Скитащи наблюдения 4 - Норкагейт
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар за ФАКТИ от Иван Драгоев
Норката (Neovison vison) е бозайник див звяр от фамилията на мустелидите. Живее най-вече в Северна Америка. Има необятна глава, къси уши и гъста и красива четина. Тя го трансформира в “ценен продукт” за стилната промишленост.
Поради това 30 000 хиляди визони са импортирани през 20-те години на предишния ХХ в. в Съюз на съветските социалистически републики.
Резултатите са повече от плачевни, тъй като без естествени неприятели и с помощта на способността си за акомодация и войнствения си темперамент, това симпатично животно стартира да унищожава локалната фауна. През 2013 година е разгласен от испанското държавно управление за другоземен инвазивен тип и е признат проект за ектерминирането му.
Ценността на визонаовата кожа за стилната промишленост води до основаването на ферми първо в Съединени американски щати през 1866-67 година и по-късно при започване на ХХ в. образецът е последван в Европа. Най-големият производител в света до скоро бе Дания, следвана от Холандия и Испания.
Друга специфичност на визона е това, че е притежател на заболявания като Plasmocitosis и Auletias на визона. Последната неприятна изненада бе, че визонът може да бъде освен притежател на COVID-19, само че и да съобщи на индивида разновидност на вируса наименуван “Clustre 5”. За самия визон заболяването не е смъртоносна.
Това, което провокира суматоха бе фактът, че модифицираният вирус може да бъде предаден от бозайника на индивида.
Датското държавно управление отпред с премиера си Мете Фредериксен съобщи, че:”Това е извънредно съществено и е опасност за целия свят - тъй като бъдещата ваксина е застрашена още преди да е видяла бял свят” (El Pais, 29.11.2020). Мотивът за суматохата е бил фактът, че модификацията на вируса “Clustre 5”, била по устойчива.
Решението за пожертването на 17 000 000 норки било взето без неопровержими научни данни, също както без нужната законна база. Примерът на Дания е последван от Испания и Холандия. Но за разлика от Дания това не провокира никакви правни проблеми.
Тук няма да се спрем върху следващото упражнение от страна на Homo Sapiens в обичаната му роля на ученик-магьосник, който е кадърен да отприщи естествени процеси, които по-късно заобикалят от контрола му
Няма да се спрем също по този начин на ролята ни на начинаещи Homo Deus, които безнаказано вземат решение ориста на 17.000.000 живи същества (по били и те дребни бозайници) единствено тъй като са се заразили 12 представители от нашия биологичен тип, без нито един от тях да е починал.
Също по този начин ще избегнем паралела сред фотосите за принасянето в жертва на норките и тяхното “погребение” в ями с багери с пожълтелите фотоси от нацистките концлагери, в които се вижда ясно по какъв начин живи същества са третирани като движимости.
Това, което ни се коства забавно и в това време притеснително е правната рамка, която разрешава да се вземе и да се приложи на процедура принасянето в жертва на 17 000 000 живи същества и скоростта и ефикасността, с която това решение е приведено в деяние.
Снимка: БГНЕС
Нека не бъдем разбирани неправилно това не е “екологичен сантиментализъм”.
Интересът ни е притеглен от рамката на “извънредно положение” (в България), “estado de alarma” (Испания), “état d’urgence sanitaire” (Франция), което с леки вариации разрешава приемането на краткотрайни ограничения, на специфични закони (посредством декрети), които лимитират гражданските права.
Подобни ограничения бяха признати в съвсем всички страни в света, узаконявайки тази нова “временна” правна рамка по друг метод. Иска ни се да напомним, че няма нищо по непрекъснато от краткотрайното. Така да вземем за пример в Третия Райх, Ваймарската Констуция не е дерогирана, оповестено е “изключително положение”, което се трансформира в непрестанно.
Тези ограничения се провокирани от нужда и допускат ограничението на правата на жителите в по-голяма или по-малка степен.
В съответния случай въпросът е каква е нуждата провокирала жертването на 17 000 000 норки и какви тъкмо права са нарушени. Според водача на датската съпротива, консерватора Якоб Еллеманн-Янсен: “Конституцията не разрешава на полицията и на войската да отиват плантация по плантация и да изискват да се принесат в жертва животните. Конституцията споделя, че не може да се направи нищо с частната благосъстоятелност без един закон.”
Публичната телевизия DR отбелязва “че шест министри са били предизвестени за правната лагуна (празнота) която допускат всеобщите жертвоприношения.”
Въпросната дупка в закона е посочена и от преподавателя по право в Копенхагенския университет Микаел Раск Мадсен.
Отправната точка са условия почувствани като обстановка на “спешност” (urgencia). Бихме споделили на “спешна необходимост”. Съчетаването не тези понятия е много необичайно. Едното е от регистъра на публицистиката, другото от този на правото. Специалистът по право акцентира, че “спешността” не е опрощение, което може да оправдае действането по метод, който излиза от легалността: “ Не е въпрос на легитимност (подчертаваме ние), а на легалност. Единственият метод, по който Правителството би могло да оправдае в един законен смисъл своите дейности би било да ги преглежда като една мярка на обстановка на незабавен случай (emergencia) субсумирана под конституционния закон. Но те не потърсиха това законно съображение....Действаха отвън закона (en margen de la ley) и легалноста (законността).” (El Pais, 29.11.2020).
За опозицията и за този учител по право това е задоволителен предлог с цел да се изиска оставката на държавното управление. Извиненията и оставката на министъра на земеделието Морген Йенсен не са задоволителни: “ Бих желал да кажа, че е ясно, че министерството е направило неточност във връзка с жертването на визоните оповестено от Правителството. Поисках опрощение, оправдавам се още един път и поемам моята отговорност.”
В тази обстановка е забавно, че единственото опрощение за дейностите на датското Правителство е “спешната необходимост”, която няма като правни по този начин и задоволителни научни учредения.
Професор Франсоа Балух, шеф на Института по Генетика на UCL, подлага на критика остро създалото се “объркване” (хаос?).:
“ Съществуват хиляди разновидности на SARS CoV2, които се появяват непрестанно. Фактът, че се появят някои при визоните няма да промени типа на бактерии, които циркулират сред хората…
Колоните на SARS Cov2 са толкоз обширни, че всяка разрастваща се вариация на вируса се е появила към този момент няколко пъти.
Няма никаква научна нагледност, че разновидностите афектират предаването на вируса у хората.
Като умозаключение той дефинира като “идиотщина” оправданието, че разновидността може да афектира имунизацията до толкоз до колкото разновидността във връзка с имунизацията може да се случи (или не) в едно бъдеще, в случай че последните са от изгода за вируса, откакто имунизацията бъде към този момент направена”. (източник - BBC 9.11.2020 ).
Остава въпроса: какво тъкмо може да бъде интерпретирано като “спешна необходимост”, в случай, че нито от научна позиция, нито от правна позиция има учредения за това.?
Спешността е подклаждана от средствата за всеобща информация и от груповата нервност, които те провокират.
Но би било доста просто в случай че приемем, че дейностите на датското Правителство са провокирани само от “спешността” в границите на “изключително положение”, без да в разбираем каква тъкмо е природата на тази изключителността.
В книга Stato di eccezione, част от поредицата “Homo Sacer II”, Джорджо Агамбен асимилира изключителното състояние с латинския термин iusticium, който сходно на solisticium.(слънцестоенето) показва интервал в който правото стопира. По тъкмо казано:
”Изключителното състояние не е една тирания.., а едно пространство изпразнено от правото, една зона на anomia (липса на закон), в която всички юридически избрания,- и най-много разликата сред обществено и частно - са дезактивирани.”
Морген Йенсен доста тъкмо усеща и показва правната лагуна в дейностите на премиера Мете Фредериксен (до този миг безупречна) и ги усеща като опасност за демокрацията. Ако приемем дефиницията на Агамбен, изключителното състояние отваря към едно пространство на anomia, в което политическото деяние към този момент се вписва в границите на закона, а се мисли като законопоствящо, като върховен акт, който е е освен над и отвън закона, а е законополагащ.
Но политикът продължава да има потребност от закона, с цел да легитимира своята власт.
Тогава се появяват фиктивни разкази, които желаят да свържат и обосноват anomia (лагуната на законност) и iusticium с легитимността. Властта към този момент не произлиза от законната potestas (законният монопол на насилието) от едно своебразно митично и мистично измерение на auctoritas (авторитет). Етимологично auctoritas е обвързвана с глагола augeo - подсилвам, уголемявам, давам легитимност.
Произтича от един auctor (актьор) - който нормално е pater familias - имащ право на живот и гибел над членовете на своето семейство (по същия метод, по който датския министър председател си присвоява правото освен да лиши от благосъстоятелност повече от 6000 производители, само че и това на живот и гибел над 17 000 000 живи същества).
Правната лагуна присъща на изключителното състояние провокирано от обстановка на незабавна нужда е реалност рискова за демокрацията, до толкоз, до колкото основата на правото към този момент не са взаимно признатите и споделени правила и закони, а извор става личността на политическия водач, от който като че ли струи по магичено-митичен метод auctoritas. Единственият аршин за решенията му става неговата вътрешен глас, това, по какъв начин той усеща обстановката - неговата безпогрешност. Не е належащо да се връщаме към първата половина на ХХ век,за да намерим такива водачи.
Изключителните положения надскачащи границите избрани от закона (15 дни в Испания, един месец във Франция) отварят врата за това политическото деяние да не се вписва към този момент в границите на potestas а в тези на auctoritas (нотки на сходни изкушения можем да открием у В. Путин, Д. Тръмп, В. Орбан, Б. Борисов).
Ако гражданското общество не е толкоз внимателно като това в Дания, изкушението разказано преди епохи от Ла Боеси в “Трактата за доброволното подчинение” става нещо напълно действително - “Ако някой ви предложи сигурност и улеснение, то на този човек, ние непринудено ще поднесем на тепсия нашата независимост.”
Коментар за ФАКТИ от Иван Драгоев
Норката (Neovison vison) е бозайник див звяр от фамилията на мустелидите. Живее най-вече в Северна Америка. Има необятна глава, къси уши и гъста и красива четина. Тя го трансформира в “ценен продукт” за стилната промишленост.
Поради това 30 000 хиляди визони са импортирани през 20-те години на предишния ХХ в. в Съюз на съветските социалистически републики.
Резултатите са повече от плачевни, тъй като без естествени неприятели и с помощта на способността си за акомодация и войнствения си темперамент, това симпатично животно стартира да унищожава локалната фауна. През 2013 година е разгласен от испанското държавно управление за другоземен инвазивен тип и е признат проект за ектерминирането му.
Ценността на визонаовата кожа за стилната промишленост води до основаването на ферми първо в Съединени американски щати през 1866-67 година и по-късно при започване на ХХ в. образецът е последван в Европа. Най-големият производител в света до скоро бе Дания, следвана от Холандия и Испания.
Друга специфичност на визона е това, че е притежател на заболявания като Plasmocitosis и Auletias на визона. Последната неприятна изненада бе, че визонът може да бъде освен притежател на COVID-19, само че и да съобщи на индивида разновидност на вируса наименуван “Clustre 5”. За самия визон заболяването не е смъртоносна.
Това, което провокира суматоха бе фактът, че модифицираният вирус може да бъде предаден от бозайника на индивида.
Датското държавно управление отпред с премиера си Мете Фредериксен съобщи, че:”Това е извънредно съществено и е опасност за целия свят - тъй като бъдещата ваксина е застрашена още преди да е видяла бял свят” (El Pais, 29.11.2020). Мотивът за суматохата е бил фактът, че модификацията на вируса “Clustre 5”, била по устойчива.
Решението за пожертването на 17 000 000 норки било взето без неопровержими научни данни, също както без нужната законна база. Примерът на Дания е последван от Испания и Холандия. Но за разлика от Дания това не провокира никакви правни проблеми.
Тук няма да се спрем върху следващото упражнение от страна на Homo Sapiens в обичаната му роля на ученик-магьосник, който е кадърен да отприщи естествени процеси, които по-късно заобикалят от контрола му
Няма да се спрем също по този начин на ролята ни на начинаещи Homo Deus, които безнаказано вземат решение ориста на 17.000.000 живи същества (по били и те дребни бозайници) единствено тъй като са се заразили 12 представители от нашия биологичен тип, без нито един от тях да е починал.
Също по този начин ще избегнем паралела сред фотосите за принасянето в жертва на норките и тяхното “погребение” в ями с багери с пожълтелите фотоси от нацистките концлагери, в които се вижда ясно по какъв начин живи същества са третирани като движимости.
Това, което ни се коства забавно и в това време притеснително е правната рамка, която разрешава да се вземе и да се приложи на процедура принасянето в жертва на 17 000 000 живи същества и скоростта и ефикасността, с която това решение е приведено в деяние.
Снимка: БГНЕС
Нека не бъдем разбирани неправилно това не е “екологичен сантиментализъм”.
Интересът ни е притеглен от рамката на “извънредно положение” (в България), “estado de alarma” (Испания), “état d’urgence sanitaire” (Франция), което с леки вариации разрешава приемането на краткотрайни ограничения, на специфични закони (посредством декрети), които лимитират гражданските права.
Подобни ограничения бяха признати в съвсем всички страни в света, узаконявайки тази нова “временна” правна рамка по друг метод. Иска ни се да напомним, че няма нищо по непрекъснато от краткотрайното. Така да вземем за пример в Третия Райх, Ваймарската Констуция не е дерогирана, оповестено е “изключително положение”, което се трансформира в непрестанно.
Тези ограничения се провокирани от нужда и допускат ограничението на правата на жителите в по-голяма или по-малка степен.
В съответния случай въпросът е каква е нуждата провокирала жертването на 17 000 000 норки и какви тъкмо права са нарушени. Според водача на датската съпротива, консерватора Якоб Еллеманн-Янсен: “Конституцията не разрешава на полицията и на войската да отиват плантация по плантация и да изискват да се принесат в жертва животните. Конституцията споделя, че не може да се направи нищо с частната благосъстоятелност без един закон.”
Публичната телевизия DR отбелязва “че шест министри са били предизвестени за правната лагуна (празнота) която допускат всеобщите жертвоприношения.”
Въпросната дупка в закона е посочена и от преподавателя по право в Копенхагенския университет Микаел Раск Мадсен.
Отправната точка са условия почувствани като обстановка на “спешност” (urgencia). Бихме споделили на “спешна необходимост”. Съчетаването не тези понятия е много необичайно. Едното е от регистъра на публицистиката, другото от този на правото. Специалистът по право акцентира, че “спешността” не е опрощение, което може да оправдае действането по метод, който излиза от легалността: “ Не е въпрос на легитимност (подчертаваме ние), а на легалност. Единственият метод, по който Правителството би могло да оправдае в един законен смисъл своите дейности би било да ги преглежда като една мярка на обстановка на незабавен случай (emergencia) субсумирана под конституционния закон. Но те не потърсиха това законно съображение....Действаха отвън закона (en margen de la ley) и легалноста (законността).” (El Pais, 29.11.2020).
За опозицията и за този учител по право това е задоволителен предлог с цел да се изиска оставката на държавното управление. Извиненията и оставката на министъра на земеделието Морген Йенсен не са задоволителни: “ Бих желал да кажа, че е ясно, че министерството е направило неточност във връзка с жертването на визоните оповестено от Правителството. Поисках опрощение, оправдавам се още един път и поемам моята отговорност.”
В тази обстановка е забавно, че единственото опрощение за дейностите на датското Правителство е “спешната необходимост”, която няма като правни по този начин и задоволителни научни учредения.
Професор Франсоа Балух, шеф на Института по Генетика на UCL, подлага на критика остро създалото се “объркване” (хаос?).:
“ Съществуват хиляди разновидности на SARS CoV2, които се появяват непрестанно. Фактът, че се появят някои при визоните няма да промени типа на бактерии, които циркулират сред хората…
Колоните на SARS Cov2 са толкоз обширни, че всяка разрастваща се вариация на вируса се е появила към този момент няколко пъти.
Няма никаква научна нагледност, че разновидностите афектират предаването на вируса у хората.
Като умозаключение той дефинира като “идиотщина” оправданието, че разновидността може да афектира имунизацията до толкоз до колкото разновидността във връзка с имунизацията може да се случи (или не) в едно бъдеще, в случай че последните са от изгода за вируса, откакто имунизацията бъде към този момент направена”. (източник - BBC 9.11.2020 ).
Остава въпроса: какво тъкмо може да бъде интерпретирано като “спешна необходимост”, в случай, че нито от научна позиция, нито от правна позиция има учредения за това.?
Спешността е подклаждана от средствата за всеобща информация и от груповата нервност, които те провокират.
Но би било доста просто в случай че приемем, че дейностите на датското Правителство са провокирани само от “спешността” в границите на “изключително положение”, без да в разбираем каква тъкмо е природата на тази изключителността.
В книга Stato di eccezione, част от поредицата “Homo Sacer II”, Джорджо Агамбен асимилира изключителното състояние с латинския термин iusticium, който сходно на solisticium.(слънцестоенето) показва интервал в който правото стопира. По тъкмо казано:
”Изключителното състояние не е една тирания.., а едно пространство изпразнено от правото, една зона на anomia (липса на закон), в която всички юридически избрания,- и най-много разликата сред обществено и частно - са дезактивирани.”
Морген Йенсен доста тъкмо усеща и показва правната лагуна в дейностите на премиера Мете Фредериксен (до този миг безупречна) и ги усеща като опасност за демокрацията. Ако приемем дефиницията на Агамбен, изключителното състояние отваря към едно пространство на anomia, в което политическото деяние към този момент се вписва в границите на закона, а се мисли като законопоствящо, като върховен акт, който е е освен над и отвън закона, а е законополагащ.
Но политикът продължава да има потребност от закона, с цел да легитимира своята власт.
Тогава се появяват фиктивни разкази, които желаят да свържат и обосноват anomia (лагуната на законност) и iusticium с легитимността. Властта към този момент не произлиза от законната potestas (законният монопол на насилието) от едно своебразно митично и мистично измерение на auctoritas (авторитет). Етимологично auctoritas е обвързвана с глагола augeo - подсилвам, уголемявам, давам легитимност.
Произтича от един auctor (актьор) - който нормално е pater familias - имащ право на живот и гибел над членовете на своето семейство (по същия метод, по който датския министър председател си присвоява правото освен да лиши от благосъстоятелност повече от 6000 производители, само че и това на живот и гибел над 17 000 000 живи същества).
Правната лагуна присъща на изключителното състояние провокирано от обстановка на незабавна нужда е реалност рискова за демокрацията, до толкоз, до колкото основата на правото към този момент не са взаимно признатите и споделени правила и закони, а извор става личността на политическия водач, от който като че ли струи по магичено-митичен метод auctoritas. Единственият аршин за решенията му става неговата вътрешен глас, това, по какъв начин той усеща обстановката - неговата безпогрешност. Не е належащо да се връщаме към първата половина на ХХ век,за да намерим такива водачи.
Изключителните положения надскачащи границите избрани от закона (15 дни в Испания, един месец във Франция) отварят врата за това политическото деяние да не се вписва към този момент в границите на potestas а в тези на auctoritas (нотки на сходни изкушения можем да открием у В. Путин, Д. Тръмп, В. Орбан, Б. Борисов).
Ако гражданското общество не е толкоз внимателно като това в Дания, изкушението разказано преди епохи от Ла Боеси в “Трактата за доброволното подчинение” става нещо напълно действително - “Ако някой ви предложи сигурност и улеснение, то на този човек, ние непринудено ще поднесем на тепсия нашата независимост.”
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ