Еврото няма да смени лева поне до 2025 г. Да се захванем с истинските ни проблеми
Еврото няма да смени българския лев най-малко до 2025 година, а най-вероятно и по-късно. Не покриваме инфлационния аршин, не покриваме критерия за бюджетен недостиг и е доста евентуално в случай че предложим емисия 10-годишни държавни скъпи бумаги, или облигации, лихвата по тях да е толкоз висока, че да се отклоним и от критерия за лихвена непоклатимост. Това последното е доста евентуално, откакто единствено за седмица (от предишния понеделник до оня ден) лихвата по 4-годишните държавни скъпи бумаги се повиши с половин порцентен пункт.
Хърватска можа да влезе в еврозоната, тъй като се отклоняваше напълно малко повече (под половин процентен пункт) от рестриктивните мерки на критериите и дали от политически съображения, или от нови разбирания за експертност, разпоредбите бяха разтълкувани във философския, а не в дословния си (номинален смисъл), което й отвори вратите. При нас отклоненията са в пъти по-големи. И влизането ни в еврозоната ще е като НАТО да одобри Украйна до момента в който към момента води война и по този начин да поеме нейните проблеми върху себе си.
Едно от нещата, които ме тревожеха през миналото лято и още повече по време на предизборната акция, беше мълчанието на партиите, които кардинално са срещу въвеждането на еврото. Това можеше да се пояснява като капитулация и осъзнаване, че не би трябвало да се съпротивляат. Умълчаха се обаче и специалисти и политици, известни с умерените си възгледи. Които не абсолютизират опълчването на еврото, а считат, че валутният съюз на този стадий от развиването си би пречил на България да се развива.
Реалността са оказа друга.Така или другояче няма да приемем еврото през 2024 година, а най-вероятно и преди 2026 година. Просто ще ни би трябвало повече от година да си възстановим обществените финанси, ценовата непоклатимост и предвидимите лихви, а по-късно да демонстрираме две години осъществяване на критериите от Маастрихт. Тогава за какво политици и специалисти да си докарват профански етикети като „ евроскептик “, „ съперник на еврото “ и други сходни. Трай си, влакът ще мине и без да лягаш върху релсите.
Големият проблем е по какъв начин политическата класа да се върне към нормалността. Към осъзнаването, че има за обвързване да взема решение непосредствени проблеми. Ако на следващия ден се окаже, че Русия и Гешев ги няма, примерно, тъй като Велизар Шаламанов и Христо Иванов са хванали златната рибка и са си поискали тези две неща, „ Да България “ и „ Продължаваме промяната “ няма да имат какво да предложат. Кампаниите им почиват върху опълчване, тъй като нямат визия по какъв начин се реализира съзидателност. В ступор вероятно ще изпаднат и Българска социалистическа партия, които ще се окажат без своя транспортен съд майка.
Това по никакъв метод не трябва да ни успокоява, тъй като единствено акцентира подмолните ползи, с чието осъществяване са натоварени голям дял от парламентарно показаните политически партии. За да бъдат сложени час по-скоро под напън да се стегнат и да се захванат с проблемите на българската стопанска система и българското общество, би трябвало масирано да се повтаря, че еврото няма да бъде признато преди 2026 година. И идващите три години би трябвало да се посветят на превъзмогване на нашите лични проблеми – липса на вложения, липса на работна ръка, демографска рецесия, разрушена държавност.
Хърватска можа да влезе в еврозоната, тъй като се отклоняваше напълно малко повече (под половин процентен пункт) от рестриктивните мерки на критериите и дали от политически съображения, или от нови разбирания за експертност, разпоредбите бяха разтълкувани във философския, а не в дословния си (номинален смисъл), което й отвори вратите. При нас отклоненията са в пъти по-големи. И влизането ни в еврозоната ще е като НАТО да одобри Украйна до момента в който към момента води война и по този начин да поеме нейните проблеми върху себе си.
Едно от нещата, които ме тревожеха през миналото лято и още повече по време на предизборната акция, беше мълчанието на партиите, които кардинално са срещу въвеждането на еврото. Това можеше да се пояснява като капитулация и осъзнаване, че не би трябвало да се съпротивляат. Умълчаха се обаче и специалисти и политици, известни с умерените си възгледи. Които не абсолютизират опълчването на еврото, а считат, че валутният съюз на този стадий от развиването си би пречил на България да се развива.
Реалността са оказа друга.Така или другояче няма да приемем еврото през 2024 година, а най-вероятно и преди 2026 година. Просто ще ни би трябвало повече от година да си възстановим обществените финанси, ценовата непоклатимост и предвидимите лихви, а по-късно да демонстрираме две години осъществяване на критериите от Маастрихт. Тогава за какво политици и специалисти да си докарват профански етикети като „ евроскептик “, „ съперник на еврото “ и други сходни. Трай си, влакът ще мине и без да лягаш върху релсите.
Големият проблем е по какъв начин политическата класа да се върне към нормалността. Към осъзнаването, че има за обвързване да взема решение непосредствени проблеми. Ако на следващия ден се окаже, че Русия и Гешев ги няма, примерно, тъй като Велизар Шаламанов и Христо Иванов са хванали златната рибка и са си поискали тези две неща, „ Да България “ и „ Продължаваме промяната “ няма да имат какво да предложат. Кампаниите им почиват върху опълчване, тъй като нямат визия по какъв начин се реализира съзидателност. В ступор вероятно ще изпаднат и Българска социалистическа партия, които ще се окажат без своя транспортен съд майка.
Това по никакъв метод не трябва да ни успокоява, тъй като единствено акцентира подмолните ползи, с чието осъществяване са натоварени голям дял от парламентарно показаните политически партии. За да бъдат сложени час по-скоро под напън да се стегнат и да се захванат с проблемите на българската стопанска система и българското общество, би трябвало масирано да се повтаря, че еврото няма да бъде признато преди 2026 година. И идващите три години би трябвало да се посветят на превъзмогване на нашите лични проблеми – липса на вложения, липса на работна ръка, демографска рецесия, разрушена държавност.
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ