Нелегитимен ли е Народният съд?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Премиерът Бойко Борисов пусна пост в персоналната си страница във Facebook под заглавие „ Вечна памет на жертвите на комунистическия режим “, отдаден на Народния съд. Нека да забележим дали този съд е бил нелегитимен.
Народният съд е основан в сходство с няколко решения на Великите сили от антихитлеристката коалиция по време на войната и особено по силата на член 5 на Парижкия кротичък контракт, задължаващ България да организира подобен съд. В сходство с тези решения държавното управление на Отечествен фронт приема „ Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за замесване България в Световната война против съюзените нации и за злодеянията, свързани с нея”. Създаването му е доказано от съглашението на четирите Велики сили от 8 август 1945 година в Лондон и от декларация на Общото заседание на Организация на обединените нации от 11 декември 1946 година, както и от Женевската спогодба от 1949 година в отбрана на жертвите от Втората международна война.
В интернационален проект Народният съд е законен и в никакъв случай никоя от Великите сили не го е обявявала за незаконен. Провеждането му става под надзора на междусъюзническата контролна комисия в София, която не е оспорила решенията му. Народният съд, който е произнесъл смъртни присъди, не е дело на „ комунистическия режим “. Той е основан от държавното управление на Отечествен фронт, в което компартията има единствено 4 министри от общо 16. Самият водач на Български земеделски народен съюз Никола Петков е подкрепил основаването и решенията на Народния съд.
Ето за какво, мъчно може да се одобри и изказванието, че този съд не бил „ съд” и че жертва на Народния съд е елитът на нацията. Вярно е, че редица от наказаните на гибел и разстреляни някогашни държавници не са заслужавали такива тежки присъди. Но какъв хайлайф са депутатите и членовете на държавните управления, които одобряват мракобесни и антисемитски закони, които вкарват България в съюз с нацистка Германия и афишират война на Съединени американски щати и Англия, което довежда до бомбардировки над десетки български градове и села, до хиляди разрушени здания и до гибелта на близо 1800 българи? Те са виновни и за бруталната кавга с участниците в съпротивата против режима, която се санкционира с нечувано безвластие и свирепост. За отрязана партизанска глава се заплащат по 50 000 лв., ятаци са избивани без съд и къщите им са опожарявани.
Пленените партизани са били разстрелвани на място. Но и изправените на съд съперници на властта не са могли да разчитат на обективен развой, тъй като тогавашният Закон за допълнение и изменение на Закон за задълженията и договорите, който апропо планува и смъртни присъди на малолетни, ги лишава от всевъзможни права. Да, наказан на гибел е известеният хирург проф. Александър Станишев, само че към 9-ти септември 1944 година той е министър на вътрешните работи и на него персонално се рапортува за избити партизани и ятаци и за утвърдените и заплатени от министерството му хонорари на направилите изтезанията.
От Народния съд са произнесени присъди и над тези, които след Деветоюнския прелом провеждат и вземат участие в избиването без съд и присъди освен на хиляди земеделци и комунисти, само че и в действителност на цвета на българската интелигенция. След атентата в черквата „ Св. Неделя”, министърът на войната Иван Вълков издава заповед, в която написа: „ Преди всичко би трябвало да се унищожават най-способните и най-смелите носители на тези хрумвания - интелигенцията! “. Така и става, без съд и присъда и след мъчения са убити поетите Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Георги Шейтанов, публицистите Йосиф Хербст и Ана Маймункова са убити след мъчения и изгорени в пещите на полицията... На 17 февруари 1925 година на улицата е убит депутатът Тодор Страшимиров, който се е осмелил да запита в Народното събрание министрите на проф. Цанков: „ Вие избихте толкоз интелигенти! Защо?”.
Съдебни процеси като Народния съд се организират в доста страни след края на войната - във Франция, Италия, Холандия, Полша, Чехословакия, Румъния, Югославия, а наказаните на дълги години затвор и гибел са хиляди. Събитията към Народния съд са мъчителна страница от българската история. Както и тези в интервала от 1923 до 1944 година И те би трябвало да бъдат оценени обективно и независимо.
Коментар на Антон Гицов за в. " Труд "
Премиерът Бойко Борисов пусна пост в персоналната си страница във Facebook под заглавие „ Вечна памет на жертвите на комунистическия режим “, отдаден на Народния съд. Нека да забележим дали този съд е бил нелегитимен.
Народният съд е основан в сходство с няколко решения на Великите сили от антихитлеристката коалиция по време на войната и особено по силата на член 5 на Парижкия кротичък контракт, задължаващ България да организира подобен съд. В сходство с тези решения държавното управление на Отечествен фронт приема „ Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за замесване България в Световната война против съюзените нации и за злодеянията, свързани с нея”. Създаването му е доказано от съглашението на четирите Велики сили от 8 август 1945 година в Лондон и от декларация на Общото заседание на Организация на обединените нации от 11 декември 1946 година, както и от Женевската спогодба от 1949 година в отбрана на жертвите от Втората международна война.
В интернационален проект Народният съд е законен и в никакъв случай никоя от Великите сили не го е обявявала за незаконен. Провеждането му става под надзора на междусъюзническата контролна комисия в София, която не е оспорила решенията му. Народният съд, който е произнесъл смъртни присъди, не е дело на „ комунистическия режим “. Той е основан от държавното управление на Отечествен фронт, в което компартията има единствено 4 министри от общо 16. Самият водач на Български земеделски народен съюз Никола Петков е подкрепил основаването и решенията на Народния съд.
Ето за какво, мъчно може да се одобри и изказванието, че този съд не бил „ съд” и че жертва на Народния съд е елитът на нацията. Вярно е, че редица от наказаните на гибел и разстреляни някогашни държавници не са заслужавали такива тежки присъди. Но какъв хайлайф са депутатите и членовете на държавните управления, които одобряват мракобесни и антисемитски закони, които вкарват България в съюз с нацистка Германия и афишират война на Съединени американски щати и Англия, което довежда до бомбардировки над десетки български градове и села, до хиляди разрушени здания и до гибелта на близо 1800 българи? Те са виновни и за бруталната кавга с участниците в съпротивата против режима, която се санкционира с нечувано безвластие и свирепост. За отрязана партизанска глава се заплащат по 50 000 лв., ятаци са избивани без съд и къщите им са опожарявани.
Пленените партизани са били разстрелвани на място. Но и изправените на съд съперници на властта не са могли да разчитат на обективен развой, тъй като тогавашният Закон за допълнение и изменение на Закон за задълженията и договорите, който апропо планува и смъртни присъди на малолетни, ги лишава от всевъзможни права. Да, наказан на гибел е известеният хирург проф. Александър Станишев, само че към 9-ти септември 1944 година той е министър на вътрешните работи и на него персонално се рапортува за избити партизани и ятаци и за утвърдените и заплатени от министерството му хонорари на направилите изтезанията.
От Народния съд са произнесени присъди и над тези, които след Деветоюнския прелом провеждат и вземат участие в избиването без съд и присъди освен на хиляди земеделци и комунисти, само че и в действителност на цвета на българската интелигенция. След атентата в черквата „ Св. Неделя”, министърът на войната Иван Вълков издава заповед, в която написа: „ Преди всичко би трябвало да се унищожават най-способните и най-смелите носители на тези хрумвания - интелигенцията! “. Така и става, без съд и присъда и след мъчения са убити поетите Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Георги Шейтанов, публицистите Йосиф Хербст и Ана Маймункова са убити след мъчения и изгорени в пещите на полицията... На 17 февруари 1925 година на улицата е убит депутатът Тодор Страшимиров, който се е осмелил да запита в Народното събрание министрите на проф. Цанков: „ Вие избихте толкоз интелигенти! Защо?”.
Съдебни процеси като Народния съд се организират в доста страни след края на войната - във Франция, Италия, Холандия, Полша, Чехословакия, Румъния, Югославия, а наказаните на дълги години затвор и гибел са хиляди. Събитията към Народния съд са мъчителна страница от българската история. Както и тези в интервала от 1923 до 1944 година И те би трябвало да бъдат оценени обективно и независимо.
Коментар на Антон Гицов за в. " Труд "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ