`Back To Black не върши лоша работа в отразяването на истинската Ейми Уайнхаус`
Ейми Уайнхаус беше единствена по рода си, не може да се отхвърли. Нейният трогателен глас, заразителна усмивка и смях - да не приказваме за здравословната й персона.
Нейната гибел през 2011 година докара до загубата на един от най-хубавите музиканти на нашето време. Ейми беше доста по-напред от множеството днешни актьори, пишейки свои лични текстове и даже аранжирайки своя лична музика. Нещо, от което доста нови реализатори би трябвало да се въодушевяват, вместо да слагат вокалите си върху текстове на някого, написани на различен континент.
Като огромен почитател на нейното израстване, имах отрязъци от вестници на съвсем всяка фотография употребявани и плакати в стаята ми. Вторият й студиен албум Back To Black беше саундтракът към ранните ми тийнейджърски години. Въпреки проблемите и борбите си, Ейми беше човек, с който всеки можеше да се свърже.
Почувствах се малко неспокойно, когато чух, че има диалози за превръщането на живота и наследството й в биографичен филм - и за жалост, вя...
Прочетете целия текст »
