Може ли Германия да се превърне във водородна суперсила?
Европа се преориентира от съветския природен газ към водорода. Ролята на Германия ще бъде основна.
В Древен Рим пътищата се събирали в Италия. В Европа на 21-ви век новите водородни коридори ще водят към Германия.
Коридорите съставляват огромно начинание, предопределено да улесни производството, вноса и превозването на водород в Европа. Те ще бъдат в основата на революционен завой от зависимостта от съветския газ. Водородът може да добави непостоянните възобновими източници като вятърната и слънчевата сила, осигурявайки надеждни енергийни доставки.
Целта е амбициозна: до 2030 година да се даде опция за превозване на общо 20 млн. тона от този газ годишно. Шест коридора за доставка ще бъдат директно или индиректно свързани с Германия. Тези коридори се състоят от тръбопроводи, уреди за произвеждане и предпазване, пристанищни терминали и транспортни пътища по вода и суша. Първоначално коридорите ще свързват локалното предложение и търсене в разнообразни елементи на Европа, преди да се разширят и да свържат Европа със прилежащите райони. Един от тях, Централноевропейският водороден кулоар (CEHC), ще изпомпва този газ от Украйна.
Германия се нуждае от опция на природния газ, като се имат поради огромните ѝ енергоемки промишлености и проектите ѝ за последователно закриване на централите на въглища и лигнитни въглища. H2 MOBILITY Германия построява национална мрежа от водородни станции за зареждане. Gasunie и Thyssengas основават транспортна инфраструктура за този газ, свързваща немското крайбрежие на Северно море с индустриалната Рурска котловина. Тази „ съществена атомна мрежа “ има за цел да пренасочи съществуващата газова инфраструктура и би трябвало да бъде приключена до 2032 година
Въпреки този прогрес, амбициозните енергийни проекти на Германия към момента би трябвало да преодолеят съществени трудности. Водородът може да аргументи чупливост на някои материали като стомана и чугун, от които нормално се създават тръбопроводите за природен газ, което води до опасности за сигурността и разрушение на тръбопроводите. За да се понижи този риск, е нужен деликатен асортимент на материалите, покритията и дизайна на тръбопроводите.
Друго предизвикателство е построяването на потенциал за произвеждане на водород в Европа, като се заобикаля подбиването на цените от Китай. Електролизерите употребяват електричество, с цел да разделят водата на водород и О2. Европа обичайно заема мощна позиция в производството на електролизери, като в нея се намират шест от десетте най-големи производители. Но Европа беше и международен водач в производството на слънчева сила, до момента в който евтините китайски панели не превзеха пазара. Европейската тактика за водорода има за цел да резервира конкурентните преимущества на района в производството на електролизери.
Необходими са също по този начин вложения и нововъведения, с цел да се подтиква съхранението на водород. Необходими са нови решения като подземни пещери или новаторски водородни носители.
Ако тези провокации бъдат посрещнати, търсенето на водород ще нарасне внезапно. Само Германия ще би трябвало да внася към 50-70 % от нужната ѝ сила, която се чака да доближи 95-130 TWh през 2030 година Дания възнамерява произвеждане на 6 GW, като по-голямата част от продукцията ще бъде изнасяна за Германия посредством тръбопровод, който ще бъде пуснат в употреба през 2028 година Водещият английски производител на електролизери ITM Power е основал индустриален обект в Германия, с цел да заобиколи регулаторните спънки след Брекзит. Възможно е и други страни да последват образеца му. Нарастващото търсене на водород в Германия може да подтиква производителите и експортьорите на водород в Полша.
Амбициозните очаквания на Германия биха могли да засмучат вноса от по-приятелски настроени страни като Намибия, Оман или Казахстан, за които са предопределени някои от европейските водородни коридори. Като е водеща в региона на нововъведенията и внедряването на водород, Германия може да повлияе на интернационалните стандарти и разпореждания.
Водородът ще играе основна роля в екологичния преход на Европа. Ако Германия господства, Берлин ще получи огромно въздействие върху енергийната политика на континента, което ще обезпокои някои съседи Но централното местонахождение на Германия я прави подобаваща да служи като водороден център. Тя разполага с политическа воля и икономическа мощ, с цел да подтиква европейската атомна гражданска война. Успехът ще насърчи построяването на взаимосвързана и устойчива европейска енергийна система, свободна от съветско въздействие. /БГНЕС
-----------
Мачей Филип Буковски е стипендиант на Международния републикански институт по трансатлантическата самодейност за сигурност през 2023 година и понастоящем старши специалист по интернационалните разбори в полската банка за развиване BGK. Завършил е юридическите факултети на Сорбоната и университета Корнел, а сега приключва докторантура в Ягелонския университет на тематика „ Геополитика на изменението на климата “. Неговият разбор е оповестен в СЕРА.
