Очертанията на войната: "Патриотични игри" или крахът на мита за безаналоговото руско оръжие
Експертът Камен Невенкин за Българска национална телевизия
Пропагандата като Пинокио
Изтича още една седмица от така наречен тридневна специфична военна интервенция и всички, които наблюдават събитията в Украйна, евентуално ще се съгласят с мен, че тя беше много динамична. Явно с настъпването на астрономическото лято последователно ще отпадат пречките и извиненията за какво обещано нещо не се случва или не е допустимо да се направи и ние щеш не щеш ще се " любуваме " на войната в цялостния ѝ " искра ". Реално всичко за което ще стане дума в следващия коментар е продължение на събития, чието начало бе през предходната седмица - просто в този момент те получиха своето развиване в дадена посока и техният резултат към този момент се усеща доста по-силно. Ако има нещо, на което фактически би трябвало да се обърне внимание, то това несъмнено е крушението на мита за съветските супероръжия.
Цивилизованият свят в продължение на години бе бомбардиран от разнообразна информация за неповторими оръжейни системи създадени от Москва без " аналог " в другите страни и алианси, по какъв начин единствено някой да посмее да посегне на свещения суверенитет на Русия и ще види какъв отговор ще последва и така нататък Нормалните страни (т.е. всички общества и нации незаразени от бацилите на Победобесието и " Можем повторить " ) изцяло естествено си бяха изработили своите психически защитни механизми и гледаха много-много да не нервират съветската мечка, тъй като току-виж взела, че се ядосала.
А когато Путин най-накрая атакува Украйна, то първичната реакция в множеството страни в Европа, в това число и техните държавни управления, бе потрес, комплициране и парализа. Спомнете си по какъв начин всички се оглеждаха в близост и се чудеха какво да подхващат. Кои ще са идващите? Няма ли да сме ние? Ще употребят ли нуклеарно оръжие? Накъде да бягаме? Колко още му остава на Зеленски? Може ли съветските танкове да доближат Атлантическия бряг? Тези толкоз нервни и смущаващи първи дни и седмици на безумната инвазия на Путин в Украйна несъмнено бяха интервал и на успех на проруската агитация по всички точки на земното кълбо, в това число и у нас.
Най-интересното бе, че станахме очевидци на това по какъв начин тя работи на процедура и в действителност какъв брой обикновена е тя в реалност. Обикновено в някоя от съветските публични медии се подхвърляше някаква теза, по-късно тя се доукрасяваше онлайн в някое от най-популярните политически токшоу стратегии в Москва, а дни по-късно започваше да си пробива път и в чужбина, в това число в родното медийно пространство. За по-наблюдателните остана твърдото чувство за авансово обмисляне и организация, за самобитен агитационен Коминтерн, който още веднъж е основан близо до Кремъл и откъдето пък популяризират по целия свят инструкции по какъв начин да се работи и какво да се приказва.
От всички медийни кътчета в родината изпълзяха някакви " специалисти ", които балансирайки сред страха и лъжата, сред плашенето и фейковете, със забележителна непримиримост се захванаха да манипулират всеки от малко малко образован българин, да не приказваме за тези дето колкото да сричат. При това го правеха безусловно откровено, с огромен възторг и жар. " И доста лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина ", написа в библията (Матей 24:11) и по този начин си беше. Брадати, безпрепятствено избръснати или такива, които постоянно се гримират, всички те използваха целия актуален отзивчив боеприпас, с цел да ни внушат най-много какъв брой права е Русия и по какъв начин в никакъв случай не бърка.
От телевизионния екран, от радиото, от Facebook, от Ютюб, от Вайбър и от разните там уеб сайтове научихме какво ли не. Например, че в действителност Украйна не съществува, тъй като Ленин я е измислил. Или че всички украинци са бандеровци, т.е. нацисти. А също че Украйна желае да влезе в НАТО, тъй като желае да нападне Русия, а НАТО по принцип си е сложило за цел да унищожи Русия. И какви ли не нелепости от този жанр.
Когато " специфична военна интервенция " стартира да протича по много по-различен метод, в сравнение с Путин и обкръжението му си представяха, на лековерната аудитория бе обявено, че Русия едвам в този момент започвала съществено да се занимава с Украйна, тъй като по принцип се стремяла да щади цивилните. Освен това войски имало в остатък.
След това с наближаването на есента и гръмките провали на фронта внезапно се оказа, че в действителност украинските войски били доста, а съветските малко и по тази причина се налагало готовност. А и глобите били неприятно нещо най-много, тъй като без съветската газ ще замръзнем и ще спим под мостовете. После пристигнаха ракетните удари против електроцентралите, само че това не било ориентирано против елементарния украинец ами се правело, тъй като украинските военни ешелони били теглени от електрически локомотиви.
Междувременно целият цивилизован свят се зае съществено да оказва помощ на Киев с оръжие и тогава пропагандният Коминтерн мина напряко към заканите. От екраните най-често се припомняше, че Русия е нуклеарна страна и че няма да се поколебае да употребява най-ужасяващите си оръжия при положение, че се наложи " да се отбрани ". При това, до момента в който пропагандаторите напряко призоваваха да се нанесе удар ту по Лондон, ту по Вашингтон, съветските публични лица се лимитираха единствено с двусмислени подмятания. (Независими публицисти пресметнаха, че Путин и обкръжението му през последните 16 месеца са употребявали нуклеарна реторика цели 58 пъти.) Особено устойчива се оказа баснята за това по какъв начин нуклеарна страна в никакъв случай не била губила жизненоважна за нея война.
Нищо че има най-малко три такива случая в недалечното минало, които потвърждават, че това изобщо не е правилно. (За информация – френско-алжирският спор през 60-те, Виетнамската война на Съединени американски щати и най-много руската случка в Афганистан, която приключи с окончателния разпад на Съюз на съветските социалистически републики на съставните му елементи.) Понеже нуклеарните " плашилки " са като приказките на лъжливото овчарче и не могат да се употребяват безспир пропагандаторите налучкаха нещо доста по-трайно: " Знаете ли какви страховити оръжия има Русия? Има ракети Искандер, Кинжал и Сармат, има и най-модерните танкове и самолети. Никой в света няма такива. Те са без аналог ". Така " безаналоговите " оръжия станаха шлагера на зимния сезон в българското (и не само) домашно медийно пространство. На процедура никой не ги беше виждал в деяние, а визиите за тях се базираха най-много на някакви клипчета. Но пък като мантра звучеше сносно и галеше ухото на зажаднелите за позитивни вести сталинисти.
Кой строши орехчетата на Путин?
Мачисткото начало при дрънкането на оръжия повелява, с изключение на да възхваляваш личните си " играчки ", наложително да обясняваш какъв брой зле са тези на съперника, по какъв начин те не стават за нищо и най-много по какъв начин ще бъдат унищожени за нула време. Точно по този начин постъпи и Владимир Владимирович Путин, който още през юни предходната година, когато стана ясно че Украйна ще получи съвременни западни оръжейни системи и най-много станалите емблематични след това " Хаймарсове ", отговори радостно нещо от рода на " Будем щелкать их по какъв начин орехи ". Демек с нашите оръжия ще ги трошим напряко както някакви си орехи.
Е, всички към този момент знаем по какъв начин приключи тази нова версия на " Лешникотрошачката ", пардон на " Орехотрошачката ". За изтеклата една година, вследствие на попаденията на управляемите ракети на " Хаймарсовете ", хиляди окупатори отпътуваха непосредствено при праотците си. Отделно от това, трайно или непрестанно бе извадена от строя доста количество техника, в това число " безаналогова ". А самата мисъл, че евентуално се намират в обсега на проваляне на " Хаймарсовете ", към този момент провокира под паника пристъпи у мнозина от " денацификаторите ".
Още по-болезнен за руснаците се оказа самият развой на " орехотрошенето ". Въпреки заявените досега от публична Москва 27 случая на заличаване на " Хаймарсове " към този момент действително нито една установка не е извадена от строя. При това ЗСУ (украинските въоръжени сили) демонстрират изключителна досетливост при опазването на скъпите машини. Те ги крият в специфични подземни противоядрени складове построени още по времето на Студената война. Освен това постоянно употребяват надуваеми макети, образно наподобяващи установките, с цел да заблудят съветското разузнаване и оператори на дронове.
Сценарият, разигран при " Ловът на неуловиямия Хаймарс ", се повтори тези дни - освен това събитията в римейка се развиват в извънредно мъчителна за Москва посока. Първо предходната събота в небето над Брянска област, т.е. в съветското въздушно пространство, за нула време бяха свалени четири съветски летателни апарата. При това не какви да е, а от най-модерните – бомбардировач Су-34, изтребител Су-35 и два хеликоптера Ми-8 наблъскани с разследваща инсталация.
Въпросната групичка си изпълнявала " рутинна " задача по обстрелването на обекти в Украйна от разстояние, когато внезапно била изпепелена пред очите на жителите на региона. За бъде шокът цялостен никой от членовете на злополучните екипажи, общо 11 индивида, не оцелява. Експерти по история на авиацията незабавно откриха, че това е най-тежкото еднократно проваляне на Русия във въздуха от далечната 1970 година, когато отново едновременно израелски изтребители свалили четири руски Миг-21, сражаващи се на страната на Египет. Тогава тези Миг-ове са попаднали в ловка засада, устроена им от израелтяните.
Така се е случило и този път. Единствено към този момент остава мистерия по какъв начин тъкмо украинците са съумели да го реализиран – дали посредством самолет-примамка, дали посредством комплекси Противовъздушна отбрана, които скритом са придвижили до границата или пък посредством свои изтребители от огромно разстояние. Сигурно е обаче, че са употребявали някои от западните оръжия получени наскоро, същите тези дето Путин щеше да троши като орехчета. Явно в Кремъл към момента се намират в ступор, тъй като досега от формалните им канали не е казана нито дума за злополуката. Т.е. множеството от жителите на необятна Русия, чийто единствен източник на информация си остава тв приемникът, не престават да са в незнание каква неволя е сполетяла считаната до неотдавна за втора по мощ войска в света.
Няма по какъв начин да подмина и една информация, която пътем загатнах предходната седмица и която откри своето изрично удостоверение през актуалната. Става въпрос за ракетите със междинен обхват Storm Shadow, които ЗСУ наскоро получи от Англия. Те най-вероятно за пръв път бяха употребявани в петък, 12 май, когато бяха взривени две огромни здания в Луганск, употребявани като бази от окупаторите. Последва нов сполучлив изстрел по Луганск и трети огромен обект също се трансформира в руини. Още по-интересен е методът, по който украинците употребяват тези оръжия със самолетно базиране – първо изстрелват ракета-примамка без заряд, която притегля върху себе си цялото внимание на съветското Противовъздушна отбрана и незабавно след нея следва същинската, смъртоносната.
Както си му е редът руснаците незабавно започнаха да се хвалят по какъв начин към този момент са свалили няколко Storm Shadow. Аз персонално не отхвърлям такава възможност, само че каква тъкмо е тяхната успеваемост и дали отново не става въпрос единствено за следващата порция пропагандни неистини най-вероятно ще разберем след години. Но по-важната вест е, че във вторник Франция разгласи, че ще съобщи на Киев ракети SCALP, които действително са тамошният еквивалент на Storm Shadow. На езика на дипломацията това значи, че те към този момент са в Украйна.
Патриотични игри
Дори и единствено незадълбочено да се интересувате от развоя на спора най-вероятно към този момент сте дочули нещичко за това по какъв начин при започване на седмицата Киев бе обстрелван с ракети и по какъв начин двете страни обявиха огромни триумфи в това кой какво е съумял да порази. Както нормално се случва при такива заплетени обстановки нужни бяха най-малко няколко дни, с цел да се вдигне " мъглата на войната " и да се получи от малко малко достоверна картина. Това, което е известно сигурно сега е, че следващата съветска офанзива против украинската столица приключи с цялостен неуспех. Още по-важното обаче е, че провал претърпя и съветската агитация и най-много митът за безаналоговите оръжия.
В последна сметка се оказа, че ЗСУ са поразили безусловно всички изстреляни ракети – общо 18 на брой – сред които 9 Калибър, 3 Искандер и 6 Кинжал. Особено впечатлява унищожаването на последните два вида. Искандерите са от класа на балистичните ракети и би трябвало да летят със скорост до 7200 км/ч, а Кинжалите по принцип се водят свръхзвукови, освен това се движат зигзагообразно и на доктрина не би трябвало изобщо да могат да бъдат прихващани. На процедура обаче ПВО-то на Киев към този момент бе съумяло да смъкна един Кинжал, а в нощта на 15 против 16 май описът набъбна с още шест.
От там насетне гръмна всеизвестен скандал. Кинжалите, гордостта на съветската военна индустрия, безаналоговите страшилки ги трошаха като орехи! По-схватливите специалисти започнаха да си задават " неуместни " въпроси. Защо типичен системи за противовъздушна отбрана като " Пейтриът ", които са създадени още през 80-те години на предишния век и единствено осъвременени по-късно, са безпогрешни против нещо, за което толкоз настойчиво се твърди, че е оръжие на бъдещето? Ами, в случай че се окаже, че не са свръхзвукови, а просто бързи? Ами, в случай че руснаците за следващ път са излъгали? Ами, в случай че са излъгали най-много тези, които са усвоили бюджетните милиарди?
В Русия, страната на победилия неосталинизъм, реагираха стремително. И най-много по сталински. Още във вторник стана известно, че са задържани тримата съществени конструктори на Кинжала. Лепнато им е обичайното (за 1937 година) обвиняване в " държавна измяна ".
Оказа се, че са писали някакви публикации, които не би трябвало да пишат, ходили са и са говорили на интернационалните симпозиуми, на които не би трябвало да вървят и изобщо, че " безаналоговото " ноу-хау някак си е изтекло в посока на Китай. За всеки обикновено мислещ човек обаче е пределно явен фактът, че система на " междинна възраст " като " Пейтриът " съумява да порази чудо-оръжието на Путин само и единствено, тъй като то не лети толкоз бързо колкото се чака, а не поради научната активност на основателите му. Ракетният обстрел от 15/16 май породи и друго несъгласие с пропагандаторски привкус. По време на офанзивата пострада част на един от комплексите " Пейтриът ". Това мигновено даде съображение на руснаците да си припишат следващия " огромен триумф ".
Информационна организация РИА Новости, която е под крилото на Кремъл, побърза да съобщи цялостното заличаване на цели пет пускови установки плюс радарната станция. И точно по този начин московците ги хванаха в следващата им опашата неистина – няма по какъв начин един или дори два Кинжала да унищожат толкоз доста съставни елементи едновременно. Защото " Пейтриът " е система, а не единично произведение. И се състои от няколко съществени детайла – команден пункт, радарна станция и до осем пускови установки. И най-важното – с цел да покрият колкото се може по-голям периметър всички въпросни детайли се разполагат на километри един от различен. Излишно е да ви споделям какъв брой експлозиви и какъв брой " Калибъра " са нужни, с цел да стане изказванието на съветската пропагандна централа реалност.
Както крушата си има опашка в една такава бомбастична вест доста постоянно има и мъничко истина. Така беше и този път. В продължение на два дни международното медийното пространство бе като разбушувал се океан. Ударен ли е " Патриотът ", с който украинците се снабдиха с толкоз старания? Сериозно ли е? И, в случай че е съществено, то май ще би трябвало да се праща чак в Съединени американски щати на ремонт, нали? И, в случай че ЗСУ в действителност са свалили всички цели над Киев, по какъв начин по този начин " Патриотът " е бил развален? След известно комплициране към четвъртък всички детайли от пъзела си пристигнаха на мястото. Оказа се, че в действителност има щета, само че тя не е породена от непосредствено попадение, а от парче на към този момент унищожена ракета. И, че вредата е елементарно отстранима, освен това на място. В последна сметка се оказа, че Противовъздушна отбрана ситемата се е оттървала с " лека нерешителност ", ремонтът е протекъл без затруднения и тя още веднъж е на бойно дежурство.
Равносметката от седмицата в чисто финансов аспект наподобява ужасяващо за руснаците – в удара на 15/16 май те изразходваха ракети за към 120 милиона $ без да записват нито едно попадение. При това не престават в дословния смисъл на думата да хвърлят пари напразно и то в миг, когато цяла провинциална Русия действително се задушава от бедност и недостиг.
Няма средства за пътища, за ремонт на лечебни заведения и канализация. Най-големият удар обаче бе нанесен на тв приемника. Вече доста мъчно от там ще популяризират невероятните си истории за оръжията без аналог. Единственият въпрос, който май към този момент вълнува всички съветски пропагандатори, е от тук насетне с какво ще плашат хората.
В последна сметка май ще се окаже, че не новите танкове, самолети и ракети са най-страховитите оръжия, с които съветската войска разполага, а визията за тях е насаждана от виртуозната агитация. През 2015 година, на юбилейния деветомайски церемониал на Червения площад, най-новият съветски танк Т-14 Арматата безусловно угасна пред невярващите очи на милиони фенове и му трябваха най-малко 15 минути, с цел да потегли още веднъж.
До ден сегашен от него са създадени единствено няколко тестови бройки, а в Украйна руснаците не престават да водят война най-много с Т-72, чийто показател отбелязва годината на приемането му на въоръжение. Някой обаче към този момент е усвоил доста милиони, с цел да може Арматата да бъде показвана на места и пропагандаторите да тръбят по какъв начин той е без аналог. В небето над Украйна би трябвало цялостен стопанин да е показаният преди към десетина години като незабележим за радарите Су-57.
От него обаче към този момент са направени към пет работещи екземпляра и надали в миналото количеството им ще се усили. Ще мине някоя друга година, той по този начин или другояче към този момент ще е стар морално, и в случай че Путин и шайката му към момента са на власт, още веднъж ще бъдат отпуснати доста милиони за създаването и производството на единични бройки на идващото безаналогово чудо-оръжие, с което пропагандата на Кремъл да плаши света.
С огромна възможност също по този начин може да се предвижда, че болничното заведение в Ипатово ще продължава да се нуждае от главен ремонт, централната улица в Северодвинск ще наподобява като след бомбардировка, а канализацията във Волгоград отново ще е избълвала на повърхността нечистотии.
Пропагандата като Пинокио
Изтича още една седмица от така наречен тридневна специфична военна интервенция и всички, които наблюдават събитията в Украйна, евентуално ще се съгласят с мен, че тя беше много динамична. Явно с настъпването на астрономическото лято последователно ще отпадат пречките и извиненията за какво обещано нещо не се случва или не е допустимо да се направи и ние щеш не щеш ще се " любуваме " на войната в цялостния ѝ " искра ". Реално всичко за което ще стане дума в следващия коментар е продължение на събития, чието начало бе през предходната седмица - просто в този момент те получиха своето развиване в дадена посока и техният резултат към този момент се усеща доста по-силно. Ако има нещо, на което фактически би трябвало да се обърне внимание, то това несъмнено е крушението на мита за съветските супероръжия.
Цивилизованият свят в продължение на години бе бомбардиран от разнообразна информация за неповторими оръжейни системи създадени от Москва без " аналог " в другите страни и алианси, по какъв начин единствено някой да посмее да посегне на свещения суверенитет на Русия и ще види какъв отговор ще последва и така нататък Нормалните страни (т.е. всички общества и нации незаразени от бацилите на Победобесието и " Можем повторить " ) изцяло естествено си бяха изработили своите психически защитни механизми и гледаха много-много да не нервират съветската мечка, тъй като току-виж взела, че се ядосала.
А когато Путин най-накрая атакува Украйна, то първичната реакция в множеството страни в Европа, в това число и техните държавни управления, бе потрес, комплициране и парализа. Спомнете си по какъв начин всички се оглеждаха в близост и се чудеха какво да подхващат. Кои ще са идващите? Няма ли да сме ние? Ще употребят ли нуклеарно оръжие? Накъде да бягаме? Колко още му остава на Зеленски? Може ли съветските танкове да доближат Атлантическия бряг? Тези толкоз нервни и смущаващи първи дни и седмици на безумната инвазия на Путин в Украйна несъмнено бяха интервал и на успех на проруската агитация по всички точки на земното кълбо, в това число и у нас.
Най-интересното бе, че станахме очевидци на това по какъв начин тя работи на процедура и в действителност какъв брой обикновена е тя в реалност. Обикновено в някоя от съветските публични медии се подхвърляше някаква теза, по-късно тя се доукрасяваше онлайн в някое от най-популярните политически токшоу стратегии в Москва, а дни по-късно започваше да си пробива път и в чужбина, в това число в родното медийно пространство. За по-наблюдателните остана твърдото чувство за авансово обмисляне и организация, за самобитен агитационен Коминтерн, който още веднъж е основан близо до Кремъл и откъдето пък популяризират по целия свят инструкции по какъв начин да се работи и какво да се приказва.
От всички медийни кътчета в родината изпълзяха някакви " специалисти ", които балансирайки сред страха и лъжата, сред плашенето и фейковете, със забележителна непримиримост се захванаха да манипулират всеки от малко малко образован българин, да не приказваме за тези дето колкото да сричат. При това го правеха безусловно откровено, с огромен възторг и жар. " И доста лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина ", написа в библията (Матей 24:11) и по този начин си беше. Брадати, безпрепятствено избръснати или такива, които постоянно се гримират, всички те използваха целия актуален отзивчив боеприпас, с цел да ни внушат най-много какъв брой права е Русия и по какъв начин в никакъв случай не бърка.
От телевизионния екран, от радиото, от Facebook, от Ютюб, от Вайбър и от разните там уеб сайтове научихме какво ли не. Например, че в действителност Украйна не съществува, тъй като Ленин я е измислил. Или че всички украинци са бандеровци, т.е. нацисти. А също че Украйна желае да влезе в НАТО, тъй като желае да нападне Русия, а НАТО по принцип си е сложило за цел да унищожи Русия. И какви ли не нелепости от този жанр.
Когато " специфична военна интервенция " стартира да протича по много по-различен метод, в сравнение с Путин и обкръжението му си представяха, на лековерната аудитория бе обявено, че Русия едвам в този момент започвала съществено да се занимава с Украйна, тъй като по принцип се стремяла да щади цивилните. Освен това войски имало в остатък.
След това с наближаването на есента и гръмките провали на фронта внезапно се оказа, че в действителност украинските войски били доста, а съветските малко и по тази причина се налагало готовност. А и глобите били неприятно нещо най-много, тъй като без съветската газ ще замръзнем и ще спим под мостовете. После пристигнаха ракетните удари против електроцентралите, само че това не било ориентирано против елементарния украинец ами се правело, тъй като украинските военни ешелони били теглени от електрически локомотиви.
Междувременно целият цивилизован свят се зае съществено да оказва помощ на Киев с оръжие и тогава пропагандният Коминтерн мина напряко към заканите. От екраните най-често се припомняше, че Русия е нуклеарна страна и че няма да се поколебае да употребява най-ужасяващите си оръжия при положение, че се наложи " да се отбрани ". При това, до момента в който пропагандаторите напряко призоваваха да се нанесе удар ту по Лондон, ту по Вашингтон, съветските публични лица се лимитираха единствено с двусмислени подмятания. (Независими публицисти пресметнаха, че Путин и обкръжението му през последните 16 месеца са употребявали нуклеарна реторика цели 58 пъти.) Особено устойчива се оказа баснята за това по какъв начин нуклеарна страна в никакъв случай не била губила жизненоважна за нея война.
Нищо че има най-малко три такива случая в недалечното минало, които потвърждават, че това изобщо не е правилно. (За информация – френско-алжирският спор през 60-те, Виетнамската война на Съединени американски щати и най-много руската случка в Афганистан, която приключи с окончателния разпад на Съюз на съветските социалистически републики на съставните му елементи.) Понеже нуклеарните " плашилки " са като приказките на лъжливото овчарче и не могат да се употребяват безспир пропагандаторите налучкаха нещо доста по-трайно: " Знаете ли какви страховити оръжия има Русия? Има ракети Искандер, Кинжал и Сармат, има и най-модерните танкове и самолети. Никой в света няма такива. Те са без аналог ". Така " безаналоговите " оръжия станаха шлагера на зимния сезон в българското (и не само) домашно медийно пространство. На процедура никой не ги беше виждал в деяние, а визиите за тях се базираха най-много на някакви клипчета. Но пък като мантра звучеше сносно и галеше ухото на зажаднелите за позитивни вести сталинисти.
Кой строши орехчетата на Путин?
Мачисткото начало при дрънкането на оръжия повелява, с изключение на да възхваляваш личните си " играчки ", наложително да обясняваш какъв брой зле са тези на съперника, по какъв начин те не стават за нищо и най-много по какъв начин ще бъдат унищожени за нула време. Точно по този начин постъпи и Владимир Владимирович Путин, който още през юни предходната година, когато стана ясно че Украйна ще получи съвременни западни оръжейни системи и най-много станалите емблематични след това " Хаймарсове ", отговори радостно нещо от рода на " Будем щелкать их по какъв начин орехи ". Демек с нашите оръжия ще ги трошим напряко както някакви си орехи.
Е, всички към този момент знаем по какъв начин приключи тази нова версия на " Лешникотрошачката ", пардон на " Орехотрошачката ". За изтеклата една година, вследствие на попаденията на управляемите ракети на " Хаймарсовете ", хиляди окупатори отпътуваха непосредствено при праотците си. Отделно от това, трайно или непрестанно бе извадена от строя доста количество техника, в това число " безаналогова ". А самата мисъл, че евентуално се намират в обсега на проваляне на " Хаймарсовете ", към този момент провокира под паника пристъпи у мнозина от " денацификаторите ".
Още по-болезнен за руснаците се оказа самият развой на " орехотрошенето ". Въпреки заявените досега от публична Москва 27 случая на заличаване на " Хаймарсове " към този момент действително нито една установка не е извадена от строя. При това ЗСУ (украинските въоръжени сили) демонстрират изключителна досетливост при опазването на скъпите машини. Те ги крият в специфични подземни противоядрени складове построени още по времето на Студената война. Освен това постоянно употребяват надуваеми макети, образно наподобяващи установките, с цел да заблудят съветското разузнаване и оператори на дронове.
Сценарият, разигран при " Ловът на неуловиямия Хаймарс ", се повтори тези дни - освен това събитията в римейка се развиват в извънредно мъчителна за Москва посока. Първо предходната събота в небето над Брянска област, т.е. в съветското въздушно пространство, за нула време бяха свалени четири съветски летателни апарата. При това не какви да е, а от най-модерните – бомбардировач Су-34, изтребител Су-35 и два хеликоптера Ми-8 наблъскани с разследваща инсталация.
Въпросната групичка си изпълнявала " рутинна " задача по обстрелването на обекти в Украйна от разстояние, когато внезапно била изпепелена пред очите на жителите на региона. За бъде шокът цялостен никой от членовете на злополучните екипажи, общо 11 индивида, не оцелява. Експерти по история на авиацията незабавно откриха, че това е най-тежкото еднократно проваляне на Русия във въздуха от далечната 1970 година, когато отново едновременно израелски изтребители свалили четири руски Миг-21, сражаващи се на страната на Египет. Тогава тези Миг-ове са попаднали в ловка засада, устроена им от израелтяните.
Така се е случило и този път. Единствено към този момент остава мистерия по какъв начин тъкмо украинците са съумели да го реализиран – дали посредством самолет-примамка, дали посредством комплекси Противовъздушна отбрана, които скритом са придвижили до границата или пък посредством свои изтребители от огромно разстояние. Сигурно е обаче, че са употребявали някои от западните оръжия получени наскоро, същите тези дето Путин щеше да троши като орехчета. Явно в Кремъл към момента се намират в ступор, тъй като досега от формалните им канали не е казана нито дума за злополуката. Т.е. множеството от жителите на необятна Русия, чийто единствен източник на информация си остава тв приемникът, не престават да са в незнание каква неволя е сполетяла считаната до неотдавна за втора по мощ войска в света.
Няма по какъв начин да подмина и една информация, която пътем загатнах предходната седмица и която откри своето изрично удостоверение през актуалната. Става въпрос за ракетите със междинен обхват Storm Shadow, които ЗСУ наскоро получи от Англия. Те най-вероятно за пръв път бяха употребявани в петък, 12 май, когато бяха взривени две огромни здания в Луганск, употребявани като бази от окупаторите. Последва нов сполучлив изстрел по Луганск и трети огромен обект също се трансформира в руини. Още по-интересен е методът, по който украинците употребяват тези оръжия със самолетно базиране – първо изстрелват ракета-примамка без заряд, която притегля върху себе си цялото внимание на съветското Противовъздушна отбрана и незабавно след нея следва същинската, смъртоносната.
Както си му е редът руснаците незабавно започнаха да се хвалят по какъв начин към този момент са свалили няколко Storm Shadow. Аз персонално не отхвърлям такава възможност, само че каква тъкмо е тяхната успеваемост и дали отново не става въпрос единствено за следващата порция пропагандни неистини най-вероятно ще разберем след години. Но по-важната вест е, че във вторник Франция разгласи, че ще съобщи на Киев ракети SCALP, които действително са тамошният еквивалент на Storm Shadow. На езика на дипломацията това значи, че те към този момент са в Украйна.
Патриотични игри
Дори и единствено незадълбочено да се интересувате от развоя на спора най-вероятно към този момент сте дочули нещичко за това по какъв начин при започване на седмицата Киев бе обстрелван с ракети и по какъв начин двете страни обявиха огромни триумфи в това кой какво е съумял да порази. Както нормално се случва при такива заплетени обстановки нужни бяха най-малко няколко дни, с цел да се вдигне " мъглата на войната " и да се получи от малко малко достоверна картина. Това, което е известно сигурно сега е, че следващата съветска офанзива против украинската столица приключи с цялостен неуспех. Още по-важното обаче е, че провал претърпя и съветската агитация и най-много митът за безаналоговите оръжия.
В последна сметка се оказа, че ЗСУ са поразили безусловно всички изстреляни ракети – общо 18 на брой – сред които 9 Калибър, 3 Искандер и 6 Кинжал. Особено впечатлява унищожаването на последните два вида. Искандерите са от класа на балистичните ракети и би трябвало да летят със скорост до 7200 км/ч, а Кинжалите по принцип се водят свръхзвукови, освен това се движат зигзагообразно и на доктрина не би трябвало изобщо да могат да бъдат прихващани. На процедура обаче ПВО-то на Киев към този момент бе съумяло да смъкна един Кинжал, а в нощта на 15 против 16 май описът набъбна с още шест.
От там насетне гръмна всеизвестен скандал. Кинжалите, гордостта на съветската военна индустрия, безаналоговите страшилки ги трошаха като орехи! По-схватливите специалисти започнаха да си задават " неуместни " въпроси. Защо типичен системи за противовъздушна отбрана като " Пейтриът ", които са създадени още през 80-те години на предишния век и единствено осъвременени по-късно, са безпогрешни против нещо, за което толкоз настойчиво се твърди, че е оръжие на бъдещето? Ами, в случай че се окаже, че не са свръхзвукови, а просто бързи? Ами, в случай че руснаците за следващ път са излъгали? Ами, в случай че са излъгали най-много тези, които са усвоили бюджетните милиарди?
В Русия, страната на победилия неосталинизъм, реагираха стремително. И най-много по сталински. Още във вторник стана известно, че са задържани тримата съществени конструктори на Кинжала. Лепнато им е обичайното (за 1937 година) обвиняване в " държавна измяна ".
Оказа се, че са писали някакви публикации, които не би трябвало да пишат, ходили са и са говорили на интернационалните симпозиуми, на които не би трябвало да вървят и изобщо, че " безаналоговото " ноу-хау някак си е изтекло в посока на Китай. За всеки обикновено мислещ човек обаче е пределно явен фактът, че система на " междинна възраст " като " Пейтриът " съумява да порази чудо-оръжието на Путин само и единствено, тъй като то не лети толкоз бързо колкото се чака, а не поради научната активност на основателите му. Ракетният обстрел от 15/16 май породи и друго несъгласие с пропагандаторски привкус. По време на офанзивата пострада част на един от комплексите " Пейтриът ". Това мигновено даде съображение на руснаците да си припишат следващия " огромен триумф ".
Информационна организация РИА Новости, която е под крилото на Кремъл, побърза да съобщи цялостното заличаване на цели пет пускови установки плюс радарната станция. И точно по този начин московците ги хванаха в следващата им опашата неистина – няма по какъв начин един или дори два Кинжала да унищожат толкоз доста съставни елементи едновременно. Защото " Пейтриът " е система, а не единично произведение. И се състои от няколко съществени детайла – команден пункт, радарна станция и до осем пускови установки. И най-важното – с цел да покрият колкото се може по-голям периметър всички въпросни детайли се разполагат на километри един от различен. Излишно е да ви споделям какъв брой експлозиви и какъв брой " Калибъра " са нужни, с цел да стане изказванието на съветската пропагандна централа реалност.
Както крушата си има опашка в една такава бомбастична вест доста постоянно има и мъничко истина. Така беше и този път. В продължение на два дни международното медийното пространство бе като разбушувал се океан. Ударен ли е " Патриотът ", с който украинците се снабдиха с толкоз старания? Сериозно ли е? И, в случай че е съществено, то май ще би трябвало да се праща чак в Съединени американски щати на ремонт, нали? И, в случай че ЗСУ в действителност са свалили всички цели над Киев, по какъв начин по този начин " Патриотът " е бил развален? След известно комплициране към четвъртък всички детайли от пъзела си пристигнаха на мястото. Оказа се, че в действителност има щета, само че тя не е породена от непосредствено попадение, а от парче на към този момент унищожена ракета. И, че вредата е елементарно отстранима, освен това на място. В последна сметка се оказа, че Противовъздушна отбрана ситемата се е оттървала с " лека нерешителност ", ремонтът е протекъл без затруднения и тя още веднъж е на бойно дежурство.
Равносметката от седмицата в чисто финансов аспект наподобява ужасяващо за руснаците – в удара на 15/16 май те изразходваха ракети за към 120 милиона $ без да записват нито едно попадение. При това не престават в дословния смисъл на думата да хвърлят пари напразно и то в миг, когато цяла провинциална Русия действително се задушава от бедност и недостиг.
Няма средства за пътища, за ремонт на лечебни заведения и канализация. Най-големият удар обаче бе нанесен на тв приемника. Вече доста мъчно от там ще популяризират невероятните си истории за оръжията без аналог. Единственият въпрос, който май към този момент вълнува всички съветски пропагандатори, е от тук насетне с какво ще плашат хората.
В последна сметка май ще се окаже, че не новите танкове, самолети и ракети са най-страховитите оръжия, с които съветската войска разполага, а визията за тях е насаждана от виртуозната агитация. През 2015 година, на юбилейния деветомайски церемониал на Червения площад, най-новият съветски танк Т-14 Арматата безусловно угасна пред невярващите очи на милиони фенове и му трябваха най-малко 15 минути, с цел да потегли още веднъж.
До ден сегашен от него са създадени единствено няколко тестови бройки, а в Украйна руснаците не престават да водят война най-много с Т-72, чийто показател отбелязва годината на приемането му на въоръжение. Някой обаче към този момент е усвоил доста милиони, с цел да може Арматата да бъде показвана на места и пропагандаторите да тръбят по какъв начин той е без аналог. В небето над Украйна би трябвало цялостен стопанин да е показаният преди към десетина години като незабележим за радарите Су-57.
От него обаче към този момент са направени към пет работещи екземпляра и надали в миналото количеството им ще се усили. Ще мине някоя друга година, той по този начин или другояче към този момент ще е стар морално, и в случай че Путин и шайката му към момента са на власт, още веднъж ще бъдат отпуснати доста милиони за създаването и производството на единични бройки на идващото безаналогово чудо-оръжие, с което пропагандата на Кремъл да плаши света.
С огромна възможност също по този начин може да се предвижда, че болничното заведение в Ипатово ще продължава да се нуждае от главен ремонт, централната улица в Северодвинск ще наподобява като след бомбардировка, а канализацията във Волгоград отново ще е избълвала на повърхността нечистотии.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ