ЕНИЧАРИТЕ СА БИЛИ ПО-ДОСТОЙНИ ОТКОЛКОТО СЪВРЕМЕННИТЕ ПОЛИТ-СЕНЗАЦИИ! ТЕЗИ КАРИКАТУРИ СА ПО-ЗЛОЩАСТНИ И БЕЗСКРУПУЛНИ И ОТ КАРАИБРАХИМ!
Еничарите са били доста по-достойни до края на дните си, в сравнение с някои модерни български полит – сензации на човешкия първичен кариеризъм.
И тези карикатури са по-злощастни и безскрупулни даже от един Караибрахим.
Еничарите са ставали чиновници на падишаха след така наречен кръвен налог и безпощадна подготовка.
Това е била невиждана и унищожителна по отношение на българите и българския дух османска политика.
Въпреки този допустимо най-уродлив феномен на асимилация във времето, Родопа планина не е изгубила и до ден сегашен българската си същина, без значение от насилствените помохамеданчвания, неволите, обедняването на популацията, безработицата, нестихващите дейни мероприятия на редица заинтригувани непознати структури.
Новите еничари не са отнети от българския народ с кръвен налог. И дано не изпадаме в лирически героизации, че са напуснали или още повече пропъдени от България заради недостиг или пък репресии.
Друго е…
В множеството случаи някои от тях сами са се подложили – тук, на наша територия, освен това непринудено – със сметка, която за жалост няма да се заплаща единствено от личното им безволие.
Най – огромният грях, който ще донесат със себе си, поднасяни елегантно от непознати сили в обществено-политическия ни живот като „спасители“, е оня, в който и еничарите не съумяха да изпаднат.
Еничарите най-малко знаеха и бяха научени да водят война, а тези „спасители“, дори и в казарма не са ходили.
Затова са и по-извратени в комплексите си.
За тях националното изменничество, та даже и войната, призната от едни западни финансови общества е приключенска форма на разцвет, доста по-колоритен от оня, който османлиите преследваха с еничарите.
Само помислете в какво въвличат постепенно и приспивно страната ни, с проблемите в Черноморието с Русия и с баналната мантра за партньорство.
Глупостта им доближава до там, че освен обръщат тил, а и неприлично се зъбят на онази страна, която одобри християнството от дребна България, която взе писмеността от „розата“ на Балканите, която без значение от геополитическите препирни постоянно е дишала и продължава да диша с благочестивия дух на православието.
Не политици оставяха костите си тук, не императорски интересчии, а съветски воини.
Не одобрявам нито съветския бутуш, нито „партньорката примка“ да мачкат и задушават това, което е с многовековна, в редица случаи кървава история, дало нравствен разцвет и просвета на милиони хора по света.
В това число и на Русия, колкото и политическата безочливост да бяга от тази истина.
Ако в действителност имаме почтени западни сътрудници, политическата тематика с Русия и връзките на България с Русия, би трябвало бъдат тематика „табу“ и въпрос на личен народен суверенитет.
Има задоволително доста полета за съдействие във всяка една сфера с така наречен евроатлантически сътрудници, само че въпросът с Русия е в действителност въпрос на суверенитет от една страна, въпреки това на история и духовно приятелство, към което всяка една почтена мирова същина би се отнесла минимум с почитание, в случай че не й доближава достолепие за освен това.
В противоположен случай нищо положително не би очаквало сходна уродлива душевна деградация.
От позицията на времето знаем какво се случи с еничарите.
Те бяха воини, в по-голямата си част принудително отнети от ридаещи в болката си български майки.
Сега „новите еничари“, прекомерно разнообразни от тези на османлиите, са самоинициативници в продажността си, с упоритости да разплакват личните ни майки.
И това не е пресилено.
Времето ще покаже.
Мислете дами и господа, мислете…
Еничарите от дълго време останаха в историята, само че политическият башибозук занапред ще се развихря?
P.S. Между другото, в случай че в градината на колегата ми е прокарана директна тръба с газ, най-евтината газ, за която мнозина западни семейства мечтаят, а аз накарам колегата ми да я запуши, с цел да пробутвам личните си ползи, въпреки и да знам, че това ще съсипе колегата ми, това партньорство ли е?
И сътрудникът ми, в случай че абсолютно ме слуша, предан сътрудник ли е или е просто простак?
Всъщност, в случай че аз назнача началник на това домакинство, изплаша го с нещо или още по-добре го направя подвластен и дисциплиниран с нещо, което го касае и още повече го кара да се опасява, не е проблем да запуша тази тръба, та даже и нещо повече…
Мислете!
Велин Хаджолов
някогашен началник на ОСА в ДАНС
И тези карикатури са по-злощастни и безскрупулни даже от един Караибрахим.
Еничарите са ставали чиновници на падишаха след така наречен кръвен налог и безпощадна подготовка.
Това е била невиждана и унищожителна по отношение на българите и българския дух османска политика.
Въпреки този допустимо най-уродлив феномен на асимилация във времето, Родопа планина не е изгубила и до ден сегашен българската си същина, без значение от насилствените помохамеданчвания, неволите, обедняването на популацията, безработицата, нестихващите дейни мероприятия на редица заинтригувани непознати структури.
Новите еничари не са отнети от българския народ с кръвен налог. И дано не изпадаме в лирически героизации, че са напуснали или още повече пропъдени от България заради недостиг или пък репресии.
Друго е…
В множеството случаи някои от тях сами са се подложили – тук, на наша територия, освен това непринудено – със сметка, която за жалост няма да се заплаща единствено от личното им безволие.
Най – огромният грях, който ще донесат със себе си, поднасяни елегантно от непознати сили в обществено-политическия ни живот като „спасители“, е оня, в който и еничарите не съумяха да изпаднат.
Еничарите най-малко знаеха и бяха научени да водят война, а тези „спасители“, дори и в казарма не са ходили.
Затова са и по-извратени в комплексите си.
За тях националното изменничество, та даже и войната, призната от едни западни финансови общества е приключенска форма на разцвет, доста по-колоритен от оня, който османлиите преследваха с еничарите.
Само помислете в какво въвличат постепенно и приспивно страната ни, с проблемите в Черноморието с Русия и с баналната мантра за партньорство.
Глупостта им доближава до там, че освен обръщат тил, а и неприлично се зъбят на онази страна, която одобри християнството от дребна България, която взе писмеността от „розата“ на Балканите, която без значение от геополитическите препирни постоянно е дишала и продължава да диша с благочестивия дух на православието.
Не политици оставяха костите си тук, не императорски интересчии, а съветски воини.
Не одобрявам нито съветския бутуш, нито „партньорката примка“ да мачкат и задушават това, което е с многовековна, в редица случаи кървава история, дало нравствен разцвет и просвета на милиони хора по света.
В това число и на Русия, колкото и политическата безочливост да бяга от тази истина.
Ако в действителност имаме почтени западни сътрудници, политическата тематика с Русия и връзките на България с Русия, би трябвало бъдат тематика „табу“ и въпрос на личен народен суверенитет.
Има задоволително доста полета за съдействие във всяка една сфера с така наречен евроатлантически сътрудници, само че въпросът с Русия е в действителност въпрос на суверенитет от една страна, въпреки това на история и духовно приятелство, към което всяка една почтена мирова същина би се отнесла минимум с почитание, в случай че не й доближава достолепие за освен това.
В противоположен случай нищо положително не би очаквало сходна уродлива душевна деградация.
От позицията на времето знаем какво се случи с еничарите.
Те бяха воини, в по-голямата си част принудително отнети от ридаещи в болката си български майки.
Сега „новите еничари“, прекомерно разнообразни от тези на османлиите, са самоинициативници в продажността си, с упоритости да разплакват личните ни майки.
И това не е пресилено.
Времето ще покаже.
Мислете дами и господа, мислете…
Еничарите от дълго време останаха в историята, само че политическият башибозук занапред ще се развихря?
P.S. Между другото, в случай че в градината на колегата ми е прокарана директна тръба с газ, най-евтината газ, за която мнозина западни семейства мечтаят, а аз накарам колегата ми да я запуши, с цел да пробутвам личните си ползи, въпреки и да знам, че това ще съсипе колегата ми, това партньорство ли е?
И сътрудникът ми, в случай че абсолютно ме слуша, предан сътрудник ли е или е просто простак?
Всъщност, в случай че аз назнача началник на това домакинство, изплаша го с нещо или още по-добре го направя подвластен и дисциплиниран с нещо, което го касае и още повече го кара да се опасява, не е проблем да запуша тази тръба, та даже и нещо повече…
Мислете!
Велин Хаджолов
някогашен началник на ОСА в ДАНС
Източник: afera.bg
КОМЕНТАРИ