Европа да осъзнае, че пубертетът й е вече в миналото
Европейски Съюз към Съединени американски щати: Искаме сами да си избираме сътрудниците
Едно от най-важните събития за нашето председателство, срещата на Съвета на Европейски Съюз в София завърши. Вниманието на българските медии разумно беше концентрирано главно към втория ден, а точно визитата на „ сътрудниците “ от Западните Балкани. Там беше призната предавателно утвърдена декларация и „ предпочитана стратегия “ за бъдещето на връзките ни с тези западно-балкански „ сътрудници “. Все отново реализирането на срещата и декларацията е позитивен резултат от положените старания. С едно изречение, на всички им стана ясно, че женитба скоро няма да има, даже и в обозримото бъдеще, само че годежът остава. Просто толкоз може Европейски Съюз да направи за Западните Балкани и толкоз те са подготвени да създадат за участието си в Европейски Съюз.
Същинската среща на държавите-членки сподели пред какви съществени проблеми е изправен Съюзът. Ясните послания, които получихме от Вашингтон през последния месец, обрисуват доста съществени проблеми в бъдещите ни връзки. Обобщени, те ни слагат пред следните сериозни точки: В международно-политически проект Съединени американски щати стартират курс към независимо излизане от интернационалните съглашения и контракти. Още с встъпването си в служба Доналд Тръмп денонсира едностранно Парижкото съглашение за климата, Транс-тихоокеанското съглашение, сложи под въпрос северо-американската зона за свободна търговия NAFTA, приключи договарянията за Транс-атлантическото съглашение, след това отстрани едностранно интернационалния статут на Йерусалим, денонсира договорката с Иран. Въпреки визитите на Макрон и Меркел изрично показва, че няма да координира политиката си с европейските си сътрудници, даже в противен случай. В стопански проект Съединени американски щати разшириха режима на наказания против Русия. Освен че тези наказания въздействат отрицателно главно на Европейски Съюз, само че към този момент могат да се окажат под опасност и европейските енергийни планове, например „ Северен поток-2 “. Като опция американският президент предложи на Европейски Съюз да купува полутечен американски шистов газ. Наложи мита за европейски компании за стоманата и алуминия и заплаши европейските производители на коли, които продават в Съединени американски щати с нови ограничавания (към момента имаме гратисен интервал до 01.07.). Недвусмислено сложиха под опасност от наказания европейските компании, които продължат да търгуват с Иран.
Във военно-политически проект: Съединени американски щати недвусмислено демонстрираха, че ще трансформират връзките си в НАТО, в случай че европейските страни-членки не усилят разноските си за прехрана на НАТО до 2% от Брутният вътрешен продукт. Даже в американската преса се появиха публикации до каква степен автоматизираното осъществяване на член 5 от контракта за директна поддръжка при нахлуване над страна-членка не опонира на американската Конституция. Твърди се, че такова решение би трябвало първо да премине през гласоподаване от Конгреса. Авторите се базират на тълкувателното решение, което слага американската Конституция над всички интернационално поети отговорности и контракти.
Как наподобява всичко това за Европа, в случай че извърши тези американски претенции и по какъв начин ще наподобява самият Европейски Съюз по-късно? На първо място следва да се има поради, че в промишлените артикули Европейски Съюз и Съединени американски щати главно се конкурират за еднакъв пазар- американския. Налагането на мита и нетарифни ограничавания над европейските производители вършат продукцията им, при еднообразно софтуерно качество заради стандартизацията, по-скъпи и затова измествани от пазара. Европейски Съюз не може да въздейства директно на процеса, тъй като това си е американската страна и те си дефинират законите. Остават два други механизма. На първо място, поевтиняване на производството. Това е допустимо при ниски индустриални разноски, основно заплати и цена на силата. Европейски Съюз дава мощно обществено ангажирана среда към трудещите се, а оттова и високата степен на прехрана на труда. Остава евтината сила. Преди това следва да се спомене още един запас – научно-техническият напредък. За него са нужни развойни предприятия и свободни пари. Тук въпросът за 2% за НАТО придобива особена тежест. В цифрово изражение от 17 трлн. Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз това са 340 милиарда В момента Европейски Съюз дава за Вашингтонския контракт 210 милиарда Евентуалното повишение на разноските следва да е тъкмо с 130 милиарда, или 63%?! И дано отбележим,че от тези нови средства 40% би трябвало да отидат за закупуване на ново въоръжение и бойна техника, главно американско. Това са и свободните пари за механически процес и повишение на конкурентоспособността на софтуерната продукция, такава каквато главно изнася Европейски Съюз.
Съществува още и хипотетичният запас от разширение на наличието на софтуерните европейски артикули на нов кредитоспособен пазар, само че подобен в района се явява само Русия, с която сме в наказания и те непрекъснато се възобновяват. Относно силата – интернационалните съглашения по климата (безспорно необходими), които Европейски Съюз ще продължи да съблюдава, а Съединени американски щати денонсираха, ще вършат цената на личните европейски енергийни източници от Топлоелектрическа централа трайно увеличаваща се. Енергетиката от АЕЦ е под мораториум в множеството западни страни, а построяването на нови мощности е много скъпо и дълго във времето занятие. Тук става дума за аритметика за интервал от една-две години. Остава само запас в достъпа до евтини обичайни енергоносители. И тук влизат новите ограничавания на Съединени американски щати. Санкциите против Иран лишават Европейски Съюз от спомагателни количества петрол и присъединяване в създаването на новите ирански залежи, което би ни направило освен купувачи, само че и съдружници в продажбата му на международните пазари.
Другият източник е природния газ. Санкциите против Русия лимитират присъединяване на европейски компании в взаимното създаване на нови залежи и понижаване себестойността на цената за европейската стопанска система. Специално внимание следва да се обърне на новите енергийни планове като „ Северен поток-2 “. В този план Германия видя отлична опция, откакто беше спрян „ Южен поток “ освен да стане различен снабдител за индустриална Европа на газ, само че и за доста понижаване на енерго-издръжката на личната си стопанска система, защото Германия съфинансира плана на 50%. Вече намерено се призна за сериозният напън, който оказват Съединени американски щати за стопирането на плана и замяната му с американски полутечен газ. Този артикул е почти 60% по-скъп от в този момент доставяния съветски газ заради това, че се доставя през Атлантика в особено направени танкери, втечнява се в фабрики на единия бряг и се понижава налягането в терминали на другия бряг, а също така за него отново ще е нужна нова газопреносна мрежа от пристанищата. Така Европейски Съюз ще следва да построи самичък терминалите и газопреносната мрежа, с цел да купува този нов атлантически артикул. Съединени американски щати оферират да вземат участие,, като американските банки дадат заеми. Това също е нов атлантически артикул, единствено че финансов. Нека отбележим, че банките това работят, оферират си заемите, дори и ги популяризират. С една дума това е непосредствено дотиране на американският производител, като не забравяме, че с него Европейски Съюз е съперник за еднакъв пазар. Естествено Съединени американски щати осъзнават, че тази скица е неизгодна, само че единствено при сегашната обстановка.
Цената на газа може обаче внезапно да се увеличи и тогава нещата въобще няма да наподобяват такива. Например с петролното ембарго над Иран. Да, само че там става дума за нефт, да само че цените на газа са обвързани с цената на петрола. Другото, което може да увеличи внезапно цената на газа за Европа, е нова война в Украйна и спиране на снабдяването по това главно трасе за Европа. Като виждаме равнището на взаимозависимост на ръководещите в Киев и вълните на шовинизъм там, подобен процес надали ще е комплициран. Това е идеалната обстановка за Вашингтон по този начин и атлантическият газ става продаваем, а и Русия не печели от високите цени.
Проблемът е само в Русия и фактът, че тя няма да се съгласи на тази развръзка. Като излаз от вероятността да бъде изолирана и изместена от европейския газов пазар, Русия ще предприеме пълномащабна и мълниеносна (възможно най-кратка по време) военна интервенция освен за уединяване на региона на бойните дейности в Източна Украйна, само че и за цялостен погром на украинските въоръжени сили с безапелационната промяна на властта в Киев. При такива събития Съединени американски щати не губят кой знае какъв брой, само че огромна война в центъра на Европа за Европейски Съюз ще е цялостна злополука с всички екстри, в това число милиони бежанци. За това и виждаме незабавните визити на Ангела Меркел в Сочи и многочасовите над плануваното време диалози на Макрон с Путин. Европа е извънредно време да осъзнае, че интервалът на пубертета й е към този момент в предишното и би трябвало да поеме отговорността сама да си избира сътрудниците.
Едно от най-важните събития за нашето председателство, срещата на Съвета на Европейски Съюз в София завърши. Вниманието на българските медии разумно беше концентрирано главно към втория ден, а точно визитата на „ сътрудниците “ от Западните Балкани. Там беше призната предавателно утвърдена декларация и „ предпочитана стратегия “ за бъдещето на връзките ни с тези западно-балкански „ сътрудници “. Все отново реализирането на срещата и декларацията е позитивен резултат от положените старания. С едно изречение, на всички им стана ясно, че женитба скоро няма да има, даже и в обозримото бъдеще, само че годежът остава. Просто толкоз може Европейски Съюз да направи за Западните Балкани и толкоз те са подготвени да създадат за участието си в Европейски Съюз.
Същинската среща на държавите-членки сподели пред какви съществени проблеми е изправен Съюзът. Ясните послания, които получихме от Вашингтон през последния месец, обрисуват доста съществени проблеми в бъдещите ни връзки. Обобщени, те ни слагат пред следните сериозни точки: В международно-политически проект Съединени американски щати стартират курс към независимо излизане от интернационалните съглашения и контракти. Още с встъпването си в служба Доналд Тръмп денонсира едностранно Парижкото съглашение за климата, Транс-тихоокеанското съглашение, сложи под въпрос северо-американската зона за свободна търговия NAFTA, приключи договарянията за Транс-атлантическото съглашение, след това отстрани едностранно интернационалния статут на Йерусалим, денонсира договорката с Иран. Въпреки визитите на Макрон и Меркел изрично показва, че няма да координира политиката си с европейските си сътрудници, даже в противен случай. В стопански проект Съединени американски щати разшириха режима на наказания против Русия. Освен че тези наказания въздействат отрицателно главно на Европейски Съюз, само че към този момент могат да се окажат под опасност и европейските енергийни планове, например „ Северен поток-2 “. Като опция американският президент предложи на Европейски Съюз да купува полутечен американски шистов газ. Наложи мита за европейски компании за стоманата и алуминия и заплаши европейските производители на коли, които продават в Съединени американски щати с нови ограничавания (към момента имаме гратисен интервал до 01.07.). Недвусмислено сложиха под опасност от наказания европейските компании, които продължат да търгуват с Иран.
Във военно-политически проект: Съединени американски щати недвусмислено демонстрираха, че ще трансформират връзките си в НАТО, в случай че европейските страни-членки не усилят разноските си за прехрана на НАТО до 2% от Брутният вътрешен продукт. Даже в американската преса се появиха публикации до каква степен автоматизираното осъществяване на член 5 от контракта за директна поддръжка при нахлуване над страна-членка не опонира на американската Конституция. Твърди се, че такова решение би трябвало първо да премине през гласоподаване от Конгреса. Авторите се базират на тълкувателното решение, което слага американската Конституция над всички интернационално поети отговорности и контракти.
Как наподобява всичко това за Европа, в случай че извърши тези американски претенции и по какъв начин ще наподобява самият Европейски Съюз по-късно? На първо място следва да се има поради, че в промишлените артикули Европейски Съюз и Съединени американски щати главно се конкурират за еднакъв пазар- американския. Налагането на мита и нетарифни ограничавания над европейските производители вършат продукцията им, при еднообразно софтуерно качество заради стандартизацията, по-скъпи и затова измествани от пазара. Европейски Съюз не може да въздейства директно на процеса, тъй като това си е американската страна и те си дефинират законите. Остават два други механизма. На първо място, поевтиняване на производството. Това е допустимо при ниски индустриални разноски, основно заплати и цена на силата. Европейски Съюз дава мощно обществено ангажирана среда към трудещите се, а оттова и високата степен на прехрана на труда. Остава евтината сила. Преди това следва да се спомене още един запас – научно-техническият напредък. За него са нужни развойни предприятия и свободни пари. Тук въпросът за 2% за НАТО придобива особена тежест. В цифрово изражение от 17 трлн. Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз това са 340 милиарда В момента Европейски Съюз дава за Вашингтонския контракт 210 милиарда Евентуалното повишение на разноските следва да е тъкмо с 130 милиарда, или 63%?! И дано отбележим,че от тези нови средства 40% би трябвало да отидат за закупуване на ново въоръжение и бойна техника, главно американско. Това са и свободните пари за механически процес и повишение на конкурентоспособността на софтуерната продукция, такава каквато главно изнася Европейски Съюз.
Съществува още и хипотетичният запас от разширение на наличието на софтуерните европейски артикули на нов кредитоспособен пазар, само че подобен в района се явява само Русия, с която сме в наказания и те непрекъснато се възобновяват. Относно силата – интернационалните съглашения по климата (безспорно необходими), които Европейски Съюз ще продължи да съблюдава, а Съединени американски щати денонсираха, ще вършат цената на личните европейски енергийни източници от Топлоелектрическа централа трайно увеличаваща се. Енергетиката от АЕЦ е под мораториум в множеството западни страни, а построяването на нови мощности е много скъпо и дълго във времето занятие. Тук става дума за аритметика за интервал от една-две години. Остава само запас в достъпа до евтини обичайни енергоносители. И тук влизат новите ограничавания на Съединени американски щати. Санкциите против Иран лишават Европейски Съюз от спомагателни количества петрол и присъединяване в създаването на новите ирански залежи, което би ни направило освен купувачи, само че и съдружници в продажбата му на международните пазари.
Другият източник е природния газ. Санкциите против Русия лимитират присъединяване на европейски компании в взаимното създаване на нови залежи и понижаване себестойността на цената за европейската стопанска система. Специално внимание следва да се обърне на новите енергийни планове като „ Северен поток-2 “. В този план Германия видя отлична опция, откакто беше спрян „ Южен поток “ освен да стане различен снабдител за индустриална Европа на газ, само че и за доста понижаване на енерго-издръжката на личната си стопанска система, защото Германия съфинансира плана на 50%. Вече намерено се призна за сериозният напън, който оказват Съединени американски щати за стопирането на плана и замяната му с американски полутечен газ. Този артикул е почти 60% по-скъп от в този момент доставяния съветски газ заради това, че се доставя през Атлантика в особено направени танкери, втечнява се в фабрики на единия бряг и се понижава налягането в терминали на другия бряг, а също така за него отново ще е нужна нова газопреносна мрежа от пристанищата. Така Европейски Съюз ще следва да построи самичък терминалите и газопреносната мрежа, с цел да купува този нов атлантически артикул. Съединени американски щати оферират да вземат участие,, като американските банки дадат заеми. Това също е нов атлантически артикул, единствено че финансов. Нека отбележим, че банките това работят, оферират си заемите, дори и ги популяризират. С една дума това е непосредствено дотиране на американският производител, като не забравяме, че с него Европейски Съюз е съперник за еднакъв пазар. Естествено Съединени американски щати осъзнават, че тази скица е неизгодна, само че единствено при сегашната обстановка.
Цената на газа може обаче внезапно да се увеличи и тогава нещата въобще няма да наподобяват такива. Например с петролното ембарго над Иран. Да, само че там става дума за нефт, да само че цените на газа са обвързани с цената на петрола. Другото, което може да увеличи внезапно цената на газа за Европа, е нова война в Украйна и спиране на снабдяването по това главно трасе за Европа. Като виждаме равнището на взаимозависимост на ръководещите в Киев и вълните на шовинизъм там, подобен процес надали ще е комплициран. Това е идеалната обстановка за Вашингтон по този начин и атлантическият газ става продаваем, а и Русия не печели от високите цени.
Проблемът е само в Русия и фактът, че тя няма да се съгласи на тази развръзка. Като излаз от вероятността да бъде изолирана и изместена от европейския газов пазар, Русия ще предприеме пълномащабна и мълниеносна (възможно най-кратка по време) военна интервенция освен за уединяване на региона на бойните дейности в Източна Украйна, само че и за цялостен погром на украинските въоръжени сили с безапелационната промяна на властта в Киев. При такива събития Съединени американски щати не губят кой знае какъв брой, само че огромна война в центъра на Европа за Европейски Съюз ще е цялостна злополука с всички екстри, в това число милиони бежанци. За това и виждаме незабавните визити на Ангела Меркел в Сочи и многочасовите над плануваното време диалози на Макрон с Путин. Европа е извънредно време да осъзнае, че интервалът на пубертета й е към този момент в предишното и би трябвало да поеме отговорността сама да си избира сътрудниците.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ