За една поносима България: четирите въпроса на протестите
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
ГЕРБ се трансформира в БКП-то на новото време. Борисов наподобява не схваща, че митингите са протест на масите против предалите ги елити на прехода и присвояването от тях на страната, написа Димитър Камбуров в прочувствено есе.
Какво става с митинга през август? Окапва и се ожесточава, на улицата остават непримиримите. Ала ГЕРБ и през днешния ден биха били първи в Народното събрание с някакви си 5-6% отлив. Христо Иванов, индивидът на деня, взе да приказва опозиционно или да загатва за сговор с ГЕРБ – без Борисов и след катарзис. Така власт не се взема: достоверният водач е задължен да съобщи и воля за властта, и морално право над нея, че даже посоченост свише.
И въпреки всичко: за какво протестиращите са малко? Защо основният воин губи откъм героична двигателна сила и аура? Защо самоубийствено се вайка, че Борисов щял да си иде, само че Пеевски надали? И по какъв начин от съпротива си показва да оперира страната от сиамския ѝ близнак (мафията и прокуратурата) от изпълнителната власт, а Граждани за €вро-Развитие на Борисов и сие от Доган-Пеевските Сараи? Защо Борисов ни е обърнал тил от кормилото на държавната джипка и се муси, че няма кой едно " мерси” да му каже? Нима след 10 години българите дефинитивно са гербаризирани? И ДПС-херпесът вечно е инфектирал публичния организъм?
Чалгизирането на един народ
Борисов е афектиран, тъй като митингът взривява вярата му, че е довел до дъно процеса на чалгизация на българския обичай и психика. От зората на прехода раздаването на страната беше възвестено от културното му отроче – попфолка. Чалгата възпя похищението на нацията, превръщането ѝ в мрънкаща мутреса на властта. По-лошо от обедняването на масите беше склоняването им към проституция от страна на мутрите и на приватизираните от тях елити. Преходът лиши правото на заслужен труд, като отхвърли достойното му заплащане. Всеки се спасяваше поединично и с цената на взаимни отстъпки. В този климат доста избраха еднопосочния билет зад граница. Присвояването на страната докара до склоняване към корупция на цели пластове в областта на търговията, услугите, защитата, ръководството, администрацията, правораздаването и прочие Социалната тъкан беше подложена на разруха. И защото залогът беше физическото оцеляване, моралната цена на компромиса изглеждаше пренебрежима. Оттук и упадъкът на полезности и идеологии. Чалгизацията ни направи цинични, нихилистични, продажни, лишени от идеали и съвести, неспособни на идентификации с дела и на групови такъми без интерес. Чалгизацията беше развой по деморализацията и деестетизацията на нацията. Лошият усет не разграничава положително от зло под знака на антиинтелектуализма. Чалгата възпяваше присвояването на власт, имущество и човешки тела и души и постановяваше безнаказаното безвластие.
След Костов, прекомерно ангажиран с огромната приватизация, с цел да го е еня за обществената ѝ цена, Кобургготски форсира разпада. Победата му дискредитира идеологическото опълчване като мнима фасада. Етно-имиджът на Движение за права и свободи също се оказа заслон за олигархично-лобисткото кредо на водача ѝ, прочее постоянно апетитен за нов Стамболов. Борисов с цялото си подозрително минало, лъчение и език докара чалгата на власт, трансформира я в норма на обществено държание. След учените и чужденците, импортирани от Симеон Сакскобургготски, след русолявата Българска социалистическа партия и вездесъщия Доган, Борисов стана нашето момче, овластило чалгата до индулгенция за корумпираната социалност. Ученолюбив телохранител на Живков и Кобургготски, Борисов избуя и върху властнически, и върху соц-носталгии. Той спои клиентелисткия лобизъм на Национална движение „Симеон Втори" с кариеристкия цинизъм на Българска комунистическа партия от 80-те, излъчвайки се като слепка от Живков и усъвършенствана издънка на Борис III. ГЕРБ, този чалга кавър на Национална движение „Симеон Втори", се трансформира в БКП-то на новото време. Борисов запълни мястото, овакантено от следващия абдикирал Кобург. Той пристигна с едничката концепция да убеди олигарсите да отчисляват задоволително от пая си, така щото да обезпечат материално обществената база на това негово електорално състезание, което на собствен ред да им подсигурява гладко грабене. Движение за права и свободи в никакъв случай не е имало сходна грижа с електората си, откъдето и безочието му, и лакомото прикоткване на олигарсите, несклонни да отчисляват. Оттам и финансовата му мощност, извивала преди ръцете на Станишев и Орешарски, а през днешния ден – на Борисов и гешевци. Животът през днешния ден в действителност е много като през късния соц – или омерзение и обърканост, или партиен слугинаж: вижте преображенията на другояче кадърни люде като Биков, Сачева и Дончев.
Напишете в Google " последни сме” или " на опашката сме” и ще се удавите: по Брутният вътрешен продукт, по данъчен дял от Брутният вътрешен продукт, по стандарт, качество и дължина на живота, по стопанска система, народна власт, демография, държавно ръководство, обучение, опазване на здравето, по нововъведения и интернет, по медийна независимост и просветеност, по цифрови умения и внедряване в ръководството и администрацията, по дял от Брутният вътрешен продукт за обучение, по фирмени разноски за обучение… Спряхме да повтаряме, че по IQ сме втори след евреите. Но щом ни бива и добре се оправяме в чужбина, е явно, че виновността за последните места е на властта, на всички управляващи, на цялата система на ръководство, мениджмънт, надзор и правосъдие. След 10 години ГЕРБ ние сме даже по-последни от преди. Упражняващите (се с) властта са очевидно несъстоятелни, а събитията на Росенец, записите и фотографиите ги демонстрираха в безпомощно положение.
Четирите въпроса на митингите
Протестът през днешния ден е акт на проглеждане и на разкайване поради колаборационизма с властта на чалгата. Той следва да отговори на четири въпроса.
Първият е за лицето и за лицата на митинга. Протестът няма лице, той е тяло. Като безлико тяло, надигнало се против лицата, претендиращи да го съставляват, той отхвърля да си пришива лице и да се маскира с лица. То отхвърля и оглавеността си, и нейния оглавник.
Вторият въпрос е за слабостта му, за неналичието на представителност. Дори и малочислен, той е внушителен, тъй като е цивилен и събира хора от всички пластове. Тялото на митинга е споено от човеци, които в настояванията си не изхождат от партийни такъми и идеологически пристрастия. Това е протест на масите против предалите ги елити на прехода. Затова, въпреки на улицата да са малко на брой, 60% от българите ги поддържат. Протестиращите са техният достоверен парламент, който въплъщава и катурването на системата, и катарзиса от нея.
Третият въпрос е за отрицателната му разрушителност. Израз на морално отвращение, митингът има в действителност естетическа природа: тази на погнусата. Това е надигане по силата на покачване. Revolt out of Revulsion. Единствената цел на погнусеното тяло е да повърне това, от което му се повдига. Оттам и волята за двете оставки.
Четвъртият въпрос е за неналичието на визия. Протестът осъзнава заплахата в следствие от него да се възпроизведе статуквото. Въпросът пред митинга е допустимо ли е същински новото. Такова липсва в сходно плахите стратегии на извънсистемните партии до момента: там смяната се свежда до ограничението на порочните практики. Тяхното е ъпдейт. А митингът желае рестарт на наличния хардуер посредством нов програмен продукт, който да преобрази публичния организъм. Слави Трифонов е еманация на чалгата. Манолова и Радев са фокусници. Дори водачът на " Да, България! " като че ли чува повече 27-те % за ГЕРБ, в сравнение с 60-те % за митинга. Новото може да се пръкне единствено в случай че достоверните водачи чуят под виковете за оставка тъмния ропот на митинга, волята за прераждане и ново начало.
Едно изгубено потомство и една разтуха
Новото може да бъде само смело, креативно съчетаване на ляво и дясно, без центристки популизъм. Меритократизмът е на въоръжение и в Силиконовата котловина, и в китайската компартия. Той е и ляв, и десен, когато предизвиква е разликата, и дава еднакъв късмет. Ала меритократичният принцип следва да преодолее елитаристката фиксираност върху най-хубавите и да се трансформира в повсеместен принцип за добиване на максимума от всекиго и впрягането му в публичния разцвет. Този универсализиран принцип следва да бъде дублиран от държавническа воля за преразпределение на богатствата, така щото да няма обществено отхвърлени. Държавата е длъжна да се грижи и за неможещите, и за нежелаещите да вземат участие в обществени надпревари.
Няма освен по какъв начин, само че и на кого да се върне завлеченото по времето на прехода. Нашите генерации са изгубени. Ще ни остане утехата децата ни и техните деца да се усещат призовани да осъществят своите призвания тук.
ГЕРБ се трансформира в БКП-то на новото време. Борисов наподобява не схваща, че митингите са протест на масите против предалите ги елити на прехода и присвояването от тях на страната, написа Димитър Камбуров в прочувствено есе.
Какво става с митинга през август? Окапва и се ожесточава, на улицата остават непримиримите. Ала ГЕРБ и през днешния ден биха били първи в Народното събрание с някакви си 5-6% отлив. Христо Иванов, индивидът на деня, взе да приказва опозиционно или да загатва за сговор с ГЕРБ – без Борисов и след катарзис. Така власт не се взема: достоверният водач е задължен да съобщи и воля за властта, и морално право над нея, че даже посоченост свише.
И въпреки всичко: за какво протестиращите са малко? Защо основният воин губи откъм героична двигателна сила и аура? Защо самоубийствено се вайка, че Борисов щял да си иде, само че Пеевски надали? И по какъв начин от съпротива си показва да оперира страната от сиамския ѝ близнак (мафията и прокуратурата) от изпълнителната власт, а Граждани за €вро-Развитие на Борисов и сие от Доган-Пеевските Сараи? Защо Борисов ни е обърнал тил от кормилото на държавната джипка и се муси, че няма кой едно " мерси” да му каже? Нима след 10 години българите дефинитивно са гербаризирани? И ДПС-херпесът вечно е инфектирал публичния организъм?
Чалгизирането на един народ
Борисов е афектиран, тъй като митингът взривява вярата му, че е довел до дъно процеса на чалгизация на българския обичай и психика. От зората на прехода раздаването на страната беше възвестено от културното му отроче – попфолка. Чалгата възпя похищението на нацията, превръщането ѝ в мрънкаща мутреса на властта. По-лошо от обедняването на масите беше склоняването им към проституция от страна на мутрите и на приватизираните от тях елити. Преходът лиши правото на заслужен труд, като отхвърли достойното му заплащане. Всеки се спасяваше поединично и с цената на взаимни отстъпки. В този климат доста избраха еднопосочния билет зад граница. Присвояването на страната докара до склоняване към корупция на цели пластове в областта на търговията, услугите, защитата, ръководството, администрацията, правораздаването и прочие Социалната тъкан беше подложена на разруха. И защото залогът беше физическото оцеляване, моралната цена на компромиса изглеждаше пренебрежима. Оттук и упадъкът на полезности и идеологии. Чалгизацията ни направи цинични, нихилистични, продажни, лишени от идеали и съвести, неспособни на идентификации с дела и на групови такъми без интерес. Чалгизацията беше развой по деморализацията и деестетизацията на нацията. Лошият усет не разграничава положително от зло под знака на антиинтелектуализма. Чалгата възпяваше присвояването на власт, имущество и човешки тела и души и постановяваше безнаказаното безвластие.
След Костов, прекомерно ангажиран с огромната приватизация, с цел да го е еня за обществената ѝ цена, Кобургготски форсира разпада. Победата му дискредитира идеологическото опълчване като мнима фасада. Етно-имиджът на Движение за права и свободи също се оказа заслон за олигархично-лобисткото кредо на водача ѝ, прочее постоянно апетитен за нов Стамболов. Борисов с цялото си подозрително минало, лъчение и език докара чалгата на власт, трансформира я в норма на обществено държание. След учените и чужденците, импортирани от Симеон Сакскобургготски, след русолявата Българска социалистическа партия и вездесъщия Доган, Борисов стана нашето момче, овластило чалгата до индулгенция за корумпираната социалност. Ученолюбив телохранител на Живков и Кобургготски, Борисов избуя и върху властнически, и върху соц-носталгии. Той спои клиентелисткия лобизъм на Национална движение „Симеон Втори" с кариеристкия цинизъм на Българска комунистическа партия от 80-те, излъчвайки се като слепка от Живков и усъвършенствана издънка на Борис III. ГЕРБ, този чалга кавър на Национална движение „Симеон Втори", се трансформира в БКП-то на новото време. Борисов запълни мястото, овакантено от следващия абдикирал Кобург. Той пристигна с едничката концепция да убеди олигарсите да отчисляват задоволително от пая си, така щото да обезпечат материално обществената база на това негово електорално състезание, което на собствен ред да им подсигурява гладко грабене. Движение за права и свободи в никакъв случай не е имало сходна грижа с електората си, откъдето и безочието му, и лакомото прикоткване на олигарсите, несклонни да отчисляват. Оттам и финансовата му мощност, извивала преди ръцете на Станишев и Орешарски, а през днешния ден – на Борисов и гешевци. Животът през днешния ден в действителност е много като през късния соц – или омерзение и обърканост, или партиен слугинаж: вижте преображенията на другояче кадърни люде като Биков, Сачева и Дончев.
Напишете в Google " последни сме” или " на опашката сме” и ще се удавите: по Брутният вътрешен продукт, по данъчен дял от Брутният вътрешен продукт, по стандарт, качество и дължина на живота, по стопанска система, народна власт, демография, държавно ръководство, обучение, опазване на здравето, по нововъведения и интернет, по медийна независимост и просветеност, по цифрови умения и внедряване в ръководството и администрацията, по дял от Брутният вътрешен продукт за обучение, по фирмени разноски за обучение… Спряхме да повтаряме, че по IQ сме втори след евреите. Но щом ни бива и добре се оправяме в чужбина, е явно, че виновността за последните места е на властта, на всички управляващи, на цялата система на ръководство, мениджмънт, надзор и правосъдие. След 10 години ГЕРБ ние сме даже по-последни от преди. Упражняващите (се с) властта са очевидно несъстоятелни, а събитията на Росенец, записите и фотографиите ги демонстрираха в безпомощно положение.
Четирите въпроса на митингите
Протестът през днешния ден е акт на проглеждане и на разкайване поради колаборационизма с властта на чалгата. Той следва да отговори на четири въпроса.
Първият е за лицето и за лицата на митинга. Протестът няма лице, той е тяло. Като безлико тяло, надигнало се против лицата, претендиращи да го съставляват, той отхвърля да си пришива лице и да се маскира с лица. То отхвърля и оглавеността си, и нейния оглавник.
Вторият въпрос е за слабостта му, за неналичието на представителност. Дори и малочислен, той е внушителен, тъй като е цивилен и събира хора от всички пластове. Тялото на митинга е споено от човеци, които в настояванията си не изхождат от партийни такъми и идеологически пристрастия. Това е протест на масите против предалите ги елити на прехода. Затова, въпреки на улицата да са малко на брой, 60% от българите ги поддържат. Протестиращите са техният достоверен парламент, който въплъщава и катурването на системата, и катарзиса от нея.
Третият въпрос е за отрицателната му разрушителност. Израз на морално отвращение, митингът има в действителност естетическа природа: тази на погнусата. Това е надигане по силата на покачване. Revolt out of Revulsion. Единствената цел на погнусеното тяло е да повърне това, от което му се повдига. Оттам и волята за двете оставки.
Четвъртият въпрос е за неналичието на визия. Протестът осъзнава заплахата в следствие от него да се възпроизведе статуквото. Въпросът пред митинга е допустимо ли е същински новото. Такова липсва в сходно плахите стратегии на извънсистемните партии до момента: там смяната се свежда до ограничението на порочните практики. Тяхното е ъпдейт. А митингът желае рестарт на наличния хардуер посредством нов програмен продукт, който да преобрази публичния организъм. Слави Трифонов е еманация на чалгата. Манолова и Радев са фокусници. Дори водачът на " Да, България! " като че ли чува повече 27-те % за ГЕРБ, в сравнение с 60-те % за митинга. Новото може да се пръкне единствено в случай че достоверните водачи чуят под виковете за оставка тъмния ропот на митинга, волята за прераждане и ново начало.
Едно изгубено потомство и една разтуха
Новото може да бъде само смело, креативно съчетаване на ляво и дясно, без центристки популизъм. Меритократизмът е на въоръжение и в Силиконовата котловина, и в китайската компартия. Той е и ляв, и десен, когато предизвиква е разликата, и дава еднакъв късмет. Ала меритократичният принцип следва да преодолее елитаристката фиксираност върху най-хубавите и да се трансформира в повсеместен принцип за добиване на максимума от всекиго и впрягането му в публичния разцвет. Този универсализиран принцип следва да бъде дублиран от държавническа воля за преразпределение на богатствата, така щото да няма обществено отхвърлени. Държавата е длъжна да се грижи и за неможещите, и за нежелаещите да вземат участие в обществени надпревари.
Няма освен по какъв начин, само че и на кого да се върне завлеченото по времето на прехода. Нашите генерации са изгубени. Ще ни остане утехата децата ни и техните деца да се усещат призовани да осъществят своите призвания тук.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ