Казват, че политиката ни разболява
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Огнян Стамболиев
Едно напълно скорошно американско социологическо проучване се оказа забавно и за нас, българите. Става дума за физическите и прочувствените промени, които претърпяваме при постоянното следене на ежедневните вести, а също и по тази причина по какъв метод ни се отразява присъединяване в политически диалози и разногласия.
И съгласно заключението на специалистите, които са го провели: политиката била способна да ни докара до хронично бодърствуване и непрекъсната тревога! И настина, последните събития, въпреки да ни донесоха вяра, към момента будят и паника. Какво ще стане след тези разрушения?! Дали ще се оправим? Казват още, че политиката е тресавище. Ние май към този момент затънахме в блатото, стигнахме дъното на дъното...
Проф. Кевин Смит, прочут социолог и политолог от университета в Небраска в Съединени американски щати, един от създателите на това проучване, се стопира върху американското общество по време на президентските избори през 2016 година За задачата той е интервюирал повече от 800 души в продължение на към една календарна година. Установил е, че над 40% от участниците са били съществено уплашени от политиката.
Проучването разкрило, че близо 20% са разрушили положителни остарели другарства поради политически пристрастия и различия. Един от всеки oт всеки десетина интервюирани декларирал, че се чувствал съществено изтощен. Около 4% от хората даже признали, че на моменти са стигали надали не до мисълта за самоубийство, представете си: поради политиката!
Освен това 11,5% съобщили, че точно тя, политиката, била повлияла несъмнено неподходящо върху физическото им здраве; 31,8% декларирали, че излагането на разнообразни гледни точки в медии, които били противни на персоналните им убеждения, ги дразнели силно; 29,3% споделили, че губели хладнокръвие вследствие на политиката, а 22,1% признали, че се интересували прекалено много от това кой печелел и кой губел при избори...Наистина съществени и тревожни индикатори.
„ Тя, политиката въздейства несъмнено отрицателно на живота на доста хора или най-малко те са твърдо уверени, че в действителност се отразява отрицателно на живота им “, споделя проф. Кевин Смит. “ Да, стресът е и действително събитие, което може да има пагубни последствия за здравето. Ако политиката способства доста за равнищата на стрес, изключително измежду възрастните хора, тогава да, тя има същински сериозен отрицателен резултат върху здравето”.
Наистина, какво можем да прибавим след тези толкоз показателни числа и точни думи? Мисля, че този път коментарът ми е непотребен. Ние, българите, по принцип сме си „ политикани”. Още Алеко го е споделил. Да, сякаш повече приказваме, в сравнение с действаме, вършим нещо действително, потребно. Да не приказваме за нашите днешни политици. С дребни изключения, те са от ниско качество. Ако не нездравословни / а те са немалко/, то, безполезни, „ мъртви души”.
Доста мълчахме и търпяхме. Както е споделил поетът, „ мълчим като риби, поносим като волове”. За благополучие, най- сетне, след тези изгубени години и изключително последните 10, довели ни до същинска злополука, надигнахме глас...И нека да успеем да излезем от това тресавище. На идващите избори да бъдем дейни участници, да излъчим оптимален брой наблюдаващи, с цел да спрем фалшификациите и операциите на ГЕРБ, които „ спечелиха” до момента единствено по този непочтен метод и заради нашето едва присъединяване. Да не споделяме: „ няма смисъл”, „ всичко е предрешено”, „ нищо не може да се направи”...Нека този път да бъдем същински, дейни жители, а не верноподаници. Граждани на свободна, културна, европейска страна.
Да се преборим с натрапниците, които унищожиха България и не престават безочливо и нахално да я грабят до последно! Да прогоним вечно нечестните и алчни политици. „ Смисълът на живота е борбата”, споделяше великият Гьоте. А на тези, които споделят: „ Нищо не ме интересува, все ми е едно, за никого няма да гласоподавам!”, ще ми кажа напряко: „ С вашата бездейност, вие единствено ще помогнете на Злото още веднъж да спечелва!” Да не приказваме единствено по кафенета, пейки и кръчми, а да бъдем дейни. И дано всички да престанем да се ядосваме и да се гневим, а да действаме.
Да, правилно, политиката ни уморява, множеството от политиците са ни омръзнали, напряко до болежка. Някои от тях са просто смешни, други – злокобни. А има и няколко, които са и смешни, и злокобни. Докато свестните са напълно малко и са изтикани от властта, като да вземем за пример, госпожа Ренета Инджова и още неколцина други почтени и милеещи за България люде. А останалите? Защо да ги поносим още? Защо да не ги сложим там, където заслужават.
Защо не изберем нови, честни, неопетнени хора? Защото Злото съумява тогава, когато Доброто е пасивно и разединено. Слава Богу, че митингите ни се чуха по света и раздрусаха цялата, до неотдавна замряла в отчаянието си страна.
И нека този път, най- сетне, след тези 10 изгубени години, да успеем! Защото нашите политици в действителност към този момент прекалиха. Оставка и затвор! И светлина след мрака!
Коментар на Огнян Стамболиев
Едно напълно скорошно американско социологическо проучване се оказа забавно и за нас, българите. Става дума за физическите и прочувствените промени, които претърпяваме при постоянното следене на ежедневните вести, а също и по тази причина по какъв метод ни се отразява присъединяване в политически диалози и разногласия.
И съгласно заключението на специалистите, които са го провели: политиката била способна да ни докара до хронично бодърствуване и непрекъсната тревога! И настина, последните събития, въпреки да ни донесоха вяра, към момента будят и паника. Какво ще стане след тези разрушения?! Дали ще се оправим? Казват още, че политиката е тресавище. Ние май към този момент затънахме в блатото, стигнахме дъното на дъното...
Проф. Кевин Смит, прочут социолог и политолог от университета в Небраска в Съединени американски щати, един от създателите на това проучване, се стопира върху американското общество по време на президентските избори през 2016 година За задачата той е интервюирал повече от 800 души в продължение на към една календарна година. Установил е, че над 40% от участниците са били съществено уплашени от политиката.
Проучването разкрило, че близо 20% са разрушили положителни остарели другарства поради политически пристрастия и различия. Един от всеки oт всеки десетина интервюирани декларирал, че се чувствал съществено изтощен. Около 4% от хората даже признали, че на моменти са стигали надали не до мисълта за самоубийство, представете си: поради политиката!
Освен това 11,5% съобщили, че точно тя, политиката, била повлияла несъмнено неподходящо върху физическото им здраве; 31,8% декларирали, че излагането на разнообразни гледни точки в медии, които били противни на персоналните им убеждения, ги дразнели силно; 29,3% споделили, че губели хладнокръвие вследствие на политиката, а 22,1% признали, че се интересували прекалено много от това кой печелел и кой губел при избори...Наистина съществени и тревожни индикатори.
„ Тя, политиката въздейства несъмнено отрицателно на живота на доста хора или най-малко те са твърдо уверени, че в действителност се отразява отрицателно на живота им “, споделя проф. Кевин Смит. “ Да, стресът е и действително събитие, което може да има пагубни последствия за здравето. Ако политиката способства доста за равнищата на стрес, изключително измежду възрастните хора, тогава да, тя има същински сериозен отрицателен резултат върху здравето”.
Наистина, какво можем да прибавим след тези толкоз показателни числа и точни думи? Мисля, че този път коментарът ми е непотребен. Ние, българите, по принцип сме си „ политикани”. Още Алеко го е споделил. Да, сякаш повече приказваме, в сравнение с действаме, вършим нещо действително, потребно. Да не приказваме за нашите днешни политици. С дребни изключения, те са от ниско качество. Ако не нездравословни / а те са немалко/, то, безполезни, „ мъртви души”.
Доста мълчахме и търпяхме. Както е споделил поетът, „ мълчим като риби, поносим като волове”. За благополучие, най- сетне, след тези изгубени години и изключително последните 10, довели ни до същинска злополука, надигнахме глас...И нека да успеем да излезем от това тресавище. На идващите избори да бъдем дейни участници, да излъчим оптимален брой наблюдаващи, с цел да спрем фалшификациите и операциите на ГЕРБ, които „ спечелиха” до момента единствено по този непочтен метод и заради нашето едва присъединяване. Да не споделяме: „ няма смисъл”, „ всичко е предрешено”, „ нищо не може да се направи”...Нека този път да бъдем същински, дейни жители, а не верноподаници. Граждани на свободна, културна, европейска страна.
Да се преборим с натрапниците, които унищожиха България и не престават безочливо и нахално да я грабят до последно! Да прогоним вечно нечестните и алчни политици. „ Смисълът на живота е борбата”, споделяше великият Гьоте. А на тези, които споделят: „ Нищо не ме интересува, все ми е едно, за никого няма да гласоподавам!”, ще ми кажа напряко: „ С вашата бездейност, вие единствено ще помогнете на Злото още веднъж да спечелва!” Да не приказваме единствено по кафенета, пейки и кръчми, а да бъдем дейни. И дано всички да престанем да се ядосваме и да се гневим, а да действаме.
Да, правилно, политиката ни уморява, множеството от политиците са ни омръзнали, напряко до болежка. Някои от тях са просто смешни, други – злокобни. А има и няколко, които са и смешни, и злокобни. Докато свестните са напълно малко и са изтикани от властта, като да вземем за пример, госпожа Ренета Инджова и още неколцина други почтени и милеещи за България люде. А останалите? Защо да ги поносим още? Защо да не ги сложим там, където заслужават.
Защо не изберем нови, честни, неопетнени хора? Защото Злото съумява тогава, когато Доброто е пасивно и разединено. Слава Богу, че митингите ни се чуха по света и раздрусаха цялата, до неотдавна замряла в отчаянието си страна.
И нека този път, най- сетне, след тези 10 изгубени години, да успеем! Защото нашите политици в действителност към този момент прекалиха. Оставка и затвор! И светлина след мрака!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ