Китай затвори пазарите за диви животни. Но опасността си остава
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Пандемията от ковид принуди Китай да забрани търговията с диви животни за консумация. Това обаче напълно не значи завършек на тази търговия, нито че е отминала заплахата от нови пандемии в бъдеще.
Фермите за диви животни в Китай съвсем несъмнено са отговорни за разпространяването на ковид, който до момента умъртви 2,7 милиона души по целия свят. Това гласи изводът на един отчет на Световната здравна организация (СЗО) и на китайското държавно управление. Както е известно, основното съмнение за пътя на ковид е обвързвано с един пазар за диви животни в Ухан. В момента се работи и над няколко други проучвания по въпроса, а следствията за бизнеса с диви животни в Китай ще бъдат опустошителни.
Бизнес за милиарди
Още през февруари предходната година китайските управляващи постановиха тотална възбрана на търговията с диви животни, предопределени за консумация. През 2016 година оборотът на бизнеса с диви животни в Китай е възлизал на цели 63 милиарда евро, като ¼ от продадените животни е била предопределена за консумация.
„ Наблюдавам бизнеса с диви животни в Китай към този момент от 20 години, само че решението на управляващите да го забранят доста ме изненада, “ споделя Питър Д. Ли, професор в университета в Хюстън. Той напомня, че развъждането на диви животни е потръгнало в напълно скромни мащаби през 1980-те години в Китай като част от държавна стратегия за битка против бедността. Постепенно се развила национална мрежа за превозване и продажба на диви животни по пазарите в цялата страна.
„ Транспортират ги в големи камиони: прасета, кучета, от време на време и котки, диви животни, “ изяснява професор Ли. „ Товарят ги всички дружно в тировете. И тъкмо това е казусът: когато такива големи количества животни са натъпкани на толкоз тясно място, патогените и вирусите стартират бързо да мутират. “
Всички имат интерес от този тип търговия
Лобито на бизнеса с диви животни повтаря, че той носи огромни облаги на Китай. Твърди се, че е доста по-добре да се употребяват диви животни, развъждани във ферми, а не просто хванати в гората. Важно било също така и за публичното опазване на здравето, тъй като артикули от тези животни се употребявали за приготвянето на редица обичайни китайски лекарства. В този сегмент работят цели 14 милиона души, а това било доста потребно в битката против бедността. Сред лобистите има животновъди, спедитори, ресторантьори, даже държавни служители, най-много от държавните лесничейски служби, които дават отговор за надзора над развъждането на диви животни, споделя Ли и изяснява: „ Бюджетът на лесничейската работа зависи от обсега на този бизнес, така че бюрократите имат интерес той да върви добре. “
„ Бизнесът с диви животни ефикасно оказва помощ за повишение на приходите на селските стопани и на горските служащи и усилва локалните данъчни приходи, “ се споделя в един отчет на Китайската академия по инженерство.
След наложената възбрана професор Ли чака, че огромна част от търговията с диви животни ще премине към кожарската промишленост, която и до момента е най-големият дял от бизнеса с развъждането на диви животни. „ Правителството твърди, че технологията за развъждането на диви животни за кожа не крие никакви рискове за здравето на хората, само че съгласно нас заплахата е единствено въпрос на време, “ споделя Ли.
Развъждането на екзотични животни поради кожите им обаче има същите сенчести страни, както бизнесът с диви животни за консумация: животните се държат в претъпкани кафези, начесто едно до друго. След експлоадирането на пандемията от Ковид-19 към този момент имаше произшествия с ферми за норки в Нидерландия и в Дания, където трябваше да бъдат избити милиони животни, инфектирани с вируса – тъй като от норките вирусът може да се трансферира и върху хора.
Към края на септември 2020 китайското държавно управление към този момент беше съумяло да затвори съвсем всички ферми за диви животни. Професор Ли не счита, че има заплаха от възникването на незаконен пазар на месо от екзотични животни в Китай. Повечето китайци въобще не ядат такива меса, твърди ученият: „ Търсене на змийско месо да вземем за пример няма. “
Рисковете - към този момент по-добре осъзнати
Навремето редица заведения за хранене в Китай популяризираха месото от диви животни с изказванието, че то има специфични свойства. Змийското месо, да вземем за пример, можело да помогне за лекуването на кожни проблеми. То било потребно и за умствената активност на деца, който би трябвало да поставят някакъв изпит.
Днес обаче китайските консуматори и държавното управление много по-добре осъзнават рисковете от пандемии, твърди професор Ли. А законодателните промени ще предотвратят нови дотации за бизнеса с диви животни в бъдеще. Търговията с диви животни в Китай през предходната година е направила оборот от 15 милиарда евро, а това е единствено песъчинка спрямо китайския Брутният вътрешен продукт, показва ученият от Хюстън.
Пандемията от ковид принуди Китай да забрани търговията с диви животни за консумация. Това обаче напълно не значи завършек на тази търговия, нито че е отминала заплахата от нови пандемии в бъдеще.
Фермите за диви животни в Китай съвсем несъмнено са отговорни за разпространяването на ковид, който до момента умъртви 2,7 милиона души по целия свят. Това гласи изводът на един отчет на Световната здравна организация (СЗО) и на китайското държавно управление. Както е известно, основното съмнение за пътя на ковид е обвързвано с един пазар за диви животни в Ухан. В момента се работи и над няколко други проучвания по въпроса, а следствията за бизнеса с диви животни в Китай ще бъдат опустошителни.
Бизнес за милиарди
Още през февруари предходната година китайските управляващи постановиха тотална възбрана на търговията с диви животни, предопределени за консумация. През 2016 година оборотът на бизнеса с диви животни в Китай е възлизал на цели 63 милиарда евро, като ¼ от продадените животни е била предопределена за консумация.
„ Наблюдавам бизнеса с диви животни в Китай към този момент от 20 години, само че решението на управляващите да го забранят доста ме изненада, “ споделя Питър Д. Ли, професор в университета в Хюстън. Той напомня, че развъждането на диви животни е потръгнало в напълно скромни мащаби през 1980-те години в Китай като част от държавна стратегия за битка против бедността. Постепенно се развила национална мрежа за превозване и продажба на диви животни по пазарите в цялата страна.
„ Транспортират ги в големи камиони: прасета, кучета, от време на време и котки, диви животни, “ изяснява професор Ли. „ Товарят ги всички дружно в тировете. И тъкмо това е казусът: когато такива големи количества животни са натъпкани на толкоз тясно място, патогените и вирусите стартират бързо да мутират. “
Всички имат интерес от този тип търговия
Лобито на бизнеса с диви животни повтаря, че той носи огромни облаги на Китай. Твърди се, че е доста по-добре да се употребяват диви животни, развъждани във ферми, а не просто хванати в гората. Важно било също така и за публичното опазване на здравето, тъй като артикули от тези животни се употребявали за приготвянето на редица обичайни китайски лекарства. В този сегмент работят цели 14 милиона души, а това било доста потребно в битката против бедността. Сред лобистите има животновъди, спедитори, ресторантьори, даже държавни служители, най-много от държавните лесничейски служби, които дават отговор за надзора над развъждането на диви животни, споделя Ли и изяснява: „ Бюджетът на лесничейската работа зависи от обсега на този бизнес, така че бюрократите имат интерес той да върви добре. “
„ Бизнесът с диви животни ефикасно оказва помощ за повишение на приходите на селските стопани и на горските служащи и усилва локалните данъчни приходи, “ се споделя в един отчет на Китайската академия по инженерство.
След наложената възбрана професор Ли чака, че огромна част от търговията с диви животни ще премине към кожарската промишленост, която и до момента е най-големият дял от бизнеса с развъждането на диви животни. „ Правителството твърди, че технологията за развъждането на диви животни за кожа не крие никакви рискове за здравето на хората, само че съгласно нас заплахата е единствено въпрос на време, “ споделя Ли.
Развъждането на екзотични животни поради кожите им обаче има същите сенчести страни, както бизнесът с диви животни за консумация: животните се държат в претъпкани кафези, начесто едно до друго. След експлоадирането на пандемията от Ковид-19 към този момент имаше произшествия с ферми за норки в Нидерландия и в Дания, където трябваше да бъдат избити милиони животни, инфектирани с вируса – тъй като от норките вирусът може да се трансферира и върху хора.
Към края на септември 2020 китайското държавно управление към този момент беше съумяло да затвори съвсем всички ферми за диви животни. Професор Ли не счита, че има заплаха от възникването на незаконен пазар на месо от екзотични животни в Китай. Повечето китайци въобще не ядат такива меса, твърди ученият: „ Търсене на змийско месо да вземем за пример няма. “
Рисковете - към този момент по-добре осъзнати
Навремето редица заведения за хранене в Китай популяризираха месото от диви животни с изказванието, че то има специфични свойства. Змийското месо, да вземем за пример, можело да помогне за лекуването на кожни проблеми. То било потребно и за умствената активност на деца, който би трябвало да поставят някакъв изпит.
Днес обаче китайските консуматори и държавното управление много по-добре осъзнават рисковете от пандемии, твърди професор Ли. А законодателните промени ще предотвратят нови дотации за бизнеса с диви животни в бъдеще. Търговията с диви животни в Китай през предходната година е направила оборот от 15 милиарда евро, а това е единствено песъчинка спрямо китайския Брутният вътрешен продукт, показва ученият от Хюстън.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ