Скрит оазис на живота е открит дълбоко в океана на Малдивите
Екип от акванавти откри, че Малдивите са оазис на дълбоководен живот в огромна водна пустиня.
Неотдавнашна подводна задача към дълбоководна подводна планина на архипелага разкри нов тип процъфтяваща екосистема, която съгласно откривателите в никакъв случай до момента не е била описвана. Те я назовават " Зона на хващане ": свят на 500 м дълбочина, където огромните риби се събират, с цел да се хранят с миниатюрен нектон. Микронектонът е сходен на зоопланктона, въпреки и малко по-голям - с размери сред 2 и 20 см. Тези дребни организми интензивно плуват сред повърхността на океана и водите на километър дълбочина, като основават отвесна вълна на миграция всеки денонощно, когато по-големите риби ги следват, с цел да се хранят.
Мисията " Нектон Малдиви " е първото проучване, което систематично картографира дълбоките води на Малдивите - верига от 26 коралови атола на югозапад от Шри Ланка и Индия, оповестява „ Сайънс Алерт “.
Мисията е начинание сред едноименния проучвателен институт с нестопанска цел, държавното управление на Малдивите и откриватели от Оксфордския университет.
Международният екип се е натъкнал на новата екосистема към дълбоководната планина " Сато Рахаа ", учредена на придвижването на микронектона. С изгрева на Слънцето всеки ден тези дребни организми стартират да плуват надолу от повърхността. В непосредственост до потъналата подводна планина обаче потопените вулканични хребети и вкаменените карбонатни рифове, формирани преди 60 милиона години, стопират микронектона да се гмурка на дълбочина, по-голяма от към 500 метра. Попаднали в клопката на релефа, животните се трансформират в плячка за по-големи хищници, като ята от риба звук, гладни акули и други дълбоководни риби.
В подводница със стъклен мехур, известна като Omega Seamaster II, акванавтите от задачата следили по какъв начин в дълбините се борят голям брой хищници и жертви. Подводницата им насочила светлината си към тигрови акули, риби чук, пясъчни тигрови акули и даже относително рядко срещан тип акули.
" Защо се случва това? Дали това е нещо, което е характерно на 500 метра, дали този живот се разгръща още по-дълбоко, какъв е този преход, какво има и за какво? ", чуди се морският академик Луси Уудъл от Оксфордския университет. " Това ще ни даде опция да разберем дълбокия океан в доста по-добър смисъл ".
Ако такава екосистема съществува на Малдивите, евентуално тя ще бъде открита и на други океански острови с сходни подводни структури. Може би подводните планини и потопените вулкани са горещи точки за дълбоководен живот поради метода, по който улавят микронектона.
Вертикалното придвижване на рибите напред-назад през водния дирек всеки ден по някои оценки е най-голямата всеобща миграция на планетата.
Според някои оценки всички микронектони в света тежат над 10 милиарда метрични тона, което е 45 пъти повече от тежестта на всички нас, хората.
Микронектонът може елементарно да се промъкне през рибарските мрежи и вследствие на това те не се ловят с комерсиална цел. Въпреки това доста типове, които са значими за риболовната промишленост, като рибата звук, са тясно подвластни от микронектона.
" Това има всички белези на обособена нова екосистема ", споделя морският биолог Алекс Роджърс от Оксфордския университет. " Зоната на хващане основава оазис на живота на Малдивите и е доста евентуално тя да съществува и на други океански острови, а също и по скатовете на континентите. "
За страдание, последните климатични отчети сочат, че някои микронектони в някои елементи на света, като в Антарктида, не се оправят добре с рецесията на световното стопляне. Ако те изчезнат, евентуално ще ги последват и други риби, бозайници и птици.
Неотдавнашна подводна задача към дълбоководна подводна планина на архипелага разкри нов тип процъфтяваща екосистема, която съгласно откривателите в никакъв случай до момента не е била описвана. Те я назовават " Зона на хващане ": свят на 500 м дълбочина, където огромните риби се събират, с цел да се хранят с миниатюрен нектон. Микронектонът е сходен на зоопланктона, въпреки и малко по-голям - с размери сред 2 и 20 см. Тези дребни организми интензивно плуват сред повърхността на океана и водите на километър дълбочина, като основават отвесна вълна на миграция всеки денонощно, когато по-големите риби ги следват, с цел да се хранят.
Мисията " Нектон Малдиви " е първото проучване, което систематично картографира дълбоките води на Малдивите - верига от 26 коралови атола на югозапад от Шри Ланка и Индия, оповестява „ Сайънс Алерт “.
Мисията е начинание сред едноименния проучвателен институт с нестопанска цел, държавното управление на Малдивите и откриватели от Оксфордския университет.
Международният екип се е натъкнал на новата екосистема към дълбоководната планина " Сато Рахаа ", учредена на придвижването на микронектона. С изгрева на Слънцето всеки ден тези дребни организми стартират да плуват надолу от повърхността. В непосредственост до потъналата подводна планина обаче потопените вулканични хребети и вкаменените карбонатни рифове, формирани преди 60 милиона години, стопират микронектона да се гмурка на дълбочина, по-голяма от към 500 метра. Попаднали в клопката на релефа, животните се трансформират в плячка за по-големи хищници, като ята от риба звук, гладни акули и други дълбоководни риби.
В подводница със стъклен мехур, известна като Omega Seamaster II, акванавтите от задачата следили по какъв начин в дълбините се борят голям брой хищници и жертви. Подводницата им насочила светлината си към тигрови акули, риби чук, пясъчни тигрови акули и даже относително рядко срещан тип акули.
" Защо се случва това? Дали това е нещо, което е характерно на 500 метра, дали този живот се разгръща още по-дълбоко, какъв е този преход, какво има и за какво? ", чуди се морският академик Луси Уудъл от Оксфордския университет. " Това ще ни даде опция да разберем дълбокия океан в доста по-добър смисъл ".
Ако такава екосистема съществува на Малдивите, евентуално тя ще бъде открита и на други океански острови с сходни подводни структури. Може би подводните планини и потопените вулкани са горещи точки за дълбоководен живот поради метода, по който улавят микронектона.
Вертикалното придвижване на рибите напред-назад през водния дирек всеки ден по някои оценки е най-голямата всеобща миграция на планетата.
Според някои оценки всички микронектони в света тежат над 10 милиарда метрични тона, което е 45 пъти повече от тежестта на всички нас, хората.
Микронектонът може елементарно да се промъкне през рибарските мрежи и вследствие на това те не се ловят с комерсиална цел. Въпреки това доста типове, които са значими за риболовната промишленост, като рибата звук, са тясно подвластни от микронектона.
" Това има всички белези на обособена нова екосистема ", споделя морският биолог Алекс Роджърс от Оксфордския университет. " Зоната на хващане основава оазис на живота на Малдивите и е доста евентуално тя да съществува и на други океански острови, а също и по скатовете на континентите. "
За страдание, последните климатични отчети сочат, че някои микронектони в някои елементи на света, като в Антарктида, не се оправят добре с рецесията на световното стопляне. Ако те изчезнат, евентуално ще ги последват и други риби, бозайници и птици.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ