Фактът, че годеникът ми Емил се разбираше добре с най-добрата

Фактът, че годеникът ми Емил се разбираше добре с най-хубавата ми другарка Елена, ме караше да се усещам прелестно. Тъй като Елена беше сама, тримата се мотаехме непрестанно дружно. Емил нямаше нищо срещу приятелката ми да е в близост, тъй като знаеше, че я обичам като родна сестра. Подведена от възприятията си, в никакъв случай не съм си представяла, че най-близките ми ще ми забият нож в гърба. Една вечер Елена ми призна, че от известно време има гадже. Помолих я да ми опише повече, само че тя отхвърли да навлиза в детайлности. Уважих персоналното й пространство и се пробвах да не подпитвам прекалено много. Малко по-късно самата тя ми описа, че гаджето й желал да се обвържат по-сериозно, само че не можел, тъй като имал връзка с друга жена и не знаел по какъв начин да скъса с нея. През идващите няколко седмици Елена непрестанно търсеше съвет от мен. Виждах, че е доста влюбена, по тази причина чистосърдечно се зарадвах, когато ми сподели, че обичаният й бил подготвен да скъса с приятелката си. Същия ден попитах Емил какво мисли за връзката на Елена, а той отговори, че не желал да се намесва в персоналния й живот.

Също по този начин ми направи усещане, че в последно време Емил отхвърляше да се среща с мен и Елена. Всъщност, всякога, щом му кажех, че ще бъда с нея, той сопнато споделяше, че извозвам прекалено много време с приятелката си. Един следобяд взех решение да изпера облеклата на годеника си, които беше оставил вкъщи, само че преди този момент започнах да изпразвам джобовете му. Изведнъж отнякъде изпаднаха няколко бележи. Вдигнах ги и любопитно се зачетох в тях. С всеки идващ ред имах чувството, че като че ли някой ме блъска с чук в главата. Това бяха любовни писма – от Елена! Шокирана се свлякох на пода. От бележките разбрах, че годеникът ми и най-хубавата ми другарка са влюбени един в различен и възнамеряват да ме разкарат от живота си. А след това болката даде път на гнева. Как можаха да ми причинят сходно нещо? Знаех, че би трябвало да прекъсна връзките си с тях, само че първо желаех отговори. На другия ден поканих Елена и Емил на кафе. Първоначално годеникът ми си измисли милион извинения, с цел да не участва на срещата и едвам когато му споделих, че желая да им споделя нещо значимо, той се съгласи да пристигна.

Най-накрая настъпи времето да се изправя пред предателите. Щом седнахме в кафенето, извадих бележките от чантата си и ги сложих на масата. Почти внезапно лицето на Елена стана бяло като мраморна кост, а Емил изглеждаше паникьосан. „ Знаете ли какво е това? “ – умерено попитах. Двамата ме гледаха изумено, от което ми стана ясно, че съм ги хванала натясно. „ Наистина скърбя, че трябваше да схванеш по този метод, само че не мисля, че нещо ще се получи сред нас. “ – сепнато сподели Емил. Не можех да допускам на думите му. Колкото и да желаех да се разплача, стисках зъби и сдържах възприятията си. “ Жалки сте! “ – заявих с омерзение. После скъсах писмата на дребни части и ги хвърлих в лицето им. Щом излязох от кафенето, от очите ми рухнаха дълго спотаените сълзи. Емил не ме потърси повече, само че Елена непрестанно ми изпращаше известия, в които се извиняваше и питаше дали има късмет да бъдем приятелки още веднъж. Как можа да си намерения, че след случилото се можем да бъдем близки? Измина съвсем една година. От познати чух, че Елена се е разделила с Емил, тъй като не желала цялостен живот да носи виновност за това, което ми стори. Отне ми известно време, с цел да преодолея болката от измяната. Ако в миналото още веднъж се влюбя, не бих позволила другарка до обичания си. Знам, че е зле да бъдеш параноик, само че няма да мога да преживея още веднъж същия удар.
Инфо: Лична драма