Елена Йончева: Бързо да се връщат мигранти, които не отговарят на условията да получат убежище
Европейският съюз би трябвало да има опция да връща бързо мигранти, които не дават отговор на изискванията да получат леговище. По самодейност на Европейската комисия България към този момент реализира подобен план взаимно с европейските служби и решението да бъде удължен е вярно.
Това разяснява евродепутатът Елена Йончева, която координира договарянията сред Европейският парламент (ЕП), Европейската комисия и Съвета по новия Пакт за миграция. Законодателният пакет би трябвало да бъде признат от Екологичен потенциал през април. Една от измененията в него е обвързвана точно с по-кратките периоди за разглеждане на молбите за протекция и за преценка дали кандидатстващите за леговище дават отговор на изискванията. Той обаче ще влезе в действие след две години.
Дни преди гласуването на Пакта в Екологичен потенциал на 8 април Комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи (LIBE) провежда полемика за продължаването на пилотния план на Европейската комисия и България за ръководство на миграцията.
„ Очаквам тежък спор. За България е основно това съдействие да бъде продължено и даже разширено предвид на използването на новата европейска политика за миграцията. Надявам се представителите на държавното управление, които ще бъдат поканени, също да участват и да защитят ползите на страната ни, както и нуждата от поддръжка от Европейската комисия, в това число от страна на европейската гранична и брегова защита – Фронтекс и Европейската организация за убежището. “, разяснява Елена Йончева идните разисквания.
Пилотният план стартира през март 2023 година
Целта му е да се прави по-ефективно ръководство на границите, да се съкратят процедурите по отношение на молбите за протекция, както и по отношение на връщането на тези от чужденците, които не дават отговор на изискванията да получат леговище. Работи се взаимно с европейските служби Фронтекс, Европол и Европейската организация за убежището. Междинната оценка за самодейността, която Европейската комисия показа през лятото на м.г. демонстрира положително съдействие, като се отбелязва, че някои от практиките могат да бъдат въведени и в други страни членки.
Новият европейски Пакт за миграцията планува редица промени в интерес на страните на първа линия. Сред тях са по-бързи и ефикасни процедури на скрининг на идващите чужденци, както и по-бързо разглеждане на молбите им за протекция – най-вече шест месеца за решение, и още по-кратки периоди за неоснователни и неприемливи молби. Новите правила регламентират също наложително систематизиране на мигрантите от страните на първа линия към тези навътре в Европейски Съюз.
България е изключително сензитивна към тематиката
за миграцията и поради това, че Австрия я слага като в допълнение изискване пред участието на страната ни в Шенген. В взаимното изказване на София и Виена от края на м.г. се плануват точно по-кратки периоди, в които България да приема назад мигранти, за които е виновна, разполагане на спомагателни чиновници на Фронтекс у нас, както и стабилизиране на пилотния план по българо-турската граница. Евентуалното слагане на резултатите от него под въпрос е всъщност влизане в тона на Австрия по отношение на България.
„ В полемиката в LIBE ще защитя изгодите за България от този план, а точно – основаване на условия за бързо връщане на мигранти, които не дават отговор на критериите да получат леговище “, съобщи Елена Йончева.
По данни на Министерство на вътрешните работи от началото на годината доникъде на февруари от България са върнати към трети страни, отвън Европейски Съюз, 114 чужденци. За същия интервал на предходната година са били 31, а за цялата 2023 година - 566 души.
Това разяснява евродепутатът Елена Йончева, която координира договарянията сред Европейският парламент (ЕП), Европейската комисия и Съвета по новия Пакт за миграция. Законодателният пакет би трябвало да бъде признат от Екологичен потенциал през април. Една от измененията в него е обвързвана точно с по-кратките периоди за разглеждане на молбите за протекция и за преценка дали кандидатстващите за леговище дават отговор на изискванията. Той обаче ще влезе в действие след две години.
Дни преди гласуването на Пакта в Екологичен потенциал на 8 април Комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи (LIBE) провежда полемика за продължаването на пилотния план на Европейската комисия и България за ръководство на миграцията.
„ Очаквам тежък спор. За България е основно това съдействие да бъде продължено и даже разширено предвид на използването на новата европейска политика за миграцията. Надявам се представителите на държавното управление, които ще бъдат поканени, също да участват и да защитят ползите на страната ни, както и нуждата от поддръжка от Европейската комисия, в това число от страна на европейската гранична и брегова защита – Фронтекс и Европейската организация за убежището. “, разяснява Елена Йончева идните разисквания.
Пилотният план стартира през март 2023 година
Целта му е да се прави по-ефективно ръководство на границите, да се съкратят процедурите по отношение на молбите за протекция, както и по отношение на връщането на тези от чужденците, които не дават отговор на изискванията да получат леговище. Работи се взаимно с европейските служби Фронтекс, Европол и Европейската организация за убежището. Междинната оценка за самодейността, която Европейската комисия показа през лятото на м.г. демонстрира положително съдействие, като се отбелязва, че някои от практиките могат да бъдат въведени и в други страни членки.
Новият европейски Пакт за миграцията планува редица промени в интерес на страните на първа линия. Сред тях са по-бързи и ефикасни процедури на скрининг на идващите чужденци, както и по-бързо разглеждане на молбите им за протекция – най-вече шест месеца за решение, и още по-кратки периоди за неоснователни и неприемливи молби. Новите правила регламентират също наложително систематизиране на мигрантите от страните на първа линия към тези навътре в Европейски Съюз.
България е изключително сензитивна към тематиката
за миграцията и поради това, че Австрия я слага като в допълнение изискване пред участието на страната ни в Шенген. В взаимното изказване на София и Виена от края на м.г. се плануват точно по-кратки периоди, в които България да приема назад мигранти, за които е виновна, разполагане на спомагателни чиновници на Фронтекс у нас, както и стабилизиране на пилотния план по българо-турската граница. Евентуалното слагане на резултатите от него под въпрос е всъщност влизане в тона на Австрия по отношение на България.
„ В полемиката в LIBE ще защитя изгодите за България от този план, а точно – основаване на условия за бързо връщане на мигранти, които не дават отговор на критериите да получат леговище “, съобщи Елена Йончева.
По данни на Министерство на вътрешните работи от началото на годината доникъде на февруари от България са върнати към трети страни, отвън Европейски Съюз, 114 чужденци. За същия интервал на предходната година са били 31, а за цялата 2023 година - 566 души.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ