Как български автори разбиха цензурата на една немска фондация - Марая Цветкова за ФАКТИ
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Наскоро в България „ гръмна “ следващият скандал с потъпкването на свободата на словото. Какво обаче е особеното на долуописания случай? Ако сме привикнали да чуваме за цензура в една или друга проправителствена национална или районна медия, то някак изключително неприятно е да забележим по какъв начин една задгранична фондация, каквато в тази ситуация е „ Конрад Аденауер “, постанова цензура на млади и на първо място свободни български създатели.
Още преди седмици нашата медия Ви осведоми, че упомената фондация саботира излизането на бял свят на сборника „ 2020 от вътрешната страна и оттатък ", само че все пак напълно скоро той бе публикуван с помощта на непримиримите старания на създателите.
За да поговорим по отношение на създалия се проблем, от ФАКТИ се свързахме с политолога Марая Цветкова, която, като се изключи че е един от създателите на наличие в сборника, е и стипендиант на фондация „ Конрад Аденауер “.
- Г-це Цветкова, да стартираме от началото, с цел да дадем изясненост на нашите читатели по проблема. Как се роди концепцията за сборника?
- „ 2020 от вътрешната страна и оттатък “ беше умислен най-вече от ръководителя на МДСБ Христина Димитрова и от журналиста Йоан Запрянов. Аз бях поканена на идващ стадий. Идеята ми хареса, тъй като създателите са забавни персони и бяхме уверени, че ще се получат материали които ще накарат читателя да размишлява върху засегнатите тематики. Важно е да отбележим, че в авторския колектив има хора с разнообразни възгледи. Вътре са поместени както партийни членове, по този начин и самостоятелни специалисти, публицисти и стипендианти. В процеса на основаването на сборника си дадох сметка, че създателите сме подбрани на един единствен принцип - никой от нас не пречупва мнението си през призмата на комсомолското мислене. В този ред на мисли, самоуверено декларирам, че разнообразието в авторския колектив е поръчител за това, че сборникът не е пропаганден материал за предизборна акция. Мнозина от създателите не са членове на никакви партии. Ние стипендиантите също нямаме безусловно никакви отговорности да харесваме или не дадени партии. И поради обстоятелството, че ДСБ е един от многото сътрудници на фондацията, от страна на стипендиантите нямаше никакъв спор на ползи. Проектът бе показан на фондация „ Конрад Аденауер “ и той бе утвърден. Преговорите по плана започнаха през есента, а в средата на декември 2020г. публикациите бяха предадени. Оттам стартира ходенето по тъгите поради уклончивите отговори от страна на фондацията. С това си закъснение и липса на изясненост - кои са неприемливите текстове, фондацията в действителност проточи нещата, с цел да се стигне до началото на предизборната акция и да изясни, че няма право на такива изявления по време на акция. Именно това бюрократично извъртане провокира острата реакция на авторския колектив. В последна сметка се веселя, че успяхме да издадем този алманах, който получи много по-голям интерес, в сравнение с сме очаквали.
- Трябва ли да се изненадваме че Западна фондация, каквато е „ Конрад Аденауер “ , заема проправителствена позиция, бяга от действителността и с това на Вас ви наложи цензура?
- Естествено, че би трябвало да се изненадваме. Много постоянно с подигравка ни питат “Ама вие какво очаквахте? “ Веднага давам отговор “Очаквах немска акуратност “. Нещо повече, една от главните полезности на фондацията е свободата на словото, дори има и медийна стратегия за Югоизточна Европа, в която се изследват всички проблеми, свързани с медиите и в България. Фондацията доста добре знае какво е положението на медиите и въобще за проблемите, свързани със свободата на словото. Аз самата съм участвала на голям брой събития по тематиката. В този ред на мисли, решението да се наложи цензура на младежи бе неправилно. Още по-зле става ситуацията и когато се прибави цензура на лични стипендианти. За жал, по времето на цялата сага ние, стипендиантите, не получихме никакво пояснение по проблема. Навярно някои ще кажат, че е несвоевременно да “скачам “ против моите хора. Държа да отбележа, че съм станала стипендиант точно поради това, че съм дейна и имам сериозно мислене. В този ред на мисли, просто извършвам отговорностите си като стипендиант. Разбира се, никой не чака фондацията да ни стартира като фрагменти, само че не се чака и да стопира изразено мнение, което в действителност е основано на полезностите на фондацията.
- Има различен абсурден миг, който е директна насмешка с труда на създателите, измежду които сте и Вие. Те се отхвърлят в последния миг от това да издадат алманах а. Как си го обяснявате това, съгласно Вас какво се е случило в последния месец на 2020 и началото на 2021 година?
- За мен проблематичните моменти са доста и те са свързани и с обясненията, които фондацията даде. Общо взето всичко се случва поради недобро обмисляне. На първо място е значимо да се каже, че създателите и тематиките бяха ясни още в самото начало на плана. Ако фондацията не е проучила кои тъкмо са създателите и не е решила, че тематиките ще им бъдат проблематични, това не е по наша виновност. Ако още тогава бяхме получили отвод, нямаше да стане проблем. Второ, ясно беше по кое време ще бъдат изборите, по тази причина ние бяхме подготвени с текстовете още през декември. Искахме да представим сборника януари месец, тъкмо с цел да се избегнат такива нелепи обстановки. Фондацията обаче реши да протаква договарянията, точно с цел да се стигне до кампанийното време и да даде аргументиран отговор, че по време на акции не може да издава политически изявления. Получихме и оправданието, че това не са научни текстове, като още от заглавията излиза наяве, че не са. Не е било и съществена цел да бъдат. Тогава се повдигна въпросът, има ли метод този алманах да види бял свят без фондацията. След това получихме предлагането да се разгласяват единствено текстовете на външнополитическа тема и с това аргументът за ненаучността на текстовете олекна. Е, какво се получава? Излиза, че публикациите за България са ненаучни, а тези за Европейски Съюз и света са? Още нещо, един от създателите е писал две тематики - вътрешна и външнополитическа. Как да повярва, че едната му публикация е ненаучна, а другата е? Не съм последовател на тезата, че някой „ исполин “ от Германия по този начин е наредил. Първо, тъй като в Германия към този миг има други належащи проблеми, и второ, тъй като прехвърлянето на топката отстранява отговорността от фондацията в България, която взе това решение.
- След тази преживелица, по какъв начин се чувствате Вие, която сте стипендиант на въпросната фондация?
- Моята съвест е чиста. В нито един миг не съм кривнала от полезностите на фондацията. Не тъй като не би трябвало, а тъй като имам вяра в тях. Когато получавах стипендия, преизпълних своите отговорности като стипендиант и вложих всичките си старания в ръководството и поддържането на стипендиантския колектив. Това е една дребна, само че много консистентна общественост от стойностни хора. Никой от тях не е очаквал, че ще си мълча по тематиката. Ако бях замълчала, щях да слага черно леке върху всичко, което съм говорила пред стипендиантите. Разочарованието ми идва от работещите във фондацията, които би трябвало да подсигуряват правото ни на независимост на словото. Досега не бях получавала указания за това какво може и какво не може да се приказва и се надявам този епизод да не се повтаря.
- Ще се съгласите ли с тезата, че зад заявените положителни планове на тази и сходни фондации се крие двуличие?
- Ако изхождах от такова изначално съмнение, нямаше да съм част от общността към тази фондация. Все си мисля обаче, че капацитетът на тези фондации би могъл да се разгърне доста повече с подбирането на по-добри сътрудници, които в действителност да имат дела зад себе си, а не да вършат проформа събития, за които да получават значително суми като финансиране. Ясно е, че с помощта на разнообразни партийни сътрудници имиджът на тези фондации е много засегнат. Това обаче е проблем на ръководителите на фондациите в България. Вместо да се натъртва на финансирането на обучителни партийни семинари, могат несмущаемо да издават повече изявления. Всяка от тези фондации може да открие самостоятелни младежи, вярващи в съответните ѝ полезности. В това отношение фондация „ Конрад Аденауер “ се оправя най-добре, само че може и доста повече, тъй като най-смислените сътрудници на фондацията са точно нейните стипендианти.
Наскоро в България „ гръмна “ следващият скандал с потъпкването на свободата на словото. Какво обаче е особеното на долуописания случай? Ако сме привикнали да чуваме за цензура в една или друга проправителствена национална или районна медия, то някак изключително неприятно е да забележим по какъв начин една задгранична фондация, каквато в тази ситуация е „ Конрад Аденауер “, постанова цензура на млади и на първо място свободни български създатели.
Още преди седмици нашата медия Ви осведоми, че упомената фондация саботира излизането на бял свят на сборника „ 2020 от вътрешната страна и оттатък ", само че все пак напълно скоро той бе публикуван с помощта на непримиримите старания на създателите.
За да поговорим по отношение на създалия се проблем, от ФАКТИ се свързахме с политолога Марая Цветкова, която, като се изключи че е един от създателите на наличие в сборника, е и стипендиант на фондация „ Конрад Аденауер “.
- Г-це Цветкова, да стартираме от началото, с цел да дадем изясненост на нашите читатели по проблема. Как се роди концепцията за сборника?
- „ 2020 от вътрешната страна и оттатък “ беше умислен най-вече от ръководителя на МДСБ Христина Димитрова и от журналиста Йоан Запрянов. Аз бях поканена на идващ стадий. Идеята ми хареса, тъй като създателите са забавни персони и бяхме уверени, че ще се получат материали които ще накарат читателя да размишлява върху засегнатите тематики. Важно е да отбележим, че в авторския колектив има хора с разнообразни възгледи. Вътре са поместени както партийни членове, по този начин и самостоятелни специалисти, публицисти и стипендианти. В процеса на основаването на сборника си дадох сметка, че създателите сме подбрани на един единствен принцип - никой от нас не пречупва мнението си през призмата на комсомолското мислене. В този ред на мисли, самоуверено декларирам, че разнообразието в авторския колектив е поръчител за това, че сборникът не е пропаганден материал за предизборна акция. Мнозина от създателите не са членове на никакви партии. Ние стипендиантите също нямаме безусловно никакви отговорности да харесваме или не дадени партии. И поради обстоятелството, че ДСБ е един от многото сътрудници на фондацията, от страна на стипендиантите нямаше никакъв спор на ползи. Проектът бе показан на фондация „ Конрад Аденауер “ и той бе утвърден. Преговорите по плана започнаха през есента, а в средата на декември 2020г. публикациите бяха предадени. Оттам стартира ходенето по тъгите поради уклончивите отговори от страна на фондацията. С това си закъснение и липса на изясненост - кои са неприемливите текстове, фондацията в действителност проточи нещата, с цел да се стигне до началото на предизборната акция и да изясни, че няма право на такива изявления по време на акция. Именно това бюрократично извъртане провокира острата реакция на авторския колектив. В последна сметка се веселя, че успяхме да издадем този алманах, който получи много по-голям интерес, в сравнение с сме очаквали.
- Трябва ли да се изненадваме че Западна фондация, каквато е „ Конрад Аденауер “ , заема проправителствена позиция, бяга от действителността и с това на Вас ви наложи цензура?
- Естествено, че би трябвало да се изненадваме. Много постоянно с подигравка ни питат “Ама вие какво очаквахте? “ Веднага давам отговор “Очаквах немска акуратност “. Нещо повече, една от главните полезности на фондацията е свободата на словото, дори има и медийна стратегия за Югоизточна Европа, в която се изследват всички проблеми, свързани с медиите и в България. Фондацията доста добре знае какво е положението на медиите и въобще за проблемите, свързани със свободата на словото. Аз самата съм участвала на голям брой събития по тематиката. В този ред на мисли, решението да се наложи цензура на младежи бе неправилно. Още по-зле става ситуацията и когато се прибави цензура на лични стипендианти. За жал, по времето на цялата сага ние, стипендиантите, не получихме никакво пояснение по проблема. Навярно някои ще кажат, че е несвоевременно да “скачам “ против моите хора. Държа да отбележа, че съм станала стипендиант точно поради това, че съм дейна и имам сериозно мислене. В този ред на мисли, просто извършвам отговорностите си като стипендиант. Разбира се, никой не чака фондацията да ни стартира като фрагменти, само че не се чака и да стопира изразено мнение, което в действителност е основано на полезностите на фондацията.
- Има различен абсурден миг, който е директна насмешка с труда на създателите, измежду които сте и Вие. Те се отхвърлят в последния миг от това да издадат алманах а. Как си го обяснявате това, съгласно Вас какво се е случило в последния месец на 2020 и началото на 2021 година?
- За мен проблематичните моменти са доста и те са свързани и с обясненията, които фондацията даде. Общо взето всичко се случва поради недобро обмисляне. На първо място е значимо да се каже, че създателите и тематиките бяха ясни още в самото начало на плана. Ако фондацията не е проучила кои тъкмо са създателите и не е решила, че тематиките ще им бъдат проблематични, това не е по наша виновност. Ако още тогава бяхме получили отвод, нямаше да стане проблем. Второ, ясно беше по кое време ще бъдат изборите, по тази причина ние бяхме подготвени с текстовете още през декември. Искахме да представим сборника януари месец, тъкмо с цел да се избегнат такива нелепи обстановки. Фондацията обаче реши да протаква договарянията, точно с цел да се стигне до кампанийното време и да даде аргументиран отговор, че по време на акции не може да издава политически изявления. Получихме и оправданието, че това не са научни текстове, като още от заглавията излиза наяве, че не са. Не е било и съществена цел да бъдат. Тогава се повдигна въпросът, има ли метод този алманах да види бял свят без фондацията. След това получихме предлагането да се разгласяват единствено текстовете на външнополитическа тема и с това аргументът за ненаучността на текстовете олекна. Е, какво се получава? Излиза, че публикациите за България са ненаучни, а тези за Европейски Съюз и света са? Още нещо, един от създателите е писал две тематики - вътрешна и външнополитическа. Как да повярва, че едната му публикация е ненаучна, а другата е? Не съм последовател на тезата, че някой „ исполин “ от Германия по този начин е наредил. Първо, тъй като в Германия към този миг има други належащи проблеми, и второ, тъй като прехвърлянето на топката отстранява отговорността от фондацията в България, която взе това решение.
- След тази преживелица, по какъв начин се чувствате Вие, която сте стипендиант на въпросната фондация?
- Моята съвест е чиста. В нито един миг не съм кривнала от полезностите на фондацията. Не тъй като не би трябвало, а тъй като имам вяра в тях. Когато получавах стипендия, преизпълних своите отговорности като стипендиант и вложих всичките си старания в ръководството и поддържането на стипендиантския колектив. Това е една дребна, само че много консистентна общественост от стойностни хора. Никой от тях не е очаквал, че ще си мълча по тематиката. Ако бях замълчала, щях да слага черно леке върху всичко, което съм говорила пред стипендиантите. Разочарованието ми идва от работещите във фондацията, които би трябвало да подсигуряват правото ни на независимост на словото. Досега не бях получавала указания за това какво може и какво не може да се приказва и се надявам този епизод да не се повтаря.
- Ще се съгласите ли с тезата, че зад заявените положителни планове на тази и сходни фондации се крие двуличие?
- Ако изхождах от такова изначално съмнение, нямаше да съм част от общността към тази фондация. Все си мисля обаче, че капацитетът на тези фондации би могъл да се разгърне доста повече с подбирането на по-добри сътрудници, които в действителност да имат дела зад себе си, а не да вършат проформа събития, за които да получават значително суми като финансиране. Ясно е, че с помощта на разнообразни партийни сътрудници имиджът на тези фондации е много засегнат. Това обаче е проблем на ръководителите на фондациите в България. Вместо да се натъртва на финансирането на обучителни партийни семинари, могат несмущаемо да издават повече изявления. Всяка от тези фондации може да открие самостоятелни младежи, вярващи в съответните ѝ полезности. В това отношение фондация „ Конрад Аденауер “ се оправя най-добре, само че може и доста повече, тъй като най-смислените сътрудници на фондацията са точно нейните стипендианти.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ