Еврокомисията ще реже фондове. Вижте причината
Европейската комисия планува да запълни половината от бюджетната дупка след излизането на Англия с понижаване на структурните фондове и европрограми. Това заяви бюджетният еврокомисар Гюнтер Йотингер, който стартира обиколка на европейските столици, с цел да съветва работата по бъдещия дълготраен бюджет на Европейски Съюз след 2020 година Днес Йотингер е в Румъния, а на следващия ден ще дойде в София за срещи в държавното управление и в Народното събрание.
Излизането на Англия през 2019 година ще остави дупка от към 12 милиарда евро в европейския бюджет, който е в размер на към €145 милиарда годишно. Запълването на дефицита ще бъде на половина за сметка на в този момент съществуващи еврофондове, останалите от увеличение на вноските, които страните членки вършат към евробюджета, планува Европейската комисия.
Еврокомисарят ще предложи на държавното управление и ново устройство за финансиране посредством еврофондове. Пари ще се дават против промени, а неизпълнението им ще се санкционира с лишаване на средства. Според Йотингер става дума за осъществяване на в този момент незадължителните рекомендации, които Брюксел издава годишно по линия на Европейския учебен срок. Те се отнасят до промени в стопанската система, образованието и пазара на труда.
„ Това значи, че парите ще са свързани със структурните промени, които Европейски Съюз желае съответната страна да направи. Ако рекомендациите на Европейска комисия се извършват, страната ще получи спомагателни средства. Но отрицателната конвенционалност ще работи също “, сподели Йотингер, написа dnes.bg.
Евромисарят счита, че това е единственият метод, при който чистите платци, които дават повече в бюджета, в сравнение с получават, да се съгласят вноските им да бъдат увеличени.
Промяната в метода на финансиране ще наложи и изменение на плановете, които ще печелят публичните поръчки. В бъдещия бюджет на Европейски Съюз пари ще има за стратегии, които имат „ европейска добавена стойност, “ сподели Йотингер. Под термина Брюксел схваща планове, които ще е по-евтино да се създадат на европейско равнище, в сравнение с национално. Като такива Йотингер цитира създаването на суперкомпютър, проучванията в биотехнологията, микроелектрониката и квантовите технологии.
Друга сфера, която ще резервира достъпа до европейските пари, е защитата на външните граници, която съгласно Еврокомисията излиза по-евтино, в случай че граничари се пращат, където е нужно, вместо всяка страна да поддържа полиция за защита на личните си граници.
Еврокомисията планува да резервира финансирането и посредством кохезионните фондове, посредством които се подкрепят по-бедните страни, като включи в тях изискването за промени.
„ Вземането на пари от богати страни като Люксембург, които имат Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от €60 000 и подсилването на страни като България, където Брутният вътрешен продукт е €6000, има смисъл за всички. То ускорява инфраструктурата на България, която тя не може да финансира сама, само че пък би трябвало да догонва, с цел да стане по-привлекателна за вложителите, да сътвори работни места, да генерира доходи, с които да внася артикули и услуги от останалите в Европейски Съюз “, изясни Йотингер при започване на обиколката си.
Така съгласно него България ще получи късмет за икономическо и обществено доближаване, което ще е от изгода за целия Европейски Съюз.
Междувременно през вчерашния ден страните членки отхвърлиха оферти от Европейския парламент бюджет на Европейски Съюз за 2018 година като прекомерно повишен. Евродепутатите гласоподаваха в сряда в Страсбург общи разноски от €146,7 милиарда евро при препоръчани от Еврокомисията €145.4 млд. Според страните членки европейският бюджет следващата година не трябва да надвишава €144.4 милиарда За 31 октомври са планувани 20-дневни помирителни договаряния сред Народното събрание и страните членки за намиране на компромис по размера на бюджета на Европейски Съюз за следващата година.
тагове Европейската комисия еврофондове Брекзит пари
Излизането на Англия през 2019 година ще остави дупка от към 12 милиарда евро в европейския бюджет, който е в размер на към €145 милиарда годишно. Запълването на дефицита ще бъде на половина за сметка на в този момент съществуващи еврофондове, останалите от увеличение на вноските, които страните членки вършат към евробюджета, планува Европейската комисия.
Еврокомисарят ще предложи на държавното управление и ново устройство за финансиране посредством еврофондове. Пари ще се дават против промени, а неизпълнението им ще се санкционира с лишаване на средства. Според Йотингер става дума за осъществяване на в този момент незадължителните рекомендации, които Брюксел издава годишно по линия на Европейския учебен срок. Те се отнасят до промени в стопанската система, образованието и пазара на труда.
„ Това значи, че парите ще са свързани със структурните промени, които Европейски Съюз желае съответната страна да направи. Ако рекомендациите на Европейска комисия се извършват, страната ще получи спомагателни средства. Но отрицателната конвенционалност ще работи също “, сподели Йотингер, написа dnes.bg.
Евромисарят счита, че това е единственият метод, при който чистите платци, които дават повече в бюджета, в сравнение с получават, да се съгласят вноските им да бъдат увеличени.
Промяната в метода на финансиране ще наложи и изменение на плановете, които ще печелят публичните поръчки. В бъдещия бюджет на Европейски Съюз пари ще има за стратегии, които имат „ европейска добавена стойност, “ сподели Йотингер. Под термина Брюксел схваща планове, които ще е по-евтино да се създадат на европейско равнище, в сравнение с национално. Като такива Йотингер цитира създаването на суперкомпютър, проучванията в биотехнологията, микроелектрониката и квантовите технологии.
Друга сфера, която ще резервира достъпа до европейските пари, е защитата на външните граници, която съгласно Еврокомисията излиза по-евтино, в случай че граничари се пращат, където е нужно, вместо всяка страна да поддържа полиция за защита на личните си граници.
Еврокомисията планува да резервира финансирането и посредством кохезионните фондове, посредством които се подкрепят по-бедните страни, като включи в тях изискването за промени.
„ Вземането на пари от богати страни като Люксембург, които имат Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от €60 000 и подсилването на страни като България, където Брутният вътрешен продукт е €6000, има смисъл за всички. То ускорява инфраструктурата на България, която тя не може да финансира сама, само че пък би трябвало да догонва, с цел да стане по-привлекателна за вложителите, да сътвори работни места, да генерира доходи, с които да внася артикули и услуги от останалите в Европейски Съюз “, изясни Йотингер при започване на обиколката си.
Така съгласно него България ще получи късмет за икономическо и обществено доближаване, което ще е от изгода за целия Европейски Съюз.
Междувременно през вчерашния ден страните членки отхвърлиха оферти от Европейския парламент бюджет на Европейски Съюз за 2018 година като прекомерно повишен. Евродепутатите гласоподаваха в сряда в Страсбург общи разноски от €146,7 милиарда евро при препоръчани от Еврокомисията €145.4 млд. Според страните членки европейският бюджет следващата година не трябва да надвишава €144.4 милиарда За 31 октомври са планувани 20-дневни помирителни договаряния сред Народното събрание и страните членки за намиране на компромис по размера на бюджета на Европейски Съюз за следващата година.
тагове Европейската комисия еврофондове Брекзит пари
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ