Енергийният преход: Декарбонизацията не са просто израз, а политика за по-добър живот
Енергийният преход е графа на ДЕБАТИ.БГ, отдадена на прехода от силата на 19. век – въглищните централи, и силата на 20. век – петролна и газова сила, към модерната сила на нашата епоха – зелените възобновими източници. Зелена договорка е дълготрайна политика на Европейски Съюз, която цели да се понижат нездравословните излъчванията с най-малко 55% до 2030 година, спрямо равнищата от 1990 година В дълготраен проект задачата е Европа да бъде първия континент с безпристрастен климат до 2050 година Всички 27 държави-членки на Европейски Съюз са се заели в нея. България също има своите задължения, заложени и в Плана за възобновяване и резистентност. Декарбонизацията на енергийния бранш у нас цели въглеродните излъчвания от производството на електрическа енергия да намалеят с 40%, вземайки изходните равнища от 2019 година Целта за понижаване на излъчванията би трябвало да бъде реализирана през 2025 година
Две значими събития, свързани със зелената сила и декарбонизацията на България се случиха тази седмица.
Първо, народните представители гласоподаваха да отпадне нуждата от позволение за градеж при инсталацията на фотоволтаици на покриви на къщи с мощ до 20 киловата. По-малкото процедури значат по-лесен развой на слагането на слънчеви панели на покривите ни, което пък прави достъпът до чиста и евтина сила по-лесен.
Във Фейсбук националният представител от „ Демократична България “ Владислав Панев написа следното: „ Това е промяна, за която се боря от предишния парламент и най-сетне е реалност “.
„ През последните години себестойността на силата от солари се намали до рекордно ниски равнища. Заради комплицираните процедури обаче от това се възползват главно огромни вложители. Затова и за разлика от други страни, у нас обстановката е обърната – съвсем всички мощности са на полето, а не върху покривите “, написа още той.
Второто знаково решение също е на депутатите – те гласоподаваха да задължат Министерският съвет да предоговори отговорностите ни по повод декарбонизацията на България, заложени в Плана за възобновяване и резистентност,
В Плана е записано, че „ декарбонизацията на енергийния бранш ще е с акцент върху намаляването на въглеродните излъчвания от производството на електрическа енергия с 40% вземайки изходните равнища от 2019 година “. Самата декарбонизация на енергийния бранш е заложена като промяна, с която България се ангажира по пътя си към зелена сила и нисковъглеродна стопанска система.
Целта за понижаване на излъчванията би трябвало да бъде реализирана през 2025 година (измерено и доказано с данните за 2026 г.), се споделя в Плана. „ Ще се затвърди с актуализиране на националното законодателството в Закона за ограничение изменение на климата, с който ще се сътвори и явен проект за последователно унищожаване на централите на въглища до 2038 година “, се споделя още в документа.
„ Ще има регулаторен таван за техните излъчвания (б.р. на централите на въглища) на въглероден диоксид, използван от 1 януари 2026 г. Законът също ще предвиди мерки във връзка със социалноикономическите последици, което ще се финансират и ще са в сходство с ограниченията планувани под Фонда за обективен преход “, споделя още Планът.
Намаляването на излъчванията на въглероден диоксид ще обгръща централите работещи на въглища, а точно Топлоелектрическа централа Марица 3 ЕАД, Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 ЕАД, Топлоелектрическа централа Бобов дол ЕАД, AES3C Марица Изток 1, Топлоелектрическа централа Контур Глобал Марица Изток 3, Топлоелектрическа централа БРИКЕЛ ЕАД, Топлоелектрическа централа Република, Топлоелектрическа централа Русе Изток и Топлофикация Сливен, се показва в него.
Вместо това, служебният кабинет ще договаря този ангажимент да отпадне, а въглищните централи да работят без ограничавания до 2038 година.
Милиардите евро, които България би могла да получи Плана за възобновяване и резистентност, са основани на промените в него. Зеленият преход заема водещо място в българския План за възобновяване и резистентност, като концентрира 53.66% от общите планувани разноски – и това е посочено в самия проект. Част от зеления преход е точно декарбонизацията на енергийния бранш, т.е. намаляването на въглеродния отпечатък.
Намаляването на въглеродният отпечатък пък се цели, тъй като обезпечава по-добро качество на живот, по-добър въздух, по-добра околна среда в България.
След решението на депутатите не е ясно дали Планът на България няма да се „ запуши “, или въпреки всичко ще се премине към осъществяването му. Не е ясно и какви по-различни условия ще може да контракти българското държавно управление. Имайки поради, че срокът за предоговарянето, заложен от депутатите е 31 март 2023 година, по всички наподобява, че диалозите ще се водят от служебното държавно управление на президента Румен Радев.
Декарбонизацията и зелената сила не са просто думи, които Европейският съюз употребява, с цел да оправдае разходването на средства. Това са политики, които целят по-добър живот.
България има два пътя – да се върне към въглищата (които прочее в никакъв случай не е изоставяла), или да влага в интензивен зелен преход и чиста, евтина сила. На политиците остава да изберат едно от двете.
Две значими събития, свързани със зелената сила и декарбонизацията на България се случиха тази седмица.
Първо, народните представители гласоподаваха да отпадне нуждата от позволение за градеж при инсталацията на фотоволтаици на покриви на къщи с мощ до 20 киловата. По-малкото процедури значат по-лесен развой на слагането на слънчеви панели на покривите ни, което пък прави достъпът до чиста и евтина сила по-лесен.
Във Фейсбук националният представител от „ Демократична България “ Владислав Панев написа следното: „ Това е промяна, за която се боря от предишния парламент и най-сетне е реалност “.
„ През последните години себестойността на силата от солари се намали до рекордно ниски равнища. Заради комплицираните процедури обаче от това се възползват главно огромни вложители. Затова и за разлика от други страни, у нас обстановката е обърната – съвсем всички мощности са на полето, а не върху покривите “, написа още той.
Второто знаково решение също е на депутатите – те гласоподаваха да задължат Министерският съвет да предоговори отговорностите ни по повод декарбонизацията на България, заложени в Плана за възобновяване и резистентност,
В Плана е записано, че „ декарбонизацията на енергийния бранш ще е с акцент върху намаляването на въглеродните излъчвания от производството на електрическа енергия с 40% вземайки изходните равнища от 2019 година “. Самата декарбонизация на енергийния бранш е заложена като промяна, с която България се ангажира по пътя си към зелена сила и нисковъглеродна стопанска система.
Целта за понижаване на излъчванията би трябвало да бъде реализирана през 2025 година (измерено и доказано с данните за 2026 г.), се споделя в Плана. „ Ще се затвърди с актуализиране на националното законодателството в Закона за ограничение изменение на климата, с който ще се сътвори и явен проект за последователно унищожаване на централите на въглища до 2038 година “, се споделя още в документа.
„ Ще има регулаторен таван за техните излъчвания (б.р. на централите на въглища) на въглероден диоксид, използван от 1 януари 2026 г. Законът също ще предвиди мерки във връзка със социалноикономическите последици, което ще се финансират и ще са в сходство с ограниченията планувани под Фонда за обективен преход “, споделя още Планът.
Намаляването на излъчванията на въглероден диоксид ще обгръща централите работещи на въглища, а точно Топлоелектрическа централа Марица 3 ЕАД, Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 ЕАД, Топлоелектрическа централа Бобов дол ЕАД, AES3C Марица Изток 1, Топлоелектрическа централа Контур Глобал Марица Изток 3, Топлоелектрическа централа БРИКЕЛ ЕАД, Топлоелектрическа централа Република, Топлоелектрическа централа Русе Изток и Топлофикация Сливен, се показва в него.
Вместо това, служебният кабинет ще договаря този ангажимент да отпадне, а въглищните централи да работят без ограничавания до 2038 година.
Милиардите евро, които България би могла да получи Плана за възобновяване и резистентност, са основани на промените в него. Зеленият преход заема водещо място в българския План за възобновяване и резистентност, като концентрира 53.66% от общите планувани разноски – и това е посочено в самия проект. Част от зеления преход е точно декарбонизацията на енергийния бранш, т.е. намаляването на въглеродния отпечатък.
Намаляването на въглеродният отпечатък пък се цели, тъй като обезпечава по-добро качество на живот, по-добър въздух, по-добра околна среда в България.
След решението на депутатите не е ясно дали Планът на България няма да се „ запуши “, или въпреки всичко ще се премине към осъществяването му. Не е ясно и какви по-различни условия ще може да контракти българското държавно управление. Имайки поради, че срокът за предоговарянето, заложен от депутатите е 31 март 2023 година, по всички наподобява, че диалозите ще се водят от служебното държавно управление на президента Румен Радев.
Декарбонизацията и зелената сила не са просто думи, които Европейският съюз употребява, с цел да оправдае разходването на средства. Това са политики, които целят по-добър живот.
България има два пътя – да се върне към въглищата (които прочее в никакъв случай не е изоставяла), или да влага в интензивен зелен преход и чиста, евтина сила. На политиците остава да изберат едно от двете.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ