Как ни въоръжава Сталин и как Тръмп?
Емоциите по закупуването на 8 самолета Ф-16 от Съединени американски щати още не са затихнали. Какво написа в договорите, подписани от наш вицепремиер с Пентагона? Цитирам по изнесеното в Народното събрание в края на предходната седмица: " Цената на всеки неокомплектован Ф-16 за нас е с 34 млн. $ по-висока от тази на подобен аероплан с цялостна екипировка за Словакия. Плащаме 2,3 милиарда лева авансово, преди да е създадена " стоката " и 4 години преди да я получим. Гаранцията й е... 6 месеца! Възможни разногласия се вземат решение единствено съгласно правото на Съединени американски щати, разноските по възможни каузи - за нас. Доставянето на самолетите и въоръжението също е за наша сметка. Правителството на Съединени американски щати може да трансформира изискванията по отношение на цените в договорите едностранно, неустойки при несъблюдение не дължи. България се отхвърля от суверенния си имунитет. " Това написа в контракта.
Е, аналогията се натрапва от единствено себе си, тъй като властващите ни русофоби ушите ни проглушиха с вопли, че след Девети септември 1944 година сме били позлатили Съветската войска (какво тук значат обстоятелствата, че нашата войска, взела участие в последния стадий на войната, се устоя напълно от руснаците). И дано си напомним каква мощна авиация сме имали по времето на социализма и нещо доста значимо - на каква цена сме се сдобили с нея. Разорила ли е новата ни авиация бедна следвоенна България, или е спомогнала за разцвета й? Не е смешка работа - както ще прочетете по-долу - стотици самолети и всичко нужно за тяхното действие получаваме до 1950 година от Съветския съюз. Цена няма - Сталин ни ги дава сякаш на разсрочено заплащане, само че на процедура гратис, без да изплатим и стотинка за тях. Звучи еретично за днешните американолюби, само че какво да се прави - факт. А американците в този момент ни скъсват кожата с техните 8 самолета. Въобще кой откъдето му скимне се нахвърля като хиена върху бедна България. Та кажете ни - през днешния ден коя част от нашата стопанска система, която към момента носи пари, не е непозната благосъстоятелност? А парите ги отнасят от България. И братска Германия (с която ни свързват неразривно две национални произшествия, а и днешната трета) ни дължи десетки милиарди от търговски контракти още отпреди началото на Втората международна война. Писали сме много по тия въпроси. Но каква изгода от това писане!
Съветските самолети стартират да идват още през март 1945 година - не някакви смешни осем машини, а общо 358 бойни и образователни самолети: 120 изтребителя Як-9, 120 щурмови самолета Ил-2, 96 бомбардировача Пе-2, 10 учебно-бойни Як-9 и 10 учебно-бойни Ил-2!
До 1989 година българските Военновъздушни сили получават 224 МиГ-21, 90 МиГ-23, 4 МиГ-25, 22 МиГ-29, 23 Су-22, 31 Су-25, 44 Ми-24, 18 Ми-8s - всичко 460 машини. Цялата тази внушителна армада е унищожена с един размах, отиват за скрап 400 бойни самолета, закрити са 9 авиобази. Днес България има петнадесетина от малко малко способни да летят самолета.
Мили боже! Тези, които унищожиха въздушния ни боен флот, през днешния ден ни пробутват самолетите си, и то на галактическа цена!
Някой с право ще каже, че няма нищо гратис в тоя свят. Така е. На каква цена руснаците ни оказват помощ във всичко - освен във военната област. Ето я цената, ще прочетете повече по-долу: България да не служи като терен за експанзия и противников маневри против Съюз на съветските социалистически републики.
А по какъв начин е през днешния ден?!
Из достоверния спомен на капитан I сан Кирил Халачев
...След това Сталин изиска сведения за персоналния състав на нашата войска, за това, което имаме, и за рестриктивните мерки на мирния контракт. Започна в детайли разглеждане на програмата, която бяхме изработили с Булганин. Утвърдено беше превъоръжаването на съществуващите наши дивизии и основаването на нови. Ние се бяхме спрели на основаването на танкова бригада и когато стана дума за нея, Сталин се опълчи уверено, като съобщи, че ние би трябвало да имаме танкова дивизия: " Бригадата е тежка, само че доста маневрена групировка, тъй като няма собствен независим гръб, а дивизията е мощен пестник, мощен, маневрен и независим - има си собствен гръб, свое командване и свое " хозяйство " (стопанство). Димитров кимна с глава и Сталин отсече: " Будет дивизия " (ще бъде дивизия).
Не зная за какво, когато се разглеждаха обособените наши претенции, някои от военните желаеха да внасят корекции в наша щета, само че в тези случаи се намесваха и Жданов, и Маленков, и най-много Берия, а Сталин слушаше деликатно и едните, и другите, а от време на време отправяше въпрос към Кинов или към мен и нормално отсичаше: " Ладно, дадим " (добре, ще дадем). Такъв беше казусът с влекачите, камионите и изключително полутонките, количеството на които, кой знае за какво, бе мощно оспорено от заинтригуваните генерали, завърза се спор сред нас с Кинов и руските генерали... Сталин, който деликатно се вслушваше в думите на генералите, се обърна към тях ": " Е, просчитайте, просчитайте! " (пресметнете, пресметнете). Пресметнаха на листче хартия, дадоха му го, той погледна и отсече: " Пусть! Дадим конечно ". (Нека! Ще ги дадем, схваща се). Въпросът се завърши...
Разбрахме се, че това, което имахме, е освен остаряло, само че и незадоволително, и се реши да инсталираме и повече, и напълно съвременни, мощни брегови батареи...
В този миг Сталин реши, че е време да се даде разрядка (отпускане) на напрежението във водените диалози и се насочи към мене с другарски провокационни въпроси: " Ну, а чем будешь бороться, если в Черное море войдет " Мисури "? " (а с какво ще се бориш, в случай че в Черно море влезе " Мисури " ). Без да се разстройвам и изгубвам минута, отговорих начаса: " А вы дадите нам торпедную авиацию и подлодки " (вие ще ни дадете торпедна авиация и подводници). Сталин незабавно подхвана: " А какая авиация? " " А это вы лучше знаете (това вие по-добре го знаете) - беше моят бърз отговор. Сталин се обърна към всички и, като се смееше, сподели: " Дадим им " Бостон ", а потом обвиним американцев, что вооружают болгар " (ще им дадем " Бостън ", а след това ще обвиним американците, че въоръжават българите). Но откакто се посмя за миг, продължи със сериозен звук: " Дадим, конечно, свои отечественные " Ту-2 " (ще дадем, несъмнено, наши отечествени Ту-2). И още веднъж се обърна към мене: " А сколько подлодок тебе нужно? " (колко подводници ти трябват). Позамислих се за миг - да желая доста, ще дадат, само че по какъв начин ще се оправим с тях и взех решение: " на первое время хватит нам три " (на първо време ще ни стигнат три). Тука Сталин реши да ме хване и, като покашляше и пълнеше лулата си, хвърли към мене подъл взор и подмятна: " Зачем так мало? " (защо така малко). Обясних, че ние нямаме още съответна конюнктура, а най-много подготвени фрагменти и до момента в който създадем нужните ни фрагменти и обучим екипажи, три са изцяло задоволителни.
...Още един път Сталин сподели разположението си и любовта си към нас, българите, а дружно с това прояви своя дипломатически прийом към въпросите, когато точно стана дума за цената на всичкото това въоръжение. Зверев - министърът на финансите на Съветския съюз, разгласи ориентировъчната цифра - Сталин сподели: " Е, дадим 10 лет на разсрочку, а начнем с 56-го года! " (ще дадем 10 години разсрочване, а ще стартираме от 56-та година). Зверев не се стърпя и попита по какъв начин да се схваща това, сякаш 10 години отсрочка, а започвайки от 56-а година, то се получава повече от 15. Сталин се обърна към него и му изясни: " А бывает в жизни, что то было 15 " (случва се в живота и 15 да бъдат). " Бывает " (случва се), - сподели Зверев. " А избор и это такой случай сейчас! " (ето и в този момент е подобен случай). И като се смееше на своята диалектика, той прибави: " А тогда еще увидим " (а по-късно отново ще видим).
В края на краищата всички наши въпроси бяха изчерпани.
(От персоналния списък на адмирал Иван Добрев - в. ДУМА, Черно на бяло, " Сталин ни въоръжава, заливайки се от смях ", 1.02. 2019 г.)
Шифрована депеша
от Трайчо Костов до НА ВКП(б)
26 януари 1946 година, София
До Филипов (ЦК на ВКП (б)
Москва
В отчета си пред парламентарната Комисия по външните работи министър Стайнов изрази огромно удовлетворение от приема в Москва. Пред целия свят Съюз на съветските социалистически републики сподели, че признава държавното управление на Отечествен фронт. Ние изложихме мъчнотиите на България по приложението на [Споразумението за] помирение. По доста работи получихме задоволство... Сталин и Молотов споделиха: от вас нищо не желаеме. Когато се касае за славяни, и без някакви контракти имаме повече доверие към тях, в сравнение с към неславяни, с които имаме подписан контракт. Кажете от какво имате потребност, с цел да станете цветуща страна, ние сме подготвени във всички връзки да ви помогнем. Вие би трябвало да чувствате, че има на кого да се облегнете, с цел да имате по-голяма самонадеяност. От вас желаеме единствено честност, т.е. България да не послужи като терен за експанзия и противников маневри срещу нас...
Спиридонов
От сборника публикации и документи " Българо-съветски политически и военни връзки (1941-1947) ", Военно издателство, 1999 година
Из уводната публикация на формалния уебсайт на Българските военновъздушни сили
От началото на март 1945 година въз основата на двустранно съглашение сред Съюз на съветските социалистически републики и България стартира превъоръжаване на нашата авиация. Получени са общо 358 бойни и образователни самолети: 120 изтребителя Як-9, 120 щурмови самолета Ил-2, 96 бомбардировача Пе-2, 10 учебно-бойни Як-9 и 10 учебно-бойни Ил-2.
През идващите години идват торпедоносците Ту-2, а към края на 1948 - по-новите изтребители Як-9П и транспортните Ли-2.
Щурмовите самолети Ил-10, чехословашко произвеждане, идват у нас през 1951 година Към 1950 година са получени и прочут брой свързочни самолети По-2 и Як-12, а също по този начин и образователните Як-11.
Към края на 40-те години самолетостроителните заводи в Ловеч и Казанлък стартират производството на Лаз-7, последван след няколко години от Лаз-7М.
През 1952 година когато приключва структурното създаване на авиацията, Военновъздушни сили имат следния състав:
- три изтребителни авиодивизии;
- една щурмова авиодивизия;
- две нощни лекобомбардировъчни дивизии;
- два разследващи авиополка;
- един транспортен авиополк;
- една коригировъчна авиоескадрила;
- една водосамолетна разследваща авиоескадрила.
През пролетта на 1951 година стартира превъоръжаването на изтребителната авиация с бойните реактивни самолети Як-23 и образователните Як-17У, а през есента на 1951 година навлизат и по-новите машини МиГ-15 и спарките МиГ-15У.
Първият български водач, летял с реактивен аероплан в родното небе, е майор Васил Величков. Той е и първият българин, извършил независим полет на реактивен аероплан - на 1 юли 1950 година, в образователен център в Съюз на съветските социалистически републики. Не след дълго на въоръжение постъпват и реактивните бомбардировачи Ил-28 (1952 г.).
През 1953 на въоръжение постъпват усъвършенстваните изтребители МиГ-15бис, а две години по-късно прехващачите МиГ-17ПФ, снабдени с борден радиоприцел... Масовото постъпване на МиГ-17Ф в изтребителните полкове става в края на 50-те години.
От началото на 1958 година в нашите Военновъздушни сили постъпват свръхзвуковите изтребители МиГ-19 - в началото фронтовите машини МиГ-19С, а по-късно прехващачите МиГ-19П и МиГ-19ПМ (с ракетно въоръжение). През 1961 година постъпват разследващите самолети Ил-28Р, а три години по-късно образователните реактивни машини L-29, които изцяло заменят Як-11 за първичното образование.
Вертолетната авиация в нашите Военновъздушни сили води своето начало от 1957 година - в началото под формата на звено в транспортния авиополк, въоръжено с Ми-4 и Ми-1.
Настъпилите основни промени в самолетния парк в интервала 1954-1958 година и краткотрайното разведряване, изключително след Женевските съглашения (1957 г.), постановат съкращения в армията и ново преструктуриране на Военновъздушни сили. След 1958 година са разформирани щурмовата и бомбардировъчната авиодивизии, разследващите полкове, 47-и и 27-и иап.
За доста къс интервал от време пространствените, времеви и огневи благоприятни условия на средствата за въздушно нахлуване получават нови качествени характерности. В отговор на това предизвикателство през 1960 година у нас е въведено едно ново модерно оръжие - зенитната ракета. На 16 юни 1960 година е образуван първият зенитно-ракетен дивизион в БА, с огнева позиция до село Тополница, Дупнишко, а година по-късно е основана 1-ва зенитно-ракетна бригада (зрбр) в състава на корпуса за противовъздушна защита.
Превъоръжаването на изтребителната авиация със самолети МиГ-21 стартира през 1963 година - през септември са получени първите 12 броя, от фронтовия вид Ф-13. Те постъпват на въоръжение във 2-ра ескадрила на 19-и иап. В края на 1964 година с прехващачите МиГ-21ПФ се превъоръжава 2-ра ескадрила от 18-и иап, последвана от 1-а ескадрила на 15-и иап, която получава по-модерния вид МиГ-21ПФМ. Ще последват модификациите МиГ-21М през 1969 година, МФ - през 1974 година, и разузнавачите МиГ-21Р през 1969 година
МиГ-21бис - последният вид с усъвършенствани благоприятни условия идва у нас през 1983 година Тази свръхзвукова непретенциозна машина ще се трансформира в гръбнака на нашата авиация в идващите десетилетия. През нейната кабина ще преминат стотици летци, а МиГ-21 ще надживее доста от своите по-модерни събратя в бойните елементи.
Общо в нашите Военновъздушни сили постъпват 226 самолета от всички разновидности, в това число и 39 учебно-бойни.
Идва времето на МиГ-23 - един нов и извънредно ефикасен за времето си изтребител и ударен аероплан с изменяема стреловидност на крилото. Първо на въоръжение в 10-и САК в края на 1976 година постъпва изтребителят-бомбардировач МиГ-23БН (в двете ескадрили на полка), с цел да бъде последван през 1978 година от МиГ-23МФ - прехващачът, в 18-и иап.
По-късно, през 1983 и 1984 година навлизат на въоръжение по-модерните и по-маневрени изтребителни модификации МиГ-23МЛА и МиГ-23МЛД. През 1982 година в 26-и рап на въоръжение постъпва МиГ-25РБТ - височинен скоростен шпионин, най-тежкият военен аероплан, летял в родното небе с наши опознавателни знаци. Две години по-късно в полка идва и модерният за времето си шпионин и изтребител-бомбардировач Су-22М4.
През 1986 година в България идва още един от най-модерните за времето си ударни самолети - бронираният щурмовик Су-25К - в 22-и ибап. Учебната авиация също получава нова техника - реактивните самолети L-39ZA идват през 1986 година Вертолетната авиация също покачва своите благоприятни условия с помощта на доставката на бойните Ми-24Д/В и транспортно-бойните Ми-17.
Изтребителят за завоюване предимство във въздуха от четвърто потомство МиГ-29 идва в България през юни 1989. Така в края на десетилетието, след въвеждането на самолетите трето и четвърто потомство, настъпват най-силните години за българската военна авиация.
http://af.armf.bg/bg/?page_id=1261
Е, аналогията се натрапва от единствено себе си, тъй като властващите ни русофоби ушите ни проглушиха с вопли, че след Девети септември 1944 година сме били позлатили Съветската войска (какво тук значат обстоятелствата, че нашата войска, взела участие в последния стадий на войната, се устоя напълно от руснаците). И дано си напомним каква мощна авиация сме имали по времето на социализма и нещо доста значимо - на каква цена сме се сдобили с нея. Разорила ли е новата ни авиация бедна следвоенна България, или е спомогнала за разцвета й? Не е смешка работа - както ще прочетете по-долу - стотици самолети и всичко нужно за тяхното действие получаваме до 1950 година от Съветския съюз. Цена няма - Сталин ни ги дава сякаш на разсрочено заплащане, само че на процедура гратис, без да изплатим и стотинка за тях. Звучи еретично за днешните американолюби, само че какво да се прави - факт. А американците в този момент ни скъсват кожата с техните 8 самолета. Въобще кой откъдето му скимне се нахвърля като хиена върху бедна България. Та кажете ни - през днешния ден коя част от нашата стопанска система, която към момента носи пари, не е непозната благосъстоятелност? А парите ги отнасят от България. И братска Германия (с която ни свързват неразривно две национални произшествия, а и днешната трета) ни дължи десетки милиарди от търговски контракти още отпреди началото на Втората международна война. Писали сме много по тия въпроси. Но каква изгода от това писане!
Съветските самолети стартират да идват още през март 1945 година - не някакви смешни осем машини, а общо 358 бойни и образователни самолети: 120 изтребителя Як-9, 120 щурмови самолета Ил-2, 96 бомбардировача Пе-2, 10 учебно-бойни Як-9 и 10 учебно-бойни Ил-2!
До 1989 година българските Военновъздушни сили получават 224 МиГ-21, 90 МиГ-23, 4 МиГ-25, 22 МиГ-29, 23 Су-22, 31 Су-25, 44 Ми-24, 18 Ми-8s - всичко 460 машини. Цялата тази внушителна армада е унищожена с един размах, отиват за скрап 400 бойни самолета, закрити са 9 авиобази. Днес България има петнадесетина от малко малко способни да летят самолета.
Мили боже! Тези, които унищожиха въздушния ни боен флот, през днешния ден ни пробутват самолетите си, и то на галактическа цена!
Някой с право ще каже, че няма нищо гратис в тоя свят. Така е. На каква цена руснаците ни оказват помощ във всичко - освен във военната област. Ето я цената, ще прочетете повече по-долу: България да не служи като терен за експанзия и противников маневри против Съюз на съветските социалистически републики.
А по какъв начин е през днешния ден?!
Из достоверния спомен на капитан I сан Кирил Халачев
...След това Сталин изиска сведения за персоналния състав на нашата войска, за това, което имаме, и за рестриктивните мерки на мирния контракт. Започна в детайли разглеждане на програмата, която бяхме изработили с Булганин. Утвърдено беше превъоръжаването на съществуващите наши дивизии и основаването на нови. Ние се бяхме спрели на основаването на танкова бригада и когато стана дума за нея, Сталин се опълчи уверено, като съобщи, че ние би трябвало да имаме танкова дивизия: " Бригадата е тежка, само че доста маневрена групировка, тъй като няма собствен независим гръб, а дивизията е мощен пестник, мощен, маневрен и независим - има си собствен гръб, свое командване и свое " хозяйство " (стопанство). Димитров кимна с глава и Сталин отсече: " Будет дивизия " (ще бъде дивизия).
Не зная за какво, когато се разглеждаха обособените наши претенции, някои от военните желаеха да внасят корекции в наша щета, само че в тези случаи се намесваха и Жданов, и Маленков, и най-много Берия, а Сталин слушаше деликатно и едните, и другите, а от време на време отправяше въпрос към Кинов или към мен и нормално отсичаше: " Ладно, дадим " (добре, ще дадем). Такъв беше казусът с влекачите, камионите и изключително полутонките, количеството на които, кой знае за какво, бе мощно оспорено от заинтригуваните генерали, завърза се спор сред нас с Кинов и руските генерали... Сталин, който деликатно се вслушваше в думите на генералите, се обърна към тях ": " Е, просчитайте, просчитайте! " (пресметнете, пресметнете). Пресметнаха на листче хартия, дадоха му го, той погледна и отсече: " Пусть! Дадим конечно ". (Нека! Ще ги дадем, схваща се). Въпросът се завърши...
Разбрахме се, че това, което имахме, е освен остаряло, само че и незадоволително, и се реши да инсталираме и повече, и напълно съвременни, мощни брегови батареи...
В този миг Сталин реши, че е време да се даде разрядка (отпускане) на напрежението във водените диалози и се насочи към мене с другарски провокационни въпроси: " Ну, а чем будешь бороться, если в Черное море войдет " Мисури "? " (а с какво ще се бориш, в случай че в Черно море влезе " Мисури " ). Без да се разстройвам и изгубвам минута, отговорих начаса: " А вы дадите нам торпедную авиацию и подлодки " (вие ще ни дадете торпедна авиация и подводници). Сталин незабавно подхвана: " А какая авиация? " " А это вы лучше знаете (това вие по-добре го знаете) - беше моят бърз отговор. Сталин се обърна към всички и, като се смееше, сподели: " Дадим им " Бостон ", а потом обвиним американцев, что вооружают болгар " (ще им дадем " Бостън ", а след това ще обвиним американците, че въоръжават българите). Но откакто се посмя за миг, продължи със сериозен звук: " Дадим, конечно, свои отечественные " Ту-2 " (ще дадем, несъмнено, наши отечествени Ту-2). И още веднъж се обърна към мене: " А сколько подлодок тебе нужно? " (колко подводници ти трябват). Позамислих се за миг - да желая доста, ще дадат, само че по какъв начин ще се оправим с тях и взех решение: " на первое время хватит нам три " (на първо време ще ни стигнат три). Тука Сталин реши да ме хване и, като покашляше и пълнеше лулата си, хвърли към мене подъл взор и подмятна: " Зачем так мало? " (защо така малко). Обясних, че ние нямаме още съответна конюнктура, а най-много подготвени фрагменти и до момента в който създадем нужните ни фрагменти и обучим екипажи, три са изцяло задоволителни.
...Още един път Сталин сподели разположението си и любовта си към нас, българите, а дружно с това прояви своя дипломатически прийом към въпросите, когато точно стана дума за цената на всичкото това въоръжение. Зверев - министърът на финансите на Съветския съюз, разгласи ориентировъчната цифра - Сталин сподели: " Е, дадим 10 лет на разсрочку, а начнем с 56-го года! " (ще дадем 10 години разсрочване, а ще стартираме от 56-та година). Зверев не се стърпя и попита по какъв начин да се схваща това, сякаш 10 години отсрочка, а започвайки от 56-а година, то се получава повече от 15. Сталин се обърна към него и му изясни: " А бывает в жизни, что то было 15 " (случва се в живота и 15 да бъдат). " Бывает " (случва се), - сподели Зверев. " А избор и это такой случай сейчас! " (ето и в този момент е подобен случай). И като се смееше на своята диалектика, той прибави: " А тогда еще увидим " (а по-късно отново ще видим).
В края на краищата всички наши въпроси бяха изчерпани.
(От персоналния списък на адмирал Иван Добрев - в. ДУМА, Черно на бяло, " Сталин ни въоръжава, заливайки се от смях ", 1.02. 2019 г.)
Шифрована депеша
от Трайчо Костов до НА ВКП(б)
26 януари 1946 година, София
До Филипов (ЦК на ВКП (б)
Москва
В отчета си пред парламентарната Комисия по външните работи министър Стайнов изрази огромно удовлетворение от приема в Москва. Пред целия свят Съюз на съветските социалистически републики сподели, че признава държавното управление на Отечествен фронт. Ние изложихме мъчнотиите на България по приложението на [Споразумението за] помирение. По доста работи получихме задоволство... Сталин и Молотов споделиха: от вас нищо не желаеме. Когато се касае за славяни, и без някакви контракти имаме повече доверие към тях, в сравнение с към неславяни, с които имаме подписан контракт. Кажете от какво имате потребност, с цел да станете цветуща страна, ние сме подготвени във всички връзки да ви помогнем. Вие би трябвало да чувствате, че има на кого да се облегнете, с цел да имате по-голяма самонадеяност. От вас желаеме единствено честност, т.е. България да не послужи като терен за експанзия и противников маневри срещу нас...
Спиридонов
От сборника публикации и документи " Българо-съветски политически и военни връзки (1941-1947) ", Военно издателство, 1999 година
Из уводната публикация на формалния уебсайт на Българските военновъздушни сили
От началото на март 1945 година въз основата на двустранно съглашение сред Съюз на съветските социалистически републики и България стартира превъоръжаване на нашата авиация. Получени са общо 358 бойни и образователни самолети: 120 изтребителя Як-9, 120 щурмови самолета Ил-2, 96 бомбардировача Пе-2, 10 учебно-бойни Як-9 и 10 учебно-бойни Ил-2.
През идващите години идват торпедоносците Ту-2, а към края на 1948 - по-новите изтребители Як-9П и транспортните Ли-2.
Щурмовите самолети Ил-10, чехословашко произвеждане, идват у нас през 1951 година Към 1950 година са получени и прочут брой свързочни самолети По-2 и Як-12, а също по този начин и образователните Як-11.
Към края на 40-те години самолетостроителните заводи в Ловеч и Казанлък стартират производството на Лаз-7, последван след няколко години от Лаз-7М.
През 1952 година когато приключва структурното създаване на авиацията, Военновъздушни сили имат следния състав:
- три изтребителни авиодивизии;
- една щурмова авиодивизия;
- две нощни лекобомбардировъчни дивизии;
- два разследващи авиополка;
- един транспортен авиополк;
- една коригировъчна авиоескадрила;
- една водосамолетна разследваща авиоескадрила.
През пролетта на 1951 година стартира превъоръжаването на изтребителната авиация с бойните реактивни самолети Як-23 и образователните Як-17У, а през есента на 1951 година навлизат и по-новите машини МиГ-15 и спарките МиГ-15У.
Първият български водач, летял с реактивен аероплан в родното небе, е майор Васил Величков. Той е и първият българин, извършил независим полет на реактивен аероплан - на 1 юли 1950 година, в образователен център в Съюз на съветските социалистически републики. Не след дълго на въоръжение постъпват и реактивните бомбардировачи Ил-28 (1952 г.).
През 1953 на въоръжение постъпват усъвършенстваните изтребители МиГ-15бис, а две години по-късно прехващачите МиГ-17ПФ, снабдени с борден радиоприцел... Масовото постъпване на МиГ-17Ф в изтребителните полкове става в края на 50-те години.
От началото на 1958 година в нашите Военновъздушни сили постъпват свръхзвуковите изтребители МиГ-19 - в началото фронтовите машини МиГ-19С, а по-късно прехващачите МиГ-19П и МиГ-19ПМ (с ракетно въоръжение). През 1961 година постъпват разследващите самолети Ил-28Р, а три години по-късно образователните реактивни машини L-29, които изцяло заменят Як-11 за първичното образование.
Вертолетната авиация в нашите Военновъздушни сили води своето начало от 1957 година - в началото под формата на звено в транспортния авиополк, въоръжено с Ми-4 и Ми-1.
Настъпилите основни промени в самолетния парк в интервала 1954-1958 година и краткотрайното разведряване, изключително след Женевските съглашения (1957 г.), постановат съкращения в армията и ново преструктуриране на Военновъздушни сили. След 1958 година са разформирани щурмовата и бомбардировъчната авиодивизии, разследващите полкове, 47-и и 27-и иап.
За доста къс интервал от време пространствените, времеви и огневи благоприятни условия на средствата за въздушно нахлуване получават нови качествени характерности. В отговор на това предизвикателство през 1960 година у нас е въведено едно ново модерно оръжие - зенитната ракета. На 16 юни 1960 година е образуван първият зенитно-ракетен дивизион в БА, с огнева позиция до село Тополница, Дупнишко, а година по-късно е основана 1-ва зенитно-ракетна бригада (зрбр) в състава на корпуса за противовъздушна защита.
Превъоръжаването на изтребителната авиация със самолети МиГ-21 стартира през 1963 година - през септември са получени първите 12 броя, от фронтовия вид Ф-13. Те постъпват на въоръжение във 2-ра ескадрила на 19-и иап. В края на 1964 година с прехващачите МиГ-21ПФ се превъоръжава 2-ра ескадрила от 18-и иап, последвана от 1-а ескадрила на 15-и иап, която получава по-модерния вид МиГ-21ПФМ. Ще последват модификациите МиГ-21М през 1969 година, МФ - през 1974 година, и разузнавачите МиГ-21Р през 1969 година
МиГ-21бис - последният вид с усъвършенствани благоприятни условия идва у нас през 1983 година Тази свръхзвукова непретенциозна машина ще се трансформира в гръбнака на нашата авиация в идващите десетилетия. През нейната кабина ще преминат стотици летци, а МиГ-21 ще надживее доста от своите по-модерни събратя в бойните елементи.
Общо в нашите Военновъздушни сили постъпват 226 самолета от всички разновидности, в това число и 39 учебно-бойни.
Идва времето на МиГ-23 - един нов и извънредно ефикасен за времето си изтребител и ударен аероплан с изменяема стреловидност на крилото. Първо на въоръжение в 10-и САК в края на 1976 година постъпва изтребителят-бомбардировач МиГ-23БН (в двете ескадрили на полка), с цел да бъде последван през 1978 година от МиГ-23МФ - прехващачът, в 18-и иап.
По-късно, през 1983 и 1984 година навлизат на въоръжение по-модерните и по-маневрени изтребителни модификации МиГ-23МЛА и МиГ-23МЛД. През 1982 година в 26-и рап на въоръжение постъпва МиГ-25РБТ - височинен скоростен шпионин, най-тежкият военен аероплан, летял в родното небе с наши опознавателни знаци. Две години по-късно в полка идва и модерният за времето си шпионин и изтребител-бомбардировач Су-22М4.
През 1986 година в България идва още един от най-модерните за времето си ударни самолети - бронираният щурмовик Су-25К - в 22-и ибап. Учебната авиация също получава нова техника - реактивните самолети L-39ZA идват през 1986 година Вертолетната авиация също покачва своите благоприятни условия с помощта на доставката на бойните Ми-24Д/В и транспортно-бойните Ми-17.
Изтребителят за завоюване предимство във въздуха от четвърто потомство МиГ-29 идва в България през юни 1989. Така в края на десетилетието, след въвеждането на самолетите трето и четвърто потомство, настъпват най-силните години за българската военна авиация.
http://af.armf.bg/bg/?page_id=1261
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ