Критичното състояние на земята задвижва огромни мигрантски вълни
Ерозията и деградацията на земята ще отприщи всеобща миграция на минимум 50 млн. души до 2050 година - и повече от 700 млн. души, в случай че хората не спрат да изтощават жизненоважния запас. Това предизвестиха стотина учени през днешния ден, представени от " Франс прес ".
Упадъкът на земята, породен от неустойчивото земеделие, минното дело, замърсяването и разрастването на градовете към този момент подкопава благосъстоянието на към 3,2 милиарда души - 40 % от международното население, сигнализират учените в първата цялостна оценка на положението на земята по света.
Състоянието на земята е " сериозно ", посочи Междуправителствената платформа за научна политика по отношение на биоразнообразието и екосистемите (IPBES).
" Превърнахме в обработваеми земи огромни елементи от нашите гори, огромна част от нашите пасища, загубихме 87 % от нашите влажни зони... ние фактически променихме земната повърхнина през последните няколкостотин години ", акцентира Робърт Уотсън от IPBES.
" Посланието е: ерозията на земята, загубата на работливост на тези почви и загубата на растителност ще принудят хората да се реалокират. Повече няма да е допустимо да се живее на тези земи ", предизвестява той.
" Между настоящия ден и 2050 година ние изчисляваме, че броят на мигриращите хора може да бъде от 50 млн. души до към 700 млн. души ", чертае апокалиптична картина Робърт Уотсън.
Най-малкият брой - 50 млн. души, е най-хубавият сюжет. Горната граница - 700 млн. души, ще бъде достигната, в случай че хората не вземат крути ограничения.
Главните движещи сили на деградацията на земята, се показва в отчета, са " огромното ползване като метод на живот " в богатите страни, и увеличаващото се търсене на артикули в разрастващите се страни, подхранвано от растежа на приходите и популацията.
Проблемът с ерозията на земята не оказва въздействие единствено върху хората, които живеят на нея. Той заплашва продоволствената сигурност на всички хора на Земята, както и достъпа до чиста вода и чист въздух, контролиран от почвата и растенията, които порастват върху нея.
По-малко от една четвърт от земята е съумяла да избегне " забележителното влияние " на човешката активност - основно тъй като се намира в негостоприемни за хората елементи на планетата.
И даже тази неголяма част земя се чака да се свие до по-малко от 10 % единствено за 30 години.
" Едно от следствията от световното стопляне е това, че изместваме земеделието в региони " като замръзналия, субарктически Бореален район, разяснява Боб Шоулс, който е съавтор на изследването. " Тропическите дъждовни гори исторически съвсем не са били населявани от хора поради компликацията да се добереш до там - в този момент строим пътища в тях, обработваме земи в тях ", добавя Шоулс.
" В рисково пустинните региони откриваме дълбоки водоносни хоризонти, като използваме неустойчиво тези антични водни ресурси за напояване ", акцентира ученият.
До 2014 година повече от 1,5 милиарда хектара естествени екосистеми са били превърнати в обработваеми земи.
Земеделските земи и пасищата към този момент покриват повече от една трета от повърхността на Земята. Това значи загуба освен на почва, само че също и на популации от диви растения и животни, както и загуба на гори, които изсмукват въглероден диоксид и създават О2.
Упадъкът на земята, породен от неустойчивото земеделие, минното дело, замърсяването и разрастването на градовете към този момент подкопава благосъстоянието на към 3,2 милиарда души - 40 % от международното население, сигнализират учените в първата цялостна оценка на положението на земята по света.
Състоянието на земята е " сериозно ", посочи Междуправителствената платформа за научна политика по отношение на биоразнообразието и екосистемите (IPBES).
" Превърнахме в обработваеми земи огромни елементи от нашите гори, огромна част от нашите пасища, загубихме 87 % от нашите влажни зони... ние фактически променихме земната повърхнина през последните няколкостотин години ", акцентира Робърт Уотсън от IPBES.
" Посланието е: ерозията на земята, загубата на работливост на тези почви и загубата на растителност ще принудят хората да се реалокират. Повече няма да е допустимо да се живее на тези земи ", предизвестява той.
" Между настоящия ден и 2050 година ние изчисляваме, че броят на мигриращите хора може да бъде от 50 млн. души до към 700 млн. души ", чертае апокалиптична картина Робърт Уотсън.
Най-малкият брой - 50 млн. души, е най-хубавият сюжет. Горната граница - 700 млн. души, ще бъде достигната, в случай че хората не вземат крути ограничения.
Главните движещи сили на деградацията на земята, се показва в отчета, са " огромното ползване като метод на живот " в богатите страни, и увеличаващото се търсене на артикули в разрастващите се страни, подхранвано от растежа на приходите и популацията.
Проблемът с ерозията на земята не оказва въздействие единствено върху хората, които живеят на нея. Той заплашва продоволствената сигурност на всички хора на Земята, както и достъпа до чиста вода и чист въздух, контролиран от почвата и растенията, които порастват върху нея.
По-малко от една четвърт от земята е съумяла да избегне " забележителното влияние " на човешката активност - основно тъй като се намира в негостоприемни за хората елементи на планетата.
И даже тази неголяма част земя се чака да се свие до по-малко от 10 % единствено за 30 години.
" Едно от следствията от световното стопляне е това, че изместваме земеделието в региони " като замръзналия, субарктически Бореален район, разяснява Боб Шоулс, който е съавтор на изследването. " Тропическите дъждовни гори исторически съвсем не са били населявани от хора поради компликацията да се добереш до там - в този момент строим пътища в тях, обработваме земи в тях ", добавя Шоулс.
" В рисково пустинните региони откриваме дълбоки водоносни хоризонти, като използваме неустойчиво тези антични водни ресурси за напояване ", акцентира ученият.
До 2014 година повече от 1,5 милиарда хектара естествени екосистеми са били превърнати в обработваеми земи.
Земеделските земи и пасищата към този момент покриват повече от една трета от повърхността на Земята. Това значи загуба освен на почва, само че също и на популации от диви растения и животни, както и загуба на гори, които изсмукват въглероден диоксид и създават О2.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ