Четири малки истини за четири големи войни
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Във кино лентата „ Цар Борис Покръстването “ царят наследява слаба страна, враждебни и войнствени съседи и желае да подписа мир със сръбския цар. Срещат се с него. Той пита за изискванията на сръбския цар. Сръбския цар споделя: „ Имаш хубава наложница, дай ми я. “ Цар Борис отива в палатката си и споделя на наложницата си: „ Стягай се, отиваш при сръбския цар. “ Второто изискване е: „ Имаш прекрасен бял кон, дай ми го! “ Съветникът на българския цар споделя: „ Как? Никой държател не си е давал коня! “ Цар Борис споделя: „ Дай му го. “ Третото изискване: „ На границата има един рид, дай ми го. “ Съветникът на българския цар споделя: „ Е, това са единствено купчина скали, дай му го. “ Цар Борис споделя: „ Не, нито педя българска земя не давам! “ Както и да е, сръбския цар се съгласява, мирът е подписан.
На този декор идва Троянската война. Казват, че била за една красива жена – хубава Елена. Но на времето (и днес) е имало толкоз хубави дами. И още, по какъв начин ще обединиш толкоз гръцки градове-държави да водят война за една жена? Тя не се дели на две, на четири на 10. Истината е друга. Всички гръцки страни са водели интензивна търговия с Черноморието, изключително със северния регион. Внасяли са дървен материал и други стратегически артикули. Троя е владяла проходите – ситуирана на Дарданелите. И им е пречела да търгуват. Високи мита за прекосяване на корабите, търговски блокади. Или – ние (Троя) ще търгуваме, вие няма да търгувате. И гръцките градове-държави се сплотяват и атакуват Троя. Вярно – претекстът може да е била Хубавата Елена, само че аргументите са били по-дълбоки. Както претекстът за Първата Световна война е убиването на Австрийския престолонаследник, само че несъгласията сред воюващите са били доста по-фундаментални и са назрявали от дълго време.
Отиваме на Александър Велики и завземането на Персия. Когато той се приготвя за войната, персийските военачалници оферират да се изтегли популацията от пътищата, където ще премине, да се опожарят нивите и Александър да се остави без хранителни запаси. Така глада на войската му щяла да го принуди да потегли назад. Дарий се възпротивява: „ Не, нито един персийски поданник не би трябвало да почувства и да бъде обезпокоен от нашествието на Александър. Няма да изтегляме никого! “ Така Александър съумява да се доставя по пътя с хранителни запаси, „ разхожда се “ до Египет (той не просто се разхожда, а си обезпечава тила), а на идната година атакува Дарий и влиза победоносно в столицата на Персия.
Точно назад вършат с блестящата тактичност на Барклай де Толи и по-късно на основно на Кутузов, които не влизали в решителни борби и изтощавали съперника чак до Бородино. Даже Кутузов, съгласно някои източници опожарява и обезлюдява селата по пътя на френската войска, с цел да не може да се доставя с хранителни запаси и да се изтощава. Наполеон влиза и в изоставената Москва само че и там няма хранителни запаси. Други източници пишат, че Наполеон не си дал сметка за дребната компактност на популацията в Русия, нито за ниското ниво на живота там. Наполеоновата войска не можела да бъде изхранена за сметка на локалното население. Войниците обирали до троха провизиите на селяните и с това предизвиквали злоба към себе си, което довело до „ всенародната война” (партизанска война).(Виж уеб страницата Блитц). Любопитен факт е за така наречен Руска салата. Поради дефицита на храна за войската, нейният апетит, Наполеон упълномощил на готвача си да измисли такава салата, която да засища бойците с наличните нищожни артикули. Така се родила „ Френската салата “ – вътре с грах, краставички, картофи, майонеза и късчета месо, която след това добила популярност като „ Руска салата “.
Отиваме на Втората международна война и нападението на Хитлер против Русия (СССР). Според документалния филм „ Втората международна война в цвят “ Хитлер изобщо не е имал желание да атакува Русия. Но разузнаването му донесло, че Съединени американски щати настройват стопанската система си на военни релси и с цел да имал задоволително запаси да води война със Съединени американски щати е трябвало да нападне Съюз на съветските социалистически републики и да завладее нейните запаси. Да, знаем от документални филми, че Хитлер в своята книга „ Моята битка “ е написал че свръх-населението на Германия е трябвало да отиде в съветските степи. Както знаем, че още с излизането на книгата Сталин поръчва едно копие с превод, което потъва в персоналната му библиотека. Но за такава война Хитлер още не е мислел, не е пристигнало времето – просто събитията са го принудили.
Нещо повече. Пак от документалния филм: „ Втората международна война в цвят “ - Сталин е снабдявал Хитлер със първични материали (в какви размери – не знаем). Даже, съгласно кино лентата, последния трен от Съюз на съветските социалистически републики за Германия от алуминий и никел безусловно се е разминал с нападащите немски войски на руската граница. И Троцки е знаел това. Уикипедия: „ Една от публикациите му (на Троцки), написани малко преди убийството (на Троцки), се назовава „ Сталин – интендант на Хитлер “.
Но ето и обстоятелствата: „ Германия атакува Франция през нощта на 10 май 1940г. “ (Уикипедия) На 10 юни 1940г. френското държавно управление се отдръпва в Бордо, обявявайки Париж за свободен град.(Уики) “ Примирието с Германия е подписано на 22 юни 1940г.(Уикипедия: Битката за Франция)Съгласно друга глава на Уикипедия (Втора международна война): „ Съгласно пакта Рибентроп-Молотов от 23 август 1939 година, на 17 септември Съветският съюз атакува и окупира източната част на Полша (днес част от териториите на Украйна, Беларус и Литва). На 10 юли 1940г. стартира „ Битката за Англия посредством луфтвафе, която се оказва несполучлива. Уикипедия (История на САЩ) „ С експлоадирането на Втората международна война през 1939 година политиката на изолираност е изоставена и след рухването на Франция през 1940 година Съединени американски щати стартират да се превъоръжават и да изпращат огромни потоци пари и военни доставки по програмата заем-наем на Англия, Китай и Русия… “
(Уикипедия втората международна война): “… (през 1940г. –б.а.) американското държавно управление вкарва ембарго за експорт на първични материали и артикули на черната металургия за всички страни от Източното Полукълбо, като се изключи Англия. Японският дипломат във Вашингтон афишира това за „ недружески акт “, защото американското ембарго има явно за цел да блокира японската военна промишленост,…(пак там): “ На 13 април 1941 година обаче Япония и Съюз на съветските социалистически републики подписват пакт за ненападение. На 26 юли американското и английското държавно управление замразяват всички японски финансови активи в техните страни. На 7 декември 1941 година Япония, без да разгласи война, атакува американската военна база Пърл Харбър. “ Което до води влизане на Съединени американски щати във войната. Но думата ми е за Пърл Харбър – първо Съединени американски щати настройват стопанската система си на военни релси, след това ембарго против Япония, след това заледяване на японските активи в американски и английски банки. Не е ли близо до мозъка, че Япония ще предприеме сходен акт?
Още един аспект от Битката за Британия: „ Въздушните борби, резултат от интервенция Орел (на немски: Unternehmen Adler), по-късно стават известни като борбата за Британия. Целта на Луфтвафе е да реализира надзор над въздушното пространство над Англия, което да разреши на военноморския флот да премине несмущаван Ламанша. Промяната в задачите на бомбардировките, от базите на кралските военновъздушни сили към бомбардиране на Лондон, дава на английските елементи нужното време за възобновяване и прегрупиране. “ (Уикипедия.) Във кино лентата „ Втората Световна война в Цвят “ стигат и по надалеч, там споделят, че е трябвало единствено Луфтвафе да продължи бомбандировките против английските летища и самолети с няколко (2-3) седмици и Британия е щяла „ да се разклати. “ Вместо това Германия сменя задачата и се насочва бомбандиране на английските градове. Още нещо то Уикипедия: „ Британското разузнаване има вяра, че Луфтвафе има предимство в броя самолети от 4:1. По тази причина кралските военновъздушни сили активизират всички свои запаси и форсират производството на Спитфайър. В допълнение стартират проби на нова технология - радарът. “
Друга неточност на германците, която повтарят още веднъж и още веднъж е че не съумяват да създадат новозавладените територии свои съдружници, а в случай че някой им пречи – да го обезвреждат. От Уикипедия: „ След бързата победа по време на борбата за Франция Германия има вяра, че е спечелила война на запад, само че не прави оценка вярно защитните качества на Англия. Под надзора на гросадмирал Ерих Редер от Кригсмарине са направени редица проекти за десантно нахлуване през Ла Манша. Най-ранните, датиращи от ноември 1939 година, разпознават изискванията нужни за осъществяване на интервенцията: Кралският флот би трябвало да бъде елиминиран… “ и т.н.И още: „ Една от главните спънки пред интервенцията е дребният флот на Германия. Голяма част от огромните надводни кораби на Кригсмарине са развалени или унищожени по време на акцията в Норвегия. Най-сериозни са загубите на ескадрени миноносци. Подводниците, най-силната част на Кригсмарине, не могат да работят в относително плиткия и стеснен Ламанш. Въпреки че огромна част от кралския флот е ангажирана в Атлантическия океан и Средиземно море, защищаващите Англия кораби имат огромно преимущество като брой. Те са уязвими от въздушни набези, само че даже при въздушно предимство от страна на Германия, десантът си остава рискована операция…На 16 юли 1940 година е издадена инструкция №16 на ОКВ. В директивата Адолф Хитлер споделя: Реших да бъде готова десантна интервенция против Англия и в случай че е належащо да бъде извършена. На интервенцията е обещано кодовото име „ Морски лъв “, а за период за подготвеност е избран 15 август. “ Пак от Уикипедия: „ Френският флот, един от най-силните и съвременни в света, е можел да наклони салдото против Англия. Но провалянето му от британците по време на офанзивата при Мерс-ел-Кебир и потапянето му при Тулон не разрешават това да се случи. “ И още: „ След провалянето на Франция във Втората международна война новото колаборационистко държавно управление подписва (22 юни 1940) така наречен Компиенско помирение с Германия, член 8 на което гласи, че всички френски военни кораби би трябвало да се съберат в пристанищата за броене и разоръжаване под немски или италиански контрол…На 24 юни 1940 година френският министър на защитата Ф. Дарлан издава секретна заповед, съгласно която екипажите би трябвало да подхващат специфични секретни ограничения, с цел да не позволен завземането на корабите от силите на който и да е съперник или страна. Ако това въпреки всичко се случи, то те не би трябвало да попадат цели в противникови ръце. “ Още от Уикипедия: „ Когато през юни 1940 година е окупиран Париж, Дарлан е измежду поддръжниците на колаборационистката политика на Филип Петен, провъзгласил се за глава на френската страна. Дарлан резервира поста си на морски министър във вишисткото държавно управление, и изпраща огромна част от флота във Френска Северна Африка(Подчертаното – мое – бел. авт.)…През февруари 1941 година Дарлан става заместител на Петен вместо подалия оставка Пиер Лавал. Той също по този начин получава постовете на министър на вътрешните работи, на защитата и на външните работи, и в действителност оглавява вишисткото държавно управление. През януари 1942 година Дарлан получава редица други държавни длъжности… Дарлан подписва с германците по този начин наречените „ Парижки протоколи “ за съдействие. Въпреки това, те не го смятат за собствен покровител и под техния напън, още през април Дарлан е заставен да отстъпи доста от пълномощията си назад на Лавал, на който германците се доверяват повече. “
Тук си задава човек въпроса имали ли са германците и най-бегла визия какво им се случва, имали ли са очи и разузнаване – да държат човек, саботиращ де факто дейностите им на виновни постове цели две години? Как са разрешили заповед да бъде изпратен френският Флот в пристанищата на Северна Африка? Възниква въпросът къде би бил той по- предпазен – във френските пристанища или на стотици километри?
Но развилите се събития доста ясно демонстрират какво действително се случва. И кой е в час и кой – не.
Уикипедия: „ На 14 юни Париж, завземането на който се разминава на косъм през Първата международна война, попада под властта на Вермахта. “ Значи корабите на френската флота са потеглили към Северна Африка на 14 юни 1940г. На 22 юни 1940г. се подписва контракт, според който френските кораби би трябвало да се съберат в пристанищата за броене и разоръжаване. (Но кои пристанища? Германците хал хабер си нямат). На 24 юни 1940 година френският министър на защитата Ф. Дарлан (припомняме), издава секретна заповед до екипажите на корабите да не позволен завземането им от който и да е съперник или страна. В интервала 3 – 8 юли 1940 година Британия организира интервенция по заличаване на френските кораби (В Северна Африка – бел. авт.), кулминационна точка на която е борбата при Мерс ел Кебир (край Оран, Алжир). “Уикипедия и още: „ Само при офанзивите в Мерс ел-Кебир са убити 1297 французи и към 350 са ранени. На 5 юли 1940 година Франция скъсва дипломатическите си връзки с Англия, като въобще връзките сред двете страни се утежняват за години напред. “ Което удостоверява английската сентенция: „ Ние нямаме другари, ние имаме ползи. “
И последно по тематиката: „ Англичаните не съумяват да унищожат главните си цели – линейните кораби „ Дюнкерк “, „ Страсбург “, „ Ришельо “ и „ Жан Бар “: След ремонт „ Дюнкерк “ (съвместно с ремонтираните „ Прованс “ и „ Могадор “) отплава за Тулон, където споделя участта на останалите френски кораби, основани там – на 26 ноември 1942 година френският флот (включително „ Дюнкерк “ и „ Страсбург “) се самопотопява при навлизането на немските войски в града, изпълнявайки заповедта на Ф. Дарлан отпреди две години. “ (Уикипедия).
Възникват няколко въпроса, в случай че беше осуетено напускането на френските кораби от Франция, нямаше ли и Франция и Германия по-успешно да ги защитят от Британското нахлуване? Ако германците се бяха усетили и бяха сменили Ф. Дарлан какво щеше да стане с флота на Франция? Ако немската дипломация беше съумяла да убеди французите да употребява флота им против Англия, щеше ли да успее интервенция „ Морски лъв “?(Уикипедия: „ По това време френският флот е нареждан измежду най-могъщите в света. “)
За държанието на Ф.Дарлан се сещаме израза по соц.-а „ Врагът с партиен билет “. Уж е с теб а тайничко ти върти такива номера, които торпилират цялата си активност. Сталин доста ги е търсил такива. Но да оставим Дарлан, къде са били германците? С какво са били заети те? Отговорът е: Били са заети да честват своя успех и да унижават французите. Ето и другите клаузи от контракта, подписан на 22 юни 1940г.: „ разоръжаване на френските войска и флот (чл. 4, 6, 8); френското държавно управление би трябвало да попречва въоръжена опозиция на французи против Германия (чл. 10), вдишване на разноските за немската окупационна войска от френското държавно управление (чл. 18); задържане на френските военнопленници в немски лагери до края на войната (чл. 20);пълен надзор на Германия върху морската търговия и въздушното пространство на неокупираната част на Франция. “ (Уикипедия, Компиенско примирие). За мен тези клаузи са унизителни, дори спорни – Хем искаш да няма опозиция против немските войски (като отговорност на френското правителство), хем френските военнопленници да останат в Германия, хем да ти поемат цялостните разноски по окупацията (а за какво освен отчасти?), хем и отнемаш контрола върху търговията. Естествено, че французите ще се съпротивляват и ще ти играят номера. Да не приказваме за унижението, изиграно от Хитлер, примирието да се подпише в същия жп вагон, в който е подписано примирието след Първата международна война. Макиавели споделя: „ Никога не бъди нечовечен към един противник, че да не може да го направиш другар, в случай че стане потребност. “ Какво щеше да стане в случай че германците бяха споделили на французите: „ Било каквото било, в случай че ни помогнете с флота против Англия, ще разделяме нейните колонии при победа. “ На французите ще им светнат очите. Няма да бъде пресилено да кажем, че до момента в който германците се опиват от успеха при борбата с Франция, Британците с удара по морския френски флот вземат решение войната.
Отиваме на интервенция „ Барбароса “. Според мен този проект е зле формиран, просто импровизиран за къс период, без задоволително информация, планове, запаси и сведения. И зле изпълнен. От архитектите знам, че с цел да рухне една постройка трябват три фактора: „ Лошо планиране, неприятно осъществяване и едно хубаво земетресение. И трите са налице при интервенция „ Барбароса “. (От Уикипедия „ Операция „ Барбароса “): …ноември 1940 година са начертани проектите и утвърдени от Адолф Хитлер в инструкция №21, датираща от 18 декември 1940 година озаглавена Операция Барбароса. Предложено е приготовленията за нападението да бъдат приключени до 15 май 1941 година “
Да обаче италианците атакуват междувремменно Гърция, Югославия „ се разклаща “ и се постанова Вермахта да „ гаси пожари “ на Балканите. (Изобщо Хитлер си е имал едни съдружници – и италианците и японците – на рамо да си ги носиш – всеки от тях си е играл в угод на личните интереси). Според Пан.бг: „ Възникналата обаче нужда Германия да се намеси на Балканите против Гърция и Югославия забавя нападението със 7 седмици до 22 юни 1941 година “ Ето интервенцията стартира с фал-старт. Хитлер и генералитета – „ възприятията са взаимни “. Генералитета доста е подозирал Хитлер като дилетант, изключително като изоставя Англия и трансферира удара на Изток – т.е. стартира война на два фронта. (Нещо което Александър Македонски не прави, завладявайки първо Египет). Хитлер пък вдъхновен от триумфите си в Европа се е считал себе си за огромен пълководец и е пренебрегвал генералите. Тук би трябвало да кажем, че триумфите на Германия в Западна Европа се разделят на две – първо политически концесии от Великите сили, вследствие на което пада и Чехословакия, подялбата на Полша с Русия – повече политически триумф, в сравнение с боен и успеха във Франция – основно боен триумф на генералите, отпред с танковия ген. Гудериян.
Така, че хубаво е било Хитлер да се осъзнае. Друг абсурд – (настрана от претекста на Хитлер, за който писахме първоначално т.е. настройването на стопанската система на Съединени американски щати на „ военни релси “) и Хитлер и Наполеон атакуват Русия поради Англия. Наполеон, тъй като Русия е саботирала морската му (континентална) обсада за Англия, а Хитлер, тъй като е вярвал, че в случай че победи Русия, Англия ще капитулира.
Един немски наблюдаващ установи: „ Ако акцията в Русия продължи повече от три години, ще би трябвало да оставим локалното население без троха. “ Това се случва още на първата година. И Наполеон и Хитлер безусловно обират до троха запасите на локалното население (което дори в тази ситуация с Хитлер ги посреща като освободители) и ги обръща против тях в партизански войни.
Планът Барбароса въобще не си дава сметка за локалните пътища (с изключение на два) – те са коловози от тиня. (И мостовете над реките на тези пътища естествено са взривени от руснаците). Обратно – танковите дивизии са значително с колела, дребна част са верижни и зависят от твърди пътища, а не от коловози. Хитлер пък се възпламенява по обхождащите оградни маневри, което ги прави още по бавни – немалка част от съветските войски „ се измъкват “, до момента в който „ ги обкръжават “. И времето е срещу проекта: „ Внезапен дъжд, за какъвто французите са се молили на вятъра предходното лято, идва на помощ на мощно притиснатите руснаци. Той трансформира песъчливата почва в тиня. “ (Б. Харт) „ В преустроената танкова дивизия от 1941 година има всичко на всичко не повече от 300 гъсенични транспортни средства, до момента в който останалите съвсем 3000 са на колела и множеството от тях са годни за потребление единствено по пътища. “ (История на II Св. Война, Б. Харт, гл.13) И още: „ Един немски военачалник показва това усещане по следния метод: „ Пространствата бяха безкрайни, а хоризонтите-неясни. Потискаха ни монотонността на пейзажа и големите пространства, покрити с гори, блата и равнини. Добрите пътища бяха толкоз малко, неприятните — толкоз доста, а дъждът бързо превръщаше пясъка и глината по тях в мочурище. Селата изглеждаха окаяни и потискащи с дървените къщи със сламени покриви. Природата беше сурова, а измежду нея живееха човешки същества, също толкоз сурови и нечувствителни, безразлични към времето, глада, жаждата и съвсем също толкоз безразлични към живота, загубите и заболяванията. Руският граждански е твърд, а съветският боец е още по-корав. Той, наподобява, има безкрайна дарба да се подчинява и да търпи “.(пак там) За това, какъв брой слаб откъм разследваща информация е проектът Барбароса: „ Фаталната неточност е обобщена в резюме с едно изречение в дневника на Халдер от средата на август: „ Ние подценихме Русия: смятахме, че имаме работа с 200 дивизии, само че в този момент откриваме че те са 360 “. (Б. Харт, гл.13).
До края на 1941г. Хитлер смъква от постовете им генералите Рундщед, Браухич и дори Гудериан. И продължава самичък да военначалствува.
Как свършва това – знаете всички. Изводите – Хитлер не се поучава от тактиката на Александър Велики и повтаря грешките на Наполеон. И по-късно има едно предписание в бизнеса – с каквото успееш, няма да преуспееш. Хитлер може да е „ превзел “ нацията си, да е подсилил политика и стопанската система, само че е трябвало да остави на експертите да водят войната. Както Сталин безусловно се е доверил на ген. Жуков. Или Алексанър I – на ген. Кутузов.
И още един извод – дали ще е Александър Македонски, Наполеон или Хитлер – няма подобен пълководец, тръгнал да води война с целия свят, по всички фронтове и да успее – може да стигне до Индия, до Москва, само че триумфите са краткотрайни.
Вместо умозаключение – скандална доктрина. (Гьоринг – б.а.): “Той взе участие в Бирения пуч в Мюнхен през 1923 година и е съществено ранен. Арестуван е, само че съумява да избяга в Австрия, а след това живее в Италия и Швеция. През дългото лекуване на раната си се пристрастява към морфина, за което е и арестуван в пандиза. През 1925 година се подлага на възстановителен курс в шведски санаториум, само че остава подвластен от опиата. “ (www.boinaslava.net/thirdreich/imena/hermanngoering.htm). По Хистъри канал (History Channel) даваха кино лентата Хай Хитлер (High Hitler) (Надрусаният Хитлер). (https://www.youtube.com/watch?v=XA9oumkI4vc). Там споделят, че поради преумората на фюрера, персоналния му доктор Тео Морел му е давал разнообразни опиати – Амфетамини, Валиум, и други както споделят заран ободряващи, вечер – успокояващи. Авторите настояват, че тази дрога основава приповдигнато оптимистично въодушевление и обърква трезвата преценка. Най- значимата борба във Втората международна война е за Сталинград. Хитлер наивно е вярвал че ще завоюва тази борба и до последно не е разрешавал оттегляне. Гьоринг е бил шефа на авиацията. Та единствено си представете следния диалог сред двамата. Хитлер (надрусан и оптимистичен): „ Ще спечелим тази борба! Гьоринг, в случай че ни обкръжат, ще ги снабдиш ли с задоволително хранителни запаси и боеприпаси по въздух? “ Гьоринг (надрусан и оптимистичен): „ Да, несъмнено! “ Нито Хитлер печели борбата, а снабдяването по въздух е отчайващо едва. Резултатът – злополука за немската войска и превръщане на войната.
Във кино лентата „ Цар Борис Покръстването “ царят наследява слаба страна, враждебни и войнствени съседи и желае да подписа мир със сръбския цар. Срещат се с него. Той пита за изискванията на сръбския цар. Сръбския цар споделя: „ Имаш хубава наложница, дай ми я. “ Цар Борис отива в палатката си и споделя на наложницата си: „ Стягай се, отиваш при сръбския цар. “ Второто изискване е: „ Имаш прекрасен бял кон, дай ми го! “ Съветникът на българския цар споделя: „ Как? Никой държател не си е давал коня! “ Цар Борис споделя: „ Дай му го. “ Третото изискване: „ На границата има един рид, дай ми го. “ Съветникът на българския цар споделя: „ Е, това са единствено купчина скали, дай му го. “ Цар Борис споделя: „ Не, нито педя българска земя не давам! “ Както и да е, сръбския цар се съгласява, мирът е подписан.
На този декор идва Троянската война. Казват, че била за една красива жена – хубава Елена. Но на времето (и днес) е имало толкоз хубави дами. И още, по какъв начин ще обединиш толкоз гръцки градове-държави да водят война за една жена? Тя не се дели на две, на четири на 10. Истината е друга. Всички гръцки страни са водели интензивна търговия с Черноморието, изключително със северния регион. Внасяли са дървен материал и други стратегически артикули. Троя е владяла проходите – ситуирана на Дарданелите. И им е пречела да търгуват. Високи мита за прекосяване на корабите, търговски блокади. Или – ние (Троя) ще търгуваме, вие няма да търгувате. И гръцките градове-държави се сплотяват и атакуват Троя. Вярно – претекстът може да е била Хубавата Елена, само че аргументите са били по-дълбоки. Както претекстът за Първата Световна война е убиването на Австрийския престолонаследник, само че несъгласията сред воюващите са били доста по-фундаментални и са назрявали от дълго време.
Отиваме на Александър Велики и завземането на Персия. Когато той се приготвя за войната, персийските военачалници оферират да се изтегли популацията от пътищата, където ще премине, да се опожарят нивите и Александър да се остави без хранителни запаси. Така глада на войската му щяла да го принуди да потегли назад. Дарий се възпротивява: „ Не, нито един персийски поданник не би трябвало да почувства и да бъде обезпокоен от нашествието на Александър. Няма да изтегляме никого! “ Така Александър съумява да се доставя по пътя с хранителни запаси, „ разхожда се “ до Египет (той не просто се разхожда, а си обезпечава тила), а на идната година атакува Дарий и влиза победоносно в столицата на Персия.
Точно назад вършат с блестящата тактичност на Барклай де Толи и по-късно на основно на Кутузов, които не влизали в решителни борби и изтощавали съперника чак до Бородино. Даже Кутузов, съгласно някои източници опожарява и обезлюдява селата по пътя на френската войска, с цел да не може да се доставя с хранителни запаси и да се изтощава. Наполеон влиза и в изоставената Москва само че и там няма хранителни запаси. Други източници пишат, че Наполеон не си дал сметка за дребната компактност на популацията в Русия, нито за ниското ниво на живота там. Наполеоновата войска не можела да бъде изхранена за сметка на локалното население. Войниците обирали до троха провизиите на селяните и с това предизвиквали злоба към себе си, което довело до „ всенародната война” (партизанска война).(Виж уеб страницата Блитц). Любопитен факт е за така наречен Руска салата. Поради дефицита на храна за войската, нейният апетит, Наполеон упълномощил на готвача си да измисли такава салата, която да засища бойците с наличните нищожни артикули. Така се родила „ Френската салата “ – вътре с грах, краставички, картофи, майонеза и късчета месо, която след това добила популярност като „ Руска салата “.
Отиваме на Втората международна война и нападението на Хитлер против Русия (СССР). Според документалния филм „ Втората международна война в цвят “ Хитлер изобщо не е имал желание да атакува Русия. Но разузнаването му донесло, че Съединени американски щати настройват стопанската система си на военни релси и с цел да имал задоволително запаси да води война със Съединени американски щати е трябвало да нападне Съюз на съветските социалистически републики и да завладее нейните запаси. Да, знаем от документални филми, че Хитлер в своята книга „ Моята битка “ е написал че свръх-населението на Германия е трябвало да отиде в съветските степи. Както знаем, че още с излизането на книгата Сталин поръчва едно копие с превод, което потъва в персоналната му библиотека. Но за такава война Хитлер още не е мислел, не е пристигнало времето – просто събитията са го принудили.
Нещо повече. Пак от документалния филм: „ Втората международна война в цвят “ - Сталин е снабдявал Хитлер със първични материали (в какви размери – не знаем). Даже, съгласно кино лентата, последния трен от Съюз на съветските социалистически републики за Германия от алуминий и никел безусловно се е разминал с нападащите немски войски на руската граница. И Троцки е знаел това. Уикипедия: „ Една от публикациите му (на Троцки), написани малко преди убийството (на Троцки), се назовава „ Сталин – интендант на Хитлер “.
Но ето и обстоятелствата: „ Германия атакува Франция през нощта на 10 май 1940г. “ (Уикипедия) На 10 юни 1940г. френското държавно управление се отдръпва в Бордо, обявявайки Париж за свободен град.(Уики) “ Примирието с Германия е подписано на 22 юни 1940г.(Уикипедия: Битката за Франция)Съгласно друга глава на Уикипедия (Втора международна война): „ Съгласно пакта Рибентроп-Молотов от 23 август 1939 година, на 17 септември Съветският съюз атакува и окупира източната част на Полша (днес част от териториите на Украйна, Беларус и Литва). На 10 юли 1940г. стартира „ Битката за Англия посредством луфтвафе, която се оказва несполучлива. Уикипедия (История на САЩ) „ С експлоадирането на Втората международна война през 1939 година политиката на изолираност е изоставена и след рухването на Франция през 1940 година Съединени американски щати стартират да се превъоръжават и да изпращат огромни потоци пари и военни доставки по програмата заем-наем на Англия, Китай и Русия… “
(Уикипедия втората международна война): “… (през 1940г. –б.а.) американското държавно управление вкарва ембарго за експорт на първични материали и артикули на черната металургия за всички страни от Източното Полукълбо, като се изключи Англия. Японският дипломат във Вашингтон афишира това за „ недружески акт “, защото американското ембарго има явно за цел да блокира японската военна промишленост,…(пак там): “ На 13 април 1941 година обаче Япония и Съюз на съветските социалистически републики подписват пакт за ненападение. На 26 юли американското и английското държавно управление замразяват всички японски финансови активи в техните страни. На 7 декември 1941 година Япония, без да разгласи война, атакува американската военна база Пърл Харбър. “ Което до води влизане на Съединени американски щати във войната. Но думата ми е за Пърл Харбър – първо Съединени американски щати настройват стопанската система си на военни релси, след това ембарго против Япония, след това заледяване на японските активи в американски и английски банки. Не е ли близо до мозъка, че Япония ще предприеме сходен акт?
Още един аспект от Битката за Британия: „ Въздушните борби, резултат от интервенция Орел (на немски: Unternehmen Adler), по-късно стават известни като борбата за Британия. Целта на Луфтвафе е да реализира надзор над въздушното пространство над Англия, което да разреши на военноморския флот да премине несмущаван Ламанша. Промяната в задачите на бомбардировките, от базите на кралските военновъздушни сили към бомбардиране на Лондон, дава на английските елементи нужното време за възобновяване и прегрупиране. “ (Уикипедия.) Във кино лентата „ Втората Световна война в Цвят “ стигат и по надалеч, там споделят, че е трябвало единствено Луфтвафе да продължи бомбандировките против английските летища и самолети с няколко (2-3) седмици и Британия е щяла „ да се разклати. “ Вместо това Германия сменя задачата и се насочва бомбандиране на английските градове. Още нещо то Уикипедия: „ Британското разузнаване има вяра, че Луфтвафе има предимство в броя самолети от 4:1. По тази причина кралските военновъздушни сили активизират всички свои запаси и форсират производството на Спитфайър. В допълнение стартират проби на нова технология - радарът. “
Друга неточност на германците, която повтарят още веднъж и още веднъж е че не съумяват да създадат новозавладените територии свои съдружници, а в случай че някой им пречи – да го обезвреждат. От Уикипедия: „ След бързата победа по време на борбата за Франция Германия има вяра, че е спечелила война на запад, само че не прави оценка вярно защитните качества на Англия. Под надзора на гросадмирал Ерих Редер от Кригсмарине са направени редица проекти за десантно нахлуване през Ла Манша. Най-ранните, датиращи от ноември 1939 година, разпознават изискванията нужни за осъществяване на интервенцията: Кралският флот би трябвало да бъде елиминиран… “ и т.н.И още: „ Една от главните спънки пред интервенцията е дребният флот на Германия. Голяма част от огромните надводни кораби на Кригсмарине са развалени или унищожени по време на акцията в Норвегия. Най-сериозни са загубите на ескадрени миноносци. Подводниците, най-силната част на Кригсмарине, не могат да работят в относително плиткия и стеснен Ламанш. Въпреки че огромна част от кралския флот е ангажирана в Атлантическия океан и Средиземно море, защищаващите Англия кораби имат огромно преимущество като брой. Те са уязвими от въздушни набези, само че даже при въздушно предимство от страна на Германия, десантът си остава рискована операция…На 16 юли 1940 година е издадена инструкция №16 на ОКВ. В директивата Адолф Хитлер споделя: Реших да бъде готова десантна интервенция против Англия и в случай че е належащо да бъде извършена. На интервенцията е обещано кодовото име „ Морски лъв “, а за период за подготвеност е избран 15 август. “ Пак от Уикипедия: „ Френският флот, един от най-силните и съвременни в света, е можел да наклони салдото против Англия. Но провалянето му от британците по време на офанзивата при Мерс-ел-Кебир и потапянето му при Тулон не разрешават това да се случи. “ И още: „ След провалянето на Франция във Втората международна война новото колаборационистко държавно управление подписва (22 юни 1940) така наречен Компиенско помирение с Германия, член 8 на което гласи, че всички френски военни кораби би трябвало да се съберат в пристанищата за броене и разоръжаване под немски или италиански контрол…На 24 юни 1940 година френският министър на защитата Ф. Дарлан издава секретна заповед, съгласно която екипажите би трябвало да подхващат специфични секретни ограничения, с цел да не позволен завземането на корабите от силите на който и да е съперник или страна. Ако това въпреки всичко се случи, то те не би трябвало да попадат цели в противникови ръце. “ Още от Уикипедия: „ Когато през юни 1940 година е окупиран Париж, Дарлан е измежду поддръжниците на колаборационистката политика на Филип Петен, провъзгласил се за глава на френската страна. Дарлан резервира поста си на морски министър във вишисткото държавно управление, и изпраща огромна част от флота във Френска Северна Африка(Подчертаното – мое – бел. авт.)…През февруари 1941 година Дарлан става заместител на Петен вместо подалия оставка Пиер Лавал. Той също по този начин получава постовете на министър на вътрешните работи, на защитата и на външните работи, и в действителност оглавява вишисткото държавно управление. През януари 1942 година Дарлан получава редица други държавни длъжности… Дарлан подписва с германците по този начин наречените „ Парижки протоколи “ за съдействие. Въпреки това, те не го смятат за собствен покровител и под техния напън, още през април Дарлан е заставен да отстъпи доста от пълномощията си назад на Лавал, на който германците се доверяват повече. “
Тук си задава човек въпроса имали ли са германците и най-бегла визия какво им се случва, имали ли са очи и разузнаване – да държат човек, саботиращ де факто дейностите им на виновни постове цели две години? Как са разрешили заповед да бъде изпратен френският Флот в пристанищата на Северна Африка? Възниква въпросът къде би бил той по- предпазен – във френските пристанища или на стотици километри?
Но развилите се събития доста ясно демонстрират какво действително се случва. И кой е в час и кой – не.
Уикипедия: „ На 14 юни Париж, завземането на който се разминава на косъм през Първата международна война, попада под властта на Вермахта. “ Значи корабите на френската флота са потеглили към Северна Африка на 14 юни 1940г. На 22 юни 1940г. се подписва контракт, според който френските кораби би трябвало да се съберат в пристанищата за броене и разоръжаване. (Но кои пристанища? Германците хал хабер си нямат). На 24 юни 1940 година френският министър на защитата Ф. Дарлан (припомняме), издава секретна заповед до екипажите на корабите да не позволен завземането им от който и да е съперник или страна. В интервала 3 – 8 юли 1940 година Британия организира интервенция по заличаване на френските кораби (В Северна Африка – бел. авт.), кулминационна точка на която е борбата при Мерс ел Кебир (край Оран, Алжир). “Уикипедия и още: „ Само при офанзивите в Мерс ел-Кебир са убити 1297 французи и към 350 са ранени. На 5 юли 1940 година Франция скъсва дипломатическите си връзки с Англия, като въобще връзките сред двете страни се утежняват за години напред. “ Което удостоверява английската сентенция: „ Ние нямаме другари, ние имаме ползи. “
И последно по тематиката: „ Англичаните не съумяват да унищожат главните си цели – линейните кораби „ Дюнкерк “, „ Страсбург “, „ Ришельо “ и „ Жан Бар “: След ремонт „ Дюнкерк “ (съвместно с ремонтираните „ Прованс “ и „ Могадор “) отплава за Тулон, където споделя участта на останалите френски кораби, основани там – на 26 ноември 1942 година френският флот (включително „ Дюнкерк “ и „ Страсбург “) се самопотопява при навлизането на немските войски в града, изпълнявайки заповедта на Ф. Дарлан отпреди две години. “ (Уикипедия).
Възникват няколко въпроса, в случай че беше осуетено напускането на френските кораби от Франция, нямаше ли и Франция и Германия по-успешно да ги защитят от Британското нахлуване? Ако германците се бяха усетили и бяха сменили Ф. Дарлан какво щеше да стане с флота на Франция? Ако немската дипломация беше съумяла да убеди французите да употребява флота им против Англия, щеше ли да успее интервенция „ Морски лъв “?(Уикипедия: „ По това време френският флот е нареждан измежду най-могъщите в света. “)
За държанието на Ф.Дарлан се сещаме израза по соц.-а „ Врагът с партиен билет “. Уж е с теб а тайничко ти върти такива номера, които торпилират цялата си активност. Сталин доста ги е търсил такива. Но да оставим Дарлан, къде са били германците? С какво са били заети те? Отговорът е: Били са заети да честват своя успех и да унижават французите. Ето и другите клаузи от контракта, подписан на 22 юни 1940г.: „ разоръжаване на френските войска и флот (чл. 4, 6, 8); френското държавно управление би трябвало да попречва въоръжена опозиция на французи против Германия (чл. 10), вдишване на разноските за немската окупационна войска от френското държавно управление (чл. 18); задържане на френските военнопленници в немски лагери до края на войната (чл. 20);пълен надзор на Германия върху морската търговия и въздушното пространство на неокупираната част на Франция. “ (Уикипедия, Компиенско примирие). За мен тези клаузи са унизителни, дори спорни – Хем искаш да няма опозиция против немските войски (като отговорност на френското правителство), хем френските военнопленници да останат в Германия, хем да ти поемат цялостните разноски по окупацията (а за какво освен отчасти?), хем и отнемаш контрола върху търговията. Естествено, че французите ще се съпротивляват и ще ти играят номера. Да не приказваме за унижението, изиграно от Хитлер, примирието да се подпише в същия жп вагон, в който е подписано примирието след Първата международна война. Макиавели споделя: „ Никога не бъди нечовечен към един противник, че да не може да го направиш другар, в случай че стане потребност. “ Какво щеше да стане в случай че германците бяха споделили на французите: „ Било каквото било, в случай че ни помогнете с флота против Англия, ще разделяме нейните колонии при победа. “ На французите ще им светнат очите. Няма да бъде пресилено да кажем, че до момента в който германците се опиват от успеха при борбата с Франция, Британците с удара по морския френски флот вземат решение войната.
Отиваме на интервенция „ Барбароса “. Според мен този проект е зле формиран, просто импровизиран за къс период, без задоволително информация, планове, запаси и сведения. И зле изпълнен. От архитектите знам, че с цел да рухне една постройка трябват три фактора: „ Лошо планиране, неприятно осъществяване и едно хубаво земетресение. И трите са налице при интервенция „ Барбароса “. (От Уикипедия „ Операция „ Барбароса “): …ноември 1940 година са начертани проектите и утвърдени от Адолф Хитлер в инструкция №21, датираща от 18 декември 1940 година озаглавена Операция Барбароса. Предложено е приготовленията за нападението да бъдат приключени до 15 май 1941 година “
Да обаче италианците атакуват междувремменно Гърция, Югославия „ се разклаща “ и се постанова Вермахта да „ гаси пожари “ на Балканите. (Изобщо Хитлер си е имал едни съдружници – и италианците и японците – на рамо да си ги носиш – всеки от тях си е играл в угод на личните интереси). Според Пан.бг: „ Възникналата обаче нужда Германия да се намеси на Балканите против Гърция и Югославия забавя нападението със 7 седмици до 22 юни 1941 година “ Ето интервенцията стартира с фал-старт. Хитлер и генералитета – „ възприятията са взаимни “. Генералитета доста е подозирал Хитлер като дилетант, изключително като изоставя Англия и трансферира удара на Изток – т.е. стартира война на два фронта. (Нещо което Александър Македонски не прави, завладявайки първо Египет). Хитлер пък вдъхновен от триумфите си в Европа се е считал себе си за огромен пълководец и е пренебрегвал генералите. Тук би трябвало да кажем, че триумфите на Германия в Западна Европа се разделят на две – първо политически концесии от Великите сили, вследствие на което пада и Чехословакия, подялбата на Полша с Русия – повече политически триумф, в сравнение с боен и успеха във Франция – основно боен триумф на генералите, отпред с танковия ген. Гудериян.
Така, че хубаво е било Хитлер да се осъзнае. Друг абсурд – (настрана от претекста на Хитлер, за който писахме първоначално т.е. настройването на стопанската система на Съединени американски щати на „ военни релси “) и Хитлер и Наполеон атакуват Русия поради Англия. Наполеон, тъй като Русия е саботирала морската му (континентална) обсада за Англия, а Хитлер, тъй като е вярвал, че в случай че победи Русия, Англия ще капитулира.
Един немски наблюдаващ установи: „ Ако акцията в Русия продължи повече от три години, ще би трябвало да оставим локалното население без троха. “ Това се случва още на първата година. И Наполеон и Хитлер безусловно обират до троха запасите на локалното население (което дори в тази ситуация с Хитлер ги посреща като освободители) и ги обръща против тях в партизански войни.
Планът Барбароса въобще не си дава сметка за локалните пътища (с изключение на два) – те са коловози от тиня. (И мостовете над реките на тези пътища естествено са взривени от руснаците). Обратно – танковите дивизии са значително с колела, дребна част са верижни и зависят от твърди пътища, а не от коловози. Хитлер пък се възпламенява по обхождащите оградни маневри, което ги прави още по бавни – немалка част от съветските войски „ се измъкват “, до момента в който „ ги обкръжават “. И времето е срещу проекта: „ Внезапен дъжд, за какъвто французите са се молили на вятъра предходното лято, идва на помощ на мощно притиснатите руснаци. Той трансформира песъчливата почва в тиня. “ (Б. Харт) „ В преустроената танкова дивизия от 1941 година има всичко на всичко не повече от 300 гъсенични транспортни средства, до момента в който останалите съвсем 3000 са на колела и множеството от тях са годни за потребление единствено по пътища. “ (История на II Св. Война, Б. Харт, гл.13) И още: „ Един немски военачалник показва това усещане по следния метод: „ Пространствата бяха безкрайни, а хоризонтите-неясни. Потискаха ни монотонността на пейзажа и големите пространства, покрити с гори, блата и равнини. Добрите пътища бяха толкоз малко, неприятните — толкоз доста, а дъждът бързо превръщаше пясъка и глината по тях в мочурище. Селата изглеждаха окаяни и потискащи с дървените къщи със сламени покриви. Природата беше сурова, а измежду нея живееха човешки същества, също толкоз сурови и нечувствителни, безразлични към времето, глада, жаждата и съвсем също толкоз безразлични към живота, загубите и заболяванията. Руският граждански е твърд, а съветският боец е още по-корав. Той, наподобява, има безкрайна дарба да се подчинява и да търпи “.(пак там) За това, какъв брой слаб откъм разследваща информация е проектът Барбароса: „ Фаталната неточност е обобщена в резюме с едно изречение в дневника на Халдер от средата на август: „ Ние подценихме Русия: смятахме, че имаме работа с 200 дивизии, само че в този момент откриваме че те са 360 “. (Б. Харт, гл.13).
До края на 1941г. Хитлер смъква от постовете им генералите Рундщед, Браухич и дори Гудериан. И продължава самичък да военначалствува.
Как свършва това – знаете всички. Изводите – Хитлер не се поучава от тактиката на Александър Велики и повтаря грешките на Наполеон. И по-късно има едно предписание в бизнеса – с каквото успееш, няма да преуспееш. Хитлер може да е „ превзел “ нацията си, да е подсилил политика и стопанската система, само че е трябвало да остави на експертите да водят войната. Както Сталин безусловно се е доверил на ген. Жуков. Или Алексанър I – на ген. Кутузов.
И още един извод – дали ще е Александър Македонски, Наполеон или Хитлер – няма подобен пълководец, тръгнал да води война с целия свят, по всички фронтове и да успее – може да стигне до Индия, до Москва, само че триумфите са краткотрайни.
Вместо умозаключение – скандална доктрина. (Гьоринг – б.а.): “Той взе участие в Бирения пуч в Мюнхен през 1923 година и е съществено ранен. Арестуван е, само че съумява да избяга в Австрия, а след това живее в Италия и Швеция. През дългото лекуване на раната си се пристрастява към морфина, за което е и арестуван в пандиза. През 1925 година се подлага на възстановителен курс в шведски санаториум, само че остава подвластен от опиата. “ (www.boinaslava.net/thirdreich/imena/hermanngoering.htm). По Хистъри канал (History Channel) даваха кино лентата Хай Хитлер (High Hitler) (Надрусаният Хитлер). (https://www.youtube.com/watch?v=XA9oumkI4vc). Там споделят, че поради преумората на фюрера, персоналния му доктор Тео Морел му е давал разнообразни опиати – Амфетамини, Валиум, и други както споделят заран ободряващи, вечер – успокояващи. Авторите настояват, че тази дрога основава приповдигнато оптимистично въодушевление и обърква трезвата преценка. Най- значимата борба във Втората международна война е за Сталинград. Хитлер наивно е вярвал че ще завоюва тази борба и до последно не е разрешавал оттегляне. Гьоринг е бил шефа на авиацията. Та единствено си представете следния диалог сред двамата. Хитлер (надрусан и оптимистичен): „ Ще спечелим тази борба! Гьоринг, в случай че ни обкръжат, ще ги снабдиш ли с задоволително хранителни запаси и боеприпаси по въздух? “ Гьоринг (надрусан и оптимистичен): „ Да, несъмнено! “ Нито Хитлер печели борбата, а снабдяването по въздух е отчайващо едва. Резултатът – злополука за немската войска и превръщане на войната.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ