Скандалните разкрития на един турски мафиот: как се разпада властта на Ердоган
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Сделки с опиати, контрабанда на оръжие, поръчкови убийства: разкритията на турския мафиот Седат Пекер са същинска злополука за ръководството на Ердоган. Разклаща ли се неговата система?
В последните дни в Турция се разиграват подиуми, които са меко казано нетипични. Заради разкритията на мафиотския необут Седат Пекер, който се укрива в чужбина, на турския вътрешен министър Сюлейман Сойлу на два пъти му се наложи да дава отговор на журналистически въпроси, някои от които неуместни за ръководещите, напомня “Ди Велт”.
Сойлу е считан за един от най-влиятелните политици в страната след президента Ердоган и водача на крайнодясната Партия на националистическото деяние (ПНД) Девлет Бахчели. И двамата застанаха зад Сойлу, който Пекер упреква в редица закононарушения. Според мафиота вътрешният министър до неотдавна го е прикривал и се е възползвал от услугите на неговата престъпна организация.
С всички средства против опозицията
Все отново Сойлу е заслужен представител на този подкупен и незаконен режим, който ръководи Турция, написа още немският вестник. Доказателства за тези му характерности на режима откриваме в последните закани на Ердоган. След като представителката на опозицията Мерал Акшенер беше нападната от почитатели на партията на турския президент, той съобщи, че това е “само началото”. Дори черната риза и златният ланец, които Седат Пекер носи по време на някои от видеата си, не наподобяват толкоз мафиотски, колкото изявлението на Ердоган.
На фона на сриващия се рейтинг на ръководещите, цялата машина в Турция е впрегната против опозицията. Прокуратурата желае да вкара кмета на Истанбул Екрем Имамоглу в пандиза за четири години. Неговото “престъпление” е, че е обидил членове на изборната комисия на страната. Селяхатин Демирташ пък, който през 2014 година се кандидатира за президент, беше наказан предишния петък на две години и половина затвор за засегнатост на прокурор. Демирташ е в ареста от 2016-а насам по съмнения в тероризъм. Европейският съд по правата на индивида през декември настоя той да бъде освободен.
Разделяй и владей
След митингите против застрояването на парк “Гези” през 2013 година Ердоган ползва една и съща тактика при всяка политическа рецесия: готовност на своите почитатели посредством нападателна акция против нови врагове - вътрешни и външни. Разкритията на Седат Пекер демонстрират, че при своите щурмове против опозиционерите Ердоган може да разчита освен на полицията и правосъдната система, само че и на представители на незаконния свят.
Досега цел на Ердоган бяха кюрдите, кемалистите, левите и либералите. Той елементарно успяваше да консолидира своите гласоподаватели - религиозни и консерватори - против тези групи. Турският президент поляризира политическия спор, тъй че да сложи гласоподавателите пред избора – или с нас, или с тях. И съумява да завоюва. Дори и против някогашните си съдружници от организацията на Фетхуллах Гюлен. Макар да са консервативни и религиозни, те са и добре образовани, елитарни и заможни – напълно друг профил от гласоподавателите на Партията на справедливостта и развиването (ПСР).
Доверието към Ердоган се срутва
За гласоподавателите на Ердоган сега се борят три партии - две, които се отделиха от неговата ПСР, и една, която се отдели от ПНД на Бахчели - “Добра партия” на Мерал Акшенер. И следва да забележим дали и този път тактиката му ще сработи. Защото една културна война се води мъчно, когато съперникът води същия метод на живот, има вяра в същите неща и се смее на същите вицове, обобщава “Ди Велт”.
На изборите в Истанбул при започване на 2018-а година Ердоган още веднъж се обърна против кюрдите - един остарял трик, който този път обаче не сработи. Сагата с Пекер в действителност не е началото на нова рецесия, тя е по-скоро признак на дълбоката рецесия, в която към този момент се намира режимът в Турция. Защото турците познават Пекер. Преди той беше социална персона, която организираше събития в поддръжка на Ердоган, беше награждаван от близки до властта медии като “Бизнесмен на годината” и имаше своите почитатели.
Клиповете на Пекер са сензация
Пекер не е единственият непосредствен до държавното управление мафиот, който произлиза от средите на “Сивите вълци”. Сред тях и Алаатин Какичи, който излезе от пандиза предходната година и който Девлет Бахчели назовава собствен “брат по оръжие”. Съперничеството сред Какичи и Седат Пекер може да е повода вторият в този момент да е в заточение и да разгласява видеоклипове, евентуално от Дубай.
Видеата на Пекер към този момент са осем на брой. Седмото от тях има над 12 милиона гледания – цифри, за които инфлуенсърите могат единствено да си мечтаят, написа RND. В последното той упреква някогашен консултант на Ердоган в контрабанда на оръжия за терористичната организация “Ал Нусра”.
Сделки с опиати, контрабанда на оръжие, поръчкови убийства: разкритията на турския мафиот Седат Пекер са същинска злополука за ръководството на Ердоган. Разклаща ли се неговата система?
В последните дни в Турция се разиграват подиуми, които са меко казано нетипични. Заради разкритията на мафиотския необут Седат Пекер, който се укрива в чужбина, на турския вътрешен министър Сюлейман Сойлу на два пъти му се наложи да дава отговор на журналистически въпроси, някои от които неуместни за ръководещите, напомня “Ди Велт”.
Сойлу е считан за един от най-влиятелните политици в страната след президента Ердоган и водача на крайнодясната Партия на националистическото деяние (ПНД) Девлет Бахчели. И двамата застанаха зад Сойлу, който Пекер упреква в редица закононарушения. Според мафиота вътрешният министър до неотдавна го е прикривал и се е възползвал от услугите на неговата престъпна организация.
С всички средства против опозицията
Все отново Сойлу е заслужен представител на този подкупен и незаконен режим, който ръководи Турция, написа още немският вестник. Доказателства за тези му характерности на режима откриваме в последните закани на Ердоган. След като представителката на опозицията Мерал Акшенер беше нападната от почитатели на партията на турския президент, той съобщи, че това е “само началото”. Дори черната риза и златният ланец, които Седат Пекер носи по време на някои от видеата си, не наподобяват толкоз мафиотски, колкото изявлението на Ердоган.
На фона на сриващия се рейтинг на ръководещите, цялата машина в Турция е впрегната против опозицията. Прокуратурата желае да вкара кмета на Истанбул Екрем Имамоглу в пандиза за четири години. Неговото “престъпление” е, че е обидил членове на изборната комисия на страната. Селяхатин Демирташ пък, който през 2014 година се кандидатира за президент, беше наказан предишния петък на две години и половина затвор за засегнатост на прокурор. Демирташ е в ареста от 2016-а насам по съмнения в тероризъм. Европейският съд по правата на индивида през декември настоя той да бъде освободен.
Разделяй и владей
След митингите против застрояването на парк “Гези” през 2013 година Ердоган ползва една и съща тактика при всяка политическа рецесия: готовност на своите почитатели посредством нападателна акция против нови врагове - вътрешни и външни. Разкритията на Седат Пекер демонстрират, че при своите щурмове против опозиционерите Ердоган може да разчита освен на полицията и правосъдната система, само че и на представители на незаконния свят.
Досега цел на Ердоган бяха кюрдите, кемалистите, левите и либералите. Той елементарно успяваше да консолидира своите гласоподаватели - религиозни и консерватори - против тези групи. Турският президент поляризира политическия спор, тъй че да сложи гласоподавателите пред избора – или с нас, или с тях. И съумява да завоюва. Дори и против някогашните си съдружници от организацията на Фетхуллах Гюлен. Макар да са консервативни и религиозни, те са и добре образовани, елитарни и заможни – напълно друг профил от гласоподавателите на Партията на справедливостта и развиването (ПСР).
Доверието към Ердоган се срутва
За гласоподавателите на Ердоган сега се борят три партии - две, които се отделиха от неговата ПСР, и една, която се отдели от ПНД на Бахчели - “Добра партия” на Мерал Акшенер. И следва да забележим дали и този път тактиката му ще сработи. Защото една културна война се води мъчно, когато съперникът води същия метод на живот, има вяра в същите неща и се смее на същите вицове, обобщава “Ди Велт”.
На изборите в Истанбул при започване на 2018-а година Ердоган още веднъж се обърна против кюрдите - един остарял трик, който този път обаче не сработи. Сагата с Пекер в действителност не е началото на нова рецесия, тя е по-скоро признак на дълбоката рецесия, в която към този момент се намира режимът в Турция. Защото турците познават Пекер. Преди той беше социална персона, която организираше събития в поддръжка на Ердоган, беше награждаван от близки до властта медии като “Бизнесмен на годината” и имаше своите почитатели.
Клиповете на Пекер са сензация
Пекер не е единственият непосредствен до държавното управление мафиот, който произлиза от средите на “Сивите вълци”. Сред тях и Алаатин Какичи, който излезе от пандиза предходната година и който Девлет Бахчели назовава собствен “брат по оръжие”. Съперничеството сред Какичи и Седат Пекер може да е повода вторият в този момент да е в заточение и да разгласява видеоклипове, евентуално от Дубай.
Видеата на Пекер към този момент са осем на брой. Седмото от тях има над 12 милиона гледания – цифри, за които инфлуенсърите могат единствено да си мечтаят, написа RND. В последното той упреква някогашен консултант на Ердоган в контрабанда на оръжия за терористичната организация “Ал Нусра”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ