Коронавирусът в България: хората започнаха да умират вкъщи, а властта няма план
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Цялата блъсканица към ковид в България води до един извод: властта няма и в никакъв случай не е имала проект за деяние. Вместо това - безпорядък и безнаказаност. Какво вършиха от пролетта насам? Вижда се с просто око: нищо.
Коментар от Ясен Бояджиев:
Само преди две седмици, когато новите случаи на болест с ковид за първи път доближиха 1000 дневно, властта успокояваше, че „ обстановката е задоволително добре следена “, „ нямаме безусловно никакви терзания “, „ здравната система е постоянна и готова “ за лекуването на всички, които имат потребност от нея. И се надпреварваха да се заричат, че няма да затварят нищо.
Да минем " фино "
Още тогава обаче с просто око можеше да се види, че действителността е напълно друга и че се намираме по-скоро в обстановка на свободно рухване. Лекарите бяха почнали да излъчват сигнали на обезсърчение, а пострадали пациенти и техните близки пишеха, че в болница към този момент се влиза единствено с връзки. После броят на инфектираните стартира да нараства и на властта ѝ се наложи бързо да отстъпи от своята решителност. Първо пробваха да трансферират отговорността за затварянето - и надлежно за недоволството от него - на локалните управляващи. После поеха нещата в свои ръце, само че с очевидния блян, в случай че може, отново да минат „ фино “ - с меки, компромисни и половинчати ограничения. Разпуснаха гимназистите и студентите, само че оставиха по-малките възпитаници, които, потвърдено, разнасят болестта безсимптомно. Затвориха питейните заведения и нощните заведения, само че всички останали заведения останаха незасегнати. Както и моловете, фитнесите, стадионите, кината, театрите и какво ли още не. Включително всеобщите прояви (като градски празници и панаири, каквито продължаваха да се провеждат) и огромните фамилни тържества.
Да бъдем гъвкави
Преди две седмици попитах какво ли ще приказват, в случай че (когато) случаите станат 2000 или 3000. Е, към този момент станаха - и какво? " Най-лесното е (да се издават) заповеди за забрани. Трудното е гъвкавостта. Оторизирам всеки от вас, (да издавате) гъвкави заповеди. Изисквам от вас еластичност ", подреди министър председателят на министрите си.
Страхувам се обаче, че времето изтече и място за „ еластичност " не остана. Болните стават от ден на ден и повече, тъй че проведеното карантиниране, следенето на контактите и изолацията са на практика невъзможни и всичко е въпрос на самопреценка. В лечебните заведения няма нито задоволително места, нито задоволително личен състав. Наближаваме или може би към този момент сме в ситуацията на Италия от пролетта. Лекарите би трябвало да избират кого да одобряват за лекуване и кого да оставят на произвола на ориста. Хората започнаха да умират у дома. Като 33-годишния мъж от София, който си отиде не заради неналичието на кола за спешна помощ, а поради неналичието на обикновена организация и бездушния отвод на десетки хора и институции да му оказват помощ. За него властта заобикаля да приказва.
Чак в този момент внезапно се разтичаха занапред да разкриват нови Ковид кревати и отделения (кой ли ще работи в тях?), да търсят доброволци и всевъзможни обезверено екзотични и закъснели решения като МВР-бусове и таксита вместо коли за спешна помощ, „ пред всяка болница - фургон и професор “, „ вместо да притискаме единствено лечебните заведения, хайде в санаториумите “ и други сходни. Цялата тази блъсканица води до един извод: нямат и в никакъв случай не са имали проект за деяние в тази обстановка, за чието настъпване от дълго време всички знаеха. Вместо това - безпорядък и безнаказаност. Какво вършиха от пролетта насам? Отговорът наподобява явен: безусловно нищо.
Тичане след събитията
А обстановката с разпространяването на вируса продължава да е свободно рухване. Властта продължава да изостава от събитията. Питам се какво ще приказват, в случай че (когато), не дай боже, случаите станат 4 или 5 хиляди дневно. Рано или късно, с цел да спасят здравната система, ще би трябвало да не помнят за „ гъвкавостта “ и да прибегнат едновременно до целия комплект от по-тежки ограничавания и ограничения. Колкото повече се бавят, толкоз по-продължителни и мъчителни ще са те. И толкоз по-скъпи за стопанската система и за хората.
Цялата блъсканица към ковид в България води до един извод: властта няма и в никакъв случай не е имала проект за деяние. Вместо това - безпорядък и безнаказаност. Какво вършиха от пролетта насам? Вижда се с просто око: нищо.
Коментар от Ясен Бояджиев:
Само преди две седмици, когато новите случаи на болест с ковид за първи път доближиха 1000 дневно, властта успокояваше, че „ обстановката е задоволително добре следена “, „ нямаме безусловно никакви терзания “, „ здравната система е постоянна и готова “ за лекуването на всички, които имат потребност от нея. И се надпреварваха да се заричат, че няма да затварят нищо.
Да минем " фино "
Още тогава обаче с просто око можеше да се види, че действителността е напълно друга и че се намираме по-скоро в обстановка на свободно рухване. Лекарите бяха почнали да излъчват сигнали на обезсърчение, а пострадали пациенти и техните близки пишеха, че в болница към този момент се влиза единствено с връзки. После броят на инфектираните стартира да нараства и на властта ѝ се наложи бързо да отстъпи от своята решителност. Първо пробваха да трансферират отговорността за затварянето - и надлежно за недоволството от него - на локалните управляващи. После поеха нещата в свои ръце, само че с очевидния блян, в случай че може, отново да минат „ фино “ - с меки, компромисни и половинчати ограничения. Разпуснаха гимназистите и студентите, само че оставиха по-малките възпитаници, които, потвърдено, разнасят болестта безсимптомно. Затвориха питейните заведения и нощните заведения, само че всички останали заведения останаха незасегнати. Както и моловете, фитнесите, стадионите, кината, театрите и какво ли още не. Включително всеобщите прояви (като градски празници и панаири, каквито продължаваха да се провеждат) и огромните фамилни тържества.
Да бъдем гъвкави
Преди две седмици попитах какво ли ще приказват, в случай че (когато) случаите станат 2000 или 3000. Е, към този момент станаха - и какво? " Най-лесното е (да се издават) заповеди за забрани. Трудното е гъвкавостта. Оторизирам всеки от вас, (да издавате) гъвкави заповеди. Изисквам от вас еластичност ", подреди министър председателят на министрите си.
Страхувам се обаче, че времето изтече и място за „ еластичност " не остана. Болните стават от ден на ден и повече, тъй че проведеното карантиниране, следенето на контактите и изолацията са на практика невъзможни и всичко е въпрос на самопреценка. В лечебните заведения няма нито задоволително места, нито задоволително личен състав. Наближаваме или може би към този момент сме в ситуацията на Италия от пролетта. Лекарите би трябвало да избират кого да одобряват за лекуване и кого да оставят на произвола на ориста. Хората започнаха да умират у дома. Като 33-годишния мъж от София, който си отиде не заради неналичието на кола за спешна помощ, а поради неналичието на обикновена организация и бездушния отвод на десетки хора и институции да му оказват помощ. За него властта заобикаля да приказва.
Чак в този момент внезапно се разтичаха занапред да разкриват нови Ковид кревати и отделения (кой ли ще работи в тях?), да търсят доброволци и всевъзможни обезверено екзотични и закъснели решения като МВР-бусове и таксита вместо коли за спешна помощ, „ пред всяка болница - фургон и професор “, „ вместо да притискаме единствено лечебните заведения, хайде в санаториумите “ и други сходни. Цялата тази блъсканица води до един извод: нямат и в никакъв случай не са имали проект за деяние в тази обстановка, за чието настъпване от дълго време всички знаеха. Вместо това - безпорядък и безнаказаност. Какво вършиха от пролетта насам? Отговорът наподобява явен: безусловно нищо.
Тичане след събитията
А обстановката с разпространяването на вируса продължава да е свободно рухване. Властта продължава да изостава от събитията. Питам се какво ще приказват, в случай че (когато), не дай боже, случаите станат 4 или 5 хиляди дневно. Рано или късно, с цел да спасят здравната система, ще би трябвало да не помнят за „ гъвкавостта “ и да прибегнат едновременно до целия комплект от по-тежки ограничавания и ограничения. Колкото повече се бавят, толкоз по-продължителни и мъчителни ще са те. И толкоз по-скъпи за стопанската система и за хората.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ