Едва ли има друг писател, философ и есеист, тясно обвързан

...
Едва ли има друг писател, философ и есеист, тясно обвързан
Коментари Харесай

„Четене и живот” от Цветан Тодоров – последните думи на нашия „прокуден” хуманист

Едва ли има различен публицист, мъдрец и есеист, тясно привързан с нашата ера и опитващ се да я изясни с толкоз проникващ и необятен, сериозен и ободряващ, осведомен и преклонен взор, като Цветан Тодоров.

На български език за пръв път се появява издаденият посмъртно „ Четене и живот” (превод на Валентина Бояджиева) алманах с многолики „ текстове във връзка “ на извънредно разнообразни тематики – за писатели и художници като Ромен Гари, Сюзан Зонтаг и Жорж Жакло, на които „ възпитаникът на Просвещението” се възхищава, страници за история и геополитика, разсъждения за морала или филантропичните науки.

„ Четене и живот” обгръща близо 30 години от креативния му път и предава както необятния кръг от ползи на огромния мъдрец, по този начин и безграничния му хуманизъм.
С тези думи, произнесени на глас още веднъж в последните дни на живота на Тодоров, до момента в който диктува наличието на досието „ Книги/Живот” на неговите близки, българо-френският интелектуалец остава правилен на желанието си да „ минава границите – не безусловно да ги отстранява, а по-скоро да накара териториите, които те разделят, да се съприкосновават.”



За политиката в театъра и театърът в политиката, за умеенето да гледаме, слушаме и четем – „ Четене и живот” е освен това от литература, освен това от философия. Това са думи завещание; думи, произнесени с безкрайна обич към индивида във всичките му проявления.
За разлика от мнозина други, по-известни от него, Цветан не беше нито бръщолевец, нито магьосник. Той беше добродушно несклоняем, про­зорлив интелектуалец, непретенциозен академик, откривател енциклопедист и възпитател („ превеждач “, споделяше той), хуманист без илюзии, жител на света, сдържан и взи­скателен. Затова е толкоз значимо да го четем: това ни прави по-умни, по-скромни, по-нюансирани, по-точни – по-осъзнаващи сложността на света и трагичността на нашата орис.
Настоящият алманах няма да утеши за загубата тези, които го обичаха, само че ще помогне на всички ни да живеем малко по-добре или най-малко не толкоз зле, а това е всичко, което можем да желаеме от една книга.”
Андре Конт-Спонвил
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР