В музей „Етър“ почитат Св. Спиридон като покровител на занаятите
Етнографският музей навън „ Етър “ в Габрово на 12 декември празнува Денят на Св. Спиридон, който се счита за настойник на максимален брой занаяти.
В разположената на територията на музея черква „ Св. Богоявление “ ще бъде отслужена света литургия и водосвет. Свещеникът ще мине във всяка от музейните работилници, с цел да насочи благословия. Екипът на музей и майсторите ще поднесат цветя пред паметника на Лазар Донков – основател на „ Етър “-а. Ще бъдат показани занаятчиите, почнали работа в музея през 2018 година. Участници в празника ще втъкат своя нишка в паното, наречено „ Нишки в историята “, отдадено на 55-годишнината на „ Етър “-а, която следва да бъде маркирана през идната година.
„ По-късно, по време на „ Вечерта на майстора “, ще бъде разгласен победител в „ Майстор за един ден “. Събитието се организира за повторно. Ден преди този момент, на 11 декември, в работилниците си занаятчиите ще обучат на избрани умения свои сътрудници от екипа на музея, които през друго време от годината нямат директен ангажимент към индустриалната работа. На 12 декември, който е усвоил най-добре занаята получава премията „ Майстор за един ден “ ”, оповестиха етнографи.
Те описаха, че историята на празника „ Св. Спиридон “ е от времето на Българското Възраждане, когато всяка еснафска организация има собствен патронен празник, обвързван с избран светец, настойник на занаята. Колкото по-богат и мощен е един еснафин, толкоз по-тържествен и обилен е празникът, отдаден на светеца. Занаятчиите, облечени в нови облекла, със фамилиите си, отпред с еснафското знаме и музика, минават през улиците на града и отиват в черква за церемониален молебен. Отслужва се панихида за умрелите майстори. Раздават се жито и осветени хлябове.
„ Важна част от празника е обвързвана с въвеждането в майсторско звание. Това става след службата, на мястото, което е несъмнено за обща софра. Устабашията (най-стар и уважаван майстор) афишира претендентите за майстори, държи им напътствена тирада, препасва ги през рамо с червен пояс, подарява им от страна на еснафа непретенциозен набор от принадлежности, плесва им по врата по един пестник с думите: „ Стани като мен! “. Еснафският празник прераства в общоградско празненство ”, осведомят музейните уредници.
Те допълват, че и в наши дни в ЕМО „ Етър ” тази традиция намира своето продължение. През 1980 година се ражда концепцията за Празник на занаятчиите или Ден на Св. Спиридон – 12 декември. Събират се майсторите, с цел да упоменат умрелите, да почетат живите, да се повеселят.
„ Защото в ЕМО „ Етър ” с думата „ занаятчия ” хората назовават не кого да е, а единствено тези, чиито произведения ни връщат към корените на занаятчийството и оказват помощ за неговото запазване и развиване ”, акцентират от ЕМО „ Етър ”.
Свети Спиридон Тримитунски е един от най-великите светители и чудотворци на ІV век. Той се популяризира с чудотворната си заложба да лекува и с присъединяване си в Първия космополитен събор в Никея през 325 година, когато горещо пази християнството, осъждайки учението на Арий. Владее доста занаяти и се смята за настойник на грънчари, тухлари, златари, чехлари, бакърджии, шарланджии, абаджии и други
Спиридон потегля с магарето си на събор. Лоши хора крадат животното и му отрязват главата.На сутринта стопанинът залепя на мястото на отрязаната глава една конска и продължава към събора.Когато го виждат, хората си споделят „ не е елементарен човек ”. А когато сърдит от случилото се, пред смаяните погледи на всички, стиска една керемида и от нея потича вода, го прогласяват за светец.
Според поверието Свети Спиридон пръв се пробва да направи съд от глина. Мъчи се, мъчи се, само че не съумява, тъй като глината се лепи по ръцете му. Тогава се разплаква. Сълзите падат върху глината и той схваща, че с цел да източи съд на колелото, би трябвало да вземе вода. Замесва глината с вода и прави първият съд. След това го изпича. Оттогава насам светецът се смята за настойник на грънчарите.
Светецът е настойник на шарланджиите. В навечерието на празника занаятчиите се събират да разискват дали да работят. Само един от тях взема решение да се труди през нощта. Две от пресите в работилницата се спукват, а третата отхвърля да се върти. Оттогава празникът на Св.Спиридон е уважаван постоянно, защото се има вяра, че той е измислил този поминък и го закриля.
„ Св. Спиридон стартира да работи като яхнаджия. Знае всичко с изключение на едно – по какъв начин маслото се отделя от тахана при изваряването му. Опитва доста пъти, само че схваща, че е беззащитен и стартира да плаче. Сълзите падат в казана и с помощта на тях шарланът почнал да се отделя. Така Св. Спиридон се досеща, че в тахана е належащо да се поставя вода, с цел да се добие масло.
При едно от чудесата си Св. Спиридон „ обръща “ змията в злато – за това е настойник на куюмджиите ”, споделят откривателите.
Те напомнят, че Св. Спиридон е воин в творчеството на един от огромните български писатели – Елин Пелин. В „ Очите на Св. Спиридон “ той е показан като хубав, непретенциозен юноша, който създава обувки, любува се на хубостта на Божия свят, само че не съумява да се наслаждения на своята лична природа. Св. Спиридон гледа с очите и усеща с душата си, само че отхвърля да усеща с тялото си, защото счита това за грях. За да вземе мярка за обуща на дамите, ги кара да стъпват в съд с пепел, подложен пред работилницата. Туркиня, чиято хубост е явна, макар присъщото за вярата й прикриване на облика, слага младия занаятчия на тестване. Дали на Бог е належащо да бягаме от хубостта, която твори? Отговорът, който дава Елин Пелин е забавен. Св. Спиридон избожда очите си, тъй като едното се поддава на женското прелъщение на туркинята. Започва уединен живот измежду природата, с цел да разбере, че вижда облика й, въпреки да няма очи. Краят на творбата „ Очите на Св. Спиридон “ е изключително трагичен и носи значимо обръщение.
В разположената на територията на музея черква „ Св. Богоявление “ ще бъде отслужена света литургия и водосвет. Свещеникът ще мине във всяка от музейните работилници, с цел да насочи благословия. Екипът на музей и майсторите ще поднесат цветя пред паметника на Лазар Донков – основател на „ Етър “-а. Ще бъдат показани занаятчиите, почнали работа в музея през 2018 година. Участници в празника ще втъкат своя нишка в паното, наречено „ Нишки в историята “, отдадено на 55-годишнината на „ Етър “-а, която следва да бъде маркирана през идната година.
„ По-късно, по време на „ Вечерта на майстора “, ще бъде разгласен победител в „ Майстор за един ден “. Събитието се организира за повторно. Ден преди този момент, на 11 декември, в работилниците си занаятчиите ще обучат на избрани умения свои сътрудници от екипа на музея, които през друго време от годината нямат директен ангажимент към индустриалната работа. На 12 декември, който е усвоил най-добре занаята получава премията „ Майстор за един ден “ ”, оповестиха етнографи.
Те описаха, че историята на празника „ Св. Спиридон “ е от времето на Българското Възраждане, когато всяка еснафска организация има собствен патронен празник, обвързван с избран светец, настойник на занаята. Колкото по-богат и мощен е един еснафин, толкоз по-тържествен и обилен е празникът, отдаден на светеца. Занаятчиите, облечени в нови облекла, със фамилиите си, отпред с еснафското знаме и музика, минават през улиците на града и отиват в черква за церемониален молебен. Отслужва се панихида за умрелите майстори. Раздават се жито и осветени хлябове.
„ Важна част от празника е обвързвана с въвеждането в майсторско звание. Това става след службата, на мястото, което е несъмнено за обща софра. Устабашията (най-стар и уважаван майстор) афишира претендентите за майстори, държи им напътствена тирада, препасва ги през рамо с червен пояс, подарява им от страна на еснафа непретенциозен набор от принадлежности, плесва им по врата по един пестник с думите: „ Стани като мен! “. Еснафският празник прераства в общоградско празненство ”, осведомят музейните уредници.
Те допълват, че и в наши дни в ЕМО „ Етър ” тази традиция намира своето продължение. През 1980 година се ражда концепцията за Празник на занаятчиите или Ден на Св. Спиридон – 12 декември. Събират се майсторите, с цел да упоменат умрелите, да почетат живите, да се повеселят.
„ Защото в ЕМО „ Етър ” с думата „ занаятчия ” хората назовават не кого да е, а единствено тези, чиито произведения ни връщат към корените на занаятчийството и оказват помощ за неговото запазване и развиване ”, акцентират от ЕМО „ Етър ”.
Свети Спиридон Тримитунски е един от най-великите светители и чудотворци на ІV век. Той се популяризира с чудотворната си заложба да лекува и с присъединяване си в Първия космополитен събор в Никея през 325 година, когато горещо пази християнството, осъждайки учението на Арий. Владее доста занаяти и се смята за настойник на грънчари, тухлари, златари, чехлари, бакърджии, шарланджии, абаджии и други
Спиридон потегля с магарето си на събор. Лоши хора крадат животното и му отрязват главата.На сутринта стопанинът залепя на мястото на отрязаната глава една конска и продължава към събора.Когато го виждат, хората си споделят „ не е елементарен човек ”. А когато сърдит от случилото се, пред смаяните погледи на всички, стиска една керемида и от нея потича вода, го прогласяват за светец.
Според поверието Свети Спиридон пръв се пробва да направи съд от глина. Мъчи се, мъчи се, само че не съумява, тъй като глината се лепи по ръцете му. Тогава се разплаква. Сълзите падат върху глината и той схваща, че с цел да източи съд на колелото, би трябвало да вземе вода. Замесва глината с вода и прави първият съд. След това го изпича. Оттогава насам светецът се смята за настойник на грънчарите.
Светецът е настойник на шарланджиите. В навечерието на празника занаятчиите се събират да разискват дали да работят. Само един от тях взема решение да се труди през нощта. Две от пресите в работилницата се спукват, а третата отхвърля да се върти. Оттогава празникът на Св.Спиридон е уважаван постоянно, защото се има вяра, че той е измислил този поминък и го закриля.
„ Св. Спиридон стартира да работи като яхнаджия. Знае всичко с изключение на едно – по какъв начин маслото се отделя от тахана при изваряването му. Опитва доста пъти, само че схваща, че е беззащитен и стартира да плаче. Сълзите падат в казана и с помощта на тях шарланът почнал да се отделя. Така Св. Спиридон се досеща, че в тахана е належащо да се поставя вода, с цел да се добие масло.
При едно от чудесата си Св. Спиридон „ обръща “ змията в злато – за това е настойник на куюмджиите ”, споделят откривателите.
Те напомнят, че Св. Спиридон е воин в творчеството на един от огромните български писатели – Елин Пелин. В „ Очите на Св. Спиридон “ той е показан като хубав, непретенциозен юноша, който създава обувки, любува се на хубостта на Божия свят, само че не съумява да се наслаждения на своята лична природа. Св. Спиридон гледа с очите и усеща с душата си, само че отхвърля да усеща с тялото си, защото счита това за грях. За да вземе мярка за обуща на дамите, ги кара да стъпват в съд с пепел, подложен пред работилницата. Туркиня, чиято хубост е явна, макар присъщото за вярата й прикриване на облика, слага младия занаятчия на тестване. Дали на Бог е належащо да бягаме от хубостта, която твори? Отговорът, който дава Елин Пелин е забавен. Св. Спиридон избожда очите си, тъй като едното се поддава на женското прелъщение на туркинята. Започва уединен живот измежду природата, с цел да разбере, че вижда облика й, въпреки да няма очи. Краят на творбата „ Очите на Св. Спиридон “ е изключително трагичен и носи значимо обръщение.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ