Сбогом, парламент! С това ще те запомня
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Ще се опитам да дам безпристрастна оценка на 45-ото Народно заседание, колкото и да не отива на пристрастеностите, които то разпали, написа Георги Лозанов. Според него отиващият си парламент ще бъде запомнен с тези пет неща:
Първо: това Народно заседание е институционално продължение на митингите от предишното лято. Появи се, с цел да изчезне съвсем незабавно и по този начин " в крачка " да извърши главното им искане - оставката на Бойко Борисов. След като той не пожела да я даде непринудено на протестиращите, те му я взеха процедурно - към този момент като гласоподаватели. Кой вид би бил по-щадящ за ГЕРБ? Активистите на партията ще имат време да преценяват, когато си отидат по къщите.
Новите против старите играчи
Второ: протестният избор роди не един, не двама, а трима нови парламентарни играчи - Има Такъв Народ, Демократична България и ИМВ. Те със самото си наличие уличаваха " заварените " партии - ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи - като носители на статукво, чието време изтича. Народното събрание заканително цъкаше за тях и като бомба със закъснител, и като политически часовник, сверен още веднъж след дълготрайно закъснение. Разбира се, старите играчи напълно не бяха подготвени да се примирят с отредената им роля. Дори ГЕРБ, към които директно бе ориентиран протестният избор, разчитаха, че резултатът им на първа парламентарна мощ, ще ги направи незаобиколим фактор и в началото протягаха ръка към съперниците си и приказваха за мир. Българска социалистическа партия пък продължаваше да играе на доайен в борбата с ГЕРБ и майчински да поучава " новаците " по какъв начин дейно да стартират разграждането на статуквото (така че тя да не пострада, макар че му принадлежи). Движение за права и свободи беше в обичаната си поза на " ни лук ял, ни лук мирисал " и на собствен ред гледаше да се приобщи към партиите на митинга, като че ли той не потегли таман от акция против непозволените облаги на почетния ръководител на придвижването. Новаците обаче демонстрираха темперамент и избраха да имат колкото се може по-малко общо със старите играчи. На моменти изглеждаше даже, че тези играчи са в положение да се обединят, в случай че не се бояха, че ще провокират нов булеварден яд, който този път заедно ще ги опустоши.
Трето: на партиите на митинга, без значение че историята работеше за тях, също не им беше елементарно. Не единствено тъй като нямаха болшинство, само че и тъй като повече неща ги разделяха, в сравнение с свързваха. Като стартираме оттова, че Има Такъв Народ се озоваха в " небрано лозе " и им се наложи да се откажат от политическите си обещания, а предводителят им Слави Трифонов си остана единствено облик от екрана, без да се включи в парламентарния живот (в деморализираща аналогия с Бойко Борисов). Демократична България назад - има дълга и поредна политическа биография, която води обратно към антикомунистическата генеалогия на градската десница, само че по никакъв начин не е ясно до каква степен и по какъв начин обединението ще може да я продължи в новата си парламентарна компания. Само Мая Манолова и бойните ѝ приятели плуваха напълно в свои води, тъй като се интересуваха единствено от едно - Бойко Борисов и партията му да получат отмъщение.
Четвърто: точно възмездието дефинира духа на последния парламент. То беше точката, в която ползите на трите партии на митинга сигурно се припокриваха, та и с тези на Българска социалистическа партия, а частично и на Движение за права и свободи. Всички заедно желаеха да изобличат ГЕРБ в противозаконни и незаконни дейности, с цел да компенсират бездействието на прокуратурата. За задачата Борисов и министрите му трябваше да дойдат на място, с цел да дават отговор на въпроси и да понесат отговорността, което те по този начин и не направиха. И нищо не последва от това - Народното събрание няма по какъв начин да бъде съд, най-малкото тъй като първата и третата власт имат разнообразни пълномощия. Дори свидетелствата на Светослав Илчовски, които Темида би слушала с разширени очи, в парламентарната комисия на Мая Манолова провокираха политически фарс на правораздаване.
Работата е там, че след всяко ръководство през прехода пораждат две устойчиви публични упования - за отмъщение и за смяна (на модела, системата и пр.). Въпросът е кое първо да се удовлетвори и " по предписание " това е упованието за отмъщение, в резултат на което няма нито отмъщение, нито смяна. Защото политическата логичност е противоположната - първо смяната, в това число и на правосъдната система, а след това възмездието ще си пристигна единствено по закон. Другото е пушилка, в която столовете се разместват под изправилите се да си крещят " Мутри вън ". През 2009 Бойко Борисов също беше споделил следното: " Възмездие ще има, персонално ще участвам… Станишев и неговата партия 20 години мутризират страната ".
Властта и президентът
Пето: 45-то Народно заседание даде властта на президента - частично по насила, частично по план. Това беше плануван резултат още от митингите (включително и в мои текстове). И затвърди убеждението, че борбата за Народното събрание от предишното лято е сред военачалник Борисов и военачалник Радев. Радев в институционална асиметрия се оказа страна в нея и я завоюва, като при идващите избори е евентуално към този момент да се заприказва и за президентска република.
Защо стана по този начин е тематика на различен разбор, по-важното в този момент е дали можем да предотвратим девиациите на една власт, преди да е пристигнала, вместо да търсим отмъщение за тях, когато си отива. Девиациите на властта у нас, съгласно опита дотук, общо взето са три: криминалност, авторитарност и постсъветизация. Доколко Радев ще им се поддаде - в сегашния исторически миг зависи от партиите на митинга, които в действителност го одобриха за собствен водач и преляха парламентарен запас в президентската институция.
Дано се оправят, тъй като другояче състояние отново ще е " леле-леле ".
Ще се опитам да дам безпристрастна оценка на 45-ото Народно заседание, колкото и да не отива на пристрастеностите, които то разпали, написа Георги Лозанов. Според него отиващият си парламент ще бъде запомнен с тези пет неща:
Първо: това Народно заседание е институционално продължение на митингите от предишното лято. Появи се, с цел да изчезне съвсем незабавно и по този начин " в крачка " да извърши главното им искане - оставката на Бойко Борисов. След като той не пожела да я даде непринудено на протестиращите, те му я взеха процедурно - към този момент като гласоподаватели. Кой вид би бил по-щадящ за ГЕРБ? Активистите на партията ще имат време да преценяват, когато си отидат по къщите.
Новите против старите играчи
Второ: протестният избор роди не един, не двама, а трима нови парламентарни играчи - Има Такъв Народ, Демократична България и ИМВ. Те със самото си наличие уличаваха " заварените " партии - ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи - като носители на статукво, чието време изтича. Народното събрание заканително цъкаше за тях и като бомба със закъснител, и като политически часовник, сверен още веднъж след дълготрайно закъснение. Разбира се, старите играчи напълно не бяха подготвени да се примирят с отредената им роля. Дори ГЕРБ, към които директно бе ориентиран протестният избор, разчитаха, че резултатът им на първа парламентарна мощ, ще ги направи незаобиколим фактор и в началото протягаха ръка към съперниците си и приказваха за мир. Българска социалистическа партия пък продължаваше да играе на доайен в борбата с ГЕРБ и майчински да поучава " новаците " по какъв начин дейно да стартират разграждането на статуквото (така че тя да не пострада, макар че му принадлежи). Движение за права и свободи беше в обичаната си поза на " ни лук ял, ни лук мирисал " и на собствен ред гледаше да се приобщи към партиите на митинга, като че ли той не потегли таман от акция против непозволените облаги на почетния ръководител на придвижването. Новаците обаче демонстрираха темперамент и избраха да имат колкото се може по-малко общо със старите играчи. На моменти изглеждаше даже, че тези играчи са в положение да се обединят, в случай че не се бояха, че ще провокират нов булеварден яд, който този път заедно ще ги опустоши.
Трето: на партиите на митинга, без значение че историята работеше за тях, също не им беше елементарно. Не единствено тъй като нямаха болшинство, само че и тъй като повече неща ги разделяха, в сравнение с свързваха. Като стартираме оттова, че Има Такъв Народ се озоваха в " небрано лозе " и им се наложи да се откажат от политическите си обещания, а предводителят им Слави Трифонов си остана единствено облик от екрана, без да се включи в парламентарния живот (в деморализираща аналогия с Бойко Борисов). Демократична България назад - има дълга и поредна политическа биография, която води обратно към антикомунистическата генеалогия на градската десница, само че по никакъв начин не е ясно до каква степен и по какъв начин обединението ще може да я продължи в новата си парламентарна компания. Само Мая Манолова и бойните ѝ приятели плуваха напълно в свои води, тъй като се интересуваха единствено от едно - Бойко Борисов и партията му да получат отмъщение.
Четвърто: точно възмездието дефинира духа на последния парламент. То беше точката, в която ползите на трите партии на митинга сигурно се припокриваха, та и с тези на Българска социалистическа партия, а частично и на Движение за права и свободи. Всички заедно желаеха да изобличат ГЕРБ в противозаконни и незаконни дейности, с цел да компенсират бездействието на прокуратурата. За задачата Борисов и министрите му трябваше да дойдат на място, с цел да дават отговор на въпроси и да понесат отговорността, което те по този начин и не направиха. И нищо не последва от това - Народното събрание няма по какъв начин да бъде съд, най-малкото тъй като първата и третата власт имат разнообразни пълномощия. Дори свидетелствата на Светослав Илчовски, които Темида би слушала с разширени очи, в парламентарната комисия на Мая Манолова провокираха политически фарс на правораздаване.
Работата е там, че след всяко ръководство през прехода пораждат две устойчиви публични упования - за отмъщение и за смяна (на модела, системата и пр.). Въпросът е кое първо да се удовлетвори и " по предписание " това е упованието за отмъщение, в резултат на което няма нито отмъщение, нито смяна. Защото политическата логичност е противоположната - първо смяната, в това число и на правосъдната система, а след това възмездието ще си пристигна единствено по закон. Другото е пушилка, в която столовете се разместват под изправилите се да си крещят " Мутри вън ". През 2009 Бойко Борисов също беше споделил следното: " Възмездие ще има, персонално ще участвам… Станишев и неговата партия 20 години мутризират страната ".
Властта и президентът
Пето: 45-то Народно заседание даде властта на президента - частично по насила, частично по план. Това беше плануван резултат още от митингите (включително и в мои текстове). И затвърди убеждението, че борбата за Народното събрание от предишното лято е сред военачалник Борисов и военачалник Радев. Радев в институционална асиметрия се оказа страна в нея и я завоюва, като при идващите избори е евентуално към този момент да се заприказва и за президентска република.
Защо стана по този начин е тематика на различен разбор, по-важното в този момент е дали можем да предотвратим девиациите на една власт, преди да е пристигнала, вместо да търсим отмъщение за тях, когато си отива. Девиациите на властта у нас, съгласно опита дотук, общо взето са три: криминалност, авторитарност и постсъветизация. Доколко Радев ще им се поддаде - в сегашния исторически миг зависи от партиите на митинга, които в действителност го одобриха за собствен водач и преляха парламентарен запас в президентската институция.
Дано се оправят, тъй като другояче състояние отново ще е " леле-леле ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ