Забрани за забрадки и хиджаб: Оставете жените да решават!
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Чиста полуда е, че едно парче плат като част от облеклото на дамите може да се трансформира в мерило за напредничавостта или изостаналостта на обществата. Дискусията за това парче плат още веднъж и още веднъж се разгаря в разнообразни страни, които се пробват да обновят моралните си правила или да се модернизират.
Естествено, тези полемики постоянно зависят от съответната просвета. В мюсюлманските страни дамите нормално са подложени на обществен напън да носят хиджаб. И назад - в европейските страни с мюсюлмански малцинства върху дамите се упражнява напън да не носят хиджаб, от време на време даже посредством специфични закони. И в двата случая обаче над дамите се упражнява напън по какъв начин да се обличат. Очевидно по целия свят политиците и елементарните хора всеобщо считат, че таман облеклото и държанието на дамите въплъщава верността към религията или пък, назад, към светския темперамент на обществото.
Неутралния тип на държавните чиновници в Германия
Наскоро в Германия беше признат закон, чиято цел е да подсигурява неутралния външен тип на държавните чиновници. За да бъде укрепена вярата в неутралността на страната, тези чиновници не трябва да носят забележими религиозни или екстремистки знаци на работното си място. Сред по този начин неразрешените знаци е и хиджабът. Сега дамите, които считат, че този закон лимитира религиозната им независимост, ще бъдат принудени да окажат опозиция или пък да употребяват юридически средства.
Във Франция сходните промени в един закон против сепаратизма провокираха вълна от митинги в обществените медии и привлякоха вниманието на мюсюлманите в цяла Европа. Според закона, отсега нататък майки с хиджаб по принцип нямат право да вземат участие в извънкласните мероприятия на децата.
Лично аз преглеждам сходни напрежения не от позиция на религията, а с мисъл най-много за правата на дамите. Дискусията за забрадките в Европа се води към този момент от години, така че дано да напомня нещо значимо: в тази ситуация става дума за нападение върху правото на дамите да се обличат както и където пожелаят. Казано иначе: това е скандално неуважение на законните права на дамите да вземат решение самостоятелно въпроси, свързани с тялото и облеклото, без да бъдат дискриминирани.
Опасност от поляризация и предубеждения
Само в патриархалните общества някой различен взема решение от името на дамите по какъв начин би трябвало да се обличат. Като жена с демократични възгледи персонално аз бленувам за нормалността да легнеш по бикини на някой плаж в арабска страна, без да се боиш от наказание. Но бленувам и за друго: дамите в Европа да бъдат оставени на мира в избора си на облекло, стига с това да не основават проблеми за нечия сигурност. Сегашните опити да се реши въпросът с въвеждането на правила, които смесват всичко в един кюп, пораждат огромна заплаха от предубеждения и поляризация на обществото. Защото просто няма едно-единствено просто решение, което да прави работа на всички.
Основателен обаче си остава аргументът, че едно забулено лице основава компликации в връзката и проблеми, свързани със сигурността. Но този мотив не важи при забрадките, които не са хиджаб. Във Франция се разисква възбраната за носене на забрадки от девойки под 18-годишна възраст. Това, съгласно мен, е добър вид, тъй като в действителност няма сериозна причина децата и малолетните да носят забрадки. Това нормално става под натиска на обществото и/или на фамилията. Но децата не трябва да бъдат манипулирани и насочвани в избран коловоз. Родителите не трябва да постановат принудително своя светоглед на децата си. Дали обаче е подходящо това да се взема решение със закон? И дали този закон ще се ползва единствено във връзка с забрадките или пък и на други религиозни знаци, носени от деца?
Свободата да решаваш самичък
Другояче стоят нещата при пълнолетните дами, които се движат в публичното пространство. За тях е редно да изхождаме от догатката, че непринудено са решили по какъв начин да се обличат. Когато една жена непринудено реши да легне по бикини на плажа, никой не трябва да я подлага на критика поради това. Същото обаче се отнася и до дамите, които са решили да покрият косите си. Това важи с особена мощ за демократични страни с одобрени конституционни свободи, където правата на дамите са под протекция. На един човек може да се търси сметка само за дейностите, само че не и за външния му тип. Тялото на дамата и нейното самостоятелно решение да го разголва или покрива, не може да служи като мярна единица за прогресивността на едно общество.
Лично аз към този момент не нося хиджаб - и не искам да нося. Но доста добре помня, по какъв начин всички в близост ми смятаха, че би трябвало да си кажат мнението, когато взех решение да го махна, малко откакто навърших 20 години. Като жена, повярвала в правата на дамите, аз споделям твърдо НЕ на всички тези, които третират дамите като обект, даже когато го вършат, тъй като това дава отговор на визията им за персонална независимост.
Тъй че: долу ръцете от моето тяло и от моите решения!
Автор: Уафа Ал Бадри
Чиста полуда е, че едно парче плат като част от облеклото на дамите може да се трансформира в мерило за напредничавостта или изостаналостта на обществата. Дискусията за това парче плат още веднъж и още веднъж се разгаря в разнообразни страни, които се пробват да обновят моралните си правила или да се модернизират.
Естествено, тези полемики постоянно зависят от съответната просвета. В мюсюлманските страни дамите нормално са подложени на обществен напън да носят хиджаб. И назад - в европейските страни с мюсюлмански малцинства върху дамите се упражнява напън да не носят хиджаб, от време на време даже посредством специфични закони. И в двата случая обаче над дамите се упражнява напън по какъв начин да се обличат. Очевидно по целия свят политиците и елементарните хора всеобщо считат, че таман облеклото и държанието на дамите въплъщава верността към религията или пък, назад, към светския темперамент на обществото.
Неутралния тип на държавните чиновници в Германия
Наскоро в Германия беше признат закон, чиято цел е да подсигурява неутралния външен тип на държавните чиновници. За да бъде укрепена вярата в неутралността на страната, тези чиновници не трябва да носят забележими религиозни или екстремистки знаци на работното си място. Сред по този начин неразрешените знаци е и хиджабът. Сега дамите, които считат, че този закон лимитира религиозната им независимост, ще бъдат принудени да окажат опозиция или пък да употребяват юридически средства.
Във Франция сходните промени в един закон против сепаратизма провокираха вълна от митинги в обществените медии и привлякоха вниманието на мюсюлманите в цяла Европа. Според закона, отсега нататък майки с хиджаб по принцип нямат право да вземат участие в извънкласните мероприятия на децата.
Лично аз преглеждам сходни напрежения не от позиция на религията, а с мисъл най-много за правата на дамите. Дискусията за забрадките в Европа се води към този момент от години, така че дано да напомня нещо значимо: в тази ситуация става дума за нападение върху правото на дамите да се обличат както и където пожелаят. Казано иначе: това е скандално неуважение на законните права на дамите да вземат решение самостоятелно въпроси, свързани с тялото и облеклото, без да бъдат дискриминирани.
Опасност от поляризация и предубеждения
Само в патриархалните общества някой различен взема решение от името на дамите по какъв начин би трябвало да се обличат. Като жена с демократични възгледи персонално аз бленувам за нормалността да легнеш по бикини на някой плаж в арабска страна, без да се боиш от наказание. Но бленувам и за друго: дамите в Европа да бъдат оставени на мира в избора си на облекло, стига с това да не основават проблеми за нечия сигурност. Сегашните опити да се реши въпросът с въвеждането на правила, които смесват всичко в един кюп, пораждат огромна заплаха от предубеждения и поляризация на обществото. Защото просто няма едно-единствено просто решение, което да прави работа на всички.
Основателен обаче си остава аргументът, че едно забулено лице основава компликации в връзката и проблеми, свързани със сигурността. Но този мотив не важи при забрадките, които не са хиджаб. Във Франция се разисква възбраната за носене на забрадки от девойки под 18-годишна възраст. Това, съгласно мен, е добър вид, тъй като в действителност няма сериозна причина децата и малолетните да носят забрадки. Това нормално става под натиска на обществото и/или на фамилията. Но децата не трябва да бъдат манипулирани и насочвани в избран коловоз. Родителите не трябва да постановат принудително своя светоглед на децата си. Дали обаче е подходящо това да се взема решение със закон? И дали този закон ще се ползва единствено във връзка с забрадките или пък и на други религиозни знаци, носени от деца?
Свободата да решаваш самичък
Другояче стоят нещата при пълнолетните дами, които се движат в публичното пространство. За тях е редно да изхождаме от догатката, че непринудено са решили по какъв начин да се обличат. Когато една жена непринудено реши да легне по бикини на плажа, никой не трябва да я подлага на критика поради това. Същото обаче се отнася и до дамите, които са решили да покрият косите си. Това важи с особена мощ за демократични страни с одобрени конституционни свободи, където правата на дамите са под протекция. На един човек може да се търси сметка само за дейностите, само че не и за външния му тип. Тялото на дамата и нейното самостоятелно решение да го разголва или покрива, не може да служи като мярна единица за прогресивността на едно общество.
Лично аз към този момент не нося хиджаб - и не искам да нося. Но доста добре помня, по какъв начин всички в близост ми смятаха, че би трябвало да си кажат мнението, когато взех решение да го махна, малко откакто навърших 20 години. Като жена, повярвала в правата на дамите, аз споделям твърдо НЕ на всички тези, които третират дамите като обект, даже когато го вършат, тъй като това дава отговор на визията им за персонална независимост.
Тъй че: долу ръцете от моето тяло и от моите решения!
Автор: Уафа Ал Бадри
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ