Културните събития на 2016 г.
Елица Павлович: Малко ме е позор, само че множеството запаметяващи се културни събития в моя лист за 2016 година не са се случили в България. От друга страна, евтините билети и пътуванията за уикенда служат тъкмо за това - да не пропущаме това, което ни интересува.
През зимата в Париж две изложения оглавиха моята годишна ранглиста - на Луи Вютон в Гран Пале , необикновено странствуване в света на най-известната компания за чанти и куфари, носталгично потапяне точно в тези времена, когато пътуванията са били скъпи и дълги, само че са променяли ориста и живота на хората. Втората е ретроспективната галерия на Анселм Кийфър в Центъра " Жорж Помпиду " , талантлив взор върху света през последния половин век с картини, от които просто не можех да се откъсна.
- музей на модерното изкуство навън, по-скоро учебник по съвременно изкуство, цялостен с творби на десетки художници, райско място в дългите светли дни на Севера.
- историята на едно списание, което постоянно е отстоявало правото на дамите да бъдат такива, каквито желаят, и ме е научило, че умната жена има в арсенала си своя дрешник като средство да покаже на света това, което не желае да изрича с думи.
- част от историята на Европа, за която би трябвало да мислим по-често, само че да мислим с схващане и осведомено, с цел да не тръгваме още веднъж в онази посока.
И в София - изложбата " Следобедът на една идеология " на Георги Лозанов и Георги Господинов в Градската художествена изложба , пейзаж безоблачен, мързелив и застинал в дългите дни под сянката на монументи със шмайзери и пионерски връзки, плетени мрежички за пазар и " шамарената фабрика ". Много се надявам тази самодейност на СГХГ да има продължение, както беше дадено в каталога на изложбата.
Елена Миланова: Аз считам, че участието ни в Европейския съюз и все по-достъпното пътешестване отвориха пред нас невероятни благоприятни условия от културна позиция. Моите културни събития на годината са три.
Първото е инсталацията. Аз посетих кейовете два пъти в доста разнообразни дни. Единият беше студен и дъждовен, а другият - пъклен парещ и безоблачен. Съответно и двата пъти имах доста разнообразни чисто физически чувства, само че духовно преобладаващо постоянно беше възприятието за независимост, сливането с природата и най-много с силата на всички тези хора, пристигнали от всички краища на света, с цел да видят нещо, безкрайно от оковите на " вярното разбиране ", нещо, което е просто красиво. И това носи естетическа и духовна приятност.
пък ми даде скъпа информация и отговори по отношение на личността на Кристо и неговата спътница Жан-Клод и бе мотив за мен самата да осмисля личната си независимост. Буквално месеци по-късно говорех единствено за това до третото ми събитие за годината, което е обвързвано с Дейвид Боуи.
От излязох с хастара на открито - един персонален катарзис, който нямаше чак толкоз връзка с музиката на Дейвид Боуи, колкото с личността му. Отново за мен очевидно е доста значима тематиката за свободата, не толкоз за гениалността - единствено свободен човек може да е задоволително самоуверен, с цел да не прави взаимни отстъпки с фантазиите си, да се култивира през целия си живот и да остави такива дълбоки следи.
Левена Лазарова: Освен, изложбата Water Projects в Бреша и изложбата на Дейвид Боуи в Болоня, които за мен също са най-големите събития на 2016 година, се сещам за още няколко. По-малки като мащаб, само че които си коства да бъдат запомнени. Тази година ще остане с няколкото много мощни фотоизложби, които се случиха тук, в София –, която се развива все по-успешно и ни прави съпричастни към труда на огромни имена в международната снимка като, както и на креативния и колекционерски талант на Луис Басат . За отбелязване са и и носителя на " Пулицър " Стоян Ненов .
Иначе видяхме и други доста смислени фотографски изложения като , и .
Няма да не помни и изложбата " Следобедът на една идеология " на Георги Лозанов и Георги Господинов в СГХГ, изложбата на Иван Мърквичка и новата българска живопис в НХГ, на Българската дама на модерното изкуство Вера Недкова , отново там.
Накрая ще отбележа оперната режисура " Турандот " с класа на Райна Кабаиванска, която още веднъж ни смая със своята неподправена грациозност, финес и вътрешна мощ.
През зимата в Париж две изложения оглавиха моята годишна ранглиста - на Луи Вютон в Гран Пале , необикновено странствуване в света на най-известната компания за чанти и куфари, носталгично потапяне точно в тези времена, когато пътуванията са били скъпи и дълги, само че са променяли ориста и живота на хората. Втората е ретроспективната галерия на Анселм Кийфър в Центъра " Жорж Помпиду " , талантлив взор върху света през последния половин век с картини, от които просто не можех да се откъсна.
- музей на модерното изкуство навън, по-скоро учебник по съвременно изкуство, цялостен с творби на десетки художници, райско място в дългите светли дни на Севера.
- историята на едно списание, което постоянно е отстоявало правото на дамите да бъдат такива, каквито желаят, и ме е научило, че умната жена има в арсенала си своя дрешник като средство да покаже на света това, което не желае да изрича с думи.
- част от историята на Европа, за която би трябвало да мислим по-често, само че да мислим с схващане и осведомено, с цел да не тръгваме още веднъж в онази посока.
И в София - изложбата " Следобедът на една идеология " на Георги Лозанов и Георги Господинов в Градската художествена изложба , пейзаж безоблачен, мързелив и застинал в дългите дни под сянката на монументи със шмайзери и пионерски връзки, плетени мрежички за пазар и " шамарената фабрика ". Много се надявам тази самодейност на СГХГ да има продължение, както беше дадено в каталога на изложбата.
Елена Миланова: Аз считам, че участието ни в Европейския съюз и все по-достъпното пътешестване отвориха пред нас невероятни благоприятни условия от културна позиция. Моите културни събития на годината са три.
Първото е инсталацията. Аз посетих кейовете два пъти в доста разнообразни дни. Единият беше студен и дъждовен, а другият - пъклен парещ и безоблачен. Съответно и двата пъти имах доста разнообразни чисто физически чувства, само че духовно преобладаващо постоянно беше възприятието за независимост, сливането с природата и най-много с силата на всички тези хора, пристигнали от всички краища на света, с цел да видят нещо, безкрайно от оковите на " вярното разбиране ", нещо, което е просто красиво. И това носи естетическа и духовна приятност.
пък ми даде скъпа информация и отговори по отношение на личността на Кристо и неговата спътница Жан-Клод и бе мотив за мен самата да осмисля личната си независимост. Буквално месеци по-късно говорех единствено за това до третото ми събитие за годината, което е обвързвано с Дейвид Боуи.
От излязох с хастара на открито - един персонален катарзис, който нямаше чак толкоз връзка с музиката на Дейвид Боуи, колкото с личността му. Отново за мен очевидно е доста значима тематиката за свободата, не толкоз за гениалността - единствено свободен човек може да е задоволително самоуверен, с цел да не прави взаимни отстъпки с фантазиите си, да се култивира през целия си живот и да остави такива дълбоки следи.
Левена Лазарова: Освен, изложбата Water Projects в Бреша и изложбата на Дейвид Боуи в Болоня, които за мен също са най-големите събития на 2016 година, се сещам за още няколко. По-малки като мащаб, само че които си коства да бъдат запомнени. Тази година ще остане с няколкото много мощни фотоизложби, които се случиха тук, в София –, която се развива все по-успешно и ни прави съпричастни към труда на огромни имена в международната снимка като, както и на креативния и колекционерски талант на Луис Басат . За отбелязване са и и носителя на " Пулицър " Стоян Ненов .
Иначе видяхме и други доста смислени фотографски изложения като , и .
Няма да не помни и изложбата " Следобедът на една идеология " на Георги Лозанов и Георги Господинов в СГХГ, изложбата на Иван Мърквичка и новата българска живопис в НХГ, на Българската дама на модерното изкуство Вера Недкова , отново там.
Накрая ще отбележа оперната режисура " Турандот " с класа на Райна Кабаиванска, която още веднъж ни смая със своята неподправена грациозност, финес и вътрешна мощ.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ