Смел ход. Шарл Мишел призова до 2030 г. Западните Балкани да влязат в ЕС. Макрон е скептичен
Европейският съюз (ЕС) би трябвало да одобри нови членове до 2030 година, изправен пред съветската експанзия в Украйна и опасенията от усилване на въздействието на Москва на Балканите.
Това сподели ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел по време на 18-ия Стратегически конгрес в Блед, Словения, който тази година е под надпис „ Солидарност за световна сигурност “. В него взе участие и българският министър председател Николай Денков.
В същото време обаче, на годишна среща на френските посланици в Париж, президентът Еманюел Макрон сподели, че разширението без промени е рисковано, от " Политико ".
" Мога да удостоверявам, че на Европа ѝ е задоволително мъчно да напредва по деликатни тематики с 27 членки. С 32 или 35 няма да е по-лесно. Ще ни би трябвало смелост, да приемем повече интеграция в някои области и може би даже Европа на скорости ", добави той.
За първи път през 2017 година Германия, Франция, Испания и Италия се сплотиха към идея за " Европа на доста скорости ", при която страните членки на общността да се стремят към по-силна интеграция, само че всяка ще избира своето движение.
Досега Босна и Херцеговина, Албания, Украйна и Молдова получиха статут на претенденти, а Черна гора, Сърбия и Косово подадоха молби за участие.
Разширяването ще е в дневния ред на идващия Европейски съвет през есента, когато ще се оценят и резултатите на Северна Македония . Основно изискване пред евроинтеграцията ѝ е в конституцията на страната.
В речта си Мишел означи, че е време Европейски Съюз да направи " самоуверен ход " и на страните, които чакат на опашката за участие, да бъде дадена " ясна цел ".
По думите му европейският път на Западните Балкани е почнал преди 25 години, само че бавното напредване към задачата е разочаровало доста страни и хора в района и в Европейски Съюз. Мишел е на мнение, че всички би трябвало да са подготвени за разширение до 2030 година Той добави, че бъдещите членки би трябвало да работят върху върховенството на закона, правораздаването и решаването на двустранните спорове, което " може да е мъчително ".
Премиерът Николай Денков сподели, че страните на Балканския полуостров " би трябвало да схванат, че ще бъдем мощни единствено в случай че сме дружно " и засегна тематиката за Северна Македония.
" Всички се взират в народа ни и питат за какво стопираме македонците по пътя им към Европейски Съюз поради смяната в Конституцията. Но въпросът може да бъде заложен и по различен метод: Защо е проблем българите да са част от листата с народи, включени в Конституцията на Северна Македония ", сподели Денков.
Той добави, че това това е политически проблем, който в този момент е част от договарянията сред Северна Македония и Европейски Съюз и се надява, че ще бъде решен, както е записано в европейското предложение от 2022 година
В изявлението на премиера на Северна Македония Димитър Ковачевски , представено от пресслужбата му, не се загатва България. Той е изразил очакване правилата на разширението да се основават на полезностите на Европейски Съюз, както и на политическото и икономическо съдействие, а " не вътрешната политика да бъде изнесена на интернационалната сцена ".
Бившият министър председател Кирил Петков , който също взе участие във форума в Блед, написа във Facebook, че по време на полемиката водачите са разискали, че в Европейски Съюз би трябвало да се работи още за унищожаване на пречките и бариерите сред страните членки.
Това сподели ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел по време на 18-ия Стратегически конгрес в Блед, Словения, който тази година е под надпис „ Солидарност за световна сигурност “. В него взе участие и българският министър председател Николай Денков.
В същото време обаче, на годишна среща на френските посланици в Париж, президентът Еманюел Макрон сподели, че разширението без промени е рисковано, от " Политико ".
" Мога да удостоверявам, че на Европа ѝ е задоволително мъчно да напредва по деликатни тематики с 27 членки. С 32 или 35 няма да е по-лесно. Ще ни би трябвало смелост, да приемем повече интеграция в някои области и може би даже Европа на скорости ", добави той.
За първи път през 2017 година Германия, Франция, Испания и Италия се сплотиха към идея за " Европа на доста скорости ", при която страните членки на общността да се стремят към по-силна интеграция, само че всяка ще избира своето движение.
Досега Босна и Херцеговина, Албания, Украйна и Молдова получиха статут на претенденти, а Черна гора, Сърбия и Косово подадоха молби за участие.
Разширяването ще е в дневния ред на идващия Европейски съвет през есента, когато ще се оценят и резултатите на Северна Македония . Основно изискване пред евроинтеграцията ѝ е в конституцията на страната.
В речта си Мишел означи, че е време Европейски Съюз да направи " самоуверен ход " и на страните, които чакат на опашката за участие, да бъде дадена " ясна цел ".
По думите му европейският път на Западните Балкани е почнал преди 25 години, само че бавното напредване към задачата е разочаровало доста страни и хора в района и в Европейски Съюз. Мишел е на мнение, че всички би трябвало да са подготвени за разширение до 2030 година Той добави, че бъдещите членки би трябвало да работят върху върховенството на закона, правораздаването и решаването на двустранните спорове, което " може да е мъчително ".
Премиерът Николай Денков сподели, че страните на Балканския полуостров " би трябвало да схванат, че ще бъдем мощни единствено в случай че сме дружно " и засегна тематиката за Северна Македония.
" Всички се взират в народа ни и питат за какво стопираме македонците по пътя им към Европейски Съюз поради смяната в Конституцията. Но въпросът може да бъде заложен и по различен метод: Защо е проблем българите да са част от листата с народи, включени в Конституцията на Северна Македония ", сподели Денков.
Той добави, че това това е политически проблем, който в този момент е част от договарянията сред Северна Македония и Европейски Съюз и се надява, че ще бъде решен, както е записано в европейското предложение от 2022 година
В изявлението на премиера на Северна Македония Димитър Ковачевски , представено от пресслужбата му, не се загатва България. Той е изразил очакване правилата на разширението да се основават на полезностите на Европейски Съюз, както и на политическото и икономическо съдействие, а " не вътрешната политика да бъде изнесена на интернационалната сцена ".
Бившият министър председател Кирил Петков , който също взе участие във форума в Блед, написа във Facebook, че по време на полемиката водачите са разискали, че в Европейски Съюз би трябвало да се работи още за унищожаване на пречките и бариерите сред страните членки.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ