Елена Бинева гостува в предаването „Код Спорт“ седмица след триумфа

Елена Бинева гостува в предаването „ Код Спорт “ седмица след триумфа на международното състезание по художествена гимнастика в София. На шампионата грацията и останалите девойки от ансамбъла завоюваха купата на пет обръча и бронз в многобоя. Бинева се гордее и с три медала от европейското състезание в Гуадалахара през 2018-а, измежду които купа на три топки и две въжета. Има още две призови класирания от международното състезание в Пезаро предходната година, както и сребърен орден от младежките олимпийски игри в Китай от 2014 година

- Здравей, Елена! Една седмица след триумфа в “Арена Армеец” осъзна ли какво сте постигнали, какъв брой доста хора зарадвахте с триумфа на международното състезание?

- Със сигурност не сме разбрали какво сме създали, само че доста се радваме. Най-вече за квотата, тъй като олимпиадата е най-големият конгрес за един състезател. Надяваме се да продължаваме да радваме хората.

- Какво най-вече те притесняваше преди международното състезание в София?

- Както всяка една от нас, да не позволи неточност. Много е кофти да направиш неточност на подобен конгрес. Няма по какъв начин да го върнеш.

- Датата е 16 септември, 15,45 часа, “Арена Армеец” избухва, когато излизате да извършите съчетанието с пет обръча. Какво си казахте в съблекалнята преди да излезете?

- Тъй като в предходния ден не успяхме да вземем златото, което толкоз доста искахме, тъй като беше фантазия за нас, просто трябваше да изиграем това комбиниране. Казахме си, че няма защо да се тормозим – просто излизаме и демонстрираме това, което всеки ден вършим.

- Колко дълго ти се видя дистанцията от съблекалнята до килима?

- Много. Представят страната, за която играеш, залата избухва и просто целия трепериш, до момента в който стигнеш до килима, чуеш димите на нашия капитан, тропнеш с крайник и влезеш. Напрежението е огромно.

- Когато приключихте съчетанието и залата избухна в овации и викания, усещаше ли към този момент, че ще си международна шампионка, дружно ствоите съотборнички от ансамбъла?

- Бяхме доста щастливи, само че нямаше по какъв начин да сме сигурни, че сме първи, тъй като още не бяха играли едни от най-големите тимове, а точно Русия и Италия.

@@@

- Какво ти коства тази купа и бронза от многобоя?

- Със сигурност доста тренировки, само че с цел да успее един състезател, би трябвало да тренира доста.

- Как едно 19-годишно момиче устоя на подобен темп и сходно напрежение?

- От дребна го върша. От тригодишна се занимавам с този спорт, а професионално от 12-годишна. Щом го искаш мощно, няма граница.

- Каква е конкуренцията в художествената гимнастика? Виждаме, че географията на вашия спорт непрестанно се разширява…

- За последните две години непрекъснато се променят тимовете, които влизат в първите осем. Понякога стават и доста изненади. Никога не можеш да си сигурен, че ще вземеш орден.

- Знаеш ли какво показа за теб президентът на федерацията Илиана Раева в едно изявление - че ти изпълняваш детайлите с лекост, че всичко ти се отдава доста елементарно. Как ще коментираш думите на легендата в художествената гимнастика?

- Мисля, че просто доста обичам да върша комплицирани детайли. Имам хубаво чувство, когато ги извършвам. Надявам се и отсега нататък по този начин да става.

- А какво ще кажеш за Илиана Раева като началник?

- Доста е спонтанна. Тя е един необикновен човек!

@@@

- Каза, че ви е взела мобилните телефони преди надпреварата, с цел да сте по-спокойни…

- Не, самите телефони не ни ги е взела, тъй като въпреки всичко би трябвало да поддържаме връзка с нашите родители, само че просто избягвахме да четем обществените мрежи и да се разконцентрираме за международното. Не трябваше да четем такива неща.

- Каква е атмосферата в тима? Всичко ли е толкоз положително, колкото наподобява, когато излизате за обещано комбиниране – постоянно усмихнати и ведри?

- Всъщност нищо не е цветя и рози откъм гърба. Но сега, в който чуеш България и някак си ти се излива душата на терена. Уникално възприятие!

- Как би охарактеризирала треньорския тандем Весела Димитрова и Михаела Маевска?

- Г-жа Димитрова е доста енергична жена, непрекъснато си мени настроенията. Много постоянно се събираме и в случай че желаеме да я попитаме нещо, първо преценяме в какво въодушевление е и по какъв начин тъкмо би трябвало да подходим. Дали да сме директни или малко със заобикаляния. Госпожицата е доста тиха. Когато от време на време направи забележка, тъй като приказва безшумно, а аз не слушам доста, малко ми е неловко да я попитам три пъти каква е забележката.

- Успя ли да си отпочинеш на лагера в Банско?

- Да, сигурно доста добре ми се отрази. Постоянно ни глезеха. Беше неповторимо, доста прекрасен лагер.

- Как ви одобриха хората в планинския град? Радваха ли се на „ златните девойки “?

- Много се радваха. Като ни видят, непрекъснато ни поздравяваха.

- Защо избра художествената гимнастика?

- Аз съм била доста дребна, с цел да я избера, само че моите родители по този начин са решили и доста се веселя за този избор.

- Тренирала ли си различен спорт?

- Занимавала съм се със ски и конна езда, само че за къси интервали.

@@@

- Трудностите, които срещна в годините? Имало ли е миг, в който да решиш да се разделиш с художествената гимнастика?

- Всъщност се е случвало. За половин година не упражнявах поради контузия. Радвам се, че моите родители ме върнаха към спорта и ми подсказаха чувството, което бях изгубила през тези шест месеца.

- Контузиите - по какъв начин се преодоляват в случай, че следва огромен конгрес?

- Доста е тежко. И то не тъй като чувствам болежка, а тъй като тя ми пречи да извършвам детайлите. Има граница, която не ми разрешава да върша на 100% детайлите в съчетанието. Но въпреки всичко благодарение на лекари, съумях да си върна формата.

- Излизала ли си контузена на килима?

- Повече са случаите, в които съм била контузена.

- Без подозрение ти си сполучлив състезател. Какво още искаш да постигнеш, с цел да си задоволена изцяло?

- Най-големият връх, а точно олимпийското злато.

- Защо олимпиадата е нещо по-специално за всички спортисти?

- Защото всички спортисти са на едно място, всички страни са на едно място. Някак си става като страна в спорта. Толкова доста хора затворени на едно място и всички се борят за този орден.

- Семейството ти е спортно – пристрастеността на татко ти Слави и брат ти Калоян е таекуондото. Бяха ли в “Арена Армеец” да те поддържат, дружно с майка ти, несъмнено?

- Всъщност истината е, че не бяха по разнообразни аргументи. Брат ми пътуваше за съревнование. Баща ми не бе в залата, тъй като аз не му разрешавам, защото когато бях дребна, пристигна на едно съревнование и си забравих всички съчетания. Казах си, че той е отговорен за това нещо и повече да не влиза в залата. А и доста го е боязън, даже и пред тв приемника гледа с половин око. Не може да устоя на това напрежение. Но мама и да умира, и да припада, е в залата.

- С кого си споделяш триумфите и разочарованията в кариерата ти?

- На първо място с ансамбъла, тъй като непрекъснато сме дружно и несъмнено, с моето семейство. Винаги диря поддръжка от тях, от брат ми, който също се занимава със спорт. Постоянно сме дружно и си споделяме тъгите и доста се поддържаме.

@@@

- А татко ти прави ли ти анализ на представянето?

- Не. Само ми оказва помощ в тежките моменти и несъмнено, доста ме поддържа.

- Мислила ли си с какво ще се занимаваш, откакто приключиш с художествената гимнастика?

- Мислила съм, само че не и задълбочено. Сега виждам повече към спортната ми кариера.

- Кога още веднъж влизаш в залата?

- На пети пътуваме за Белмекен за лагер.

- Кой е идващият огромен конгрес, на който ще участваш с ансамбъла?

- Имаме европейска олимпиада следващата година и международно.

- Защо избра ансамбъла, а не самостоятелното?

- За мен ансамбълът е по-интересен. Някак си ти вдъхва убеденост, когато си с още четири девойки на килима.

- А когато някоя от вас сбърка?

- На всеки се случва. Всяка може да допусне неточност. Вдигаме се. В този миг момичето може да рухне и би трябвало поддръжка от другите четири. Успяваме и точно по тази причина ми харесва да съм в ансамбъла.

- Къде обичаш да си почиваш в дребното дни, които ти остават за релакс?

- Когато сме на лагери с девойките, обичаме да се събираме вечер, да си приказваме за бъдещето. Иначе през ваканцията обичам на почивам на море.

- Елена, какво ще кажеш за край на нашия диалог?

- Много ми беше забавно това изявление. Надявам се да не преставам да ви веселя с триумфи и да имаме мотиви за още такива изявленията.