Й. Даймел: Поведението на Трифонов си е чиста подигравка с изборите
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Окончателно ли залязва към този момент Бойко Борисов и ще разреши ли този избирателен резултат съставянето на устойчиво ръководство?
Йохана Даймел: По всичко проличава, че с гласовете на българите от чужбина „ ИТН “ на Слави Трифонов ще изпревари ГЕРБ. Във всички случаи това е доста горчива вест за Бойко Борисов, само че аз не бих го отписала напълно. След всичките скандални разкрития в последно време за мен е необяснимо за какво ГЕРБ не се срина още повече. Говоря за златните кюлчета, за абсурда с подслушванията и за милиардите, предопределени за доближени на Бойко Борисов. След всичко, което беше извадено на бял свят от служебното държавно управление, а и след американските наказания по закона „ Магнитски “, за мен резултатът на ГЕРБ е изненадващо добър. Изглежда, че в най-бедната страна в Европа и в изискванията на пандемия е самоуверено да се мисли за огромни политически промени, които обаче не трябва да се отписват.
Защо ГЕРБ имат към момента толкоз доста правилни гласоподаватели? Едно от вероятните пояснения е това, че откогато е на власт от 2009 година насам, ГЕРБ са съумели по този начин да се циментират, че за доста гласоподаватели лоялността към тази партия е значима за личното им благоденствие. Имам поради това, че ГЕРБ завоюва и последните общински избори през 2019 година и ръководи страната и на локално равнище. По всичко проличава, че мнозина в това време добре са се уредили. Да вземем да вземем за пример административния уред и административните услуги: евентуално тези обвързаности с ГЕРБ се изплащат добре. Тази непроницаема плетеница от зависимости и лоялности ще бъде голямо предизвикателство за всяко държавно управление, което не е на ГЕРБ.
А това прави още по-голям въпросът за въвеждането на електронно държавно управление и още по-опасна концепцията на Слави Трифонов за мажоритарен избор. Последното ще ускори тези зависимости и шуробаджанащината още повече. Освен това не трябва да забравяме, че Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ към момента са считани за проевропейски и се употребяват с благоволението на ЕНП. Борисов добре се продава като другар на Меркел. Но тя към този момент си отива. А дали Ердоган е подобаващата опция? Следващото държавно управление, в случай че приемем, че такова бъде формирано, ще има или доста нежно болшинство с присъединяване на протестните партии, или ще бъде държавно управление на малцинството. И в двата случая то няма да бъде устойчиво. Накратко: намираме се там, където бяхме и през април - с няколко мандата повече за „ Демократична България и „ ИТН “. И политическата неустойчивост ще продължи.
Две партии усъвършенстваха резултата си от предходното гласоподаване на 4 април – Има Такъв Народ и Демократична България. Това ли са същинските спечелили на тези избори? И очаквате ли тези обединения плюс ИСМВ да сформират съдружно ръководство?
Й. Даймел: Спечелените повече гласове за Демократична България заслужават самопризнание, само че те не са същинска огромна стъпка напред. Но и с гласовете на диаспората в чу,жбина Демократична България няма да се приближи до резултата на Има Такъв Народ и ГЕРБ. Шоуменът Слави Трифонов, който няма стратегия за ръководство, е третият мним избавител на България. Това е сериозен мотив за размисъл. Според мен, изборният резултат на Трифонов буди паника. Правя паралел с Германия и придвижването на така наречените „ инакомислещи “ (Querdenker), които около пандемията сътвориха един тип успореден свят, демонизират мейнстрийм-поведението, поддържат връзка единствено в обществените медии, афишират се срещу естаблишмънта, страната и нейните институции. Именно това чисто „ анти-Борисов “ мен ме тревожи. Защото да си срещу не е отговор и не основава нищо ново. Също и Христо Иванов би трябвало със своите хрумвания, сподвижници и със своята партия да се опита да доближи до жителите отвън огромните градове. Трябва да се запита по какъв начин да завоюва и поколението на хората, родени след 1990-а година и да ги активизира. Трябва да употребява момента и да се опита да ги завоюва преди те оконочателно да извърнат тил на България, с цел да търсят бъдещето си в чужбина. Ключови тематики тук са правовата страна, пандемията и климатичните промени.
Мисля, че трите протестни партии ще опитат да сформират общо държавно управление на малцинството. Но дали това ще им се удаде и до каква степен устойчиво ще е то - е подозрително. Досега няма съдържателни общности сред трите, а те може и да се нуждаят от толериране от страна на Българска социалистическа партия. Опасявам се, че България отново ще се ръководи от служебно държавно управление, което ще е още по-силно подвластно от волята на президента Радев и може да бъде впрегнато за негови предизборни цели.
Всички повтаряха какъв брой значими са тези избори, само че в изборния ден болшинството гласоподаватели си останаха у дома или пък си карат отпуската. Как ще го обясните? Нима българите не са дорасли за демокрацията?
Й. Даймел: Стотици хиляди стачкуваха седмици наред през предходната година, а това демонстрира, че желаят различен живот, че желаят правова страна. Копнежът по народна власт е налице. Лично аз имам вяра, че тази мощ може да бъде мобилизирана. За задачата има потребност от политическите сили, от интензивно гражданско общество и от медиите. Те би трябвало да оказват помощ, с цел да се разпрострат хрумвания за бъдещето. Но и ние в европейските институции и в европейските столици най-накрая би трябвало да стартираме да назоваваме нещата с същинските им имена. Най-после би трябвало ефикасно да глобяваме неуспеха на правораздаването, корупцията и пленената страна. Най-после би трябвало да дадем мощно рамо на тези българи, които се борят за едно демократично бъдеще под знака на върховенството на закона.
Дали този път партията на Слави Трифонов ще успее да сформира свое държавно управление? Какви „ за “ и „ срещу “ виждате?
Й. Даймел: Самият Слави Трифонов сподели, че няма да бъде нито министър председател, нито даже депутат. За мен това е много неуместно. Един шоумен, който се прочу със своето политическо предаване, влиза в политиката, само че след това взема решение да остане отвън политическата система. В това отношение той съвсем не се разграничава от Пеевски, който се кандидатира на европейските избори, само че след това се отхвърли от мандата. Това си е чиста насмешка с демократичните избори и с парламентарната активност. Според мен или ще се стигне до доста мъчно съставяне на държавно управление, или пък ще следим продължение - на президентските избори през есента.
Накъде се е отправила България след тези избори? Виждате ли мотиви за оптимизъм?
Й. Даймел: Нека го кажа по този начин: положителната вест е, че национал-популистите и извънредно десните няма да бъдат в Народното събрание. Въпреки това моят оптимизъм е много спестовен. Караницата със Северна Македония беше доведена до оптимално изостряне, само че това не оказа помощ никому, в противен случай - сега сме изправени пред куп отломки. С обсада, която наложи на евроразширяването, България не си завоюва другари вътре в Европейски Съюз. Като виждам резултатите от изборите и предстоящата политическа неустойчивост, аз се притеснявам, че и в това отношение (преговорите със Северна Македония – бел.ред.) през актуалната година няма да се подхващат решаващи стъпки и няма да се стигне до решение. Времената на политическа неустойчивост постоянно са сложни. В момента обаче рамковите условия даже се утежниха. Какво ли ще става отсега нататък с България, която толкоз зле се опълчи на пандемията, която записва толкоз висока смъртност и ужасяващо невисок % имунизирани? И кой ли би могъл да усвои и да употребява целеустремено финансовите средства, предоставени от Европейски Съюз за битка против социално-икономическите последствия от пандемията?
България ще би трябвало още да чака настъпването на позитивен поврат.
*Йохана Даймел е член на Управителния съвет на Дружеството за Югоизточна Европа и самостоятелен политически анализатор по тематики, свързани с югоизточноевропейските страни.
Автор: Емилиян Лилов
Окончателно ли залязва към този момент Бойко Борисов и ще разреши ли този избирателен резултат съставянето на устойчиво ръководство?
Йохана Даймел: По всичко проличава, че с гласовете на българите от чужбина „ ИТН “ на Слави Трифонов ще изпревари ГЕРБ. Във всички случаи това е доста горчива вест за Бойко Борисов, само че аз не бих го отписала напълно. След всичките скандални разкрития в последно време за мен е необяснимо за какво ГЕРБ не се срина още повече. Говоря за златните кюлчета, за абсурда с подслушванията и за милиардите, предопределени за доближени на Бойко Борисов. След всичко, което беше извадено на бял свят от служебното държавно управление, а и след американските наказания по закона „ Магнитски “, за мен резултатът на ГЕРБ е изненадващо добър. Изглежда, че в най-бедната страна в Европа и в изискванията на пандемия е самоуверено да се мисли за огромни политически промени, които обаче не трябва да се отписват.
Защо ГЕРБ имат към момента толкоз доста правилни гласоподаватели? Едно от вероятните пояснения е това, че откогато е на власт от 2009 година насам, ГЕРБ са съумели по този начин да се циментират, че за доста гласоподаватели лоялността към тази партия е значима за личното им благоденствие. Имам поради това, че ГЕРБ завоюва и последните общински избори през 2019 година и ръководи страната и на локално равнище. По всичко проличава, че мнозина в това време добре са се уредили. Да вземем да вземем за пример административния уред и административните услуги: евентуално тези обвързаности с ГЕРБ се изплащат добре. Тази непроницаема плетеница от зависимости и лоялности ще бъде голямо предизвикателство за всяко държавно управление, което не е на ГЕРБ.
А това прави още по-голям въпросът за въвеждането на електронно държавно управление и още по-опасна концепцията на Слави Трифонов за мажоритарен избор. Последното ще ускори тези зависимости и шуробаджанащината още повече. Освен това не трябва да забравяме, че Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ към момента са считани за проевропейски и се употребяват с благоволението на ЕНП. Борисов добре се продава като другар на Меркел. Но тя към този момент си отива. А дали Ердоган е подобаващата опция? Следващото държавно управление, в случай че приемем, че такова бъде формирано, ще има или доста нежно болшинство с присъединяване на протестните партии, или ще бъде държавно управление на малцинството. И в двата случая то няма да бъде устойчиво. Накратко: намираме се там, където бяхме и през април - с няколко мандата повече за „ Демократична България и „ ИТН “. И политическата неустойчивост ще продължи.
Две партии усъвършенстваха резултата си от предходното гласоподаване на 4 април – Има Такъв Народ и Демократична България. Това ли са същинските спечелили на тези избори? И очаквате ли тези обединения плюс ИСМВ да сформират съдружно ръководство?
Й. Даймел: Спечелените повече гласове за Демократична България заслужават самопризнание, само че те не са същинска огромна стъпка напред. Но и с гласовете на диаспората в чу,жбина Демократична България няма да се приближи до резултата на Има Такъв Народ и ГЕРБ. Шоуменът Слави Трифонов, който няма стратегия за ръководство, е третият мним избавител на България. Това е сериозен мотив за размисъл. Според мен, изборният резултат на Трифонов буди паника. Правя паралел с Германия и придвижването на така наречените „ инакомислещи “ (Querdenker), които около пандемията сътвориха един тип успореден свят, демонизират мейнстрийм-поведението, поддържат връзка единствено в обществените медии, афишират се срещу естаблишмънта, страната и нейните институции. Именно това чисто „ анти-Борисов “ мен ме тревожи. Защото да си срещу не е отговор и не основава нищо ново. Също и Христо Иванов би трябвало със своите хрумвания, сподвижници и със своята партия да се опита да доближи до жителите отвън огромните градове. Трябва да се запита по какъв начин да завоюва и поколението на хората, родени след 1990-а година и да ги активизира. Трябва да употребява момента и да се опита да ги завоюва преди те оконочателно да извърнат тил на България, с цел да търсят бъдещето си в чужбина. Ключови тематики тук са правовата страна, пандемията и климатичните промени.
Мисля, че трите протестни партии ще опитат да сформират общо държавно управление на малцинството. Но дали това ще им се удаде и до каква степен устойчиво ще е то - е подозрително. Досега няма съдържателни общности сред трите, а те може и да се нуждаят от толериране от страна на Българска социалистическа партия. Опасявам се, че България отново ще се ръководи от служебно държавно управление, което ще е още по-силно подвластно от волята на президента Радев и може да бъде впрегнато за негови предизборни цели.
Всички повтаряха какъв брой значими са тези избори, само че в изборния ден болшинството гласоподаватели си останаха у дома или пък си карат отпуската. Как ще го обясните? Нима българите не са дорасли за демокрацията?
Й. Даймел: Стотици хиляди стачкуваха седмици наред през предходната година, а това демонстрира, че желаят различен живот, че желаят правова страна. Копнежът по народна власт е налице. Лично аз имам вяра, че тази мощ може да бъде мобилизирана. За задачата има потребност от политическите сили, от интензивно гражданско общество и от медиите. Те би трябвало да оказват помощ, с цел да се разпрострат хрумвания за бъдещето. Но и ние в европейските институции и в европейските столици най-накрая би трябвало да стартираме да назоваваме нещата с същинските им имена. Най-после би трябвало ефикасно да глобяваме неуспеха на правораздаването, корупцията и пленената страна. Най-после би трябвало да дадем мощно рамо на тези българи, които се борят за едно демократично бъдеще под знака на върховенството на закона.
Дали този път партията на Слави Трифонов ще успее да сформира свое държавно управление? Какви „ за “ и „ срещу “ виждате?
Й. Даймел: Самият Слави Трифонов сподели, че няма да бъде нито министър председател, нито даже депутат. За мен това е много неуместно. Един шоумен, който се прочу със своето политическо предаване, влиза в политиката, само че след това взема решение да остане отвън политическата система. В това отношение той съвсем не се разграничава от Пеевски, който се кандидатира на европейските избори, само че след това се отхвърли от мандата. Това си е чиста насмешка с демократичните избори и с парламентарната активност. Според мен или ще се стигне до доста мъчно съставяне на държавно управление, или пък ще следим продължение - на президентските избори през есента.
Накъде се е отправила България след тези избори? Виждате ли мотиви за оптимизъм?
Й. Даймел: Нека го кажа по този начин: положителната вест е, че национал-популистите и извънредно десните няма да бъдат в Народното събрание. Въпреки това моят оптимизъм е много спестовен. Караницата със Северна Македония беше доведена до оптимално изостряне, само че това не оказа помощ никому, в противен случай - сега сме изправени пред куп отломки. С обсада, която наложи на евроразширяването, България не си завоюва другари вътре в Европейски Съюз. Като виждам резултатите от изборите и предстоящата политическа неустойчивост, аз се притеснявам, че и в това отношение (преговорите със Северна Македония – бел.ред.) през актуалната година няма да се подхващат решаващи стъпки и няма да се стигне до решение. Времената на политическа неустойчивост постоянно са сложни. В момента обаче рамковите условия даже се утежниха. Какво ли ще става отсега нататък с България, която толкоз зле се опълчи на пандемията, която записва толкоз висока смъртност и ужасяващо невисок % имунизирани? И кой ли би могъл да усвои и да употребява целеустремено финансовите средства, предоставени от Европейски Съюз за битка против социално-икономическите последствия от пандемията?
България ще би трябвало още да чака настъпването на позитивен поврат.
*Йохана Даймел е член на Управителния съвет на Дружеството за Югоизточна Европа и самостоятелен политически анализатор по тематики, свързани с югоизточноевропейските страни.
Автор: Емилиян Лилов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ