БНТ е на печалба, но дълговете ѝ растат
Едва ли има сюрпризирани, че Българската национална телевизия изпитва финансови усложнения, защото страда от типичните за съвсем всички държавни компании черти. Телевизията работи в конкурентна среда, само че няма никакъв тласък да работи дейно и ефикасно, защото получава дотации, а част от насъбраните отговорности се покриват от държавния бюджет, както се случва съвсем годишно за отговорностите към НУРТС, компания осигуряваща ефирното лъчение на стратегиите на Българска национална телевизия. Рано или късно детайлите към финансовия колапс на малкия екран ще станат ясно, само че това, което е видно и в този момент, е че той е резултат от композиция от спад в приходите и растеж в разноските.
От годишните доклади на Българска национална телевизия за последните пет години се вижда, че финансовият ѝ резултат се усъвършенства през 2017 и 2018 година През 2017 година това се дължи на изненадващо висока държавна дотация, а през 2018 година - на неестествено по-ниски разноски, които може да се чака да е ескалират през идната година, защото не са резултат от някаква смяна в метода на ръководство.
На фона на подобрението на финансовия резултат на Българска национална телевизия се следи задълбочаващо се несъблюдение на личните доходи - както от услуги, артикули и продукция, по този начин и от наеми. Така да вземем за пример разликата сред плануваните и осъществените доходи от услуги, артикули и продукция е към сред 250-300 хиляди лева през 2015-2016 година, до момента в който през 2017 година се усилва на 3,7 млн. лева, а през 2018 година надминава 4 млн. лева Същата наклонност се следи и при приходите от наем - неизпълнението им се усилва от към 10 хиляди лева през 2015-2016 година до над 120 хиляди лева през 2017-2018 година
Собствените доходи на Българска национална телевизия трайно понижават през последните години и от 8,1 млн. лева през 2014 година доближават 6,6 млн. лева през 2018 година, а през 2017 година даже спадат под 3,5 млн. лева Понижението в приходите на малкия екран и растежа в неизпълнението на приходните проекти ясно илюстрира казуса на множеството държавни предприятия - липса на каквото и да е предпочитание за възстановяване метода на работа, защото имат " застраховката " за помощ от бюджета. Именно това се следи през 2017 година, когато от бюджета са отпуснати спомагателни към 14 млн. лева за услуги за разпространяване на телевизионни стратегии и още 5,6 млн. лева за спомагателни разноски за 2017 година и подготовка и осъществяване на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
На фона на спада на приходите разноските се усилват - от 77,3 млн. лева през 20014 година до 88,3 млн. лева през 2017 година, след което спадат до 69,5 млн. лева през 2018 година Намалението се дължи в съществена степен на разноските за външни услуги, при които има цикличност, т.е. през 2019 година може да се чака те още веднъж да се усилят, което в допълнение ще затрудни малкия екран. Спад има и при придобиването на съоръжение, машини и уреди, което през 2018 година е на едно от най-ниските равнища за последните пет години. Прави усещане, че същите разноски са били на рекордно високо равнище през 2017 година - близо 11 млн. лева, на фона на приблизително под 3,5 млн. лева за 2015, 2016 и 2018 година Резкият скок на тези разноски през 2017 година не може да се изясни с по-високия трансфер от бюджета, защото нарастването е планувано за главно за разноски разпространяване на телевизионни стратегии.
Въпреки по-ниските разноски през 2018 година се следи доста нарастване на разноските за заплати - към 10%. Нормално е заплатите да порастват, само че това следва да е съпроводено или с повишение на продуктивността, или с оптимизации. В случая не се следи нито едно от двете, а по-скоро става въпрос за угнетяване на финансови разноски - за съоръжение, машини и уреди, за сметка на увеличение на заплатите. Отново типична линия при ръководството на държавни компании.
В същото време малкия екран продължава да натрупа отговорности, макар облагата си от последните две години. От докладите за активността на Българска национална телевизия се вижда, че отговорностите ѝ са били 6,8 млн. лева към края на 2017 година и се изстрелват до над 18 млн. лева, от които над 15 млн. лева са просрочени. За задачата се нужни единствено две неща - изобретателна счетоводна политика и шеф на държавна компания, който знае, че с малко уговаряне ще получи спомагателни средства от бюджета, изключително в предизборна година.
В разгара на процедурата за избор на нов общоприет шеф на Българска национална телевизия претендентите би следвало да показват своята визия за финансовото стабилизиране на малкия екран, първоначално, и бизнес проект за нейното развиване. И в двата случая ще е нужна сериозна смяна в метода на работа, която залага на усъвършенстване на разноските, в това число оценка на изгоди и разноски от закупуване на права за лъчение на филми, стратегии и спортни права, както и повишение на личните доходи.
Пред държавната телевизия стои обаче и по-съществен въпрос - доколко тя извършва функционалностите, с които е основана и на каква цена го прави. Дори и да приемем, че страната се нуждае от ефирен канал със наличие, което не зависи от рекламодатели и корпоративни ползи, на напред във времето излизат два въпроса:
Крайно време е да се направи действителна оценка какво плащаме като данъкоплатци за националната телевизия, какво получаваме в подмяна и дали си заслужава. Същото би трябвало да се направи и за останалите държавни и общински компании. Внесеният и скорострелно отсрочен за гласоподаване в Народното събрание план на закон за обществените предприятия през тази седмица, обаче, не дават очаквания, че това ще се случи. /money.bg
От годишните доклади на Българска национална телевизия за последните пет години се вижда, че финансовият ѝ резултат се усъвършенства през 2017 и 2018 година През 2017 година това се дължи на изненадващо висока държавна дотация, а през 2018 година - на неестествено по-ниски разноски, които може да се чака да е ескалират през идната година, защото не са резултат от някаква смяна в метода на ръководство.
На фона на подобрението на финансовия резултат на Българска национална телевизия се следи задълбочаващо се несъблюдение на личните доходи - както от услуги, артикули и продукция, по този начин и от наеми. Така да вземем за пример разликата сред плануваните и осъществените доходи от услуги, артикули и продукция е към сред 250-300 хиляди лева през 2015-2016 година, до момента в който през 2017 година се усилва на 3,7 млн. лева, а през 2018 година надминава 4 млн. лева Същата наклонност се следи и при приходите от наем - неизпълнението им се усилва от към 10 хиляди лева през 2015-2016 година до над 120 хиляди лева през 2017-2018 година
Собствените доходи на Българска национална телевизия трайно понижават през последните години и от 8,1 млн. лева през 2014 година доближават 6,6 млн. лева през 2018 година, а през 2017 година даже спадат под 3,5 млн. лева Понижението в приходите на малкия екран и растежа в неизпълнението на приходните проекти ясно илюстрира казуса на множеството държавни предприятия - липса на каквото и да е предпочитание за възстановяване метода на работа, защото имат " застраховката " за помощ от бюджета. Именно това се следи през 2017 година, когато от бюджета са отпуснати спомагателни към 14 млн. лева за услуги за разпространяване на телевизионни стратегии и още 5,6 млн. лева за спомагателни разноски за 2017 година и подготовка и осъществяване на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
На фона на спада на приходите разноските се усилват - от 77,3 млн. лева през 20014 година до 88,3 млн. лева през 2017 година, след което спадат до 69,5 млн. лева през 2018 година Намалението се дължи в съществена степен на разноските за външни услуги, при които има цикличност, т.е. през 2019 година може да се чака те още веднъж да се усилят, което в допълнение ще затрудни малкия екран. Спад има и при придобиването на съоръжение, машини и уреди, което през 2018 година е на едно от най-ниските равнища за последните пет години. Прави усещане, че същите разноски са били на рекордно високо равнище през 2017 година - близо 11 млн. лева, на фона на приблизително под 3,5 млн. лева за 2015, 2016 и 2018 година Резкият скок на тези разноски през 2017 година не може да се изясни с по-високия трансфер от бюджета, защото нарастването е планувано за главно за разноски разпространяване на телевизионни стратегии.
Въпреки по-ниските разноски през 2018 година се следи доста нарастване на разноските за заплати - към 10%. Нормално е заплатите да порастват, само че това следва да е съпроводено или с повишение на продуктивността, или с оптимизации. В случая не се следи нито едно от двете, а по-скоро става въпрос за угнетяване на финансови разноски - за съоръжение, машини и уреди, за сметка на увеличение на заплатите. Отново типична линия при ръководството на държавни компании.
В същото време малкия екран продължава да натрупа отговорности, макар облагата си от последните две години. От докладите за активността на Българска национална телевизия се вижда, че отговорностите ѝ са били 6,8 млн. лева към края на 2017 година и се изстрелват до над 18 млн. лева, от които над 15 млн. лева са просрочени. За задачата се нужни единствено две неща - изобретателна счетоводна политика и шеф на държавна компания, който знае, че с малко уговаряне ще получи спомагателни средства от бюджета, изключително в предизборна година.
В разгара на процедурата за избор на нов общоприет шеф на Българска национална телевизия претендентите би следвало да показват своята визия за финансовото стабилизиране на малкия екран, първоначално, и бизнес проект за нейното развиване. И в двата случая ще е нужна сериозна смяна в метода на работа, която залага на усъвършенстване на разноските, в това число оценка на изгоди и разноски от закупуване на права за лъчение на филми, стратегии и спортни права, както и повишение на личните доходи.
Пред държавната телевизия стои обаче и по-съществен въпрос - доколко тя извършва функционалностите, с които е основана и на каква цена го прави. Дори и да приемем, че страната се нуждае от ефирен канал със наличие, което не зависи от рекламодатели и корпоративни ползи, на напред във времето излизат два въпроса:
Крайно време е да се направи действителна оценка какво плащаме като данъкоплатци за националната телевизия, какво получаваме в подмяна и дали си заслужава. Същото би трябвало да се направи и за останалите държавни и общински компании. Внесеният и скорострелно отсрочен за гласоподаване в Народното събрание план на закон за обществените предприятия през тази седмица, обаче, не дават очаквания, че това ще се случи. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ