Югославските лъжи на диктатора Тито унищожават Македония
Ели Секуловска*
Понякога в живота вие избирате тематиките, само че през множеството време тематиките избират вас. Това е неписано предписание.
Предвид нещастието, сполетяла моето семейство, както и доста други по време на тоталитарния режим на югославския деспот Йосип Броз Тито, взех решение да посветя съвсем две десетилетия на изследване, четене и дешифриране на първо място на неуместни до краен лимит досиета, цялостни с мъгляви обвинявания, „ изкарани от ръкава “. Досиета, в които някой си играе със орисите на хиляди хора, само че и с тяхната еднаквост на смешка. Погледнато от днешна позиция, когато се четат тези досиета, в действителност е неясно, че в множеството от тях, в това число тези на членовете на фамилията ми, написа, че „ обвинените “, на които даже не е обезпечено главното човешко право на отбрана, т. е. правото на юрист, до 1944 година се чувствали българи, а по-късно се чувствали македонци! Мисля, че всеки изчерпателен и образован разум, четейки тези досиета, а те бяха решаващи за нещастието, би се запитал по какъв начин може човек да си ляга вечер като българин, а на сутринта да се разсънва като македонец? От целия този парадокс мога да заключа, че сходен безпорядък са могли да създадат единствено неинтелигентни, неаналитични и непредвидими мозъци, в случай че въобще могат да се нарекат мозъци.
Представяйки в моите трудове всички тези обстоятелства такива, каквито са, и в тях взех решение да приказвам на чист, „ гол ” и понятен за всички език, срещнах опозиция и отказване от другата страна, както чаках. Познавайки добре македонския стандарт за разговор, той постоянно е еднакъв и даже когато едната страна показва явни и неоспорими обстоятелства и доказателства, даже да държи на истината, другата страна умишлено употребява типични трикове в аргументацията, трикове и лукавие, все с единствената цел, а тя е да остане права непременно. Казването на истината през днешния ден се възприема като разкол, като нарушаване на положителните нрави. Човешката връзка е в действителност объркана, тъй че вместо чист език и почтени човешки планове има интерес към неистината, до момента в който в полемиката (полемиката) с другия човек, в диалогичната обстановка, тяхната първа грижа е да надхитрят събеседника и да поддържат някаква теза, като употребяват всички нечестни средства и трикове, които са артикул на дребнавост и непросветеност.
Дискусията има двустранна изгода, само че и от двете страни участниците в полемиката би трябвало да са равни и по обучение, и по разсъдък. Ако на един спорещ му липсва първото, той няма да разбере всичко, а в случай че му липсва второто, горчивината ще го накара да употребява нечестни средства, измислици и неучтивост. В всекидневието нормално събеседниците не са равностойни нито по обучение, нито по разсъдък, по тази причина по-слабият с обстоятелствата, когато се почувства засегнат, а от време на време и от засегнатост, прибягва до неправилни ходове, тормоз и неучтивост. По-слабият употребява хитрости, трикове и всевъзможни уловки, с цел да компенсира своята непълноценност.
Диалогичността като същинско обществено отношение е запазило главно параметъра на подмятания, неистини, недоразумения и непълни изявления, което всъщност е характерност на изкривена воля и слаб разсъдък. Техниките, макар че постоянно се употребяват по един и същи метод по време на диспути, официално като силогистични фигури в логиката на заключенията, с привидни или погрешни причини за реализиране на някаква цел и които са присъщи за всекидневието, не би трябвало да бъдат присъщи на академичната и научна специалност.
Аристотел в последния си труд „ Топика ” извънредно методично и систематично излага диалектиката в спор, само че в това време споделя, че не е рационално да спорим с който и да било, а единствено с тези, за които знаем, че са задоволително умни да не кажат нещо неуместно, което да ни засрами с безобразието си.
Дискусията би трябвало да се води с обстоятелства, а не със силови причини, като в същото време и двете страни би трябвало да чуят аргументите, само че и да се замислят; и най-после, човек би трябвало да оцени истината, да чуе аргументите от устата на " съперниците " и да има задоволително самообладание, с цел да може да понесе тежестта на грешката в обстановка, когато истината е открита от другата страна.
Но природата на средностатистическия човек е такава, той постоянно се стреми да бъде прав. Затова считам, че водачите, учените, учените и политиците би трябвало да бъдат сериозни, мъдри, образовани и интелигентни, да имат умеенето да договарят, само че и достолепието, когато отсрещната страна работи с обстоятелства, да има добродетелта да ги разпознае като такива и да продължи напред. Изумена съм от цялата македонска академична и политическа общественост, че вместо да погледнат истината право в очите, те си служат с евтини и скверни трикове и лукавие, а в резултат на това у мен поражда въпросът:
С кого договаря Европа?
В продължение на 30 години Северна Македония се стреми към участие в Европейския съюз, елитно общество, в което важат избрани правила, които би трябвало да се съблюдават, в случай че желаете да станете негов член. В същото време би трябвало да се вземе поради, че има държави-членки с обичайната и остаряла дипломатическа школа, чиито дипломати умеят добре да „ разчитат “ диалектическото измамничество, умеенето за другарство, както и всички други трикове, нечестни и нечовешки процедури при водене на спор по избрана тематика. Диалектически трикове, измами и празни думи, които не са непознати на европейската дипломация и не съставляват нищо ново и неоткрито, към този момент са показани от дълго време от Аристотел и Платон, а по-късно са доразвити от Шопенхауер и Киркегор в техните трудове. Всички те предизвестяват за едно и също нещо.
„ Ако по време на полемиката една от страните не работи с интелекта си, а с волята си, до момента в който интелектът служи единствено като „ маска “ за нейната воля и щом волята стартира да взима превес, тогава би трябвало да се приключи неотложно.дискусия ", споделя Киркегор в едно от творбите си.
Днес Северна Македония живее в сходство и симулакрум на обществен, политически и културен живот, където пропагандата, лъжите и двусмислието непрестанно се преплитат в медиите, показани по остроумен и двуличен метод, който разчита на количеството, а не на качеството. Много повече се мрънка, в сравнение с се споделя. Бърбори се двусмислено, тъй като двусмислието е непрестанно раздразнение и доста по-сладкодумно, в сравнение с представянето на истината. Мрънкането е значително протовоположно на мълчанието и говоренето, тъй като този, който умее значително да мълчи, може и да каже нещо значително. Накрая, мисля, че в македонските медии просто се бърбори, тъй като те са паникьосани и се опасяват да замълчат, което ще разкрие празнотата им.
Печеленето на време също е остаряла тактичност, а точно договарящите със слаби причини наподобяват като военачалници, които знаят, че не могат да запазят позицията си. Те живеят с вярата, че ще има поврат и към момента се пробват да се защитят, прилагайки всички тези нечестни средства per fas et nefas (на всяка цена – бел.ред). Всичко това провокира единствено отвращение и омерзение.
Имайки поради цялата тази какафония, считам, че е извънредно време македонската научна академична общественост и политиците да спрат да употребяват трикове, похвати и лукавие, които са доста по-недостойни от софистиката, неща, с което си служи нисшата човешка природа. В същото време да спрат да се показват за богоподобни „ жертви “ на нечия „ непозната агитация “ пред европейските институции. Да спрат да прибягват до измама, която е инстинктивна, най-любима и съвсем неизбежна, щом попаднат в „ комплицирана “ обстановка, присъща за посредствеността, а самоуверено да погледнат истината и да я кажат, тъй като я дължат на жителите.
Опасявам се, че в случай че се продължи с непримиримост и дебелоглав и с непризнаването на обстоятелствата такива, каквито са, както и с неизпълнението на отговорностите от Договора за добросъседство с Република България от 2017 година, всичко това ще допринасе за изолацията на Северна Македония.
Крайно време е политиците на Северна Македония да стартират да мислят и работят друго и безкористно и най-много в полза на истината, а не еднопосочно и постоянно безусловно от частни или общи ползи. Това е повече от належащо освен, с цел да оцелеем, само че и да живеем по човешки и заслужен метод. Те го дължат на първо място на бъдещите генерации.
*Ели Секуловска, деятел за правата на индивида в Македония. Анализът е написан особено за Агенция БГНЕС.
Понякога в живота вие избирате тематиките, само че през множеството време тематиките избират вас. Това е неписано предписание.
Предвид нещастието, сполетяла моето семейство, както и доста други по време на тоталитарния режим на югославския деспот Йосип Броз Тито, взех решение да посветя съвсем две десетилетия на изследване, четене и дешифриране на първо място на неуместни до краен лимит досиета, цялостни с мъгляви обвинявания, „ изкарани от ръкава “. Досиета, в които някой си играе със орисите на хиляди хора, само че и с тяхната еднаквост на смешка. Погледнато от днешна позиция, когато се четат тези досиета, в действителност е неясно, че в множеството от тях, в това число тези на членовете на фамилията ми, написа, че „ обвинените “, на които даже не е обезпечено главното човешко право на отбрана, т. е. правото на юрист, до 1944 година се чувствали българи, а по-късно се чувствали македонци! Мисля, че всеки изчерпателен и образован разум, четейки тези досиета, а те бяха решаващи за нещастието, би се запитал по какъв начин може човек да си ляга вечер като българин, а на сутринта да се разсънва като македонец? От целия този парадокс мога да заключа, че сходен безпорядък са могли да създадат единствено неинтелигентни, неаналитични и непредвидими мозъци, в случай че въобще могат да се нарекат мозъци.
Представяйки в моите трудове всички тези обстоятелства такива, каквито са, и в тях взех решение да приказвам на чист, „ гол ” и понятен за всички език, срещнах опозиция и отказване от другата страна, както чаках. Познавайки добре македонския стандарт за разговор, той постоянно е еднакъв и даже когато едната страна показва явни и неоспорими обстоятелства и доказателства, даже да държи на истината, другата страна умишлено употребява типични трикове в аргументацията, трикове и лукавие, все с единствената цел, а тя е да остане права непременно. Казването на истината през днешния ден се възприема като разкол, като нарушаване на положителните нрави. Човешката връзка е в действителност объркана, тъй че вместо чист език и почтени човешки планове има интерес към неистината, до момента в който в полемиката (полемиката) с другия човек, в диалогичната обстановка, тяхната първа грижа е да надхитрят събеседника и да поддържат някаква теза, като употребяват всички нечестни средства и трикове, които са артикул на дребнавост и непросветеност.
Дискусията има двустранна изгода, само че и от двете страни участниците в полемиката би трябвало да са равни и по обучение, и по разсъдък. Ако на един спорещ му липсва първото, той няма да разбере всичко, а в случай че му липсва второто, горчивината ще го накара да употребява нечестни средства, измислици и неучтивост. В всекидневието нормално събеседниците не са равностойни нито по обучение, нито по разсъдък, по тази причина по-слабият с обстоятелствата, когато се почувства засегнат, а от време на време и от засегнатост, прибягва до неправилни ходове, тормоз и неучтивост. По-слабият употребява хитрости, трикове и всевъзможни уловки, с цел да компенсира своята непълноценност.
Диалогичността като същинско обществено отношение е запазило главно параметъра на подмятания, неистини, недоразумения и непълни изявления, което всъщност е характерност на изкривена воля и слаб разсъдък. Техниките, макар че постоянно се употребяват по един и същи метод по време на диспути, официално като силогистични фигури в логиката на заключенията, с привидни или погрешни причини за реализиране на някаква цел и които са присъщи за всекидневието, не би трябвало да бъдат присъщи на академичната и научна специалност.
Аристотел в последния си труд „ Топика ” извънредно методично и систематично излага диалектиката в спор, само че в това време споделя, че не е рационално да спорим с който и да било, а единствено с тези, за които знаем, че са задоволително умни да не кажат нещо неуместно, което да ни засрами с безобразието си.
Дискусията би трябвало да се води с обстоятелства, а не със силови причини, като в същото време и двете страни би трябвало да чуят аргументите, само че и да се замислят; и най-после, човек би трябвало да оцени истината, да чуе аргументите от устата на " съперниците " и да има задоволително самообладание, с цел да може да понесе тежестта на грешката в обстановка, когато истината е открита от другата страна.
Но природата на средностатистическия човек е такава, той постоянно се стреми да бъде прав. Затова считам, че водачите, учените, учените и политиците би трябвало да бъдат сериозни, мъдри, образовани и интелигентни, да имат умеенето да договарят, само че и достолепието, когато отсрещната страна работи с обстоятелства, да има добродетелта да ги разпознае като такива и да продължи напред. Изумена съм от цялата македонска академична и политическа общественост, че вместо да погледнат истината право в очите, те си служат с евтини и скверни трикове и лукавие, а в резултат на това у мен поражда въпросът:
С кого договаря Европа?
В продължение на 30 години Северна Македония се стреми към участие в Европейския съюз, елитно общество, в което важат избрани правила, които би трябвало да се съблюдават, в случай че желаете да станете негов член. В същото време би трябвало да се вземе поради, че има държави-членки с обичайната и остаряла дипломатическа школа, чиито дипломати умеят добре да „ разчитат “ диалектическото измамничество, умеенето за другарство, както и всички други трикове, нечестни и нечовешки процедури при водене на спор по избрана тематика. Диалектически трикове, измами и празни думи, които не са непознати на европейската дипломация и не съставляват нищо ново и неоткрито, към този момент са показани от дълго време от Аристотел и Платон, а по-късно са доразвити от Шопенхауер и Киркегор в техните трудове. Всички те предизвестяват за едно и също нещо.
„ Ако по време на полемиката една от страните не работи с интелекта си, а с волята си, до момента в който интелектът служи единствено като „ маска “ за нейната воля и щом волята стартира да взима превес, тогава би трябвало да се приключи неотложно.дискусия ", споделя Киркегор в едно от творбите си.
Днес Северна Македония живее в сходство и симулакрум на обществен, политически и културен живот, където пропагандата, лъжите и двусмислието непрестанно се преплитат в медиите, показани по остроумен и двуличен метод, който разчита на количеството, а не на качеството. Много повече се мрънка, в сравнение с се споделя. Бърбори се двусмислено, тъй като двусмислието е непрестанно раздразнение и доста по-сладкодумно, в сравнение с представянето на истината. Мрънкането е значително протовоположно на мълчанието и говоренето, тъй като този, който умее значително да мълчи, може и да каже нещо значително. Накрая, мисля, че в македонските медии просто се бърбори, тъй като те са паникьосани и се опасяват да замълчат, което ще разкрие празнотата им.
Печеленето на време също е остаряла тактичност, а точно договарящите със слаби причини наподобяват като военачалници, които знаят, че не могат да запазят позицията си. Те живеят с вярата, че ще има поврат и към момента се пробват да се защитят, прилагайки всички тези нечестни средства per fas et nefas (на всяка цена – бел.ред). Всичко това провокира единствено отвращение и омерзение.
Имайки поради цялата тази какафония, считам, че е извънредно време македонската научна академична общественост и политиците да спрат да употребяват трикове, похвати и лукавие, които са доста по-недостойни от софистиката, неща, с което си служи нисшата човешка природа. В същото време да спрат да се показват за богоподобни „ жертви “ на нечия „ непозната агитация “ пред европейските институции. Да спрат да прибягват до измама, която е инстинктивна, най-любима и съвсем неизбежна, щом попаднат в „ комплицирана “ обстановка, присъща за посредствеността, а самоуверено да погледнат истината и да я кажат, тъй като я дължат на жителите.
Опасявам се, че в случай че се продължи с непримиримост и дебелоглав и с непризнаването на обстоятелствата такива, каквито са, както и с неизпълнението на отговорностите от Договора за добросъседство с Република България от 2017 година, всичко това ще допринасе за изолацията на Северна Македония.
Крайно време е политиците на Северна Македония да стартират да мислят и работят друго и безкористно и най-много в полза на истината, а не еднопосочно и постоянно безусловно от частни или общи ползи. Това е повече от належащо освен, с цел да оцелеем, само че и да живеем по човешки и заслужен метод. Те го дължат на първо място на бъдещите генерации.
*Ели Секуловска, деятел за правата на индивида в Македония. Анализът е написан особено за Агенция БГНЕС.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ