В каква България искат да живеят студентите - пред ФАКТИ разказват самите те
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Някога 8. декември беше ден за паста и вино в ресторант, а по-късно циркулиране на питейните заведения до ранни зори. Впрочем тогава множеството елементарни петъци, а от време на време и вторници минаваха в сходен сюжет. В сегашните пандемични условия обаче сходно свободно реене не е допустимо.
С оглед на обтегнатата политическа, икономическа и обществена конюнктура в страната и света, от ФАКТИ взехме решение да се обърнем към студентите в деня на празника им и да ги попитаме в каква България желаят да живеят, дали след завършването на образованието си ще останат в родината си, ще честват ли и по какъв начин тази година.
Сава Недев е студент в четвърти курс в компетентност „ Скандинавистика “ на Софийския университет „ Свети Климент Охридски “. На въпроса дали желае да живее в България и да се развива тук, неговият отговор е: „ Не изключително, най-малко до момента в който съм млад желая да обиколя света и да пребивавам в разнообразни страни. Бих се прибирал, само че не си представям целият ми живот от-до да бъде прекаран тук “. Сава желае да живее в България, която е „ по-организирана, транспарантна, възприемчива, новаторска и с управници, на които им пука най-малко една концепция повече за хората “. Днес той няма да чества студентския празник.
Кристина Димова е студентка по „ Журналистика “. Тя е в трети курс и също следва в СУ. Тя желае да живее в „ рационална и прагматична България “. „ Може би това не е предстоящ отговор от младеж, изключително студент, само че страната ни в действителност има потребност от прагматика, която да не стига единствено до такава степен да разпределиш заплатата си съвършено по отношение на базисните си потребности. От опцията ми да пътувам отвън България, знам, че всяка страна има инфраструктурни проблеми, бори се за " по-зелени " политики, по тази причина и знам, че тази част от образа на родината ми не е толкоз основна. Само разсъдъкът обаче може да ни помогне и в елементарния ден тук, и в спешната обстановка “, сподели още тя.
Кристина е безапелационна, че желае да живее в България. „ Това е повода да запиша и в български университет “, добавя студентката. Относно дали България ще бъде мястото, на което тя ще се развива, Кристина отговори: „ През по-голямата част от живота си, сигурно да. Аз обаче съм последовател на концепцията човек да отиде и да учи/работи най-малко за избран интервал от време в друга страна и да приложи тук най-хубавите способи, на които се е научил в този развой. Затова не мога да кажа, че през целия си професионален ще се развъртвам тук “.
Кристина желае да живее по този начин, че да не я е боязън в близкото бъдеще да сътвори семейство. „ Защото в този момент заобикалящата среда би трансформирала появяването на нов живот в безапелационен стрес както за детето, по този начин и за родителите “, сподели тя.
Тази година студентката по „ Журналистика “ няма да чества празника. „ Разумът е единственото нещо, което ме стопира да го направя. Всъщност тази обстановка изправи доста от околните ми другари, студенти като мен, пред стопански усложнения и сега всички работим и учим по едно и също време. Затова аз и приятелят ми, който също е студент, ще си кажем наздраве за празника в домашни условия. Когато всичко това завърши, ще имаме опция още веднъж да се съберем с сътрудниците и да сме естествени студенти, които желаят просто да са млади и да се забавляват “, счита Кристина.
Севина Димитрова е следва „ Славянска лингвистика “ в Софийския университет и в е пети курс. Тя в никакъв случай не е чествала 8. декември, тази година няма да е изключение. „ Искам да пребивавам в некорумпирана България с по-добро опазване на здравето. България, която не третира жителите си като нарушители, когато си търсят правата “, сподели тя. „ Искам да остана тук, желая да пребивавам добре, да работя “по професия”. Да взимам някаква естествена заплата, само че в случай че може да не съм касиерка в супермаркет “, добави студентката. „ Не знам какъв брой ще се развъртвам, по-скоро ще оставам жив “, счита още тя.
Емилия Илиева е част от магистърската стратегия „ Рекламен мениджмънт и образен брандинг “ на Нов български университет. „ Със сигурност желая да остана тук. Въпреки че с приятеля ми изкарах един учебен срок по „ Еразъм “ в Полша и постоянно се майтапим, че може би е време да се върнем, действително считам, че моето място е тук. Обичам да мисля на този език и да пребивавам измежду хора, за които " да, но не " е логически израз. Устремът ми за пътувания и опознаване на света е жив и гладен, за жалост сега няма по какъв начин го заситя “, сподели тя.
„ Иска ми се да пребивавам в подредена България. Да се изкорени това неуважение в " хубава работа, но българска ". Да е чисто, освен в градската среда, само че и в политиката, в съзнанията на хората. Да сме по-единни и живеещи в симбиоза, а не всеки за себе си, пък каквото стане. Да има бъдеще и вяра, колкото и да звучи като факсимиле. Знам, че има младежи, които желаят да останат тук. Познавам мнозина. Искам да пребивавам в България, която не ги отхвърля от тези им фантазии “, сподели още тя.
„ Искам да пребивавам умерено. Битът ми да е не изтъкан от мисли за сметки и да се постанова да съм финансов акробат, с цел да върша чудеса в закрепването на персоналния бюджет. Да мога умерено да отстранявам средства за просвета и да се развъртвам, каквото и да значи за другите това “, добави студентката. „ Днес е последният ми 8. декември като студент и по стичане на събитията последният ми ден от 14-дневната карантина. За страдание, иска ми се размине празнуването, но както споделят хората " да сме живи и здрави ", празници ще има “, сподели Емилия.
Моника Венева е студент по британска лингвистика в пети курс в Софийския университет. „ Да, желая да пребивавам в България. Искам България, в която има естествени европейски заплати, в която квалифицирания труд не е най-ниско заплатен и в която не е нужно заради учредено съмнение към ръководещите хората да търсят конспирации във всичко “, счита тя. Моника тази година няма да чества. „ Няма да чествам 8 декември, тъй като няма смисъл в този момент в локдауна “, сподели студентката.
Аня Ганева е студентка по „ Скандинавистика “ в СУ в четвърти курс. „ Искам да остана в България, да се развъртвам и да пребивавам тук. За мен тук има задоволително благоприятни условия за всеки, който има предпочитание да се постарае. Никой не ни стопира да учим и работим това, което желаеме, само че единствено в случай че поставим задоволително доста старания. Много обичам да пътувам, само че на екскурзия или по стратегия за малко, по този начин ми се желае да обиколя доста страни, само че не и да се местя в някоя от тях са пребивавам или работя. Искам да развъртвам капацитета си тук, да изградя своето бъдеще в родината, а не да " тичам към Терминал 2 ", без първо най-малко да опитам тук “, счита тя.
„ Искам България да бъде по-необременена от обири, корупция, произволи и от грешките на предишното и сегашното, желая нашето потомство да се бори за по-добрия ни живот и в действителност да покаже капацитета на България пред Европа и света. Защото тук има премного интелигентни и амбициозни младежи, които, в случай че им се даде късмет, могат да реализират единствено най-хубавото “, сподели още тя.
Студентката има планове да чества студентския празник довечера. Ще го направи онлайн във видеоразговор.
Ралица Стайкова е студент по право в трети курс, в Юридическия факултет на СУ. " Искам да пребивавам в една страна, в която най-малко едно нещо работи като хората. Страна, в която законодателната система се поддържа, почита и зачита, където работят съзнателни фрагменти, защитаващи закона и правата на хората. Искам да пребивавам в страна, в която образованието е на равнище. Като основоподдържаща система за всяко едно развиване, образованието се нуждае от необикновено количество качествени промени. От него стартират всички във всички сфери на обществото. Развитието е като една къща - без здрави основи всичко рухва. Като студент по право всеки ден ставам очевидец на невероятни парадокси в професионален проект ", сподели Ралица.
" Бих останала да пребивавам в България, тъй като никоя страна не може да замести родното ми място, само че без смяна не виждам ярко бъдеще. Надявам се тези промени въпреки всичко да се състоят. За нас е късно, ние към този момент навлизаме в кариерното си развиване, само че в действителност бих желала някой ден децата ми да получат по-добър старт ", добави тя.
Габриела Крумова е студент в магистърска стратегия " Счетоводство и надзор " в УНСС и тази година няма да чества Студентския празник. " Искам да остана в България, желая да работя тук, да се развъртвам, да строя кариера, а и семейство ", сподели тя. " В каква България желая да пребивавам не мога да кажа тъкмо, само че за мен е значимо да бъде скъп честният труд и да бъде уместно заплатен. Страната да бъдем ръководена от образовани и съответни хора, да се взимат разумни и рационални решения, и най-много да се мисли за хората - сега виждаме наклонност да е тъкмо противоположното ", счита тя.
" Относно това по какъв начин желая да пребивавам - умерено. Искам да мога да оглеждам децата си в страна, която може да им подсигури обучение. Искам родителите да се грижат за възпитанието на децата си. Искам да мога да разгадавам на опазването на здравето, че ще вижда мен и околните ми като хора, на които би трябвало да помогне, а не същества, чиито пари би трябвало да бъдат взети непременно. Не съм алчна, само че бих желала да пребивавам без да ми се постанова да тегля заеми, да мисля от какво да икономисвам и кое би трябвало да бъде закупено непременно ", сподели още тя.
Някога 8. декември беше ден за паста и вино в ресторант, а по-късно циркулиране на питейните заведения до ранни зори. Впрочем тогава множеството елементарни петъци, а от време на време и вторници минаваха в сходен сюжет. В сегашните пандемични условия обаче сходно свободно реене не е допустимо.
С оглед на обтегнатата политическа, икономическа и обществена конюнктура в страната и света, от ФАКТИ взехме решение да се обърнем към студентите в деня на празника им и да ги попитаме в каква България желаят да живеят, дали след завършването на образованието си ще останат в родината си, ще честват ли и по какъв начин тази година.
Сава Недев е студент в четвърти курс в компетентност „ Скандинавистика “ на Софийския университет „ Свети Климент Охридски “. На въпроса дали желае да живее в България и да се развива тук, неговият отговор е: „ Не изключително, най-малко до момента в който съм млад желая да обиколя света и да пребивавам в разнообразни страни. Бих се прибирал, само че не си представям целият ми живот от-до да бъде прекаран тук “. Сава желае да живее в България, която е „ по-организирана, транспарантна, възприемчива, новаторска и с управници, на които им пука най-малко една концепция повече за хората “. Днес той няма да чества студентския празник.
Кристина Димова е студентка по „ Журналистика “. Тя е в трети курс и също следва в СУ. Тя желае да живее в „ рационална и прагматична България “. „ Може би това не е предстоящ отговор от младеж, изключително студент, само че страната ни в действителност има потребност от прагматика, която да не стига единствено до такава степен да разпределиш заплатата си съвършено по отношение на базисните си потребности. От опцията ми да пътувам отвън България, знам, че всяка страна има инфраструктурни проблеми, бори се за " по-зелени " политики, по тази причина и знам, че тази част от образа на родината ми не е толкоз основна. Само разсъдъкът обаче може да ни помогне и в елементарния ден тук, и в спешната обстановка “, сподели още тя.
Кристина е безапелационна, че желае да живее в България. „ Това е повода да запиша и в български университет “, добавя студентката. Относно дали България ще бъде мястото, на което тя ще се развива, Кристина отговори: „ През по-голямата част от живота си, сигурно да. Аз обаче съм последовател на концепцията човек да отиде и да учи/работи най-малко за избран интервал от време в друга страна и да приложи тук най-хубавите способи, на които се е научил в този развой. Затова не мога да кажа, че през целия си професионален ще се развъртвам тук “.
Кристина желае да живее по този начин, че да не я е боязън в близкото бъдеще да сътвори семейство. „ Защото в този момент заобикалящата среда би трансформирала появяването на нов живот в безапелационен стрес както за детето, по този начин и за родителите “, сподели тя.
Тази година студентката по „ Журналистика “ няма да чества празника. „ Разумът е единственото нещо, което ме стопира да го направя. Всъщност тази обстановка изправи доста от околните ми другари, студенти като мен, пред стопански усложнения и сега всички работим и учим по едно и също време. Затова аз и приятелят ми, който също е студент, ще си кажем наздраве за празника в домашни условия. Когато всичко това завърши, ще имаме опция още веднъж да се съберем с сътрудниците и да сме естествени студенти, които желаят просто да са млади и да се забавляват “, счита Кристина.
Севина Димитрова е следва „ Славянска лингвистика “ в Софийския университет и в е пети курс. Тя в никакъв случай не е чествала 8. декември, тази година няма да е изключение. „ Искам да пребивавам в некорумпирана България с по-добро опазване на здравето. България, която не третира жителите си като нарушители, когато си търсят правата “, сподели тя. „ Искам да остана тук, желая да пребивавам добре, да работя “по професия”. Да взимам някаква естествена заплата, само че в случай че може да не съм касиерка в супермаркет “, добави студентката. „ Не знам какъв брой ще се развъртвам, по-скоро ще оставам жив “, счита още тя.
Емилия Илиева е част от магистърската стратегия „ Рекламен мениджмънт и образен брандинг “ на Нов български университет. „ Със сигурност желая да остана тук. Въпреки че с приятеля ми изкарах един учебен срок по „ Еразъм “ в Полша и постоянно се майтапим, че може би е време да се върнем, действително считам, че моето място е тук. Обичам да мисля на този език и да пребивавам измежду хора, за които " да, но не " е логически израз. Устремът ми за пътувания и опознаване на света е жив и гладен, за жалост сега няма по какъв начин го заситя “, сподели тя.
„ Иска ми се да пребивавам в подредена България. Да се изкорени това неуважение в " хубава работа, но българска ". Да е чисто, освен в градската среда, само че и в политиката, в съзнанията на хората. Да сме по-единни и живеещи в симбиоза, а не всеки за себе си, пък каквото стане. Да има бъдеще и вяра, колкото и да звучи като факсимиле. Знам, че има младежи, които желаят да останат тук. Познавам мнозина. Искам да пребивавам в България, която не ги отхвърля от тези им фантазии “, сподели още тя.
„ Искам да пребивавам умерено. Битът ми да е не изтъкан от мисли за сметки и да се постанова да съм финансов акробат, с цел да върша чудеса в закрепването на персоналния бюджет. Да мога умерено да отстранявам средства за просвета и да се развъртвам, каквото и да значи за другите това “, добави студентката. „ Днес е последният ми 8. декември като студент и по стичане на събитията последният ми ден от 14-дневната карантина. За страдание, иска ми се размине празнуването, но както споделят хората " да сме живи и здрави ", празници ще има “, сподели Емилия.
Моника Венева е студент по британска лингвистика в пети курс в Софийския университет. „ Да, желая да пребивавам в България. Искам България, в която има естествени европейски заплати, в която квалифицирания труд не е най-ниско заплатен и в която не е нужно заради учредено съмнение към ръководещите хората да търсят конспирации във всичко “, счита тя. Моника тази година няма да чества. „ Няма да чествам 8 декември, тъй като няма смисъл в този момент в локдауна “, сподели студентката.
Аня Ганева е студентка по „ Скандинавистика “ в СУ в четвърти курс. „ Искам да остана в България, да се развъртвам и да пребивавам тук. За мен тук има задоволително благоприятни условия за всеки, който има предпочитание да се постарае. Никой не ни стопира да учим и работим това, което желаеме, само че единствено в случай че поставим задоволително доста старания. Много обичам да пътувам, само че на екскурзия или по стратегия за малко, по този начин ми се желае да обиколя доста страни, само че не и да се местя в някоя от тях са пребивавам или работя. Искам да развъртвам капацитета си тук, да изградя своето бъдеще в родината, а не да " тичам към Терминал 2 ", без първо най-малко да опитам тук “, счита тя.
„ Искам България да бъде по-необременена от обири, корупция, произволи и от грешките на предишното и сегашното, желая нашето потомство да се бори за по-добрия ни живот и в действителност да покаже капацитета на България пред Европа и света. Защото тук има премного интелигентни и амбициозни младежи, които, в случай че им се даде късмет, могат да реализират единствено най-хубавото “, сподели още тя.
Студентката има планове да чества студентския празник довечера. Ще го направи онлайн във видеоразговор.
Ралица Стайкова е студент по право в трети курс, в Юридическия факултет на СУ. " Искам да пребивавам в една страна, в която най-малко едно нещо работи като хората. Страна, в която законодателната система се поддържа, почита и зачита, където работят съзнателни фрагменти, защитаващи закона и правата на хората. Искам да пребивавам в страна, в която образованието е на равнище. Като основоподдържаща система за всяко едно развиване, образованието се нуждае от необикновено количество качествени промени. От него стартират всички във всички сфери на обществото. Развитието е като една къща - без здрави основи всичко рухва. Като студент по право всеки ден ставам очевидец на невероятни парадокси в професионален проект ", сподели Ралица.
" Бих останала да пребивавам в България, тъй като никоя страна не може да замести родното ми място, само че без смяна не виждам ярко бъдеще. Надявам се тези промени въпреки всичко да се състоят. За нас е късно, ние към този момент навлизаме в кариерното си развиване, само че в действителност бих желала някой ден децата ми да получат по-добър старт ", добави тя.
Габриела Крумова е студент в магистърска стратегия " Счетоводство и надзор " в УНСС и тази година няма да чества Студентския празник. " Искам да остана в България, желая да работя тук, да се развъртвам, да строя кариера, а и семейство ", сподели тя. " В каква България желая да пребивавам не мога да кажа тъкмо, само че за мен е значимо да бъде скъп честният труд и да бъде уместно заплатен. Страната да бъдем ръководена от образовани и съответни хора, да се взимат разумни и рационални решения, и най-много да се мисли за хората - сега виждаме наклонност да е тъкмо противоположното ", счита тя.
" Относно това по какъв начин желая да пребивавам - умерено. Искам да мога да оглеждам децата си в страна, която може да им подсигури обучение. Искам родителите да се грижат за възпитанието на децата си. Искам да мога да разгадавам на опазването на здравето, че ще вижда мен и околните ми като хора, на които би трябвало да помогне, а не същества, чиито пари би трябвало да бъдат взети непременно. Не съм алчна, само че бих желала да пребивавам без да ми се постанова да тегля заеми, да мисля от какво да икономисвам и кое би трябвало да бъде закупено непременно ", сподели още тя.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ