Енергийните министъри на България и Гърция - Теменужка Петрова и

Енергийните министъри на България и Гърция - Теменужка Петрова и ...

Газовата връзка с Гърция реално се задвижи.


Енергийните министъри на България и Гърция - Теменужка Петрова и Кондтантинос Хадзидакис сключиха междуправителствено споразумение за данъчния режим на проекта.

© Надежда Чипева Пет месеца след формалната първа копка на газовата връзка България-Гърция бяха подписани ключови споразумения, които едва сега позволяват и осмислят изграждането на газопровода. Две от тях са самите договори с изпълнителя на строежа J&P AVAX и доставчика на тръбите Corinth Pipework Industries. Освен това енергийните министри на двете страни Теменужка Петкова и Константинос Хадзидакис подписаха Междуправителствено споразумение за установяване на данъчен режим за проекта, БЕХ се договори с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за осигуряване на 110 млн. евро, а "Булгаргаз", гръцката DEPA и италианската Edison, които са акционери в проектната компания за газопровода Ай Си Джи Би, се уговориха за услугите по пренос на газ. Важен детайл е, че договорът с ЕИБ не бе подписан от изпълнителния директор на Жаклен Коен, а от служител на държавния холдинг, а причината е, че банката смята Коен за проблемен.

Строителство на 183-километровата тръба между Стара Загора и Комотини трябва да приключи за максимум 18 месеца, но очакванията са това да се случи още в края на 2020 г., за да може преноса на газ да започне от 2021, както е предвидено по договорите азербайджанската SOCAR.

Абонирайте се за Капитал Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми Конкуренция на хоризонта

"Реализацията на междусистемната газова връзка Гърция–България ще промени изцяло облика на пазара на природен газ в региона и ще бъде гарант за енергийната сигурност на страните от Югоизточна Европа", каза министър Петкова. "Проектът помага както на Гърция и България, така и на съседните страни да засилят безопасността на енергийните доставки, гарантирайки диверсификацията на източниците и маршрутите на природен газ", заяви и гръцкият енергиен министър Хадзидакис.

Проектът наистина е важен, тъй като може да задоволи изцяло вътрешното потребление на страната, като договорените вече доставки са за 30% от него, при това на по-ниски цени от тези, които плащаме на "Газпром". Освен това интерконекторът може да осигури възможности за допълнителен транзит на природен газ в посока Украйна, Румъния, Сърбия и дори Унгария, както и достъп до LNG терминали. Което според мнозина е и причината реализацията му да се бави вече 10 години.

Втори старт

На 22 май премиерите на България и Гърция - Бойко Борисов и тогава все още Алексис Ципрас, направиха край ГКПП "Маказа" първата копка на газовата връзка между двете страни. Това се случи година след първоначалния план събитието да е по време на българското председателство на ЕС, тъй като обществените поръчки за избор на строител и доставчик на тръбите се забавиха. Церемонията обаче се оказа напълно формална, тъй като към онзи момент все още не беше осигурено финансирането, а и нямаше договор за пренос на газ по тръбата.

Точно затова едва сега се подписват и договори с избраните още през пролетта фирми. Изграждането на газопровода срещу близо 150 млн. евро е поверено на гръцката "Джей енд Пи - Авакс" (J&P Avax), а доставчик на тръбите за 58.2 млн. евро е друга гръцка компания - Corinth Pipeworks Pipe Industry, част от групата Viohalco.

Проблемният заем

Подписването на договорът с ЕИБ за заема от 110 млн. евро трябваше да се случи още през август, но възникна неочакван проблем - заради изненадващото назначение на Жаклен Коен за директор на Българския енергиен холдинг банката отказа да подпише финалния договор. По информация на "Капитал" банката е правила собствени проучвания за Жаклен Коен преди години (вероятно в периода 2014 - 2016 г., когато пак беше директор на БЕХ), като отделът по съответствието на банката (compliance department, който се грижи институцията да не бъде изложена на правни рискове) е вдигнал червен флаг. На практика банката казва, че избраният от българските власти директор на БЕХ не покрива нейните стандарти за корпоративен партньор и съответно не желае той да е страна по договорите за заема.

Какви точно са причините за това недоверие към Коен не е ясно. Но е показателно, че сега договорът с ЕИБ бе подписан от Ина Лазарова, която е директор на отдел "Проекти" в БЕХ.

Какво се очаква

Към момента резервираният капацитет за интерконектора е около 1.57 млрд. куб. м на година при възможности за 3 млрд. куб. м. Той е запазен от пет търговеца, като най-голямото количество - около 1 млрд. куб. м, е на държавната "Булгаргаз". Това е природен газ, който ще идва по Южния газов коридор (газопроводите TANAP в Турция и TAP в Гърция) от Kаспийския регион и ще се продава от азербайджанската SOCAR, която също е резервирала капацитет, но количествата са по-скоро символични с очакване за бъдещо повишаване. Останалите капацитети са резервирани от гръцката DEPA, италианската Edison, както и американската Linde (за LNG). С подписаното сега споразумение между "Булгаргаз", DEPA и Edison на практика се уреждат детайлите и правилата за пренос на газ.

За да функционира интерконекторът оптимално, е необходимо и изграждането на компресорна станция, която към момента не е предвидена. Поради това има реална опасност проектът да не успее да изпълни веднага целите си за диверсификация на доставките на природен газ.

Източник: capital.bg