Четвъртата вълна ще има тежки политически последици
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Европа още веднъж не съумя да се ориентира в обстановката, забавянията и въобще, в политиката на пандемията. Големите елементи на континента ще бъдат в безспорна четвърта вълна до края на този месец, преди да са задоволително имунизирани, с цел да пренебрегват медицинските последствия. Това ще бъде мъчно за пояснение, написа The Telegraph в материал, показан без редакторска интервенция от организация „ Фокус “ .
Случаите на COVID-19 в Каталуния са над равнищата в Обединеното кралство на глава от популацията, а коефициентът на възпроизводство R е над 2,0. Португалия следва траекторията на Обединеното кралство единствено с малко закъснение, до момента в който френският министър на опазването на здравето Оливие Веран споделя, че страната му може да бъде залята до края на юли. Сякаш беше прокоба, министър-председателят на Люксембург е приет в болница с COVID-19 дни след наличието си на среща на върха на водачите на Европейски Съюз в Брюксел. И въпреки всичко вътрешните граници на Европа остават необятно отворени. Императивът за спасяването на туристическия сезон тази година сковава политическите водачи.
В халюцинационен поврат Европейската комисия интензивно заплашва с ограничения против Германия за налагане на условие за карантина на личните си поданици, които се завръщат от Португалия - т.е. за опит да се предотвратят повече смъртни случаи в Германия вследствие на значително ненужни пътувания. Комисарят по правораздаването Дидие Рейндерс споделя, че разпоредбите би трябвало да бъдат безусловно идентични за всички. Това е доктринална полуда. Свидетели сме на нова проява на дисфункционалните патологии на Европейски Съюз. Европа има лаборатория на ултразаразния вид „ делта “ в Англия от седмици пред очите си, само че груповата система на Европейски Съюз не съумя да вземе под внимание урока. Грешката повтаря случилото се по-рано тази година, когато политиците подцениха очевидните рискове на „ английския вид “, когато въвеждането на имунизациите в Европейски Съюз едвам беше почнало.
За моя изненада, Еманюел Макрон се измъкна с решението си през януари да не се вслуша в апелите на френския теоретичен съвет за предпазен „ локдаун “. Критиката е заглушена, макар че броят на жертвите се оказа „ Еърбъс “ дневно в продължение на два месеца, до момента в който той по този начин или другояче не беше заставен да склони на по-строги ограничавания. Ако Борис Джонсън се опълчи на Сейдж и Нервтаг толкоз намерено по този метод, той щеше да бъде разпнат от лобистките публицисти към Уестминстър. Г-н Макрон може да се измъкне и повторно, само че той разчита към този момент прекалено много на шанса си, откакто сподели на нацията, че „ щастливи дни “ са още веднъж тук, а по-късно потегли на непринудена обиколка на туристическите селища на Франция (в хода на която му зашлевиха шамар). Той изпрати кабинета си в градините на кафенетата, с цел да популяризира отварянето, за разлика от внимателното обръщение на Даунинг Стрийт. Рейтингите на господин Макрон скочиха, само че с помощта на нещо, което френските епидемиолози знаеха, че са напразни обещания.
Във френските медии се тиражира любопитна доктрина - евентуално приближаващ от брифингите на Елисейския замък - че Франция е по-малко уязвима от „ делта “ варианта, в сравнение с Англия, тъй като а) британците разчитат мощно на имунизацията AstraZeneca: подозрително умозаключение, защото тя се оказа равна на Pfizer-BioNtech в действителни данни. И б), тъй като британците избраха да удължат времето сред имунизациите, до момента в който Франция се придържаше по-близо до правилото за три седмици. И въпреки всичко Англия е ваксинирала 51% от популацията. В съпоставяне във Франция са 31%, в Португалия 37%, и по 39% в Испания и Германия. Зашеметяващите 86% от възрастните във Англия са получили първа доза, съвсем международен връх и предходник на индикаторите за цялостна имунизация. Това е удостоверение за обществена взаимност, само че също по този начин и за политически и институционален триумф. Това разкрива стадния имунитет, което разрешава на страната да се отвори на 19 юли и да си отдъхне от всичко.
Денят на свободата на Борис Джонсън се преглежда като акт на необмислен авантюризъм в цяла Европа. Те допускат, че той ще съжалява горчиво. Но пресичащите се променливи на имунизациите, антителата, възрастта и времето, могат също да се окажат в интерес на решението. Ако е по този начин, демонстрационният резултат на постпандемичния живот във Англия ще става все по-неудобен за тези водачи на Европейски Съюз, които към момента се борят с четвърта вълна при започване на есента и са принудени да подхващат насилствени ограничения. Г-н Макрон отвори още веднъж, преди да доближи нужния предел на сигурност. Темпът на имунизация се е забавил до под 170 хиляди дневно. Има всеобхватно самоограничение, до известна степен поради личните му изявления по време на войните с AstraZeneca. Само 57% от личния състав в домовете за грижи са имунизирани. Неговото решение е да се приготви за наложителна имунизация, изначало за чиновници от първа линия, само че не безусловно да стопира там. Това е политическият нитроглицерин, който евентуално ще провокира опозиция отвън анти-вакс кръговете.
Рискът е дълга и безредна четвърта вълна, която ще мине през септември, проваляйки отварянето във Франция. Г-н Макрон към този момент е на тъничък политически лед. Неговата изчезваща партия „ Република напред! “ съвсем се изпари до 7% съгласно последната анкета на Ifop-Fiducial и това допуска, че той ще загуби балотаж против някогашния голист Ксавие Бертран. Коварната обстановка, пред която в този момент са изправени редица европейски водачи, датира от тактиката на Европейски Съюз за имунизация от предходната година - учебник за това по какъв начин бюрократичната концентрация в Брюксел може да извади, вместо да добави стойност. Европейски Съюз направи заключението - както постоянно - че отговорът е повече Европа, а не по-малко. Идеологическият подтик за документ за имунизация на Европейски Съюз в бързане да се анулира националния граничен надзор е в съвсем същия дух. Предполагам, че пандемията е трансформирала радикално публичното отношение на Германия към Европейски Съюз. Тя направи това в внимателен миг, когато Германия също беше включена в огромни фискални прехвърляния посредством Фонда за възобновяване на Европейски Съюз за 800 милиарда евро, в началото показан като проект за облекчение на COVID-ситуацията, само че в реалност патронажен фонд за Европейска комисия с ненаситни упоритости.
Поразително е, че манифестът на Християндемократическия съюз (ХДС), оповестен под управлението на Армин Лашет, недвусмислено дефинира, че този фонд е еднократен инструмент, а не началото на хамилтонов фискален съюз със споделени задължения. Всъщност текстът на ХДС е ледено студено за бранителите на свръхдържавата на Европейски Съюз. Ясно е, че „ Голямото отваряне “ на европейската стопанска система, маркирано от Standard & Poor’s преди седмица, към този момент е провалено. Лятото Средиземноморския клуб е пред цялостен неуспех. Джейкъб Нел от Morgan Stanley споделя, че ударът за Брутният вътрешен продукт може да бъде 1,5% за Италия, 1,7% за Португалия, 2,3 % за Гърция и 2,5% за Испания при „ тежък сюжет “. Това не е краят на света самичък по себе си, само че съставлява нов несъразмерен потрес по съществуващите линии на разединение. Това в допълнение уголемява пропастта Север-Юг, правейки универсалната парична политика на Европейската централна банка все по-малко устойчива.
Италия и Испания няма да си възвърнат равнищата на произвеждане преди пандемията в най-хубавия случай до 2022 година. Германия ще се е възстановила до четвъртото тримесечие на тази година. Вече е в пълностоен взрив, има риск от прегряване, защото услугите наваксват производството. Индексът IHS Markit за немските услуги доближи 10-годишен връх през юни, като разноските набъбнаха с най-бързите темпове от началото на серията преди четвърт век. Директорът на Бундесбанк Йенс Вайдманн споделя, че инфлацията в Германия ще се движи към 4% по-късно тази година, равнище, невиждано от взрива на Обединението при започване на 90-те години, когато лихвените проценти бяха покрай двуцифрени – не -0,5%. Той прикани за бързо понижаване на покупките на пандемични облигации доста преди приключването на сегашната скица през март идната година и цялостно прекъсване на количественото облекчение незабавно откакто пандемията завърши.
В забележителна тирада пред Ludwig-Erhard-Stiftung (обърнете внимание на името), господин Вайдман категорично предизвести ЕЦБ да не се плъзга в клопката на фискалното владичество или да „ слага устойчивостта на обществените финанси над задачата за ценова непоклатимост “. Той се базира на Троянската война: гневът на Ахил и съвсем съдбовното скъсване на гръцкия съюз (след чума). Тълкувайте това, както желаете, само че звучи като изстрел в десетката. Има ли поради, че Европа не би трябвало да приема за даденост, че Германия е дойна крава? ЕЦБ финансира целия бюджетен недостиг на латинския блок по време на пандемията, дърпайки завеса върху главното утежняване на профилите на държавния дълг. Banco de España споделя, че дългът на Испания е скочил с 30 процентни пункта до 125% от Брутният вътрешен продукт, от настъпването на COVID-19. Португалия доближи 136%, а Италия флиртува със 160% от Брутният вътрешен продукт тази година. Остава отворен въпросът дали тези страни могат да се финансират на международните финансови пазари без QE дълговия щит. Конусната истерика в Европа е с порядък по-опасна от американската конусна истерика.
Би било неопределено да се каже, че ЕЦБ е в политически капан на страните длъжници, макар че има детайл от това. Той е хванат от нови кейнсианци, които са изоставили първичния режим на „ двойни стълбове “ (помните ли M3?), завещан от монетаристката Бундесбанк. Ефектът е съвсем същият. Политиката им е несъвместима във времето с немските стопански потребности или културни обичаи и в последна сметка би трябвало да приключи с битка за паричен надзор. Никой не би трябвало да подценява впечатляващото решение от предходната година на немския парламентарен съд, когато той постанови, че ЕЦБ работи отвън пълномощията си, употребявайки покупки на облигации за осъществяване на прикрити фискални спасявания в нарушаване на договорното право на Европейски Съюз. COVID-19 докара до краткосрочно помирение и заглуши напрежението. Но той задълбочи главния проблем и в последна сметка може да докара до изчистване на сметките сред европейския заемодател и дебитор. Четвъртата вълна ще има обилни последици.
Европа още веднъж не съумя да се ориентира в обстановката, забавянията и въобще, в политиката на пандемията. Големите елементи на континента ще бъдат в безспорна четвърта вълна до края на този месец, преди да са задоволително имунизирани, с цел да пренебрегват медицинските последствия. Това ще бъде мъчно за пояснение, написа The Telegraph в материал, показан без редакторска интервенция от организация „ Фокус “ .
Случаите на COVID-19 в Каталуния са над равнищата в Обединеното кралство на глава от популацията, а коефициентът на възпроизводство R е над 2,0. Португалия следва траекторията на Обединеното кралство единствено с малко закъснение, до момента в който френският министър на опазването на здравето Оливие Веран споделя, че страната му може да бъде залята до края на юли. Сякаш беше прокоба, министър-председателят на Люксембург е приет в болница с COVID-19 дни след наличието си на среща на върха на водачите на Европейски Съюз в Брюксел. И въпреки всичко вътрешните граници на Европа остават необятно отворени. Императивът за спасяването на туристическия сезон тази година сковава политическите водачи.
В халюцинационен поврат Европейската комисия интензивно заплашва с ограничения против Германия за налагане на условие за карантина на личните си поданици, които се завръщат от Португалия - т.е. за опит да се предотвратят повече смъртни случаи в Германия вследствие на значително ненужни пътувания. Комисарят по правораздаването Дидие Рейндерс споделя, че разпоредбите би трябвало да бъдат безусловно идентични за всички. Това е доктринална полуда. Свидетели сме на нова проява на дисфункционалните патологии на Европейски Съюз. Европа има лаборатория на ултразаразния вид „ делта “ в Англия от седмици пред очите си, само че груповата система на Европейски Съюз не съумя да вземе под внимание урока. Грешката повтаря случилото се по-рано тази година, когато политиците подцениха очевидните рискове на „ английския вид “, когато въвеждането на имунизациите в Европейски Съюз едвам беше почнало.
За моя изненада, Еманюел Макрон се измъкна с решението си през януари да не се вслуша в апелите на френския теоретичен съвет за предпазен „ локдаун “. Критиката е заглушена, макар че броят на жертвите се оказа „ Еърбъс “ дневно в продължение на два месеца, до момента в който той по този начин или другояче не беше заставен да склони на по-строги ограничавания. Ако Борис Джонсън се опълчи на Сейдж и Нервтаг толкоз намерено по този метод, той щеше да бъде разпнат от лобистките публицисти към Уестминстър. Г-н Макрон може да се измъкне и повторно, само че той разчита към този момент прекалено много на шанса си, откакто сподели на нацията, че „ щастливи дни “ са още веднъж тук, а по-късно потегли на непринудена обиколка на туристическите селища на Франция (в хода на която му зашлевиха шамар). Той изпрати кабинета си в градините на кафенетата, с цел да популяризира отварянето, за разлика от внимателното обръщение на Даунинг Стрийт. Рейтингите на господин Макрон скочиха, само че с помощта на нещо, което френските епидемиолози знаеха, че са напразни обещания.
Във френските медии се тиражира любопитна доктрина - евентуално приближаващ от брифингите на Елисейския замък - че Франция е по-малко уязвима от „ делта “ варианта, в сравнение с Англия, тъй като а) британците разчитат мощно на имунизацията AstraZeneca: подозрително умозаключение, защото тя се оказа равна на Pfizer-BioNtech в действителни данни. И б), тъй като британците избраха да удължат времето сред имунизациите, до момента в който Франция се придържаше по-близо до правилото за три седмици. И въпреки всичко Англия е ваксинирала 51% от популацията. В съпоставяне във Франция са 31%, в Португалия 37%, и по 39% в Испания и Германия. Зашеметяващите 86% от възрастните във Англия са получили първа доза, съвсем международен връх и предходник на индикаторите за цялостна имунизация. Това е удостоверение за обществена взаимност, само че също по този начин и за политически и институционален триумф. Това разкрива стадния имунитет, което разрешава на страната да се отвори на 19 юли и да си отдъхне от всичко.
Денят на свободата на Борис Джонсън се преглежда като акт на необмислен авантюризъм в цяла Европа. Те допускат, че той ще съжалява горчиво. Но пресичащите се променливи на имунизациите, антителата, възрастта и времето, могат също да се окажат в интерес на решението. Ако е по този начин, демонстрационният резултат на постпандемичния живот във Англия ще става все по-неудобен за тези водачи на Европейски Съюз, които към момента се борят с четвърта вълна при започване на есента и са принудени да подхващат насилствени ограничения. Г-н Макрон отвори още веднъж, преди да доближи нужния предел на сигурност. Темпът на имунизация се е забавил до под 170 хиляди дневно. Има всеобхватно самоограничение, до известна степен поради личните му изявления по време на войните с AstraZeneca. Само 57% от личния състав в домовете за грижи са имунизирани. Неговото решение е да се приготви за наложителна имунизация, изначало за чиновници от първа линия, само че не безусловно да стопира там. Това е политическият нитроглицерин, който евентуално ще провокира опозиция отвън анти-вакс кръговете.
Рискът е дълга и безредна четвърта вълна, която ще мине през септември, проваляйки отварянето във Франция. Г-н Макрон към този момент е на тъничък политически лед. Неговата изчезваща партия „ Република напред! “ съвсем се изпари до 7% съгласно последната анкета на Ifop-Fiducial и това допуска, че той ще загуби балотаж против някогашния голист Ксавие Бертран. Коварната обстановка, пред която в този момент са изправени редица европейски водачи, датира от тактиката на Европейски Съюз за имунизация от предходната година - учебник за това по какъв начин бюрократичната концентрация в Брюксел може да извади, вместо да добави стойност. Европейски Съюз направи заключението - както постоянно - че отговорът е повече Европа, а не по-малко. Идеологическият подтик за документ за имунизация на Европейски Съюз в бързане да се анулира националния граничен надзор е в съвсем същия дух. Предполагам, че пандемията е трансформирала радикално публичното отношение на Германия към Европейски Съюз. Тя направи това в внимателен миг, когато Германия също беше включена в огромни фискални прехвърляния посредством Фонда за възобновяване на Европейски Съюз за 800 милиарда евро, в началото показан като проект за облекчение на COVID-ситуацията, само че в реалност патронажен фонд за Европейска комисия с ненаситни упоритости.
Поразително е, че манифестът на Християндемократическия съюз (ХДС), оповестен под управлението на Армин Лашет, недвусмислено дефинира, че този фонд е еднократен инструмент, а не началото на хамилтонов фискален съюз със споделени задължения. Всъщност текстът на ХДС е ледено студено за бранителите на свръхдържавата на Европейски Съюз. Ясно е, че „ Голямото отваряне “ на европейската стопанска система, маркирано от Standard & Poor’s преди седмица, към този момент е провалено. Лятото Средиземноморския клуб е пред цялостен неуспех. Джейкъб Нел от Morgan Stanley споделя, че ударът за Брутният вътрешен продукт може да бъде 1,5% за Италия, 1,7% за Португалия, 2,3 % за Гърция и 2,5% за Испания при „ тежък сюжет “. Това не е краят на света самичък по себе си, само че съставлява нов несъразмерен потрес по съществуващите линии на разединение. Това в допълнение уголемява пропастта Север-Юг, правейки универсалната парична политика на Европейската централна банка все по-малко устойчива.
Италия и Испания няма да си възвърнат равнищата на произвеждане преди пандемията в най-хубавия случай до 2022 година. Германия ще се е възстановила до четвъртото тримесечие на тази година. Вече е в пълностоен взрив, има риск от прегряване, защото услугите наваксват производството. Индексът IHS Markit за немските услуги доближи 10-годишен връх през юни, като разноските набъбнаха с най-бързите темпове от началото на серията преди четвърт век. Директорът на Бундесбанк Йенс Вайдманн споделя, че инфлацията в Германия ще се движи към 4% по-късно тази година, равнище, невиждано от взрива на Обединението при започване на 90-те години, когато лихвените проценти бяха покрай двуцифрени – не -0,5%. Той прикани за бързо понижаване на покупките на пандемични облигации доста преди приключването на сегашната скица през март идната година и цялостно прекъсване на количественото облекчение незабавно откакто пандемията завърши.
В забележителна тирада пред Ludwig-Erhard-Stiftung (обърнете внимание на името), господин Вайдман категорично предизвести ЕЦБ да не се плъзга в клопката на фискалното владичество или да „ слага устойчивостта на обществените финанси над задачата за ценова непоклатимост “. Той се базира на Троянската война: гневът на Ахил и съвсем съдбовното скъсване на гръцкия съюз (след чума). Тълкувайте това, както желаете, само че звучи като изстрел в десетката. Има ли поради, че Европа не би трябвало да приема за даденост, че Германия е дойна крава? ЕЦБ финансира целия бюджетен недостиг на латинския блок по време на пандемията, дърпайки завеса върху главното утежняване на профилите на държавния дълг. Banco de España споделя, че дългът на Испания е скочил с 30 процентни пункта до 125% от Брутният вътрешен продукт, от настъпването на COVID-19. Португалия доближи 136%, а Италия флиртува със 160% от Брутният вътрешен продукт тази година. Остава отворен въпросът дали тези страни могат да се финансират на международните финансови пазари без QE дълговия щит. Конусната истерика в Европа е с порядък по-опасна от американската конусна истерика.
Би било неопределено да се каже, че ЕЦБ е в политически капан на страните длъжници, макар че има детайл от това. Той е хванат от нови кейнсианци, които са изоставили първичния режим на „ двойни стълбове “ (помните ли M3?), завещан от монетаристката Бундесбанк. Ефектът е съвсем същият. Политиката им е несъвместима във времето с немските стопански потребности или културни обичаи и в последна сметка би трябвало да приключи с битка за паричен надзор. Никой не би трябвало да подценява впечатляващото решение от предходната година на немския парламентарен съд, когато той постанови, че ЕЦБ работи отвън пълномощията си, употребявайки покупки на облигации за осъществяване на прикрити фискални спасявания в нарушаване на договорното право на Европейски Съюз. COVID-19 докара до краткосрочно помирение и заглуши напрежението. Но той задълбочи главния проблем и в последна сметка може да докара до изчистване на сметките сред европейския заемодател и дебитор. Четвъртата вълна ще има обилни последици.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ