(Evening Landscape with Rising Moon, 1889, by Vincent van Gogh)

(Evening Landscape with Rising Moon, 1889, by Vincent van Gogh)

Беседи върху притчите на Исус

ЧУХ ЕДНА ИСТОРИЯ - случила се е в дните на рицари­те и замъците. Един млад англичанин търсил щастието си, скитайки из цялата страна. Уморен, той поспрял под едно дър­во покрай един палат да си почине. Господарят на замъка минавал оттова. Той спрял и попитал младежа какво чака там, какво търси. Младежът споделил: „ Аз съм проектант и диря работа. “ Господарят доста се зарадвал, тъй като му трябвал архи­тект. Казал му: „ Ела с мен. Ще бъдеш мой проектант и каквито и потребности да имаш, ще се задоволяват от моя палат и от земята. Можеш да живееш като в действителност богат човек. Но бъ­ди ми правилен и помни едно нещо: в случай че напуснеш, ще би трябвало да напуснеш с празни ръце, по този начин както си пристигнал. “

Младежът се съгласил. Минавали седмици и по-късно месеци, а той работил правилно и господарят бил доста удовлетворен от него. Всичките му потребности били изпълнявани, грижели се за него - той в действителност живял като богат човек в замъка. Но лека-полека той почнал да се усеща неудобно. В началото не било ясно каква е повода за това, тъй като в действителност нямало причина да се усеща неудобно. За всяка негова потребност се грижели. Това било нещо като облак, който го обграждал, някаква тежест, възприятие за нещо пропуснато. Но като не знаел тъкмо какво било, той се обърквал.

След това един ден то внезапно проблеснало пред него като мълния - той схванал повода. Отишъл при госпо­даря и му споделил, че напуща.

Господарят не могъл да повярва. Попитал го: „ Защо напускаш? Ако има някакъв проблем, просто ми кажи и той ще се позволи. Аз съм доста удовлетворен от твоята работа и бих желал ти да останеш тук за цялостен живот. “ Младежът споделил: „ Не, аз напущам. Моля, позволи ми да си потегли. “ Господарят го попитал: „ Но за какво? “ „ Защото тук нищо не ми принадлежи - отвърнал младе­жът. - С празни ръце пристигнах, с празни ръце ще би трябвало да напусна. Това е сън: нищо тук не ми принадлежи “.

Това е моментът, от който човек стартира да става набожен. Ако нещо ти принадлежи в този свят, ти още не си подготвен да бъдеш набожен. С празни ръце ти идваш, с празни ръце си заминаваш. Веднъж щом схванеш това, като в проблясък на мълния всичко излиза наяве. Този свят не може да бъде твой дом - най-многото престой за през нощта. На сут­ринта ще си тръгнеш.

Веднъж щом почувстваш, че ти си тук единствено за миг - ти не можеш да притежаваш нищо, ти не можеш да имаш нищо тук - това се трансформира в сън, което индусите назовават майя. То става заблуда. Това е дефиницията за майя: нещо, което наподобява твое, само че не е; нещо, което наподобява същинско, само че не е; нещо, което наподобява краткотрайно (може би вечно), а е единствено моментно - нещо, което е направено от материала, от който и сънищата са направени.

Ако човек не разбере това, ще продължава да прави не­щата, които един ден ще разбере, че са безсмислени. В деня, в който пристигна гибелта, целият ти живот се оказва неправилен. Като се изправиш против гибелта, ще видиш, че ръцете ти са празни - а си работил крепко! Толкова си се измъчвал и безпо­коил за неща, които не могат да се имат.

Не е в природата на нещата те да се имат. Прите­жаването е невероятно, тъй като ти си тук единствено за няколко момента. Нещата са били тук преди теб; нещата ще бъдат тук и след теб. Ти идваш и си отиваш, светът остава. Бъди посетител и не започвай да чувстваш и да вярваш, че тук си притежател. Тогава животът ти ще се промени незабавно; тогава животът ти ще одобри нов нюанс, нов цвят, ново измерение. Това измерение е вяра. Веднъж щом схванеш това, ти ще се нуждаеш от посвещение - посвещение в другия свят. Той е наличен, току зад ъгъла. Веднъж щом се разбере, че този свят е просто един сън, другият става наличен.

Това е било цялото обръщение на Йоан Кръстител: Покайте се, тъй като наближи царство небесно.

Това се схваща неправилно от християните по един необикновен, ужасяващ метод. От самото начало посланието е било неправилно разбрано. Хората са мислили, че светът ще свърши и че Йоан Кръстител предсказва, предсказва края на света.

Понеже наближи царство небесно. Хората са мислили, че идва краят на този свят - това било неправилното схващане - по тази причина те чакали. Йоан Кръстител починал, а нямало знак за идването на царството. Това царство продължавало, а това царство в никакъв случай не е пристигнало. После Исус още веднъж споделил същото нещо: Покайте се, тъй като наближи царство небесно. Тогава те чакали... след това той бил разпнат..., а царството в никакъв случай не пристигнало. И от този момент християните чакат в продължение на двадесет века.

Сега в мозъка са се появили доста подозрения. Проповедникът продължава да повтаря тези думи от амвона, само че те към този момент са изгубили смисъла си. Той самият знае, че те нямат смисъл. Той продължава да споделя: „ Покайте се, тъй като наближи царс­тво небесно “, само че знае, че в продължение на двадесет века това не се е случило и светът си продължава.

Но смисъла напълно не е такова. Няма да пристигна краят на света: ще пристигна твоят край. Когато Йоан Кръстител споделя: „ Покайте се, тъй като наближи царство небесно “, той в никакъв случай не е имал поради, че този свят ще свърши. Той просто е имал поради, че ти ще свършиш и че преди да умреш, да напра­виш връзка с другия свят. Покай се за всичко, което си напра­вил, с цел да притежаваш този свят, покай се за метода, по който си живял в този сън сякаш е действителност, покай се за всичко, което си правил и мислил, тъй като всичко това е безпочвено.

Докато не се покаеш, няма да си кадърен да видиш, че царството Божие е тъкмо зад ъгъла. Очите ти ще останат из­пълнени с този свят; ти няма да можеш да видиш другия. Преди да може да се види другият свят, очите ти би трябвало на­пълно да се изчистят от този - светът на всички неща, светът на материята; светът на похотта, на пристрастеността за притежаване; светът на алчността и гнева; светът на ревността, завистта; светът на омразата; светът на егото. Очите ти би трябвало изцяло да се изчистят, да се измият, преди да можеш да видиш царс­твото Божие. Фактически сега, в който очите ти придо­бият изясненост, този свят изчезва - тъкмо както изчезва светът на сънищата на сутринта, когато се събудиш; различен един свят отва­ря порти. Царството Божие е действителност, а този свят е единствено артикул на твоя разум.

Из: „ Следвай ме. Беседи върху притчите на Исус “, Том 1, Ошо, изд. Гуторанов
Картина: Evening Landscape with Rising Moon, 1889, by Vincent van Gogh; chinaoilpaintinggallery