Защо Кристин Лагард се загрижи за жилищните разходи?
Европейската централна банка се сблъсква с трънливи проблеми към своя обзор на тактиката за парична политика - първият от близо две десетилетия насам. От определянето на задачата на банката за инфлация до нейната роля в битката с изменението на климата, фамозните дипломатически умения на президента Кристин Лагард занапред ще бъдат изпитани.
Един от аспектите на прегледа обаче би трябвало да се окаже непротиворечив: ЕЦБ би трябвало да свърши по-добра работа, като включи разноските за жилище в своето определение за инфлация.
В момента централната банка има доста стеснен взор върху това какво тъкмо съставляват разноските за жилище. "Хармонизираният показател на потребителските цени " включва единствено наема, който фактически се заплаща от наемател на хазяин. Тази мярка пропуща жилищните разноски, платени от хората, които имат собствеността. Тъй като единствено една трета от популацията на еврозоната е наемател, до момента в който две трети живеят в жилище, което са купили или наследили, това е огромен пропуск, оповестява Bloomberg.
ЕЦБ съобщи, че ще прегледа деликатно казуса. Прегледът на нейната тактика за парична политика, който стартира през януари, включва „ количественото формулиране на ценовата непоклатимост “, което също значи по какъв начин да се мери инфлацията. Филип Лейн, основният икономист на ЕЦБ, беше още по-конкретен: "Ние, от ЕЦБ, бихме се съгласили, че жилищата би трябвало да имат по-голяма тежест ", сподели той пред Financial Times тази седмица.
Концептуалната компликация с включването на разноските за жилища в показателя на инфлация се корени в две посоки. За начало жилищата не са единствено форма на ползване. Някои хора купуват парцел за инвестиция. От тази позиция, жилищата не се разграничават от другите класове активи, като акциите да вземем за пример. Мандатът на ЕЦБ включва непоклатимост на цените, без да подтиква или съдържа цени на активи. (Въпреки че централната банка също би трябвало да има поради финансовата стабилност).
Второ, измерването на потреблението на жилища е друго от останалите артикули. Потребителят купува къща в даден миг от време и по-късно се радва на плодовете на тази покупка в продължение на доста години. Следователно потреблението на елементарен показател на цените на жилищата ще изкриви ненапълно картината.
Вместо това от ЕЦБ би трябвало да одобряват, че притежателите заплащат сами наем и с течение на времето да им присвоят тази стойност. Това пресмятане към този момент е част от оценката на брутния вътрешен артикул в целия свят. В дефиницията на инфлацията е включено, че други централни банки, като да вземем за пример Федералния запас на Съединени американски щати, употребяват този метод за своята парична политика.
Въздействието на такава смяна би могло да се вдигне тежестта на жилищата в кошницата на стоките и услугите, които ЕЦБ следи, с цел да дефинира инфлацията. В момента то е 6,5% от потребителската инфлационна кошница, до момента в който в Съединени американски щати е повече от 30 на 100. И защото разноските за жилище нарастват малко по-бързо от други позиции, това също би нараснало % на измерената годишна инфлация с към 0,2-0,3 процентни пункта, съгласно разнообразни оценки.
Някои се притесняват, че осъществяването на такава смяна би подкопало доверието в ЕЦБ. Централната банка се бори да реализира задачата си от под, само че покрай 2%, макар изключителния набор от ограничения. Включването на разноските за жилище може да приближи равнището на инфлацията до задачата, което да повдигне обвинявания, че ЕЦБ измества задачата от инфлацията с цел да задоволи потребностите. В бъдеще може да има моменти, когато скокът в разноските за жилище може да затрудни задачата на ЕЦБ да реализира по-трудно задачата си за инфлация. И тяхното прибавяне не би трябвало да въздейства толкоз доста на общия показател.
Плюс това е допустимо ЕЦБ да промени задачата си за инфлация непосредствено до 2-процентна ставка, привеждайки я в сходство с Фед, Банката на Англия и Японската банка. Ако това се случи, биха постигнали балансиращ резултат от прибавянето на разноските за жилище: задачата ще се измести по-високо, като също по този начин ще се добави и спомагателна инфлация.
Всъщност това може да направи увеличението на задачата за инфлация по-приятно за тези, които се опасяват, че тя ще бъде прекомерно висока. Йенс Вайдман, президент на Бундесбанк и един от най-яростни членове на управителния съвет на ЕЦБ, съобщи тази седмица, че желае "реалистична и перспективна " цел, само че добави, че въпросът за жилищата "не може да се оспори " и би трябвало да бъде прегледан.
Един от аспектите на прегледа обаче би трябвало да се окаже непротиворечив: ЕЦБ би трябвало да свърши по-добра работа, като включи разноските за жилище в своето определение за инфлация.
В момента централната банка има доста стеснен взор върху това какво тъкмо съставляват разноските за жилище. "Хармонизираният показател на потребителските цени " включва единствено наема, който фактически се заплаща от наемател на хазяин. Тази мярка пропуща жилищните разноски, платени от хората, които имат собствеността. Тъй като единствено една трета от популацията на еврозоната е наемател, до момента в който две трети живеят в жилище, което са купили или наследили, това е огромен пропуск, оповестява Bloomberg.
ЕЦБ съобщи, че ще прегледа деликатно казуса. Прегледът на нейната тактика за парична политика, който стартира през януари, включва „ количественото формулиране на ценовата непоклатимост “, което също значи по какъв начин да се мери инфлацията. Филип Лейн, основният икономист на ЕЦБ, беше още по-конкретен: "Ние, от ЕЦБ, бихме се съгласили, че жилищата би трябвало да имат по-голяма тежест ", сподели той пред Financial Times тази седмица.
Концептуалната компликация с включването на разноските за жилища в показателя на инфлация се корени в две посоки. За начало жилищата не са единствено форма на ползване. Някои хора купуват парцел за инвестиция. От тази позиция, жилищата не се разграничават от другите класове активи, като акциите да вземем за пример. Мандатът на ЕЦБ включва непоклатимост на цените, без да подтиква или съдържа цени на активи. (Въпреки че централната банка също би трябвало да има поради финансовата стабилност).
Второ, измерването на потреблението на жилища е друго от останалите артикули. Потребителят купува къща в даден миг от време и по-късно се радва на плодовете на тази покупка в продължение на доста години. Следователно потреблението на елементарен показател на цените на жилищата ще изкриви ненапълно картината.
Вместо това от ЕЦБ би трябвало да одобряват, че притежателите заплащат сами наем и с течение на времето да им присвоят тази стойност. Това пресмятане към този момент е част от оценката на брутния вътрешен артикул в целия свят. В дефиницията на инфлацията е включено, че други централни банки, като да вземем за пример Федералния запас на Съединени американски щати, употребяват този метод за своята парична политика.
Въздействието на такава смяна би могло да се вдигне тежестта на жилищата в кошницата на стоките и услугите, които ЕЦБ следи, с цел да дефинира инфлацията. В момента то е 6,5% от потребителската инфлационна кошница, до момента в който в Съединени американски щати е повече от 30 на 100. И защото разноските за жилище нарастват малко по-бързо от други позиции, това също би нараснало % на измерената годишна инфлация с към 0,2-0,3 процентни пункта, съгласно разнообразни оценки.
Някои се притесняват, че осъществяването на такава смяна би подкопало доверието в ЕЦБ. Централната банка се бори да реализира задачата си от под, само че покрай 2%, макар изключителния набор от ограничения. Включването на разноските за жилище може да приближи равнището на инфлацията до задачата, което да повдигне обвинявания, че ЕЦБ измества задачата от инфлацията с цел да задоволи потребностите. В бъдеще може да има моменти, когато скокът в разноските за жилище може да затрудни задачата на ЕЦБ да реализира по-трудно задачата си за инфлация. И тяхното прибавяне не би трябвало да въздейства толкоз доста на общия показател.
Плюс това е допустимо ЕЦБ да промени задачата си за инфлация непосредствено до 2-процентна ставка, привеждайки я в сходство с Фед, Банката на Англия и Японската банка. Ако това се случи, биха постигнали балансиращ резултат от прибавянето на разноските за жилище: задачата ще се измести по-високо, като също по този начин ще се добави и спомагателна инфлация.
Всъщност това може да направи увеличението на задачата за инфлация по-приятно за тези, които се опасяват, че тя ще бъде прекомерно висока. Йенс Вайдман, президент на Бундесбанк и един от най-яростни членове на управителния съвет на ЕЦБ, съобщи тази седмица, че желае "реалистична и перспективна " цел, само че добави, че въпросът за жилищата "не може да се оспори " и би трябвало да бъде прегледан.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ