Спецов е специалният сертификат на промяната
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Абсолютно правилно е, че има подобен народ. Има такава страна, има подобен митинг, има такава смяна, има такава нормалност. Честност и праволинейност. Ето какви:
Провеждат се митинги против дълготраен подкупен деспот. Хиляди хора изпълват площадите. Лозунгите са: „ Долу тирана! “, „ Не на корупцията! “, „ Искаме нормалност! “, „ Промяна! “ „ Не на свинщините! “, „ Да създадем демокрацията си естествена! “. Протестиращите са откровени – откровено си мислят, че желаят това, което са написали на плакатите.
Площадът побеждава. Тиранът пада. Политици от митинга поемат властта. В най-ключовата организация за началник е назначен културист. Специален човек. А и организацията си е в действителност специфична – налози, доходи, мита, акцизи, проверки... Всичко минава през нея, Специалния държи ключовете за паричните пъкъл и парадайс на страната.
Културизмът е единствено естетичски проблем. Въобще не е. Оказва се, че този човек, в качеството си на предприемач няколко години по-рано, е продал на „ муле “ своя задлъжняла компания. Дълговете – 1.5 млн. лева, са насъбрани преди той да влезе във компанията. Но е подписал инспекционен акт 20 дни преди да я продаде – знаел е за борчовете. „ Мулето “ е малоимотно лице. Имаме нормална тарикатска скица за прекачване на задължения към скитник – тарикатът е на чисто, бездомникът няма да ги върне, ощетен е този, комуто парите се дължат. А се дължат на страната – на същата тази организация, управлявана след това от същия предприемач. От хиляди чиновници в организацията се желае да борят практиките, които ръководителят им е осъществил.
Този специфичен човек е назначен съответно от министър. Първоначално всички в страната си мислят, че е станала неточност. Но не! Министърът най-спокойно изяснява, че има вяра в Специалния, нищо неправилно не е направил. Пък и, в действителност е специфичен, тъй като „ работи добре със западните сътрудници “. Друг един министър, доста непосредствен до сътрудника си, споделя, че също от дълго време познава Специалния – и също доста му има вяра.
Всичко това се случва допустимо най-публично. Няма скрито-покрито. Но нито политици от победилата смяна, нито хората от площадите надигат глас против двамата министри, които също принадлежат на „ смяната “. Всъщност, „ смяната “ си има знак, топ шеф – самият президент. Той е назначил министрите. И ежедневно громи корупцията, мутрите. Но има поради само падналия деспот. За Специалния в най-специалната организация си трае. Както стана ясно, на разсеяни се вършат и всички ония, които пишеха на плакатите „ Искаме смяна! “, „ Да бъдем естествена страна “, „ Не на корупцията! “, „ Долу мутрите! “ и така нататък
Междувременно митингът не е могъл да излъчи постоянна дълготрайна власт. В паниката една политическа мощ, допустимо най-умната, красива и също по този начин откровена – в убедеността за личната си неповторима честност, предлага двамата министри, покровителстващи Специалния, за постоянен мандат. Тази политическа мощ се прави, че всичко със Специалния е наред. Правят се и последователите ѝ, кресливи при всяка неправда при политическите си врагове.
Междувременно е зародил проблем. Не е обществено потвърдено знаел ли е Специалния за задълженията, преди да продаде компанията си. Няколко такива въпроса са адресирани в Народното събрание до министъра настойник. Той не знае, щял да ревизира - разпъва типичен чадър - характерен способ на мутрите, на корупцията, на всичко гнило и отречено от митинга. В последна сметка войнството на падналия деспот вади документ, че е знаел. Но още в същия ден излиза наяве, че и идващият министър ще работи със Специалния.
А има нов министър, тъй като остарелият ще става партиец. Тече ново национално вдъхновение. Същите двама министри, назначили и опънали чадър над Специалния, вършат партия. Не различен, а тъкмо те са най-харесваните политици в страната. Същите ония хора от площадите ги боготворят. Хората не просто се вършат, че цялата тази скотщина не съществува. Ами и... понасят на ръце двамата министри. Съвсем откровено смятат, че двамата, и те самите, слагат начало на нормалността. Даже огромна част от тях се хвърлят на амбразурата в интернет да ги бранят. И Специалния пазят. Не осъзнават, клетите, че отново всичко ще е за тяхна сметка.
Да, има такава страна, има подобен народ и митинг! Има ги!
Чудя се, защо е емблема всичко това, протичащо се към Румен Спецов, Асен Василев, Кирил Петков, Румен Радев... Какъв пример е и за хилядите тоооолкова доста откровени хора по площадите. Мисля, че по този начин смяната получи своя специфичен документ.
Искрен Вълчев/Гласове
Абсолютно правилно е, че има подобен народ. Има такава страна, има подобен митинг, има такава смяна, има такава нормалност. Честност и праволинейност. Ето какви:
Провеждат се митинги против дълготраен подкупен деспот. Хиляди хора изпълват площадите. Лозунгите са: „ Долу тирана! “, „ Не на корупцията! “, „ Искаме нормалност! “, „ Промяна! “ „ Не на свинщините! “, „ Да създадем демокрацията си естествена! “. Протестиращите са откровени – откровено си мислят, че желаят това, което са написали на плакатите.
Площадът побеждава. Тиранът пада. Политици от митинга поемат властта. В най-ключовата организация за началник е назначен културист. Специален човек. А и организацията си е в действителност специфична – налози, доходи, мита, акцизи, проверки... Всичко минава през нея, Специалния държи ключовете за паричните пъкъл и парадайс на страната.
Културизмът е единствено естетичски проблем. Въобще не е. Оказва се, че този човек, в качеството си на предприемач няколко години по-рано, е продал на „ муле “ своя задлъжняла компания. Дълговете – 1.5 млн. лева, са насъбрани преди той да влезе във компанията. Но е подписал инспекционен акт 20 дни преди да я продаде – знаел е за борчовете. „ Мулето “ е малоимотно лице. Имаме нормална тарикатска скица за прекачване на задължения към скитник – тарикатът е на чисто, бездомникът няма да ги върне, ощетен е този, комуто парите се дължат. А се дължат на страната – на същата тази организация, управлявана след това от същия предприемач. От хиляди чиновници в организацията се желае да борят практиките, които ръководителят им е осъществил.
Този специфичен човек е назначен съответно от министър. Първоначално всички в страната си мислят, че е станала неточност. Но не! Министърът най-спокойно изяснява, че има вяра в Специалния, нищо неправилно не е направил. Пък и, в действителност е специфичен, тъй като „ работи добре със западните сътрудници “. Друг един министър, доста непосредствен до сътрудника си, споделя, че също от дълго време познава Специалния – и също доста му има вяра.
Всичко това се случва допустимо най-публично. Няма скрито-покрито. Но нито политици от победилата смяна, нито хората от площадите надигат глас против двамата министри, които също принадлежат на „ смяната “. Всъщност, „ смяната “ си има знак, топ шеф – самият президент. Той е назначил министрите. И ежедневно громи корупцията, мутрите. Но има поради само падналия деспот. За Специалния в най-специалната организация си трае. Както стана ясно, на разсеяни се вършат и всички ония, които пишеха на плакатите „ Искаме смяна! “, „ Да бъдем естествена страна “, „ Не на корупцията! “, „ Долу мутрите! “ и така нататък
Междувременно митингът не е могъл да излъчи постоянна дълготрайна власт. В паниката една политическа мощ, допустимо най-умната, красива и също по този начин откровена – в убедеността за личната си неповторима честност, предлага двамата министри, покровителстващи Специалния, за постоянен мандат. Тази политическа мощ се прави, че всичко със Специалния е наред. Правят се и последователите ѝ, кресливи при всяка неправда при политическите си врагове.
Междувременно е зародил проблем. Не е обществено потвърдено знаел ли е Специалния за задълженията, преди да продаде компанията си. Няколко такива въпроса са адресирани в Народното събрание до министъра настойник. Той не знае, щял да ревизира - разпъва типичен чадър - характерен способ на мутрите, на корупцията, на всичко гнило и отречено от митинга. В последна сметка войнството на падналия деспот вади документ, че е знаел. Но още в същия ден излиза наяве, че и идващият министър ще работи със Специалния.
А има нов министър, тъй като остарелият ще става партиец. Тече ново национално вдъхновение. Същите двама министри, назначили и опънали чадър над Специалния, вършат партия. Не различен, а тъкмо те са най-харесваните политици в страната. Същите ония хора от площадите ги боготворят. Хората не просто се вършат, че цялата тази скотщина не съществува. Ами и... понасят на ръце двамата министри. Съвсем откровено смятат, че двамата, и те самите, слагат начало на нормалността. Даже огромна част от тях се хвърлят на амбразурата в интернет да ги бранят. И Специалния пазят. Не осъзнават, клетите, че отново всичко ще е за тяхна сметка.
Да, има такава страна, има подобен народ и митинг! Има ги!
Чудя се, защо е емблема всичко това, протичащо се към Румен Спецов, Асен Василев, Кирил Петков, Румен Радев... Какъв пример е и за хилядите тоооолкова доста откровени хора по площадите. Мисля, че по този начин смяната получи своя специфичен документ.
Искрен Вълчев/Гласове
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ