " Злато за боклук " ) и да се срещна с врачанската администрация с оглед бъдещо побратимяване.
Именно тогава за първи път разговарях с врачанския кмет от ГЕРБ Калин Каменов. С изненадващо надменност ми съобщи, че щом италианците оферират ( " оферират "! та те нямаха визия, че Враца съществува на картата! ), то тогава е редно да го поканят ( подразбира се - на техни разходи ) в Болгаре и той, отпред на свита общинари по негов избор - със сигурен преводач (!), няколко пъти акцентира на " сигурния преводач ", като че ли аз, " несигурната ", съм се натискала да му превеждам - щял да поседи известно време в Ломбардия, да реши опциите и едвам след туй да реши дали си коства да приема сходна оферта.
Излязох възмутена от кабинета му. Италианците, на които бях длъжна да предам резултата от " аудиенцията " ( направих го в омекотен вид), резервираха успокоение, само че твърдо оповестиха, че сходни условия са неприемливи за тях.В изявлението си за врачанската телевизия, аз не демонстрирах цялостното си отчаяние от срещата с този характерен гербаджийски локален феодал - към момента се надявах свидната ми концепция да се реализира. Тогава още не знаех за тясната му непосредственост с тартора Бойко Борисов, ненаситната му лакомия за скъпи парцели, надхвърляща надалеч действията на предшествениците му, малко на брой от които можеха да се нарекат светци, странната му " тапия за правист ", апетитите му за бъдещо евродепутатство. Врачанското поданство е превзето от ужасяващ боязън пред този кмет, който ми разказват като изключително злопаметен, тъй че - в случай че нещо ми се случи - най-малко ще знаете от кое място ми е пристигнало.
Най-големият му управнически успех е препокриването на пешеходната ареа от църквата " Св.Николай " до някогашния ресторант " Здравец " с нови бетонови плочи, откакто направи на юфка остарялото мраморно и керамично покритие с тежките камиони, които пращаше да закачват мартеници и великденски яйца по дърветата - нетърпим кич. Само на пет метра настрана от " излъсканата основна " царят жалък крах и съсипия. За съпоставяне ще загатна, че кметът на прилежащия град Монтана е трансформирал някогашния Михайловград в пример на европейски районен център - с прелестни градини, езера, ремонтирани здания и две огромни влиятелни лечебни заведения - в случай че бях го посетила преди време, в никакъв случай нямаше да се обърна към Калин Каменов.
Тогавашната зам.кметица " по културата " на Враца - Петя Долапчиева (днес зам.кметица " по образованието " ), детска учителка, ми се похвали при единствената ни среща - по различен мотив - че е първата, която е вкарала в деяние " напредничавите наставления на филантропа Сорос ", касаещи дечицата в детските градини. Изтръпнах от смут и побягнах..
Узнавайки последователно всички тези неутешителни детайлности, започнах да се веселя, че концепцията за побратимяване на Враца с обичаното ми Болгаре, се провали.
Настъпи мъртвило, само че в това време не преставах да поддържам връзка с моите другари от Болгаре - аз ги виках от Швейцария, те ми се обаждаха от Италия. През 2019 година ненадейно прочетох в известията на Министерство на външните работи, че някоя си госпожа Таня Димитрова, неотдавна общоприет консул в Милано, посетила село Болгаре, открила връзки, дискутирала проблеми на историята и разкрила " галерия ". Тъй като в никакъв случай не бях чувала това име, потърсих сведения за въпросната госпожа в Google. Там ме чакаше същински калейдоскоп от разнообразната политическа акробатика, катапултирала Таня от Ямбол по върховете на дипломацията - но ГЕРБ.
Вие можете умерено да се запознаете със стремителната политическа кариера на Таня Димитрова като прочетете ней отдадените изявления в Google. На 07.09.09. уеб сайтът Десант разгласява публикацията " Уникум оглавява Областната администрация в Ямбол ". Следва публикация в същия уебсайт от 30.03.2012, чието заглавие гласи: " ГЕРБ праща уникум от Ямбол за дипломат в Загреб ". Препоръчвам ви също " Цирк Министерство на външните работи " на уеб страницата бургас- под - лупа ", както и " Пращаме неповторима здравна сестра за дипломат в Загреб " на флагман.бг.
От тоя мощен " информативен поток " се схваща следното:
Милата Таня е била медсестрица без нито ден стаж " по специалността ". Повечко я влечело я политическото занятие - щото в него " има кяр " по израза на безсмъртния праобраз на гербаджийското съсловие. Тейко ѝ " остаряла остарелия " имал непретенциозно електронно вестниче, което сложил напълно в услуга на ГЕРБ и персонално на бат Бойко. Като пръв знак на снизхождение, Танюша станала призьорка в конкурс кой да списва и издава общинска брошурка, макар че едно от условията било претендентите да имат журналистическо обучение. Впоследствие даровитата списователка показала и дипломка по публицистика.Нещо повече - за по- малко от две години тя " приключила " и теология, че и още нещичко в добавка, показвайки " удостоверения " за притежаване на " църковнославянски, латински, древен еврейски и древен гръцки " - по личния ѝ израз. За издаването на брошурата тя поискала и май ѝ дали 35 хиляди лв. на месец ( само че пари ли са това за подобен шедьовър!).
Скоро видната гербаджийка била назначена за регионален шеф на Ямболска област, а когато финансовите ѝ злоупотреби на тоя пост нарастнали по този начин стремително, че било към този момент невероятно да се мижи пред тях, положителният дух Николай Младенов, тогавашен външен министър, новопрогласен шиит по изповедание и безспорен антибългарин по убеждения, лице с няма да ви споделям каква известност - тя бе доказана и напълно неотдавна от " Пандора ", изстрелва наша Танка в Загреб - като ексклузивен и пълномощен дипломат - боже опази! Това следващо незаконно дело против ползите на нашата страна, не е станало без персоналното покровителство на Барба Ганис - просто дипломатическият имунитет е бил необходим на Таня като " въздуха и водата за всяко живо създание ", тъй като без него правосъдното гонене е щяло сигурно да вгорчи живота ѝ.
А от Загреб, където тя се оказала " наследница " на един от най-блестящите български публицисти и интелектуалци Велизар Енчев, въздушното течение я отнася на Ботуша, посред столицата на международната мода - Милано. Там апочва да мъчи мозъка си по какъв начин да остане в дипломацията - противоположният път в Ямбол е миниран. Именно в тоя съдбоносен момент някой от " екипа й " съзира моята студия за Болгаре в Интернет и някогашната медсестра, която в никакъв случай не се е подвизавала в бяла манта, се впива като кърлеж в тая опция. И отпътува за Болгаре " да открива връзки ".
От Италия ме осведомиха, че такава персона се е появила в безметежното им селце и е направила " галерия " - просто фотоси на български градове. Самата тя се е увековечила на фото с кмета Серугети. Когато италианците ѝ споделили, че една българка е проправила пътя към тях и ѝ предложили да ме повикат, нито Танка, нито " екипът " ѝ са показали интерес към скромната ми персона. Явно съм била личност нон грата, чието дело е планувано " за потребление " с други цели и по други параграфи.
Изминаха още две години. В Болгаре властта се смени. За кмет бе определен различен политик, от друга партия - Лучано Редолфи. Антонио Фолиени, крепък и горделив дъртак, умря.
На 10 юли тази година от тоя свят отлетя единствената ми щерка.
Седмици след гибелта ѝ, за пръв път отдавна, надникнах разсеяно в Интернет. Един къс текст опари очите ми. С огромно забавяне узнах, че още на 21 януари 2021 година " генералният консул на РБългария в Милано госпожа Таня Димитрова " посетила с.Болгаре, с цел да даде ход на побратимяването на ломбардската община с град Враца.
Враца! Това недвусмислено сочеше моето наличие и я уличаваше в присламчваме към нашата със Серугети прелестна чиста концепция, възпрепятствана от врачанския злорад, неграмотен и непредвидлив кмет. Само че за моя труд, за моето посещаване в Болгаре и за следата от мен, никой не обелваше дума. Таня бе решила да обсеби и да си припише всичко!
Пламнах и написах едно доста в детайли писмо на служебния министър на външните работи - господин С. Стоев, в чиято изключителна честност не се колебая. Не след дълго, през август, ми позвъни една дама от нашето посолство в Рим и общително ме запита дали имам нещо срещу самодейността за връзки със с.Болгаре и побратимяването му с Враца, да премине в ръцете на посолството. Отвърнах, че съм изцяло удовлетворена от такова позволение, като въпреки всичко държа моя труд да бъде упоменат като основа на тези връзки. Получих нейното увещание в това и другарски се разделихме.
На 10 септември, два месеца след гибелта на детето ми, същата дама ми звънна и ме осведоми, че на 7 октомври в Болгаре ще се състои гала по наименуване на нова улица в селото с името на Апостола на свободата. Покани ме да участвам, само че аз не бях сигурна дали ще мога да отпътува за Италия. Унизителните и рискови антимедицински условия за пресичане на границите ме възпираха. Може би моето дете умря таман поради направената ѝ в лечебните заведения поредност от три теста, в миг, когато беше извънредно уязвима. Радостта ми от идното събитие, което усещах и като мое свидно дело, обаче бе безгранична, тя препълваше България и летеше към Италия - над гранични бразди, митници и медицински тероризъм. Та чунким всеки ден в чужбина се именуват улици на Българския Апостол? Тогава - навръх 10 септември - написах в блога си възторженото известие за улица " Васил Левски " в Болгаре. То бе препечатано от врачанския електронен всекидневник " Конкурент ", писателския орган " Словото през днешния ден " и монтанския вестник " Слово плюс ".
На 14 септември получих персонална покана от Н.Пр. изключителния и пълномощен дипломат на РБългария в Рим, г- н Тодор Стоянов, съпроводена от чудесни думи. На 4 октомври, в навечерието на събитието, той се свърза с мен по телефона и повтори общителната си покана. С горест отхвърлих - не желаех да се подлагам на проби, а и не се усещах здрава след кончината на Ели, не можех да оставя самичък и престарелия си, унищожен от тъга, татко. Всички наши запаси се стопиха към болестта на детето ни, не разполагахме със средства за път. Отказах и въпреки всичко някаква последна сянка от вяра, че нещата - и пробата и средствата - по знамение ще се уредят и ще отпътува - оставаше в мен. Преодолявайки себе си, се обадих в същия ден на врачанския кмет - с предложение да се причисля към врачанската делегация, която ще отпътува за Болгаре.
Откакто е станал кмет на Враца, този персонаж непрекъснато се крие от мен - по какъвто и мотив да го потърся. Достъпът даже до секретарката му е доста комплициран и криволичещ за " простосмъртните " - по този начин е постоянно, когато плебеят е на власт - той е надменен и недосегаем. Свързах се със секретарката на един от зам.кметовете, която пък се свърза с кметската секретарка. След малко секретарката на зам- а ми позвъни - секретарката на височайшия субект ѝ предала, че няма да се пътува проведено и кметът самичък уреждал заминаването си в Италия - като поканено публично лице. Нито дума към мен от негова страна. Сигурно би трябвало да мислим, че е пътувал на лични разходи - нали?! " Вервайте си "!
Не отпътувах. Сутринта на 7 октомври бях легнала ничком на пресния гроб на детето ми в така наречен Нов гробищен парк на Враца. Една глутница обезумели кучета щеше да ме раздра. Гробищата на всички български селища са в окаяно положение - по тях най-добре проличава дивата мъка на България и отношението на властниците не толкоз към мъртвите, колкото към живите. Но никое гробище не е толкоз извънредно като врачанското - там хаосът от гробове, неналичието на асфалтирани алеи и зверската тиня в дъждовни дни гълтам и най-беглия намек за майчина, бащина и синовна разтуха. Сякаш на ръждясалия раздрънкан портал е написано: " Вие, които влизате, вяра всяка тука оставете ". Заслуга на Калинчо, който пуска публичен превоз до гробовете на нашите покойници единствено в почивни дни - в останалите кучета ни яли. Затова пък е качил цената на нагъчканите като термитник гробни места на 800 лв..
Докато аз се борех с песовете във Врачанските гробища, Калинчо от Галатин е чествал, стъпвайки безогледно върху моя труд в с.Болгаре, Ломбардия, за което в никакъв случай нямаше да научи, в случай че аз не бях така глупава, че да му кажа и да му поднеса на тепсия несметни благоприятни условия. Той дълбокомудро е подписал меморандум за побратимяване и за общи планове в региона на " културата, спорта и автомобилостроенето ". Ето какви крилати думи е издумал този изтъкнат политик и културовед посредством " сигурен преводач " пред прехласнатата италианска аудитория:
" Историята на града ( желае да каже - на с.Болгаре б.м.) е обвързвана точно с това, че преди повече от 1500 години тук са минавали български войски, които са гонили противников войски. Част от българските войни са останали да живеят тук съгласно легендата и по този начин се е формирало селището. Идеята на меморандума е да се задълбочат икономическите контакти сред двете общини и италианските вложения във Враца да се усилят още повече “, съобщи кметът на Враца Калин Каменов.
" Български войски,които са гонили противников войски "! Ох, тъга, фарс, гротеска! Калине бе, най-малко да беше прочел два реда от моята студия! За пет години нищо ли не можа да запомниш?
Забелязвате ли обаче какъв хъс с днешна дата показват гербаджиите да се присламчат към " ентелегенцията " и да " загащят " от културата? Същите, които се ловяха за кобура, щом чуят приказка на книжовен български език?
На 7 октомври по обяд всички български уеб сайтове избухнаха с новината, че в село Болгаре, Ломбардия, в наличието на най-малко десетина публични лица ( измежду които неразбираемо за какво липсваше някогашният кмет Серугети ) нова улица е посочена с името на най-великия български народен воин Васил Левски Пожарна охрана ИДЕЯ НА ГЕНЕРАЛНИЯ КОНСУЛ В МИЛАНО - Г-ЖА ТАНЯ ДИМИТРОВА!
Това проклинание гръмогласно се подемаше и преповтаряше от всички български средства за всеобща информация - до световъртеж, до пристъп, до повръщане, до изтръгване на джигера!
Никаква закрила на посолството ни в Рим не се състоя - събитието принадлежеше на ямболската здравна сестра и бе прицелено да бетонира нея и врачанския ѝ съпартийник на постовете им. Кой и по кое време е могъл да се похвали с сходен интернационален възторг! Предисторията на събитието нямаше никакво значение! Кака Таня умело бе изместила акцента - към този момент не ставаше дума единствено за връзки сред Болгаре и България! Вече се касаеше за улица, именувана на Васил Левски, извънредно хитра маневра за политически шантаж, тъй като всеки би споделил: " Абе остави тия искания, виж, в Италия кръщават улица на Васил Левски, всичко останало е без значение! "
Без значение ли? А по какъв начин стана вероятен фокусът на кака Танка? Защо я одобриха с възторг в това ломбардско село? И за какво там присъстваше Калин Каменов, кмет на Враца, а не примерно кметът на Карлово?
Светотатство е да се крият смрадливи афери зад името на Апостола, въпреки че откогато е обесен, байганьовците не престават да скатават долните си кроежи зад грамадната му фигура. Също както юдите се сгушват в сянката на Исуса Христа
Но кощунството си остава светотатство, а истината има това неприятно свойство да излиза постоянно нескрито.
А, щях да не помни: на церемонията в Болгаре е имало и един любопитен акцент. Пред публиката в този дъжделив заоблачен ден, който толкоз приличаше на деня, в който видях благото ми ломбардско селце за първи път, е приказвал някой си Алцек Мишев, подозрителен български и интернационален талант на изобразителното изкуство. Защо този персонаж се е оказал там? Защото " прародител му е крил Левски "! Прихнах в смях и си помислих: в случай че толкоз доста прадядовци са крили Апостола - белким той щеше да бъде хванат и да напише в тефтерчето си " НАРОДЕ???? " с четири въпросителни.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
За своето 11- годишно ръководство ГЕРБ изцяло унищожи България, не престава да скверни българските светини и българската чест, за да резервира разтърсените си позиции. Става дума за два " уникума " на герберастката дипломация и политика - Таня Димитрова, здравна сестра от Ямбол, сега " общоприет консул " в Милано и Калин Каменов от село Галатин, Врачанско - понастоящем кмет с втори мандат на моя изстрадал роден град Враца.
В идващите редове ще ви опиша по какъв начин тези две гербаджийски креатури завладяха моя труд и моите начинания в обичаното ми село Болгаре в Ломбардия, Северна Италия, с цел да " отчетат активност на интернационално ниво " и освен да запазят постовете си, само че и да бетонират политическата си кариера.Тези два индивида в действителност използваха името на Апостола на свободата, най-великия български народен воин, като брисалка, с която да позабършат репутацията си и като лост за бъдещи политически домогвания в " дипломацията " и Европейския парламент.
Ето един фрапантен образец за удивителната разтегливост и комбинативност на гербаджиите за политическо оцеляване и продължение на безнаказаното им обогатяване за сметка на страната и обществото.
Тези от вас, които се интересуват от история, от дълго време са прочели, че при започване на ноември 2016 година посетих село Болгаре в провинцията на град Бергамо в Ломбардия, с изследователска цел и напълно на свои разходи - за пътуванията и работата си не съм взела и пукната стотинка от страната или от някоя община. Необходимите за историческите ми проучвания средства идваха единствено от нищожната заплата, която получавах като болногледачка в емиграция и в действителност " ощетявах " личното си семейство, което оцеляваше в мизерни условия в България.
Ломбардското село Болгаре надалеч не е единственото населено място, учредено от българи в Ранното Средновековие, което съм посетила, само че в моята работа то се открои по три пункта. Първо - то едничко бе запазило непокътнато красноречивото си име, което е прецизен облик на нашия български етноним. Второ - там бях посрещната с най-голямо гостолюбие от админи и интелигенти, за които историята беше специалност и пристрастеност. Това бяха тогавашният кмет - господин Лука Серугети, историкът господин Франческо Локатели, шефът на полицията - команданте Силвано Гусмероли, дългогодишният остарял кмет на селото, 84-годишният господин Антонио Фолиени и мнозина други. Трето - публикациите ми, отдадени на Болгаре, получиха максимален публичен отзив и известност в България - изключително обширната ми студия " Виа Болгера - Българският път. При българите от с.Болгаре, Ломбардия ", която е качена в Интернет и е разполагаем на всички. Както и огромното изявление, което направи с мен журналистка от Врачанската телевизия - то към момента циркулира в Ютюб.
С видеото и печатните материали, основани незабавно след визитата ми в Болгаре и тиражирани в съвсем всички централни издания в края на 2016 година, аз осведомих българското общество за съществуването на с.Болгаре ( и множеството селища от " българския ареал " в Северна Италия ) и го срещнах с щателните си изследвания на неговата история и топонимите в неговото землище - същинска българска съкровищница. От мен българите в България узнаха за българите в това емблематично село. И също от мен болгарензите - жителите на Болгаре - научиха, че на картата на България има един все по-намаляващ и дрипав, ограбен до шушка, регионален град Враца - моето отечество!
Как въобще стана дума за Враца? Италианците не я бяха и чували, те знаеха единствено столицата София и пристанищата Варна и Бургас, само че когато ме изпращаше в противоположен път, при самото ни сбогуване, кметът господин Серугети изрази предпочитание общината му да се побратими с българско населено място.Бях трогната и му предложих моя роден град Враца! Да, Враца е " регионален град ", само че съставлява цялостна развалина, с население, което за трийсет години " либерален преход " понижа от 95 хиляди на 40 хиляди ( най-много! макар че съгласно формалната статистика брои 50 хиляди). На фона на врачанската съсипия - село Болгаре, отстоящо на 18 км от Бергамо и на петдесетина от ломбардската метрополия Милано, беше в действителност ослепителен сътрудник за побратимяване! Г-н Серугети се съгласи и през декември 2016 година аз се върнах в България, с цел да разпространя моите проучвания за Болгаре ( те влязоха в третата ми книга " Злато за боклук " ) и да се срещна с врачанската администрация с оглед бъдещо побратимяване.
Именно тогава за първи път разговарях с врачанския кмет от ГЕРБ Калин Каменов. С изненадващо надменност ми съобщи, че щом италианците оферират ( " оферират "! та те нямаха визия, че Враца съществува на картата! ), то тогава е редно да го поканят ( подразбира се - на техни разходи ) в Болгаре и той, отпред на свита общинари по негов избор - със сигурен преводач (!), няколко пъти акцентира на " сигурния преводач ", като че ли аз, " несигурната ", съм се натискала да му превеждам - щял да поседи известно време в Ломбардия, да реши опциите и едвам след туй да реши дали си коства да приема сходна оферта.
Излязох възмутена от кабинета му. Италианците, на които бях длъжна да предам резултата от " аудиенцията " ( направих го в омекотен вид), резервираха успокоение, само че твърдо оповестиха, че сходни условия са неприемливи за тях.В изявлението си за врачанската телевизия, аз не демонстрирах цялостното си отчаяние от срещата с този характерен гербаджийски локален феодал - към момента се надявах свидната ми концепция да се реализира. Тогава още не знаех за тясната му непосредственост с тартора Бойко Борисов, ненаситната му лакомия за скъпи парцели, надхвърляща надалеч действията на предшествениците му, малко на брой от които можеха да се нарекат светци, странната му " тапия за правист ", апетитите му за бъдещо евродепутатство. Врачанското поданство е превзето от ужасяващ боязън пред този кмет, който ми разказват като изключително злопаметен, тъй че - в случай че нещо ми се случи - най-малко ще знаете от кое място ми е пристигнало.
Най-големият му управнически успех е препокриването на пешеходната ареа от църквата " Св.Николай " до някогашния ресторант " Здравец " с нови бетонови плочи, откакто направи на юфка остарялото мраморно и керамично покритие с тежките камиони, които пращаше да закачват мартеници и великденски яйца по дърветата - нетърпим кич. Само на пет метра настрана от " излъсканата основна " царят жалък крах и съсипия. За съпоставяне ще загатна, че кметът на прилежащия град Монтана е трансформирал някогашния Михайловград в пример на европейски районен център - с прелестни градини, езера, ремонтирани здания и две огромни влиятелни лечебни заведения - в случай че бях го посетила преди време, в никакъв случай нямаше да се обърна към Калин Каменов.
Тогавашната зам.кметица " по културата " на Враца - Петя Долапчиева (днес зам.кметица " по образованието " ), детска учителка, ми се похвали при единствената ни среща - по различен мотив - че е първата, която е вкарала в деяние " напредничавите наставления на филантропа Сорос ", касаещи дечицата в детските градини. Изтръпнах от смут и побягнах..
Узнавайки последователно всички тези неутешителни детайлности, започнах да се веселя, че концепцията за побратимяване на Враца с обичаното ми Болгаре, се провали.
Настъпи мъртвило, само че в това време не преставах да поддържам връзка с моите другари от Болгаре - аз ги виках от Швейцария, те ми се обаждаха от Италия. През 2019 година ненадейно прочетох в известията на Министерство на външните работи, че някоя си госпожа Таня Димитрова, неотдавна общоприет консул в Милано, посетила село Болгаре, открила връзки, дискутирала проблеми на историята и разкрила " галерия ". Тъй като в никакъв случай не бях чувала това име, потърсих сведения за въпросната госпожа в Google. Там ме чакаше същински калейдоскоп от разнообразната политическа акробатика, катапултирала Таня от Ямбол по върховете на дипломацията - но ГЕРБ.
Вие можете умерено да се запознаете със стремителната политическа кариера на Таня Димитрова като прочетете ней отдадените изявления в Google. На 07.09.09. уеб сайтът Десант разгласява публикацията " Уникум оглавява Областната администрация в Ямбол ". Следва публикация в същия уебсайт от 30.03.2012, чието заглавие гласи: " ГЕРБ праща уникум от Ямбол за дипломат в Загреб ". Препоръчвам ви също " Цирк Министерство на външните работи " на уеб страницата бургас- под - лупа ", както и " Пращаме неповторима здравна сестра за дипломат в Загреб " на флагман.бг.
От тоя мощен " информативен поток " се схваща следното:
Милата Таня е била медсестрица без нито ден стаж " по специалността ". Повечко я влечело я политическото занятие - щото в него " има кяр " по израза на безсмъртния праобраз на гербаджийското съсловие. Тейко ѝ " остаряла остарелия " имал непретенциозно електронно вестниче, което сложил напълно в услуга на ГЕРБ и персонално на бат Бойко. Като пръв знак на снизхождение, Танюша станала призьорка в конкурс кой да списва и издава общинска брошурка, макар че едно от условията било претендентите да имат журналистическо обучение. Впоследствие даровитата списователка показала и дипломка по публицистика.Нещо повече - за по- малко от две години тя " приключила " и теология, че и още нещичко в добавка, показвайки " удостоверения " за притежаване на " църковнославянски, латински, древен еврейски и древен гръцки " - по личния ѝ израз. За издаването на брошурата тя поискала и май ѝ дали 35 хиляди лв. на месец ( само че пари ли са това за подобен шедьовър!).
Скоро видната гербаджийка била назначена за регионален шеф на Ямболска област, а когато финансовите ѝ злоупотреби на тоя пост нарастнали по този начин стремително, че било към този момент невероятно да се мижи пред тях, положителният дух Николай Младенов, тогавашен външен министър, новопрогласен шиит по изповедание и безспорен антибългарин по убеждения, лице с няма да ви споделям каква известност - тя бе доказана и напълно неотдавна от " Пандора ", изстрелва наша Танка в Загреб - като ексклузивен и пълномощен дипломат - боже опази! Това следващо незаконно дело против ползите на нашата страна, не е станало без персоналното покровителство на Барба Ганис - просто дипломатическият имунитет е бил необходим на Таня като " въздуха и водата за всяко живо създание ", тъй като без него правосъдното гонене е щяло сигурно да вгорчи живота ѝ.
А от Загреб, където тя се оказала " наследница " на един от най-блестящите български публицисти и интелектуалци Велизар Енчев, въздушното течение я отнася на Ботуша, посред столицата на международната мода - Милано. Там апочва да мъчи мозъка си по какъв начин да остане в дипломацията - противоположният път в Ямбол е миниран. Именно в тоя съдбоносен момент някой от " екипа й " съзира моята студия за Болгаре в Интернет и някогашната медсестра, която в никакъв случай не се е подвизавала в бяла манта, се впива като кърлеж в тая опция. И отпътува за Болгаре " да открива връзки ".
От Италия ме осведомиха, че такава персона се е появила в безметежното им селце и е направила " галерия " - просто фотоси на български градове. Самата тя се е увековечила на фото с кмета Серугети. Когато италианците ѝ споделили, че една българка е проправила пътя към тях и ѝ предложили да ме повикат, нито Танка, нито " екипът " ѝ са показали интерес към скромната ми персона. Явно съм била личност нон грата, чието дело е планувано " за потребление " с други цели и по други параграфи.
Изминаха още две години. В Болгаре властта се смени. За кмет бе определен различен политик, от друга партия - Лучано Редолфи. Антонио Фолиени, крепък и горделив дъртак, умря.
На 10 юли тази година от тоя свят отлетя единствената ми щерка.
Седмици след гибелта ѝ, за пръв път отдавна, надникнах разсеяно в Интернет. Един къс текст опари очите ми. С огромно забавяне узнах, че още на 21 януари 2021 година " генералният консул на РБългария в Милано госпожа Таня Димитрова " посетила с.Болгаре, с цел да даде ход на побратимяването на ломбардската община с град Враца.
Враца! Това недвусмислено сочеше моето наличие и я уличаваше в присламчваме към нашата със Серугети прелестна чиста концепция, възпрепятствана от врачанския злорад, неграмотен и непредвидлив кмет. Само че за моя труд, за моето посещаване в Болгаре и за следата от мен, никой не обелваше дума. Таня бе решила да обсеби и да си припише всичко!
Пламнах и написах едно доста в детайли писмо на служебния министър на външните работи - господин С. Стоев, в чиято изключителна честност не се колебая. Не след дълго, през август, ми позвъни една дама от нашето посолство в Рим и общително ме запита дали имам нещо срещу самодейността за връзки със с.Болгаре и побратимяването му с Враца, да премине в ръцете на посолството. Отвърнах, че съм изцяло удовлетворена от такова позволение, като въпреки всичко държа моя труд да бъде упоменат като основа на тези връзки. Получих нейното увещание в това и другарски се разделихме.
На 10 септември, два месеца след гибелта на детето ми, същата дама ми звънна и ме осведоми, че на 7 октомври в Болгаре ще се състои гала по наименуване на нова улица в селото с името на Апостола на свободата. Покани ме да участвам, само че аз не бях сигурна дали ще мога да отпътува за Италия. Унизителните и рискови антимедицински условия за пресичане на границите ме възпираха. Може би моето дете умря таман поради направената ѝ в лечебните заведения поредност от три теста, в миг, когато беше извънредно уязвима. Радостта ми от идното събитие, което усещах и като мое свидно дело, обаче бе безгранична, тя препълваше България и летеше към Италия - над гранични бразди, митници и медицински тероризъм. Та чунким всеки ден в чужбина се именуват улици на Българския Апостол? Тогава - навръх 10 септември - написах в блога си възторженото известие за улица " Васил Левски " в Болгаре. То бе препечатано от врачанския електронен всекидневник " Конкурент ", писателския орган " Словото през днешния ден " и монтанския вестник " Слово плюс ".
На 14 септември получих персонална покана от Н.Пр. изключителния и пълномощен дипломат на РБългария в Рим, г- н Тодор Стоянов, съпроводена от чудесни думи. На 4 октомври, в навечерието на събитието, той се свърза с мен по телефона и повтори общителната си покана. С горест отхвърлих - не желаех да се подлагам на проби, а и не се усещах здрава след кончината на Ели, не можех да оставя самичък и престарелия си, унищожен от тъга, татко. Всички наши запаси се стопиха към болестта на детето ни, не разполагахме със средства за път. Отказах и въпреки всичко някаква последна сянка от вяра, че нещата - и пробата и средствата - по знамение ще се уредят и ще отпътува - оставаше в мен. Преодолявайки себе си, се обадих в същия ден на врачанския кмет - с предложение да се причисля към врачанската делегация, която ще отпътува за Болгаре.
Откакто е станал кмет на Враца, този персонаж непрекъснато се крие от мен - по какъвто и мотив да го потърся. Достъпът даже до секретарката му е доста комплициран и криволичещ за " простосмъртните " - по този начин е постоянно, когато плебеят е на власт - той е надменен и недосегаем. Свързах се със секретарката на един от зам.кметовете, която пък се свърза с кметската секретарка. След малко секретарката на зам- а ми позвъни - секретарката на височайшия субект ѝ предала, че няма да се пътува проведено и кметът самичък уреждал заминаването си в Италия - като поканено публично лице. Нито дума към мен от негова страна. Сигурно би трябвало да мислим, че е пътувал на лични разходи - нали?! " Вервайте си "!
Не отпътувах. Сутринта на 7 октомври бях легнала ничком на пресния гроб на детето ми в така наречен Нов гробищен парк на Враца. Една глутница обезумели кучета щеше да ме раздра. Гробищата на всички български селища са в окаяно положение - по тях най-добре проличава дивата мъка на България и отношението на властниците не толкоз към мъртвите, колкото към живите. Но никое гробище не е толкоз извънредно като врачанското - там хаосът от гробове, неналичието на асфалтирани алеи и зверската тиня в дъждовни дни гълтам и най-беглия намек за майчина, бащина и синовна разтуха. Сякаш на ръждясалия раздрънкан портал е написано: " Вие, които влизате, вяра всяка тука оставете ". Заслуга на Калинчо, който пуска публичен превоз до гробовете на нашите покойници единствено в почивни дни - в останалите кучета ни яли. Затова пък е качил цената на нагъчканите като термитник гробни места на 800 лв..
Докато аз се борех с песовете във Врачанските гробища, Калинчо от Галатин е чествал, стъпвайки безогледно върху моя труд в с.Болгаре, Ломбардия, за което в никакъв случай нямаше да научи, в случай че аз не бях така глупава, че да му кажа и да му поднеса на тепсия несметни благоприятни условия. Той дълбокомудро е подписал меморандум за побратимяване и за общи планове в региона на " културата, спорта и автомобилостроенето ". Ето какви крилати думи е издумал този изтъкнат политик и културовед посредством " сигурен преводач " пред прехласнатата италианска аудитория:
" Историята на града ( желае да каже - на с.Болгаре б.м.) е обвързвана точно с това, че преди повече от 1500 години тук са минавали български войски, които са гонили противников войски. Част от българските войни са останали да живеят тук съгласно легендата и по този начин се е формирало селището. Идеята на меморандума е да се задълбочат икономическите контакти сред двете общини и италианските вложения във Враца да се усилят още повече “, съобщи кметът на Враца Калин Каменов.
" Български войски,които са гонили противников войски "! Ох, тъга, фарс, гротеска! Калине бе, най-малко да беше прочел два реда от моята студия! За пет години нищо ли не можа да запомниш?
Забелязвате ли обаче какъв хъс с днешна дата показват гербаджиите да се присламчат към " ентелегенцията " и да " загащят " от културата? Същите, които се ловяха за кобура, щом чуят приказка на книжовен български език?
На 7 октомври по обяд всички български уеб сайтове избухнаха с новината, че в село Болгаре, Ломбардия, в наличието на най-малко десетина публични лица ( измежду които неразбираемо за какво липсваше някогашният кмет Серугети ) нова улица е посочена с името на най-великия български народен воин Васил Левски Пожарна охрана ИДЕЯ НА ГЕНЕРАЛНИЯ КОНСУЛ В МИЛАНО - Г-ЖА ТАНЯ ДИМИТРОВА!
Това проклинание гръмогласно се подемаше и преповтаряше от всички български средства за всеобща информация - до световъртеж, до пристъп, до повръщане, до изтръгване на джигера!
Никаква закрила на посолството ни в Рим не се състоя - събитието принадлежеше на ямболската здравна сестра и бе прицелено да бетонира нея и врачанския ѝ съпартийник на постовете им. Кой и по кое време е могъл да се похвали с сходен интернационален възторг! Предисторията на събитието нямаше никакво значение! Кака Таня умело бе изместила акцента - към този момент не ставаше дума единствено за връзки сред Болгаре и България! Вече се касаеше за улица, именувана на Васил Левски, извънредно хитра маневра за политически шантаж, тъй като всеки би споделил: " Абе остави тия искания, виж, в Италия кръщават улица на Васил Левски, всичко останало е без значение! "
Без значение ли? А по какъв начин стана вероятен фокусът на кака Танка? Защо я одобриха с възторг в това ломбардско село? И за какво там присъстваше Калин Каменов, кмет на Враца, а не примерно кметът на Карлово?
Светотатство е да се крият смрадливи афери зад името на Апостола, въпреки че откогато е обесен, байганьовците не престават да скатават долните си кроежи зад грамадната му фигура. Също както юдите се сгушват в сянката на Исуса Христа
Но кощунството си остава светотатство, а истината има това неприятно свойство да излиза постоянно нескрито.
А, щях да не помни: на церемонията в Болгаре е имало и един любопитен акцент. Пред публиката в този дъжделив заоблачен ден, който толкоз приличаше на деня, в който видях благото ми ломбардско селце за първи път, е приказвал някой си Алцек Мишев, подозрителен български и интернационален талант на изобразителното изкуство. Защо този персонаж се е оказал там? Защото " прародител му е крил Левски "! Прихнах в смях и си помислих: в случай че толкоз доста прадядовци са крили Апостола - белким той щеше да бъде хванат и да напише в тефтерчето си " НАРОДЕ???? " с четири въпросителни.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ