Есента ме чакаше на терасата с роза в ръка Не я попитах

Есента ме чакаше на терасата
с роза в ръка
Не я попитах за какво е сама
досега постоянно идваше с лятото
закачлива, усмихната
го изпращаше до вратата
и говорехме за живота
любовта ми споделяше тя
е значимо да бъде подклаждана
всеки ден
оставали завистта, омразата и гнева
тя си отивала първа
Днес есента бе сама
и ме попита:
Знаеш ли за какво щурците
отмерват ритмично в нощта
секундите до своята гибел?
-Не зная – отвърнах.
-Така нямат време да мислят за нея
А индивидът? – попитах.Човекът е щурец без крила,
който е кьорав за гибелта
и с цел да го подсети
че е смъртен
тя ме изпраща с роза в ръка.
Иво Югов