Явор Куюмджиев: Вече никога няма да видим цените на енергиите, които познавахме допреди една-две години
Енергийният специалист, Явор Куюмджиев, някогашен заместник-министър на стопанската система и енергетиката и депутат, в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Новината, че от 1 октомври ще потече азерски газ по тръбата от Гърция да ни радва ли или да ни тормози?
Е, би трябвало да ни радва, тъй като азерският газ е с много по-ниска цена и в общия краен микс би трябвало да се понижи цената за всички консуматори. Друг е въпросът, че той не е задоволително за цялото ползване. Но като цяло новината е добра.
Не е задоволително за цялото ползване, казвате. Какви са тогава разновидностите?
С цифрички – зимното ползване е към 400 милиона кубични метра месечно, като азерският газ е към 80 милиона кубични метра. Остават още 320, които на процедура ги няма. За октомври има, доколкото беше оповестено, един танкер, който отнякъде ще се разтовари, само че това не взема решение казуса – по две аргументи. Първо, тъй като този танкер е на пазарни цени, които даже се усилват с цената на разтоварването – дали е в Гърция или в Турция, разликата е, че в Турция е малко по-скъпо. И от там – с заплащането на превоз до България. Докато азерският газ е с може би два, два и половина пъти по-ниска цена, в сравнение с пазарната. Така че и този танкер не взема решение нищо. По принцип танкерите не вземат решение нищо, изключително тези инцидентни танкери, които ги следим по моретата. Аз се бях пошегувал преди време, още април месец, че нека да не го докараме до там, че да седим на някой терминал, всички български публицисти, с камери и да споделят " Ето го, нашият танкер идва! “. Това е несериозно от позиция на стратегическите ползи на страната. Ние би трябвало да имаме дълготрайни контракти или да създадем същинска конкуренция.
По какъв метод? Как да създадем тези съществени връзки и да запълним действителното ползване?
Единият път е през дълготрайни контракти. За да може да имаме обаче дълготрайни контракти, би трябвало да имаме метод за превозване на този газ до България. Когато нямаме терминал и няма опция да си намерим място за разтоварване, беше безусловно безконтролно да се приключва дълготрайния контракт, който имахме. Пак ще кажа, както съм казвал различен път, че газът няма аромат, няма цвят, няма багра, той има цена. Така че да се върнем на въпроса от кое място и по какъв начин дълготрайни контракти. Те се вършат, когато имаш по какъв начин да го доставиш. В момента с стартирането на интерконектора и след няколко месеца, дай боже до една година, стартирането на терминала в Александруполис, ние на процедура като страна към този момент ще имаме доста огромна степен на диверсификация. Тук желая да отворя една скоба, че в последно време диверсификация споделят, изключително някои хора – цялостна диверсификация от Русия. Това е малко неточно, да не кажа неуместно, тъй като диверсификация значи съществуване на доста източници по повече от едно трасета. Когато се приключи терминала в Александруполис и интерконектора, тогава ние към този момент като страна ще имаме опция да получаваме газ от три разнообразни източника – Русия, Азербайджан и полутечен газ от нашия терминал.
И да го транспортираме по четири разнообразни трасета – Трансбалканския газопровод, " Турски-Балкански поток “, интерконектора с Гърция, нашия терминал, и общоприетата връзка с Гърция, която по този начин или другояче имаме. Тогава към този момент може да се сътвори някакъв същински пазар и тогава може нашето държавно управление или да кажем управлението на " Булгаргаз “ или на други компании да отидат при всички снабдители и да кажат: Вижте хора, ние имаме от тук такава цена, от тук такава цена, дайте да се пазарим, дайте да приказваме. Защото не е загадка, че цената на естествени газ сега има доста огромен политически и геополитически детайл. Себестойността на производството, изключително на съветския газ, не е тази, за която те го продават. И никой не може да ги упреква въпреки това обаче, че вършат великански облаги.
Говоря за индустриалната цена. Въпросът е в това, че ние като европейци сами си вдигнахме цената на газа до такива равнища, които са неуместни. Преди година и половина цената на природния газ беше към 100-110 $ за 1000 кубични метра и при тази цена руснаците продаваха и печелеха. Сега цената, днешната цена е 2300 – 20 пъти се е вдигнала цената.
Кой и за какво има полза това да го прави?
Аз имам някакво доста мощно съмнение – не считам, не мога да настоявам, че има някакъв картел или някакво доста огромно съглашение, единствено цифрички. За първите шест месеца приходите от продажби на газ на двете най-големи американски компании са се вдигнали с 61%, приходите на " Газпром “, макар глобите, все пак, са се вдигнали със 120%. Всичко това го плащаме ние.
Споменахте геополитическото решение и отношението на политиците за подновяването на диалозите с " Газпром “. Ще се случи ли? Какво гласи икономическата логичност?
Няма да се случи по две аргументи най-малко. Едната причина е, че от позиция – съгласно мен, на руснаците ние сме малък пазар. С нашите 3 милиарда и малко ползване, от които 1 милиард идва от Азербайджан – дали ще ги продадат, или няма да ги продадат, няма значение. От друга страна, разногласието кой приключи контракта – той не е преустановен, той е настоящ, само че не работи, а за какво не работи, кой го направи да не работи, дали България, или " Газпром “, може би ще се взема решение през днешния ден, може би сигурно ще се взема решение в някакви арбитражи. Аз не се ангажирам да споделям тези са прави, тези са прави. Факт е, че този контракт не работи и факт е, че породи някакъв спор. Когато става въпрос за нещо толкоз сензитивно и толкоз значимо за българската стопанска система, аз считам, че беше безконтролно да не се опитат да се схванат. И в последна сметка, като се замислим, всички останали, съвсем всички останали европейски страни одобриха новите условия на " Газпром “.
Точно по този начин, да.
И си купуват газ по новите правила.
Плащат си, да.
На доста по-ниски цени и си заплащат, както " Газпром “ искаше.
Да.
Защо ние не го направихме?
Ние не се съгласихме обаче.
Аз не мога да го схвана, за мен това граничи с закононарушение, тъй като вкара страната във всички тези завършения, които гледаме в последните месеци, и във всички тия диалози – ще има ли газ зимата или няма да има газ, в случай че има, на каква цена ще бъде, кой може да го заплати, страната има ли пари, няма ли пари да подкрепя бизнеса и жителите. Въобще, всичко това потегли от решението април месец. А за какво няма да се получат диалозите с " Газпром “? Горе-долу по същата причина. Още март някогашните ръководещи започнаха да споделят: " Ние няма да продължаваме контракта с " Газпром “, който изтичаше декември. В същия миг Унгария си подписа десетгодишен нов контракт. И когато се държиш по тоя метод, по-късно по какъв начин да отидеш при индивида или при хората, или при компанията, която продава, и да кажеш " Ама аз си смених мнението “? Липсва обикновена логичност.
А ще се забатачат ли нещата още повече съгласно вас? Какви са разновидностите при тази висока цена, която се обрисува на газа за България? Споменавал сте нов заем във ваши предходни изявленията пред други медии.
Ама не, то доста сме си мислили, освен аз. Цената е такава, каквато е, тя се дефинира от пазарните връзки. Пак споделих, в тях има доста геополитика, само че и Европейската комисия не прави нищо, с цел да избяга от геополитиката и да влезе в стопанската система. Там се приказва, че най-важното е да се ограничи пазаруването на съветски естествени запаси, с цел да бъде осъден Путин за неприятната война в Украйна. Само че и това не се случва. Ние купуваме по-малко съветски запаси на доста по-високи цени и в действителност преди няколко седмици излезе информация, че за пръв път от доста години насам " Роснефт “ заплати 10 милиарда $ дивиденти на страната, тъй като страната е мажоритарен притежател, съветската страна.
В последна сметка и това не се случва. Русия печели доста повече пари, продавайки доста по-малко запаси. И аз не преставам да се запитвам: а за какво го вършим? Защо си предизвикваме всички тия страдания? Чиста геополитика, т.е. отговорът на вашия въпрос – какво следва оттук насетне, явно, в случай че нищо не се промени, цените ще продължат да бъдат такива в някакъв интервал от време, една, две, три години, може и повече. Защото да се заместят количествата съветски газ, които Европа използва, са нужни нови терминали за втечняване и регазификация, нови кораби, които да го транспортират от другия завършек на света.
Това всичко изисква време и пари. Оттам нататък може би ще има някаква стабилизация на цените, само че отново в никакъв случай няма да има към този момент равнища от 110-120 $ за 1000 кубични метра, защото и тези колосални вложения в терминали и в кораби би трябвало да се върнат. Кой ще ги върне? Ние, освен българите, всички европейци.
Всички приказват за действителна рецесия. Имаме ли съгласно вас такава или всичко се прави изкуствено поради войната?
Два са детайлите, които доведоха до тази обстановка. Първото е неразумната и неверна политика през последните години на Европейската комисия и на някои европейски държавни управления за отвод от базови енергийни мощности. Германия се отхвърли от атомната си централа, в цяла Европа се вкараха квоти и може да се каже такси за произвеждане на сила от въглища. Всичко това докара до подем да го назовем на газовите централи. Какво значи газова централа – такава, която създава електричество, изгаряйки природния газ непосредствено, в общия случай даже без да създава топлота, до момента в който гори този газ. Отварям една скоба – в България това не е по този начин. В България всичките централи, които горят газ, го горят, с цел да вършат топлота, като в същия миг създават електричество и това са така наречен високоефективни енергийни производства. В останалата част на Европейския съюз не е тъкмо по този начин. Там са чисто газови централи, които просто горят природния газ и вършат от него електричество. Например в Гърция над 40% от електричеството се прави по тоя метод. Това е първият факт – неверни енергийни политики, които доведоха до подем на газовите централи. От там се подвигна цената на газа.
От по кое време потеглят неверните политически решения?
В последните 20 години, към 20 години се случва това, 15-20 години. Аз не съм срещу Зеления преход, противоположното. Силно подкрепям това, че би трябвало да има възобновими енергийни източници, че това е бъдещето, само че не може да го направиш внезапно, до момента в който не си намерил решение по какъв начин да заместиш тези атомни въглищни централи. Няма по какъв начин да стане. И го видяхме, т.е. виждаме го. Това е едното – неверните решения в енергетиката през годините, повдигането на каузи на произвеждане на електричество от газ, което докара до първичното повишение на цената на газа. и вторият е започването на енергийната война сред Европа и Русия, може би като разследване от нахлуването на Русия в Украйна. Но обстоятелствата са си обстоятелства, това е ситуацията. Пак ще кажа, най-големите печеливши от тази обстановка са американските и съветските компании.
А най-големите губещи – българските жители.
И всички европейци.
И всички европейци.
Да.
Каква зима да чакаме?
Тежка. В смисъл, най-много скъпа.
Скъпа – да, за нас, потребителите?
А, не. Бих споделил, напълно зависи кой на какво ще се отоплява зимата. Все отново българските жители са най-защитени в Европейския съюз от позиция на цената на електричеството минимум, тъй като към момента българските битови консуматори са на така наречен контролиран пазар. Цената, на която ние купуваме електричеството, е някъде към 140 лв. за мегаватчас, преди да се прибавят там данък, Данък добавена стойност и прочие, това е цената, на която ние плащаме като консуматори у дома. А днешната пазарна цена в България е 800 лв.. Т.е. представете си, в случай че не бяхме предпазени по тоя метод, щяхме да плащаме петорни сметки. Ако междинната сметка в България е към 60 лв. сега – някой има 20 лв., някой има 500, нали, междинната сметка би станала 300 или 350 лв., което към този момент става безусловно отвратително. Но отново се връщам, че българските жители са предпазени като ползване на електричество, като ползване на парно – също, там, където има топлофикации. Разбира се, това са единствено към 18% от семействата в България, тъй като и цената на парното тази зима ще бъде мощно субсидирана. При тези цени на газа на пазара топлофикациите им е избрана доста по-ниска цена, на която да продават топлината, и те ще акумулират великански загуби. Но към този момент видяхме по какъв начин се прави – страната опрощава задълженията на най-големите топлофикации, с цел да могат да посрещнат зимата. Т.е. желая да кажа, че българските жители са предпазени от цената на електричеството и тези, които са на парно. Ще заплащат малко повече пари, в сравнение с предходната зима, само че доста по-малко, в сравнение с би трябвало да заплащат, в случай че бяха на пазара. Защото всички останали европейци не са предпазени по този метод, те всички заплащат пазарни цени. Затова там бурята е голяма, тъй като те в действителност голям % от европейските жители не могат да си разрешат да си платят сметките. Те дори не знаят още какви ще им бъдат сметките и занапред към този момент са обезпокоени. Аз имам другари и познати в цяла Европа – колосални суми, 1000-1500 евро на месец. Така че за нас нещата не са толкоз страшни. Остават обаче хората, които се отопляват на газ, на дърва или на някакъв различен източник.
Които не са малко.
Или на ток, които не са малко. И аз си мисля, че страната там би трябвало да се концентрира, с цел да помогне на тези хора. Като моята кардинална концепция е, че по този начин или другояче ние, като България в границите на Европейския съюз, не можем да променим цялостната политика нито тези аргументи, за които си говорихме, довели ни до тази обстановка на пазара. Единственото, което можем да създадем, е да се стегнем и като страна да помогне страната на всички български жители и бизнес със дотации, тъй като ние не може да премахнем пазара, той е подобен, какъвто е. И това става само с пари. Пари няма, значи би трябвало да се теглят заеми.
Кога?
Това обаче се случва единствено при съществуване на парламент. Сега дай боже след две-три седмици ще имаме някакъв парламент.
Оптимист ли сте, че ще има подобен след изборите?
Е, парламент ще има, той ще работи при всички положения 20-30 дни.
Правителство дали ще има?
Правителство – ще забележим. Ама то и служебното държавно управление съгласно мен, макар че е служебно, би трябвало да приготви документи, с цел да изиска от Народното събрание одобрение на нови заеми и да ги тегли. Една-две години, до момента в който отмине тая рецесия и до момента в който се възстановят по някакъв метод веригите на доставки и пазарите, различен метод няма. Вижте, то и Европейската комисия потегля в тази посока, и други европейски страни. Вчера да вземем за пример Чехия разгласи, че вкарва заледяване на цените на тока и газа до края на 2023 година за жителите и за бизнеса на избрани равнища – в този момент не желая да изтъквам числа, тъй като не си ги припомням тъкмо. Но всичко това ще стане допустимо за сметка на държавния бюджет. Започват един по един, то различен метод няма.
Оптимист ли сте, че ще бъде реализирана в близко бъдеще една действителна диверсификация, за която вие към този момент споменахте какво значи тъкмо това, тъй като тя е криворазбрана измежду множеството политици?
Ами, тя ще се получи, като тръгне терминалът, интерконекторът, на процедура ще имаме цялостна диверсификация. А дали съм оптимист за близкото бъдеще – в границите на идващите една-две години нещата ще са по този начин. По-нататък оптимист – до каква степен да съм оптимист, нещата ще се възстановяват, само че към този момент в никакъв случай няма да забележим тези цени на силите, които познавахме допреди една-две години. И въпрос на доста фина конфигурация е по какъв начин се ръководи стопанската система, енергетиката и страната в тази обстановка. И си мисля, че е извънредно време да бъдат пуснати специалисти, експерти, които знаят какво вършат, другояче ще стигнем отново до такива обстановки.
Новината, че от 1 октомври ще потече азерски газ по тръбата от Гърция да ни радва ли или да ни тормози?
Е, би трябвало да ни радва, тъй като азерският газ е с много по-ниска цена и в общия краен микс би трябвало да се понижи цената за всички консуматори. Друг е въпросът, че той не е задоволително за цялото ползване. Но като цяло новината е добра.
Не е задоволително за цялото ползване, казвате. Какви са тогава разновидностите?
С цифрички – зимното ползване е към 400 милиона кубични метра месечно, като азерският газ е към 80 милиона кубични метра. Остават още 320, които на процедура ги няма. За октомври има, доколкото беше оповестено, един танкер, който отнякъде ще се разтовари, само че това не взема решение казуса – по две аргументи. Първо, тъй като този танкер е на пазарни цени, които даже се усилват с цената на разтоварването – дали е в Гърция или в Турция, разликата е, че в Турция е малко по-скъпо. И от там – с заплащането на превоз до България. Докато азерският газ е с може би два, два и половина пъти по-ниска цена, в сравнение с пазарната. Така че и този танкер не взема решение нищо. По принцип танкерите не вземат решение нищо, изключително тези инцидентни танкери, които ги следим по моретата. Аз се бях пошегувал преди време, още април месец, че нека да не го докараме до там, че да седим на някой терминал, всички български публицисти, с камери и да споделят " Ето го, нашият танкер идва! “. Това е несериозно от позиция на стратегическите ползи на страната. Ние би трябвало да имаме дълготрайни контракти или да създадем същинска конкуренция.
По какъв метод? Как да създадем тези съществени връзки и да запълним действителното ползване?
Единият път е през дълготрайни контракти. За да може да имаме обаче дълготрайни контракти, би трябвало да имаме метод за превозване на този газ до България. Когато нямаме терминал и няма опция да си намерим място за разтоварване, беше безусловно безконтролно да се приключва дълготрайния контракт, който имахме. Пак ще кажа, както съм казвал различен път, че газът няма аромат, няма цвят, няма багра, той има цена. Така че да се върнем на въпроса от кое място и по какъв начин дълготрайни контракти. Те се вършат, когато имаш по какъв начин да го доставиш. В момента с стартирането на интерконектора и след няколко месеца, дай боже до една година, стартирането на терминала в Александруполис, ние на процедура като страна към този момент ще имаме доста огромна степен на диверсификация. Тук желая да отворя една скоба, че в последно време диверсификация споделят, изключително някои хора – цялостна диверсификация от Русия. Това е малко неточно, да не кажа неуместно, тъй като диверсификация значи съществуване на доста източници по повече от едно трасета. Когато се приключи терминала в Александруполис и интерконектора, тогава ние към този момент като страна ще имаме опция да получаваме газ от три разнообразни източника – Русия, Азербайджан и полутечен газ от нашия терминал.
И да го транспортираме по четири разнообразни трасета – Трансбалканския газопровод, " Турски-Балкански поток “, интерконектора с Гърция, нашия терминал, и общоприетата връзка с Гърция, която по този начин или другояче имаме. Тогава към този момент може да се сътвори някакъв същински пазар и тогава може нашето държавно управление или да кажем управлението на " Булгаргаз “ или на други компании да отидат при всички снабдители и да кажат: Вижте хора, ние имаме от тук такава цена, от тук такава цена, дайте да се пазарим, дайте да приказваме. Защото не е загадка, че цената на естествени газ сега има доста огромен политически и геополитически детайл. Себестойността на производството, изключително на съветския газ, не е тази, за която те го продават. И никой не може да ги упреква въпреки това обаче, че вършат великански облаги.
Говоря за индустриалната цена. Въпросът е в това, че ние като европейци сами си вдигнахме цената на газа до такива равнища, които са неуместни. Преди година и половина цената на природния газ беше към 100-110 $ за 1000 кубични метра и при тази цена руснаците продаваха и печелеха. Сега цената, днешната цена е 2300 – 20 пъти се е вдигнала цената.
Кой и за какво има полза това да го прави?
Аз имам някакво доста мощно съмнение – не считам, не мога да настоявам, че има някакъв картел или някакво доста огромно съглашение, единствено цифрички. За първите шест месеца приходите от продажби на газ на двете най-големи американски компании са се вдигнали с 61%, приходите на " Газпром “, макар глобите, все пак, са се вдигнали със 120%. Всичко това го плащаме ние.
Споменахте геополитическото решение и отношението на политиците за подновяването на диалозите с " Газпром “. Ще се случи ли? Какво гласи икономическата логичност?
Няма да се случи по две аргументи най-малко. Едната причина е, че от позиция – съгласно мен, на руснаците ние сме малък пазар. С нашите 3 милиарда и малко ползване, от които 1 милиард идва от Азербайджан – дали ще ги продадат, или няма да ги продадат, няма значение. От друга страна, разногласието кой приключи контракта – той не е преустановен, той е настоящ, само че не работи, а за какво не работи, кой го направи да не работи, дали България, или " Газпром “, може би ще се взема решение през днешния ден, може би сигурно ще се взема решение в някакви арбитражи. Аз не се ангажирам да споделям тези са прави, тези са прави. Факт е, че този контракт не работи и факт е, че породи някакъв спор. Когато става въпрос за нещо толкоз сензитивно и толкоз значимо за българската стопанска система, аз считам, че беше безконтролно да не се опитат да се схванат. И в последна сметка, като се замислим, всички останали, съвсем всички останали европейски страни одобриха новите условия на " Газпром “.
Точно по този начин, да.
И си купуват газ по новите правила.
Плащат си, да.
На доста по-ниски цени и си заплащат, както " Газпром “ искаше.
Да.
Защо ние не го направихме?
Ние не се съгласихме обаче.
Аз не мога да го схвана, за мен това граничи с закононарушение, тъй като вкара страната във всички тези завършения, които гледаме в последните месеци, и във всички тия диалози – ще има ли газ зимата или няма да има газ, в случай че има, на каква цена ще бъде, кой може да го заплати, страната има ли пари, няма ли пари да подкрепя бизнеса и жителите. Въобще, всичко това потегли от решението април месец. А за какво няма да се получат диалозите с " Газпром “? Горе-долу по същата причина. Още март някогашните ръководещи започнаха да споделят: " Ние няма да продължаваме контракта с " Газпром “, който изтичаше декември. В същия миг Унгария си подписа десетгодишен нов контракт. И когато се държиш по тоя метод, по-късно по какъв начин да отидеш при индивида или при хората, или при компанията, която продава, и да кажеш " Ама аз си смених мнението “? Липсва обикновена логичност.
А ще се забатачат ли нещата още повече съгласно вас? Какви са разновидностите при тази висока цена, която се обрисува на газа за България? Споменавал сте нов заем във ваши предходни изявленията пред други медии.
Ама не, то доста сме си мислили, освен аз. Цената е такава, каквато е, тя се дефинира от пазарните връзки. Пак споделих, в тях има доста геополитика, само че и Европейската комисия не прави нищо, с цел да избяга от геополитиката и да влезе в стопанската система. Там се приказва, че най-важното е да се ограничи пазаруването на съветски естествени запаси, с цел да бъде осъден Путин за неприятната война в Украйна. Само че и това не се случва. Ние купуваме по-малко съветски запаси на доста по-високи цени и в действителност преди няколко седмици излезе информация, че за пръв път от доста години насам " Роснефт “ заплати 10 милиарда $ дивиденти на страната, тъй като страната е мажоритарен притежател, съветската страна.
В последна сметка и това не се случва. Русия печели доста повече пари, продавайки доста по-малко запаси. И аз не преставам да се запитвам: а за какво го вършим? Защо си предизвикваме всички тия страдания? Чиста геополитика, т.е. отговорът на вашия въпрос – какво следва оттук насетне, явно, в случай че нищо не се промени, цените ще продължат да бъдат такива в някакъв интервал от време, една, две, три години, може и повече. Защото да се заместят количествата съветски газ, които Европа използва, са нужни нови терминали за втечняване и регазификация, нови кораби, които да го транспортират от другия завършек на света.
Това всичко изисква време и пари. Оттам нататък може би ще има някаква стабилизация на цените, само че отново в никакъв случай няма да има към този момент равнища от 110-120 $ за 1000 кубични метра, защото и тези колосални вложения в терминали и в кораби би трябвало да се върнат. Кой ще ги върне? Ние, освен българите, всички европейци.
Всички приказват за действителна рецесия. Имаме ли съгласно вас такава или всичко се прави изкуствено поради войната?
Два са детайлите, които доведоха до тази обстановка. Първото е неразумната и неверна политика през последните години на Европейската комисия и на някои европейски държавни управления за отвод от базови енергийни мощности. Германия се отхвърли от атомната си централа, в цяла Европа се вкараха квоти и може да се каже такси за произвеждане на сила от въглища. Всичко това докара до подем да го назовем на газовите централи. Какво значи газова централа – такава, която създава електричество, изгаряйки природния газ непосредствено, в общия случай даже без да създава топлота, до момента в който гори този газ. Отварям една скоба – в България това не е по този начин. В България всичките централи, които горят газ, го горят, с цел да вършат топлота, като в същия миг създават електричество и това са така наречен високоефективни енергийни производства. В останалата част на Европейския съюз не е тъкмо по този начин. Там са чисто газови централи, които просто горят природния газ и вършат от него електричество. Например в Гърция над 40% от електричеството се прави по тоя метод. Това е първият факт – неверни енергийни политики, които доведоха до подем на газовите централи. От там се подвигна цената на газа.
От по кое време потеглят неверните политически решения?
В последните 20 години, към 20 години се случва това, 15-20 години. Аз не съм срещу Зеления преход, противоположното. Силно подкрепям това, че би трябвало да има възобновими енергийни източници, че това е бъдещето, само че не може да го направиш внезапно, до момента в който не си намерил решение по какъв начин да заместиш тези атомни въглищни централи. Няма по какъв начин да стане. И го видяхме, т.е. виждаме го. Това е едното – неверните решения в енергетиката през годините, повдигането на каузи на произвеждане на електричество от газ, което докара до първичното повишение на цената на газа. и вторият е започването на енергийната война сред Европа и Русия, може би като разследване от нахлуването на Русия в Украйна. Но обстоятелствата са си обстоятелства, това е ситуацията. Пак ще кажа, най-големите печеливши от тази обстановка са американските и съветските компании.
А най-големите губещи – българските жители.
И всички европейци.
И всички европейци.
Да.
Каква зима да чакаме?
Тежка. В смисъл, най-много скъпа.
Скъпа – да, за нас, потребителите?
А, не. Бих споделил, напълно зависи кой на какво ще се отоплява зимата. Все отново българските жители са най-защитени в Европейския съюз от позиция на цената на електричеството минимум, тъй като към момента българските битови консуматори са на така наречен контролиран пазар. Цената, на която ние купуваме електричеството, е някъде към 140 лв. за мегаватчас, преди да се прибавят там данък, Данък добавена стойност и прочие, това е цената, на която ние плащаме като консуматори у дома. А днешната пазарна цена в България е 800 лв.. Т.е. представете си, в случай че не бяхме предпазени по тоя метод, щяхме да плащаме петорни сметки. Ако междинната сметка в България е към 60 лв. сега – някой има 20 лв., някой има 500, нали, междинната сметка би станала 300 или 350 лв., което към този момент става безусловно отвратително. Но отново се връщам, че българските жители са предпазени като ползване на електричество, като ползване на парно – също, там, където има топлофикации. Разбира се, това са единствено към 18% от семействата в България, тъй като и цената на парното тази зима ще бъде мощно субсидирана. При тези цени на газа на пазара топлофикациите им е избрана доста по-ниска цена, на която да продават топлината, и те ще акумулират великански загуби. Но към този момент видяхме по какъв начин се прави – страната опрощава задълженията на най-големите топлофикации, с цел да могат да посрещнат зимата. Т.е. желая да кажа, че българските жители са предпазени от цената на електричеството и тези, които са на парно. Ще заплащат малко повече пари, в сравнение с предходната зима, само че доста по-малко, в сравнение с би трябвало да заплащат, в случай че бяха на пазара. Защото всички останали европейци не са предпазени по този метод, те всички заплащат пазарни цени. Затова там бурята е голяма, тъй като те в действителност голям % от европейските жители не могат да си разрешат да си платят сметките. Те дори не знаят още какви ще им бъдат сметките и занапред към този момент са обезпокоени. Аз имам другари и познати в цяла Европа – колосални суми, 1000-1500 евро на месец. Така че за нас нещата не са толкоз страшни. Остават обаче хората, които се отопляват на газ, на дърва или на някакъв различен източник.
Които не са малко.
Или на ток, които не са малко. И аз си мисля, че страната там би трябвало да се концентрира, с цел да помогне на тези хора. Като моята кардинална концепция е, че по този начин или другояче ние, като България в границите на Европейския съюз, не можем да променим цялостната политика нито тези аргументи, за които си говорихме, довели ни до тази обстановка на пазара. Единственото, което можем да създадем, е да се стегнем и като страна да помогне страната на всички български жители и бизнес със дотации, тъй като ние не може да премахнем пазара, той е подобен, какъвто е. И това става само с пари. Пари няма, значи би трябвало да се теглят заеми.
Кога?
Това обаче се случва единствено при съществуване на парламент. Сега дай боже след две-три седмици ще имаме някакъв парламент.
Оптимист ли сте, че ще има подобен след изборите?
Е, парламент ще има, той ще работи при всички положения 20-30 дни.
Правителство дали ще има?
Правителство – ще забележим. Ама то и служебното държавно управление съгласно мен, макар че е служебно, би трябвало да приготви документи, с цел да изиска от Народното събрание одобрение на нови заеми и да ги тегли. Една-две години, до момента в който отмине тая рецесия и до момента в който се възстановят по някакъв метод веригите на доставки и пазарите, различен метод няма. Вижте, то и Европейската комисия потегля в тази посока, и други европейски страни. Вчера да вземем за пример Чехия разгласи, че вкарва заледяване на цените на тока и газа до края на 2023 година за жителите и за бизнеса на избрани равнища – в този момент не желая да изтъквам числа, тъй като не си ги припомням тъкмо. Но всичко това ще стане допустимо за сметка на държавния бюджет. Започват един по един, то различен метод няма.
Оптимист ли сте, че ще бъде реализирана в близко бъдеще една действителна диверсификация, за която вие към този момент споменахте какво значи тъкмо това, тъй като тя е криворазбрана измежду множеството политици?
Ами, тя ще се получи, като тръгне терминалът, интерконекторът, на процедура ще имаме цялостна диверсификация. А дали съм оптимист за близкото бъдеще – в границите на идващите една-две години нещата ще са по този начин. По-нататък оптимист – до каква степен да съм оптимист, нещата ще се възстановяват, само че към този момент в никакъв случай няма да забележим тези цени на силите, които познавахме допреди една-две години. И въпрос на доста фина конфигурация е по какъв начин се ръководи стопанската система, енергетиката и страната в тази обстановка. И си мисля, че е извънредно време да бъдат пуснати специалисти, експерти, които знаят какво вършат, другояче ще стигнем отново до такива обстановки.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ