Мислейки немислимото – тихият изход на България от НАТО и ЕС
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Най-добрият вид за успеха бе предизборна коалиция, която да отвее ГЕРБ /това което в този момент показват за следизборна, да стане предизборна/ и да дефинира дневния ред на страната. За страдание новата партия К и А получи странни препоръки от още по необичайно място - социологическата организация Галъп Интернашънъл на Кънчо Стойчев, които го напомпаха със самочувствие и проценти на фантазиите /30 % - социологията показвала?!/.
Това разяснява във " Facebook " Илиян Василев.
Да вярваш на Кънчо и Андрей, които са класиците на модела на прехода, на платената социология, на връзките с Доган и Борисов, значи единствено едно - политическа незрялост, даже доверчивост.
Бих пропуснал тези детайлности, както пропуснах Има Такъв Народ и записах техния провал. Но нещо доста скъпо време лишават тези програмирани заблуди, които в последна сметка отразяват и желанията на статуквото да се отсрочи практичното взаимоотношение и действителното събаряне на модела.
Публикувам публикация за хибридните войни на Русия, в която изключително място има интернационалния фалшив на американската Галъп - асоциация под името Галъп Интернашънъл, чийто президент е Кънчо Стойчев и под чиято шапка са обединени доста сходни социологически организации в целия свят, които продават американската си табела с цел да осъществят прокремълски интервенции.
С сходно " без значение " изследване при започване на 2016 година приготвиха публичното мнение за това че българите предпочитали Русия пред НАТО, т.е. показаха мечтаното от тях и обвързваните с Кремъл кръгове на Доган и Борисов, за фактически. Сега още веднъж показват мечтаното от Доган за фактически и К и А базират политическото си държание върху " препоръките " на Кънчо Стойчев и Андрей Райчев. Нямам концепция по какъв начин се са спрели на тях, само че и несъмнено че са им предложени от " другари " и тъй като са им се самопредложили.
А античен принцип е, че този който ти предлага нещо гратис, получава парите си от други.
Не са дребни, имат високи дипломи, още по-високи искания, което е похвално, само че с преценките имат проблем.
Включително и за това че са създали нещо изключително с Лукойл Нефтохим, които били дали обещание, този път " майка и татко " да стартират да заявяват облаги и да заплащат налози. Още по-неиздържано е изказванието, че към този момент щяли да работят на ишлеме?!, което е процедура от доста години там и точно с тази скица осъществят схемите за манипулиране на финансоите резулатите и евакуиране на финансовите изгоди в чужбина.
Както споделя една съветска сентенция във свободна перефраза - същинското обучение стартира откакто получиш тапия.
Напоследък България е една от задачите на продължаващата акция за въздействие на Кремъл, удостоверение за което е ангажирането в нея на стълбовете в пропагандната машина на Русия – каналът „ Русия през днешния ден “ и „ Спутник Интернашънъл “.
До в този момент на София и беше спестено „ благоволението “ на медийните хрътки на Путин, защото Москва концентрираше напъните си по основните посоки на нейните удари – от първо Гърция, по-късно Брекзит и най-после цитаделата на Запада – Съединени американски щати и американската президентска конкуренция. Едно бързо съпоставяне сред медийното покритие на България от „ Русия през днешния ден “ и „ Спутник “ през последните години – 2014, 2015 и 2016 година от една страна и вниманието през днешния ден, е задоволително с цел да се направи извод – навлезли сме в последния съдбоносен стадий на дългогодишна хибридна интервенция на Кремъл против България. В релативно по-редките случаи, когато вести от София се появяват в новинарската лента на двете медии, то това е по-скоро с цел да обезпечи медийна поддръжка на обособени акции на съветската външна политика и с цел да не се изостане от интернационално значими събития в политическия календар на България. През останалото време – работата по българската тематика е задоволително рутинна.
Докато проектът на Леонид Решетников за смяна на геополитическата ориентировка на България не беше задействан.
Текущата дейна фаза на пропагандни удари стартира с класическа хибридна новинарска история, стартирана от Запад, посредством световно изследване през Асоциацията на самостоятелни организации за обществени и пазарни изследвания WIN/Gallup International. Висш кадър и съосновател на организацията BBSS, която е член, употребява резултатите на допитване до публичното мнение, извършено в 66 страни, което касае настройките на жителите в съответните страни към коя друга страна биха се обърнали при положение на офанзива против личната им територия. Според провелите допитването – в четири страни членки на НАТО (Гърция, Словения, Турция и България) по-голяма част от запитаните дават отговор – Русия. Този обгърнат в секретност отчет – не бяха дадени никакви детайлности по отношение на методология и източниците за финансиране – опонира да извършени по-рано допитвания и проучвания по същата тематика. В тях са дадени задоволително устойчиви като наклонност и темперамент данни, че коренно твърдите последователи на Русия в България са сред 6-8 % (тоест това са български жители които имат вяра, че ползите на Русия стоят преди всичко по дефолт). Още 20 % имат вяра, че Евразийския съюз и Русия оферират по-добра договорка в сравнение с участието в Европейски Съюз и НАТО.
Подкрепата за НАТО обаче, макар че е малко по-слаба от тази за Европейския съюз – през годините постоянно е поддържала устойчиви нива над аналогичните данни за поддръжка за Русия. Манипулативната интерпретация на ББСС се придържа към дефиницията – „ непозната страна “ – без да включва в понятието „ страна “ и съюзи за сигурност, което изключва НАТО като противотежест на Русия. В този смисъл полезността на обособените страни членки на НАТО е мерена по настрана, а не като съюз. При все това огромните заглавия и внушеното усещане бе кристално ясно – българите към момента избират Русия за гаранции за сигурността си.
Основните представители на Кремъл – „ Русия през днешния ден “ и „ Спутник “ – преднамерено избраха тези „ различни “ вести с цел да обезпечат подобаващата осведомителна среда с цел да започват акцията „ излез от НАТО “ в България. В типично ново издание на позната класика в пропагандните войни – съветските медийни стратези и техните български сътрудници – използваха основан на Запад престиж, а точно WIN-Gallup international, като разчитаха да вземат чартърен репутацията на основаната в Съединени американски щати – Галъп, като спестят на феновете детайлностите по отношение на основните разлики сред двете организации и фактът, че основаната в Съединени американски щати Галъп има четири свои представителства в Европа – като най-близкото е в Румъния, само че няма никакво отношение към българската компания ББСС.
Развивайки по-нататък главната тематика – „ Тръмп сподели, че НАТО е остаряла организация “, ББСС дружно с „ Русия през днешния ден “ и „ Спутник “ и най-много доближените медии генерираха заглавие в пресата и „ новината “: „ Допитване на Галъп – четири страни членки на НАТО избраха Русия пред НАТО “.
Посланието не е комплицирано – времето е назряло и българските политици би трябвало да престанат да се срамят да употребяват анти-НАТО и анти-ЕС изразителност в изборната акция.
Въпреки целият звук, че българските жители надали не „ генетически “ са предразположени за благосклонност към всичко, които произтича от Кремъл, твърдите обстоятелства приказват, че през последните 20 години на преход, допитванията до публичното мнение, непрекъснато сочат, че множеството български жители остават мощни поддръжници на участието на страната в НАТО. Въпреки прекомерните хиперболи по отношение на поредност от „ победи “ на Москва в хибридната война, българите знаят задоволително за характера на гаранциите и на групови системи за сигурност, в които Русия взе участие.
Членството в организацията на Договора за групова сигурност – която е най-близкия паралел на НАТО – не спести на доста от членовете спорове с Русия или с други членове. Три страни напуснаха ОДКС – Азърбайджан, Грузия и Узбекистан. Членството и гаранциите за сигурност не попречиха на Русия да анексира Крим и да нахлуе в Източна Украйна, в Абхазия и Южна Осетия.
Етикетираният като „ Галъп “ вид за отношението на българите към НАТО, публикуван през ББСС, няма за цел да започва неотложен развой на овакантяване на НАТО. Кремъл изцяло осъзнава, че има съществени ограничители по този път – Русия не може да вземе под крилото си и да заплаща за спомагателен геополитически товар както във връзка с задължения за защита, по този начин и в икономическата и финансова област.
Точно в този миг – Москва има повече в чинията си, в сравнение с може да сдъвче.
Приказките за вероятен излаз на България от НАТО са чиста нечиста сделка, която цели да я дискредитира и да унищожи така и така неподходящия имидж на страната, като член на алианса и като Троянски кон на Москва.
Последната тактика на Русия се концентрира върху потреблението на всички средства и запаси за вътрешна ерозия на Европейски Съюз и НАТО, като се експлоатират периферни зони на накърнимост, изключително откакто рецесиите с бежанците в забележителна степен бяха овладени, а шокът от Брекзит и Тръмп последователно се всмуква.
Една от най-големите нови очаквания на Кремъл е да употребява обичайно слабото място на Европа – Западните Балкани, като го дестабилизира и употребява за генериране на нови разрушителни сеизмични талази към Европейския съюз.
Москва претърпя унизителна загуба в Черна гора, след присъединението на страната към НАТО и не съумелия опит за прелом. Стратезите и най-после схванаха, че откакто Сърбия тегли алената линия за тайните интервенции на Русия в прилежащи страни, без България, балканската тактика на Кремъл и потреблението и за неговите цели в борбите с Европейски Съюз и НАТО, ще бъде обречена.
Разпалването на екзистенциални спорове и остарели вражди в Западните Балкани на фона на относителната бездейност и отдръпване на Европейски Съюз и НАТО от района, в разбирането на Москва, открива късмет за шокиране и разтърсване на Европа. България е незаместим стратегически актив поради двойното и участие в Европейски Съюз и НАТО и възходящата взаимозависимост на основна част от ръководещия хайлайф от поддържането на отворени и дейни канали за съгласуваност и връзка с Кремъл.
Говоренето срещу Европейски Съюз и НАТО, на което сме очевидци по време на актуалната предизборна акция, съгласно съветските анализатори на Кремъл, може да възобнови дебата в западноевропейското и американско общество по отношение на изгодите от продължение на Европа и НАТО на една скорост. Това може да отвори нови прозорци на благоприятни условия за геополитически разбърквания в района.
Съществува директна връзка сред възходящото съмнение на Запад, че ръководещия хайлайф в България, Унгария и други страни от Централна и Източна Европа, се стреми да подписа сепаративни покупко-продажби с Русия. Тревогата пораства в виновни кръгове на Европейски Съюз и НАТО, че тези страни въобще са в положение и се интересуват да пресечен на дългогодишните същностни и дълбоки връзки с Москва.
Усилването на взаимните съмнения сред „ изоставащите “ и водачите в Европейски Съюз и НАТО е алтер его на външната политика на Кремъл на „ разделяй и владей “.
Целенасочената илюзия, че България и другите страни в района могат въобще да станат самодостатъчни в областта на сигурността, може да бъде засенчена само от равностойно самоубийствено излизане от Европейски Съюз и НАТО – без значение дали е безшумно или шумно. За разлика от другите страни членки на НАТО и на Европейски Съюз, България има относителна къса история на самостоятелност и дълъг опит на зависимост или взаимозависимост от непознати сили. Повече от 45 години на руска доминация и чистки в елита след Втората международна война се отразиха извънредно отрицателно на потенциала на страната за интеграция и на триумфа във възобновяване тежестта на коренните полезности на европейската цивилизация.
Влизането в НАТО и Европейски Съюз беше в забележителна степен политически стимулиран акт, доверие в задатък, защото страната мъчно можеше да покрие нерядко предумишлено неразбираемите критерии за участие. Другите страни-членки кредитираха българския ръководещ хайлайф с вярата, че той ще може да стъпи крепко върху евроатлантическите релси на развиване и политика, като се освободи от старите си привички и потърси хармонизирани с европейските национално-центрични ориентири.
Медийните заглавия за допустимо излизане на страната от НАТО, в случай че „ ползите и постановат “ без подозрение ще провокират поредна вълна от подозрения в основните ни съдружници, изключително по въпроса къде тъкмо България стои по същностните тематики на прерастващия в спор спор сред ЕС/НАТО и Русия. Това от своя страна елементарно може да предизвика самоусилваща се низходяща серпантина и каскада от национални провали.
Няма особена изненада, че анти-западната изразителност е богато гарнирана с националистически жар и апели да се надигнем „ гордо “ против „ диктата “ на Брюксел, като върнем властта на София.
И това не е характерно за България събитие.
За страдание, малко политици осъзнават, че словоблудството по тематиките НАТО и Европейски Съюз не е гратис. Още по-малко имат разбиране за дълбочината на зависимостта на нашето богатство и сигурност, на нашето развиване от участието и репутацията ни от оценката на политиечския риск и участието ни в НАТО. Доходи, персонални права и свободи, в това число право на свободно пътешестване, на жилище, на работа в чужбина и други, на достъп до световния финансов и финансов пазар, цената на заема, опасности награди за дефолт по суверенния дълг, дългови нива, равнища на корупция, всички тези тематики са чувствителни към тематиката участие на България в Европейски Съюз и НАТО.
Списъкът от директни и непреки вреди при положение, че Европейски Съюз и НАТО отпишат България като предан сътрудник е дълъг, само че това няма да значи края на света.
България може да продължи да крета по някакъв фиктивен от самата нея „ междинен “ път – това което най-вече импонира на проруските кръгове с оглед тяхното персонално и групово благополучие -, там където има място за нови Големи Шлемове, за нов Южен поток /Унгария към този момент загатна, че това ще стане след изборите у нас/, за нови покупки на съветско оръжие или даже за оповестяване на неутралитет, което е другата страна на заявката – „ Русия не е заплаха за България “.
Това ще ни върне към времето на косовската рецесия и тогавашните тематики в руско-българските връзки – когато съветският министър председател Примаков предложи на София да избере неутралитет пред участието в НАТО.
Всички тези стъпки мъчно могат да бъдат вместени в цялостна тактика или проект, които са съответно оценени за риск или влияние, тъй като Москва няма потребност от това – най-малко в дълготраен небосвод. Всичко което тя желае е да употребява отрицателната си мощ с цел да получи тактически преимущества на балканския фронт, до момента в който се пробва да подписа световна договорка със Запада за зони на своето въздействие и да направи геополитически гешефт.
Ако запитате водачите на главните политически партии в София, които сигурно ще бъдат показани в идващия парламент, по отношение на излизането на страната от НАТО и Европейски Съюз – заедно и незабавно ще отрекат да се стремят към сходна цел. В частни диалози, даже могат да стигнат до откровенията, че се пробват да умилостивят руснаците и само флиртуват с концепция, която е близко да сърцето на Кремъл, само че без да имат някакво желание да излизат или въобще да стартират сходен развой на „ потегляне “ от тези две организации.
При все това, нито една от тези партии, няма желание да схване стандартите на положителни европейски управнически практики в обществена сфера, а още по-малко да осъществя промени или се оправи с казуса на гранд корупцията. А тя е лепилото, което притегля и държи дружно българския и съветски политически хайлайф и модел на ръководство, които задържат развиването на страната.
От витално значимо значение за България е да се откъсне от съветската прегръдка с цел да не бъде повлечена от необратимо пропадаща на дъното Русия.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Най-добрият вид за успеха бе предизборна коалиция, която да отвее ГЕРБ /това което в този момент показват за следизборна, да стане предизборна/ и да дефинира дневния ред на страната. За страдание новата партия К и А получи странни препоръки от още по необичайно място - социологическата организация Галъп Интернашънъл на Кънчо Стойчев, които го напомпаха със самочувствие и проценти на фантазиите /30 % - социологията показвала?!/.
Това разяснява във " Facebook " Илиян Василев.
Да вярваш на Кънчо и Андрей, които са класиците на модела на прехода, на платената социология, на връзките с Доган и Борисов, значи единствено едно - политическа незрялост, даже доверчивост.
Бих пропуснал тези детайлности, както пропуснах Има Такъв Народ и записах техния провал. Но нещо доста скъпо време лишават тези програмирани заблуди, които в последна сметка отразяват и желанията на статуквото да се отсрочи практичното взаимоотношение и действителното събаряне на модела.
Публикувам публикация за хибридните войни на Русия, в която изключително място има интернационалния фалшив на американската Галъп - асоциация под името Галъп Интернашънъл, чийто президент е Кънчо Стойчев и под чиято шапка са обединени доста сходни социологически организации в целия свят, които продават американската си табела с цел да осъществят прокремълски интервенции.
С сходно " без значение " изследване при започване на 2016 година приготвиха публичното мнение за това че българите предпочитали Русия пред НАТО, т.е. показаха мечтаното от тях и обвързваните с Кремъл кръгове на Доган и Борисов, за фактически. Сега още веднъж показват мечтаното от Доган за фактически и К и А базират политическото си държание върху " препоръките " на Кънчо Стойчев и Андрей Райчев. Нямам концепция по какъв начин се са спрели на тях, само че и несъмнено че са им предложени от " другари " и тъй като са им се самопредложили.
А античен принцип е, че този който ти предлага нещо гратис, получава парите си от други.
Не са дребни, имат високи дипломи, още по-високи искания, което е похвално, само че с преценките имат проблем.
Включително и за това че са създали нещо изключително с Лукойл Нефтохим, които били дали обещание, този път " майка и татко " да стартират да заявяват облаги и да заплащат налози. Още по-неиздържано е изказванието, че към този момент щяли да работят на ишлеме?!, което е процедура от доста години там и точно с тази скица осъществят схемите за манипулиране на финансоите резулатите и евакуиране на финансовите изгоди в чужбина.
Както споделя една съветска сентенция във свободна перефраза - същинското обучение стартира откакто получиш тапия.
Напоследък България е една от задачите на продължаващата акция за въздействие на Кремъл, удостоверение за което е ангажирането в нея на стълбовете в пропагандната машина на Русия – каналът „ Русия през днешния ден “ и „ Спутник Интернашънъл “.
До в този момент на София и беше спестено „ благоволението “ на медийните хрътки на Путин, защото Москва концентрираше напъните си по основните посоки на нейните удари – от първо Гърция, по-късно Брекзит и най-после цитаделата на Запада – Съединени американски щати и американската президентска конкуренция. Едно бързо съпоставяне сред медийното покритие на България от „ Русия през днешния ден “ и „ Спутник “ през последните години – 2014, 2015 и 2016 година от една страна и вниманието през днешния ден, е задоволително с цел да се направи извод – навлезли сме в последния съдбоносен стадий на дългогодишна хибридна интервенция на Кремъл против България. В релативно по-редките случаи, когато вести от София се появяват в новинарската лента на двете медии, то това е по-скоро с цел да обезпечи медийна поддръжка на обособени акции на съветската външна политика и с цел да не се изостане от интернационално значими събития в политическия календар на България. През останалото време – работата по българската тематика е задоволително рутинна.
Докато проектът на Леонид Решетников за смяна на геополитическата ориентировка на България не беше задействан.
Текущата дейна фаза на пропагандни удари стартира с класическа хибридна новинарска история, стартирана от Запад, посредством световно изследване през Асоциацията на самостоятелни организации за обществени и пазарни изследвания WIN/Gallup International. Висш кадър и съосновател на организацията BBSS, която е член, употребява резултатите на допитване до публичното мнение, извършено в 66 страни, което касае настройките на жителите в съответните страни към коя друга страна биха се обърнали при положение на офанзива против личната им територия. Според провелите допитването – в четири страни членки на НАТО (Гърция, Словения, Турция и България) по-голяма част от запитаните дават отговор – Русия. Този обгърнат в секретност отчет – не бяха дадени никакви детайлности по отношение на методология и източниците за финансиране – опонира да извършени по-рано допитвания и проучвания по същата тематика. В тях са дадени задоволително устойчиви като наклонност и темперамент данни, че коренно твърдите последователи на Русия в България са сред 6-8 % (тоест това са български жители които имат вяра, че ползите на Русия стоят преди всичко по дефолт). Още 20 % имат вяра, че Евразийския съюз и Русия оферират по-добра договорка в сравнение с участието в Европейски Съюз и НАТО.
Подкрепата за НАТО обаче, макар че е малко по-слаба от тази за Европейския съюз – през годините постоянно е поддържала устойчиви нива над аналогичните данни за поддръжка за Русия. Манипулативната интерпретация на ББСС се придържа към дефиницията – „ непозната страна “ – без да включва в понятието „ страна “ и съюзи за сигурност, което изключва НАТО като противотежест на Русия. В този смисъл полезността на обособените страни членки на НАТО е мерена по настрана, а не като съюз. При все това огромните заглавия и внушеното усещане бе кристално ясно – българите към момента избират Русия за гаранции за сигурността си.
Основните представители на Кремъл – „ Русия през днешния ден “ и „ Спутник “ – преднамерено избраха тези „ различни “ вести с цел да обезпечат подобаващата осведомителна среда с цел да започват акцията „ излез от НАТО “ в България. В типично ново издание на позната класика в пропагандните войни – съветските медийни стратези и техните български сътрудници – използваха основан на Запад престиж, а точно WIN-Gallup international, като разчитаха да вземат чартърен репутацията на основаната в Съединени американски щати – Галъп, като спестят на феновете детайлностите по отношение на основните разлики сред двете организации и фактът, че основаната в Съединени американски щати Галъп има четири свои представителства в Европа – като най-близкото е в Румъния, само че няма никакво отношение към българската компания ББСС.
Развивайки по-нататък главната тематика – „ Тръмп сподели, че НАТО е остаряла организация “, ББСС дружно с „ Русия през днешния ден “ и „ Спутник “ и най-много доближените медии генерираха заглавие в пресата и „ новината “: „ Допитване на Галъп – четири страни членки на НАТО избраха Русия пред НАТО “.
Посланието не е комплицирано – времето е назряло и българските политици би трябвало да престанат да се срамят да употребяват анти-НАТО и анти-ЕС изразителност в изборната акция.
Въпреки целият звук, че българските жители надали не „ генетически “ са предразположени за благосклонност към всичко, които произтича от Кремъл, твърдите обстоятелства приказват, че през последните 20 години на преход, допитванията до публичното мнение, непрекъснато сочат, че множеството български жители остават мощни поддръжници на участието на страната в НАТО. Въпреки прекомерните хиперболи по отношение на поредност от „ победи “ на Москва в хибридната война, българите знаят задоволително за характера на гаранциите и на групови системи за сигурност, в които Русия взе участие.
Членството в организацията на Договора за групова сигурност – която е най-близкия паралел на НАТО – не спести на доста от членовете спорове с Русия или с други членове. Три страни напуснаха ОДКС – Азърбайджан, Грузия и Узбекистан. Членството и гаранциите за сигурност не попречиха на Русия да анексира Крим и да нахлуе в Източна Украйна, в Абхазия и Южна Осетия.
Етикетираният като „ Галъп “ вид за отношението на българите към НАТО, публикуван през ББСС, няма за цел да започва неотложен развой на овакантяване на НАТО. Кремъл изцяло осъзнава, че има съществени ограничители по този път – Русия не може да вземе под крилото си и да заплаща за спомагателен геополитически товар както във връзка с задължения за защита, по този начин и в икономическата и финансова област.
Точно в този миг – Москва има повече в чинията си, в сравнение с може да сдъвче.
Приказките за вероятен излаз на България от НАТО са чиста нечиста сделка, която цели да я дискредитира и да унищожи така и така неподходящия имидж на страната, като член на алианса и като Троянски кон на Москва.
Последната тактика на Русия се концентрира върху потреблението на всички средства и запаси за вътрешна ерозия на Европейски Съюз и НАТО, като се експлоатират периферни зони на накърнимост, изключително откакто рецесиите с бежанците в забележителна степен бяха овладени, а шокът от Брекзит и Тръмп последователно се всмуква.
Една от най-големите нови очаквания на Кремъл е да употребява обичайно слабото място на Европа – Западните Балкани, като го дестабилизира и употребява за генериране на нови разрушителни сеизмични талази към Европейския съюз.
Москва претърпя унизителна загуба в Черна гора, след присъединението на страната към НАТО и не съумелия опит за прелом. Стратезите и най-после схванаха, че откакто Сърбия тегли алената линия за тайните интервенции на Русия в прилежащи страни, без България, балканската тактика на Кремъл и потреблението и за неговите цели в борбите с Европейски Съюз и НАТО, ще бъде обречена.
Разпалването на екзистенциални спорове и остарели вражди в Западните Балкани на фона на относителната бездейност и отдръпване на Европейски Съюз и НАТО от района, в разбирането на Москва, открива късмет за шокиране и разтърсване на Европа. България е незаместим стратегически актив поради двойното и участие в Европейски Съюз и НАТО и възходящата взаимозависимост на основна част от ръководещия хайлайф от поддържането на отворени и дейни канали за съгласуваност и връзка с Кремъл.
Говоренето срещу Европейски Съюз и НАТО, на което сме очевидци по време на актуалната предизборна акция, съгласно съветските анализатори на Кремъл, може да възобнови дебата в западноевропейското и американско общество по отношение на изгодите от продължение на Европа и НАТО на една скорост. Това може да отвори нови прозорци на благоприятни условия за геополитически разбърквания в района.
Съществува директна връзка сред възходящото съмнение на Запад, че ръководещия хайлайф в България, Унгария и други страни от Централна и Източна Европа, се стреми да подписа сепаративни покупко-продажби с Русия. Тревогата пораства в виновни кръгове на Европейски Съюз и НАТО, че тези страни въобще са в положение и се интересуват да пресечен на дългогодишните същностни и дълбоки връзки с Москва.
Усилването на взаимните съмнения сред „ изоставащите “ и водачите в Европейски Съюз и НАТО е алтер его на външната политика на Кремъл на „ разделяй и владей “.
Целенасочената илюзия, че България и другите страни в района могат въобще да станат самодостатъчни в областта на сигурността, може да бъде засенчена само от равностойно самоубийствено излизане от Европейски Съюз и НАТО – без значение дали е безшумно или шумно. За разлика от другите страни членки на НАТО и на Европейски Съюз, България има относителна къса история на самостоятелност и дълъг опит на зависимост или взаимозависимост от непознати сили. Повече от 45 години на руска доминация и чистки в елита след Втората международна война се отразиха извънредно отрицателно на потенциала на страната за интеграция и на триумфа във възобновяване тежестта на коренните полезности на европейската цивилизация.
Влизането в НАТО и Европейски Съюз беше в забележителна степен политически стимулиран акт, доверие в задатък, защото страната мъчно можеше да покрие нерядко предумишлено неразбираемите критерии за участие. Другите страни-членки кредитираха българския ръководещ хайлайф с вярата, че той ще може да стъпи крепко върху евроатлантическите релси на развиване и политика, като се освободи от старите си привички и потърси хармонизирани с европейските национално-центрични ориентири.
Медийните заглавия за допустимо излизане на страната от НАТО, в случай че „ ползите и постановат “ без подозрение ще провокират поредна вълна от подозрения в основните ни съдружници, изключително по въпроса къде тъкмо България стои по същностните тематики на прерастващия в спор спор сред ЕС/НАТО и Русия. Това от своя страна елементарно може да предизвика самоусилваща се низходяща серпантина и каскада от национални провали.
Няма особена изненада, че анти-западната изразителност е богато гарнирана с националистически жар и апели да се надигнем „ гордо “ против „ диктата “ на Брюксел, като върнем властта на София.
И това не е характерно за България събитие.
За страдание, малко политици осъзнават, че словоблудството по тематиките НАТО и Европейски Съюз не е гратис. Още по-малко имат разбиране за дълбочината на зависимостта на нашето богатство и сигурност, на нашето развиване от участието и репутацията ни от оценката на политиечския риск и участието ни в НАТО. Доходи, персонални права и свободи, в това число право на свободно пътешестване, на жилище, на работа в чужбина и други, на достъп до световния финансов и финансов пазар, цената на заема, опасности награди за дефолт по суверенния дълг, дългови нива, равнища на корупция, всички тези тематики са чувствителни към тематиката участие на България в Европейски Съюз и НАТО.
Списъкът от директни и непреки вреди при положение, че Европейски Съюз и НАТО отпишат България като предан сътрудник е дълъг, само че това няма да значи края на света.
България може да продължи да крета по някакъв фиктивен от самата нея „ междинен “ път – това което най-вече импонира на проруските кръгове с оглед тяхното персонално и групово благополучие -, там където има място за нови Големи Шлемове, за нов Южен поток /Унгария към този момент загатна, че това ще стане след изборите у нас/, за нови покупки на съветско оръжие или даже за оповестяване на неутралитет, което е другата страна на заявката – „ Русия не е заплаха за България “.
Това ще ни върне към времето на косовската рецесия и тогавашните тематики в руско-българските връзки – когато съветският министър председател Примаков предложи на София да избере неутралитет пред участието в НАТО.
Всички тези стъпки мъчно могат да бъдат вместени в цялостна тактика или проект, които са съответно оценени за риск или влияние, тъй като Москва няма потребност от това – най-малко в дълготраен небосвод. Всичко което тя желае е да употребява отрицателната си мощ с цел да получи тактически преимущества на балканския фронт, до момента в който се пробва да подписа световна договорка със Запада за зони на своето въздействие и да направи геополитически гешефт.
Ако запитате водачите на главните политически партии в София, които сигурно ще бъдат показани в идващия парламент, по отношение на излизането на страната от НАТО и Европейски Съюз – заедно и незабавно ще отрекат да се стремят към сходна цел. В частни диалози, даже могат да стигнат до откровенията, че се пробват да умилостивят руснаците и само флиртуват с концепция, която е близко да сърцето на Кремъл, само че без да имат някакво желание да излизат или въобще да стартират сходен развой на „ потегляне “ от тези две организации.
При все това, нито една от тези партии, няма желание да схване стандартите на положителни европейски управнически практики в обществена сфера, а още по-малко да осъществя промени или се оправи с казуса на гранд корупцията. А тя е лепилото, което притегля и държи дружно българския и съветски политически хайлайф и модел на ръководство, които задържат развиването на страната.
От витално значимо значение за България е да се откъсне от съветската прегръдка с цел да не бъде повлечена от необратимо пропадаща на дъното Русия.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ